Само с няколко думи искам да се включа, без да се разпростирам. Това за мен са ключови думи и те са отрицание, гняв и агресия. Ако някога сме имали усещането, че сме закриляни, то тогава ние сме били меки и приемащи. Тогава не сме се съпротивлявали и зад лошото сме виждали надеждата, че всичко ще продължи по добър за нас начин. В мига, в който сме си позволили да повярваме, че съдбата ни е враг, се втвърдяваме, ставаме неотстъпчиви и вероломни. Тогава се чувстваме и изоставени и ни става страшно, но вече не знаем как да намерим пътя обратно. А той е смирение. Гордостта няма да приеме лесно това, но няма друг начин. Иначе се обричаме на живот в страдание. Не защото съдбата ни е такава, а защото ние правим изборът да не вярваме, да не се доверяваме. Гневим се, отричаме това, което ни се случва, не го искаме, бягаме от него и се изпълваме с яд и агресия, защото това все пак е факт в живота ни. Липсва ни отваряне и приемане.
Ати, имаш избор. И време да помислиш.