[Чуване]

Най-трудно е да се приеме, че думите към другите, че действитя ни,

реално, са насочени към нас самите.

А още по-трудно се проумява, че пътят към другите започва от пътя към нас самите.

Започва от приемането не само на положителното, но и на отрицателното.

За това се иска откритост и безпристрастност.

Иска се откровеност към собствените ни дълбини.

И много топлина, да приемеш грешките.

Да простиш, да си простиш...

За да продължиш.

Благодаря, СЛЪНЧЕВА!

Точните думи освобождават човека.

Дано повече от нас, да са готови да приемат

реалната свобода.

Картина на Мориц Ешер - 1; Картина на Мориц Ешер - 2; Картина на Мориц Ешер - 3

[Абсолютната Истина]

Пътят към Него, дори да прекъсне, дори да изчезне, е винаги там.

Ако не се стремим към чистота в себе си, във всичките ни прояви,

няма да можем да го видим отново. Ще се лутаме и ще страдаме.

...

А за тази чистота, е нужна вяра и "В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката Душа!".

[Житата на изгряващото слънце]

Подарявам си от твое име тази нежност,

с мисълта, че когато красотата достига до сърцето,

тя огрява и най-тъмното ъгълче на Душата!

[Войнишки плитки]

[Сбогуване]

Открих те отново, но ти вече си тръгваше...

Сега знам - това беше мойто сбогуване.

Когато отново те видя -

ще е твойто посрещане...

[История за идеалната жена]

За идеалната жена...

Желанието да поставим в центъра на координатната система себе си, а Бог да е наоколо, води до страх от загуба на контрола. Идеализмът, в някаква степен, тук на земята, придобива форма на свръхконтрол - ще се старая да съм идеален и така никой не може да ме помръдне от създаденото и фиксирано - свръхточно местенце... Страхът да загубиш контрола, е липса на отдаване. Ако не отдадеш себе си Богу, ако не поставиш в центъра на координатната система Бог, а ти да си наоколо, не би изпитал пълнотата на всепроникващата Любов. Защото координатната система се осмисля от центъра, а околностите са следствие от него.

Виж, ако се придвижваш към центъра, това вече си е себепресъздаване.

[История за идеалната жена]

За пеперудите...

Ако трябва да изживея живота си отново, не бих сменила нищо. Колкото и каквото да се е трошило у мен, точно то, днес, ме прави по-смислена в очите ми. Изпитанията са ни нужни за себенамирането. Без тях, без усещането на границите, щяхме да сме безволеви. Не толкова на външен план (и това си е необходимост), колкото на вътрешен. Вече нямам спомен какво е да се живее без опити за себеопознаване, съграждане, размишление, приемане и проявяване на заложеното у мен. Вярно е, че има сивота и мъгла - в дадени моменти. Но и те, в общия поток, са необходимост. Радостта, че мога да усещам скритите от обикновените очи неща, тъгата, че се чувствам захвърлена някъде, където нищо не ми говори за мой дом... И двете състояния са добри и смислени... Дори когато осъзнавам, че греша и не успявам да се спра на време... И тези моменти са част от пътеката. Доброто и злото са частни стойности за нас, но нямат нищо общо с Божественото. Когато за миг успея да надникна зад тази граница на дуалност... ...когато отново се осъзная тук, остава едно усещане за единение и всепроникване...

[Безмълвие]

Дълбоко... ...безмълвно красиво...

[Пролетен дъжд]

[Любовта на Единния]

Думите са излишни...

Човек само трябва да отвори Душата, Сърцето си,

за да усети Всепроникващата Божия Милост, изявена чрез Учителя.

[Надежда]

[From: Как неграмотността ми вреди на здравето...]

"...всичко, което ни се случва е строго отмерено и е само и единствено - добро..."

Всички сме свързани.

И както ти си изживяла радост и си изпитала топлина в душата си,

след написаното, така и аз я съпреживях сега.

Прекрасно е!

Благодаря!

[Сбогуване]

Ще кажа, че финалът е така обнадеждаващ... И без тъгата преди него, нямаше да се изпита проникновената му сила.

[когато там се завърна]

Когато погледнеш в сърцето си златно,

ще усетиш света в цветове необятни...