bengan33

Ако някой твърди, че не се бои от смърта за мен е лицемер. Но най-плашещото е пътя до нея, онова което я предшества. А самата смърт е толкова кратък миг, и така неусетен...в момента който осъзнаем именно това страхът изчезва. Някой беше казал каква е разликата между вярващия в живота след смърта и невярващия. Беше нещо в този смисъл "И двамата знаят, че някой ден ще умрат. Но вярващият в живота след смърта си дава сметка за онова което му се случва преди смърта и има очаквания за след това...а невярващия има само една перспектива...трапа". Незнам дали успях ясно да го пресъздам, но звучеше много точно. И като се замисля над този израз си давам сметка, че смърта е само миг, преход от едно място към друго, от едно състояние към друго....Важно е да сме живи от вътре

Всички сте толкова открити и искренни за своите качества...Мисля си, че съм недостойна да споделя каквото и да е в този форум защото ми се струва, че не се познавам или поне все ми убягва ИСТИНАТА за това каква съм и кое в мен е добро и кое лошо. Ние сме човеци и сме субективни и когато се опитам да се анализирам ми е трудно да кажа "ето това в мен е добро, а това лошо". По-скоро като че ли мотивацията си за определени постъпки мога да квалифицирам като добри или лоши, в зависимост от това дали съзнателно съм искала да бъда полезна, добра, подкрепяща, любяща и т.н. и облатното - да нараня, да иронизирам, да осмея или оклеветя. А за определени мои качества мисля като за нож - може да отреже хляб, но може и да убие...Зависи как го ползваме. Не мислите ли, че ценностите които изповядваме и спрямо които живеем ни правят добри или лоши, а не отделните качества....Просто опитвам да разсъждавам...и да открия и аз като вас Истина...