Maги

Здравейте! Темата е много интересна и мисля, че вълнува много хора. Съгласна съм с мнението, че сме създадени различни за да се допълваме и подкрепяме по общия ни път на развитие. И е прекрасно, ако срещнем сродната си душа в този живот, но как да я намерим? Аз лично мисля, че Бог ми е помогнал да я срещна и съм много щастлива от това, но имам приятелка, която е постигнала доста по пътя на духовното си развитие и е стигнала до извода, че е готова за съвместен живот, че определено иска да продължи живота си с подходящия партньор, но как да го открие - знаете колко рядко се срещат хора като вас - които пишете и четете този сайт - в една обикновена среда. Как да открие човек, тръгнал по пътя на духовното развитие и в същото време подходящ за нея в една затворена среда? Ще се радвам, ако ми отговорите, защото аз много обичам приятелката си и бих искала тя да бъде щастлива.

Аз също съм склонна да мисля, че е нещо вътре в нас самите, част от връзката ни с Божественото, но имам в живота си два много ярки случая, които не мога да забравя, а те говорят в потвърждение и на двете мнения. С риск да ви доскучее, ще ви ги разкажа: Първият е когато бях малка - на около 6-7 години. Живеех в къща с двор и външна чешма. Един ден бях сама в двора и си миех ръцете на тази чешма, когато съвсем ясно почувствах на гърба си разперена ръка и ясно усетих лек натиск на дланта и 5-те пръста. Моментално се обърнах с мисълта, че някой е дошъл незабелязано и се шегува с мен, но нямаше никой и никой не се появи наоколо. Вторият е следният: пътувах в автобус, пристигайки от гарата и имах багаж и в двете си ръце, бях с обувки с висок ток. Малко преди спирката, на която трябваше да сляза, чух в главата си изключително ясен и отчетлив глас, който ми звучеше като мъжки (това е единствения път в живота ми, в който съм чувала този глас) да казва "Като слизаш ще паднеш" - много се впечатлих, но в суматохата при слизането от автобуса го забравих и токчето на едната ми обувка се закачи на скъсана гума на второто стъпало на автобуса и аз паднах от автобуса на двете си колене с багажа в двете ръце - картинка! Веднага си спомних думите, които чух в главата си и въпреки много силната болка, бях изумена! И най-интересното е, че нямах счупвания и въпреки болките в коленете станах и се прибрах.