Jump to content
Порталът към съзнателен живот

curfex

Участници
  • Общо Съдържание

    6
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

1 Следващ

Профил Информация

  • Пол
    Мъж
  • Местоположение
    Благоевград
  1. Здравейте! Вълнуват ме няколко позиции в моята рожденна астрологична карта. Става въпрос за: Слънце в екзалтация в Овен Венера в екзалтация в Риби Юпитер в екзалтация в Рак Луна в Стрелец (Лилит (черната луна) в екзалтация в Скорпион) Сатурн в Козирог - управител Плутон в Скорпион - управител Марс и Северен възел на луната във Водолей Начинаещ съм в астрологията, но знам, че при екзалтацията влиянието е най-силно, след това се нарежда управителя, където пък е най-плавно. Интересувам се, след като имам толкова много позиции в екзалтация и управител + луна в Стрелец (за която знам, че притежава най-финото проникновение и прозрение за нещата), Марс и Северен възел на луната във Водолей (които ориентират енергията ми да тече към хората и с това се свързват с новата Епоха на Водолея), означава ли това, че разполагам с много сила, тоест съм силна личност, което разбира се, предполага и висока отговорност. И още нещо - каква професия би била най-подходяща за мен. Благодаря ви предварително! За всеки случай ето и рожденните ми данни: 14.04.1990; 11:00h; гр. Благоевград, България
  2. Много от съществата, които живеят на физическия свят, се намират на ниска степен на развитие, вследствие на което черпят сила от ония същества, които стоят на по-високо стъпало от тях. Попаднете ли на пътя им, те непременно ще черпят от вас и вие ще се чувствате обезсилени. За да си набавите изразходваната енергия, трябва да се свързвате с възвишения свят, от там да черпите енергия. Каквото и да правите, вие не можете да се освободите от влиянието на нисшия свят. Следователно, от едно място ще черпят от вас, от друго място пък вие ще черпите. С други думи казано, докато е свързан със земята, човек постоянно губи енергиите си. Свърже ли се със слънцето, той черпи от неговите енергии и се възобновява. Има невидими същества, в чийто интерес е да възбуждат енергиите в човека, за да черпят от него. Като се гневи, те използват тази енергия в него и го обезсилват. Аз наблюдавам как пристигат тия същества. Те идат групово, сядат около човека и започват да му внушават отрицателни мисли, докато го настроят. Щом постигнат целта си, те се отдалечават и наблюдават какво ще направи той. Понеже черният дроб е свързан със същества от нисшия астрален свят, те започват да влияят на човека и му нашепват песимистична философия или го карат да се самоубива. Тия същества са силни, но не са организирани. Като не разбират живота, те са готови да убият всеки, който се изпречи на пътя им. Щом попаднете в едно мъчително състояние на духа, ще знаете, че сте в областта на неорганизираната материя. Из „Нова книга за здравето“, Петър Дънов Всеки има по един силен противник, с когото един ден ще се бори. Като го срещне, мускулите му ще изпъкнат, косите му ще настръхнат, но ще се бори, докато победи. Черен е вашият неприятел, но ще се борите с него, няга да го избегнете. Победата е първо във физическия сват, а после в по-високите светове. Значи човек трябва да развие първо физическата си сила и постепенно ще върви към умствената и сърдечната. Из „Гласът на любовта“, Избрани рилски беседи, Петър Дънов
  3. — Какво е това, дон Хуан? — попитах аз. — Навсякъде виждам пробягващи черни сенки. — А, това е самата Вселена — каза той, — несъизмерима. нелинейна, извън пределите на синтаксиса. Магьосниците от древно Мексико били първите, които видели тези пробягващи сенки и започнали да ги следят навсякъде. Видели ги така, както ги виждаш ти, а после ги видели като енергия, която протича във Вселената. И открили нещо върховно. Той замълча и ме погледна. Паузите му бяха съвършено уместни. Винаги спираше, когато повече не можех да сдържам въпросите си. — И какво открили, дон Хуан? — попитах аз. — Открили, че си имаме компания за цял живот — произнесе той отчетливо. — Имаме си един хищник, който идва от дълбините на космоса и завзема управлението над живота ни. Човешките същества са негови пленници. Този хищник е наш господар и повелител. Той ни е направил покорни и безпомощни. Решим ли да се разбунтуваме, той потушава протеста ни. Решим ли да действаме независимо, той заповядва да престанем. **************************** — Ти успя да стигнеш напълно самостоятелно до това, което магьосниците наричат въпрос на въпросите — каза дон Хуан. — През цялото време аз ти говорех със заобикалки, опитвах се да ти внуша, че нещо ни държи пленници. Ние наистина сме пленници! Това е енергетичен факт за магьосниците от древно Мексико. — Но защо този хищник ни е завладял, както го описваш, дон Хуан? —попитах аз. — Трябва да има някакво логично обяснение. — Има обяснение — отговори дон Хуан, — което е най-простото обяснение на света. Те ни владеят, защото ние сме храна за тях, и те ни изстискват безпощадно, за-щото чрез нас се поддържат. Също както ние развъждаме пилета в кокошарници, така и тези „кокошари", хищниците, ни развъждат в „човечарници". Така винаги имат храна на разположение. **************************** — Искам да се обърна към твоя аналитичен ум — каза дом Хуан. — Замисли се за миг и ми кажи как би обяснил противоречието между интелигентността на един инженер и глупостта на неговата система от убеждения, или глупостта на противоречивото му поведение. Магьосниците смятат, че именно хищниците са ни дали нашата система от убеждения, схващането ни за добро и зло, обществените нрави. Те именно са ни вложили нашите надежди и очаквания, мечти за успех, опасения от провал. Те са ни дали алчност, ненаситност и страхливост. Именно хищниците ни правят самодоволни, невъзприемчиви, егоманиаци. — Но как могат да го правят, дон Хуан? — попитах аз, донейде ядосан от това, което казва. — Да не би да ни шепнат на ухото, докато спим? — Не, не го правят така. Това е идиотско! — каза усмихнат дон Хуан. — Те са безкрайно по-ефикасни и организирани. За да ни държат в подчинение, тихи и кротки, хищниците са прибегнали до изумителна маневра — изумителна, естествено, от гледна точка на бойна стратегия. А от гледна точка на тези, които са подложени на нея, тя е ужасяваща. Те са ни дали своя ум! Чу ли ме? Хищниците са ни дали своя ум и той е станал нашият ум. Умът на хищника е противоречив, прихватничав, мрачен, изпълнен със страх, че всеки момент може да бъде разкрит. — Знам, че макар никога да не си гладувал — продължи той, — ти се тревожиш за прехраната си, което не е нищо друго освен страха на хищника, който се страхува, че всеки момент маневрата му може да бъде разкрита и да му отнемат храната. Чрез ума, който в края на краищата си е техният ум, те вкарват в живота на човешките същества каквото им е угодно като хищници. И по този начин те си осигуряват в известна степен безопасност, която смекчава страха им. **************************** — Но защо магьосниците от древно Мексико, пък и всички днешни магьосници, въпреки че виждат хищниците, не правят нищо срещу тях? — Нито ти, нито аз не можем нищичко да им направим — каза дон Хуан със сериозен, печален глас. — Единственото, което можем да правим, е да дисциплинираме себе си до такава степен, че те да не ни закачат. Ти би ли могъл да накараш приятелите си да преминат през цялата тази сурова дисциплина? Ще ти се изсмеят и ще те подиграват, а по-агресивните ще ти избият от главата тия щуротии. Не толкова, защото няма да ти повярват. В дълбините на всеки човек се таи наследеното от памтивека интуитивно знание за съществуването на хищниците. **************************** — Говоря ти, че това срещу нас не е обикновен хищник. Той е много хитър и организиран. Следва методична система, която ни прави негодни за нищо. Човекът, предназначен да бъде магическо същество, вече е лишен от всякаква магия. Сега той е просто парче месо. Мечтите му вече не са мечти на човек, а мечти на парче месо: банални, изтъркани, слабоумни. — Този хищник — каза дон Хуан, — който естествено е неорганично същество, не е съвсем невидим за нас като останалите неорганични същества. Мисля, че като деца ние го виждаме, но ни се струва толкова ужасен, че не искаме и да мислим за него. Децата, естествено, са в състояние да съсредочат вниманието си над него, но всички около тях ги разубеждават да го правят. — Единственият избор, който остава за хората — продължи той, — е дисциплината. Дисциплината е единственото средство за възпирането му. Но под дис-циплина нямам предвид някакъв строг режим — да ставаш всяка сутрин в пет и половина, да се обливаш в студена вода до посиняване — нищо такова. Под дисципли-на магьосниците разбират способността да приемаш спокойно неблагоприятните обстоятелства, които не са влизали в очакванията ти. За тях дисциплината е изкуство — изкуството да се изправят пред безкрайността, без да, трепнат, и то не защото са силни и твърди, а защото са изпълнени със страхопочитание. **************************** — Големият трик на магьосниците от древните времена — продължи дон Хуан — бил да претоварят ума на летача с дисциплина. Те открили, че ако наложиш вътрешно мълчание надума на летача, тогава чуждото устройство отлита — така всеки, извършил тази маневра, се уверява напълно в чуждия произход на ума. Той, естествено, пак се връща, но вече не е така силен и този процес на отстраняване на ума на летача вече става навик, докато един ден той не отлети окончателно. Много тъжен ден наистина! От този ден трябва да се осланят само на собствените си прибори, които са почти на нула. Няма кой да ти каже какво да правиш. Няма го умът от чужд произход да ти диктува всички глупости, с които си свикнал. — Моят учител, нагуалът Хулиан, често предупреждаваше учениците си — продължи дон Хуан, — че това е най-тежкият ден в живота на магьосника, защото ис-тинският ни ум, който ни принадлежи и който е цялата съвкупност от нашия опит, след като е бил потискан цял живот, е станал плах, неуверен и неустойчив. От личен опит мога да кажа, че истинската борба на магьосника започва именно от този момент. Всичко дотогава е просто подготовка. **************************** — Дисциплината изключително много натоварва този чужд ум — отговори той. — Затова именно чрез дисциплината магьосниците побеждават чуждото устройство. — Умът на летача отлита завинаги — каза той, — когато магьосниците успеят да сграбчат вибриращата сила, която ни удържа в едно цяло като конгломерат от енергийни полета. Ако магьосникът издържи това напрежение достатъчно дълго, умът на летача е победен и отлита. И точно това ще направиш сега: ще се вкопчиш в енергията, която те държи като едно цяло. — Боиш се от Божия гняв, нали? — попита той. — Успокой се. Този страх не е твой; това е страхът на летача, понеже знае, че ще направиш точно това, което ти казвам. — Бунтът на магьосниците — продължи той — е, че отказват да спазват договори, в сключването на които не са участвали. Никой изобщо не ме е питал съгласен ли съм да ме изядат същества с друг вид съзнание. Просто родителите ми са ме въвели в този свят в качеството на храна, също както те самите са били. и толкова. **************************** Ето целия откъс: http://store5.data.b...ta,%20otkys.pdf и още нещо интересно свързано с по-горното: http://store5.data.b.../Zachatieto.pdf
  4. curfex

    Житен режим 2011

    Здравейте, Искам да попитам нещо относно режима, още откакто започна ябълките не ми се услаждат много много и даже нито един ден не съм изял всичките три. Вместо това пък имам много силен глад за зеленчуци - зеле, маруля, корнишони (сурови разбира се) и вместо някои от ябълките си похапвам малко от тези зеленчуци. Дали има някакъв сериозен проблем да продължа по този начин или трябва да използвам волята си за да наложа контрол?
  5. До цезарово сечение се е стигнало тъй като до посления момент не съм искал да се обърна с главата на долу и да излезна както нормалните бебета и майка ми сама е предложила този метод смятайки че, ако са били прибегнали до изваждането посредством някакви инсрументи е можело да бъде наранен и увреден някой крайник, а иначе съм бил 4.3кг. Интересувам се дали това за волята е вярно,че по-лесно съм склонен да се откажа от нещо (иначе съм зодия овен и ми е трудно да преценя сам, може би ако е вярно то овена го компенсира донякъде).
  6. Здравейте, Преди време мой приятел сподели с мен че при един от видовете дихателни упражнения - непрекъснато учестено дишане 10-60мин може да се преживее наново раждането и стана въпрос че бебетата родени с цезарово сечение, тъй като не получават първоначалния импулс за живот при излизането от матката на майката(доколкото знам това е изключителна битка за бебето) един вид остават с по-слаба воля и често много лесно се отказват от целите си. Аз го тълкувам все едно живота им е подарен без те да се борят за него, и според мен на всеки му е определено кога да се роди - точното време, а цезаровото сечение променя това време и съответно изменя малко плановете и характеристиките на човека. Роден съм с цезарово сечение, и до посления момент съм седял като на трон в корема на майка ми и не съм искал да изляза от там - сигурно ми е било много приятно там. Интересувам се какво може да ми кажете вие за децата родени с цезарово сечение. Благодаря предварително
×