Jump to content
Порталът към съзнателен живот

_Маги_

Участници
  • Общо Съдържание

    452
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Репутация Активност

  1. Like
    _Маги_ reacted to Орлин Баев for статия, Животът в “Идеал”   
    След нощите, често пълни с борба, мисъл, сблъсъци със собствената психика, страсти и копнежи, ставах, изтощен от безсънието и движейки се в утринното зарево, заскърцвах по хриптящия сняг към Евера, офиса на центъра, за да се измия! Евера освен офис представлява и интернет зала за жителите на “Идеал”, както и място за уроци по цигулка, пиано, пеене ... В едната от двете стаи на Евера нощем спи брат Жил, един от директорите на центъра, дясна ръка на сестра Наташа – човек безкрайно безкористен, фино балансиран, с изключително тънко и светло съзнание! През деня той композира, урежда делата на Идеал и води уроци по музика, а стаята му се използва за други цели.

    Студът в зимните утрини е смразяващо пронизващ – минус петдесетте градуса карат всяка фибра на тялото да закипи в усилията си да оцелее и поддържа дейността си. За щастие електричеството в Канада е на символична цена, бойлерите горят постоянно, електрическите печки не спират, дървата, събрани от паднали стволове от горите наоколо са в преизобилие и отоплението не е проблем. Можем ли ние, българите, живеещи в условията на системен целенасочен геноцид, да си представим място на планетата, където основните средства, нужни за поддържането на живота потребности, са или безплатни, или на смешно ниска цена, стоките са или на същата като в нашата държава цени, или дори по-евтини, здравеопазването е безплатно, цената на една година висше образование е колкото една месечна заплата, а заработката за един ден е равна на едномесечна българска заплата ? Вероятно за човек който не е бил на такова място на глобуса, това ще е само сън наяве...

    След като обличах дебелата канадска риза и шуба и обувах зимните си ботуши със специална двойна изолация, тръгвах към “Киамет”, храма, за да участвам в приготвянето на закуската. Мое задължение беше да приготвям чая и кафето, както и да подреждам масите за сутрешното събрание. За съжаление кафето винаги се получаваше силно и доста сладко, по източен маниер – кафе а ла Булгар! Звездното небе осветяваше пътя ми, а понякога, според сезона, сутрешната Аврора озаряваше душата ми!

    Влизах в храма, закачах канадката си и сменях ботушите си с чехли, подходящи за храма. Посрещаше ме брат Сами: “Hey, Orlin, how are you, my friend?” Лицето му неизменно излъчваше кипящата в него позитивна енергия, която той имаше в излишък. Докато режехме хляба или прецеждахме кафето, говорехме за какво ли не, обикновено за неща, които едва ли биха заинтригували много хора – за тайните общества, за Агарта и Шамбала, за рептилии и извънземни, за “Пътя” и ученика, за жените и секса, за Кабала, Йога и т.н. Идеал център е пълен с колоритни личности. Има всякакви характери, но специфичното за повечето е умението за работа със собствената психика, умение придобито в дълги години тежки изпитания. Основна черта на обитателите на селището е равновесието, хармонията. Спокойствие и сила, блясък струи от очите на тези магесници, жителите на това свято място! Жените в Идеал са невероятно чаровни, дори възрастните сестри еманират свежест и вътрешна красота, които променят дори физическите им тела. Ако в душните миазми на градовете една жена на 60 години се приема за стара, в Идеал такава жена има свежестта на 30 годишна. Въпреки бръчките и посребрялата коса, владеенето на трите инструмента на магията – Добре насочена от Мъдростта Воля, Правилно използвано и управлявано Либидо, тоест вътрешна сила и добре отглежданите, осъзнавани и сублимирани Емоции, изграждат и поддържат силен вътрешен център, който неминуемо се проявява като външен чар и обаяние. Никакви козметични средства не могат да го създадат! Само работата по развитие на вътрешните качества – сила, чувства и въображение – само тази работа подхранва енергийното тяло, аурата, която дарява свежестта и на физическото и поддържа младостта му! Братята в Идеал, от своя страна, излъчват типичните за един развит и изфинен мъжки принцип, проявяващ се през физическо тяло качества: Спокойствие, Сила и Достойнство, Решителност и Воля. Мъжете в Идеал се учат да осъзнават решаващата важност на сексуалната си сила, да я обуздават и насочват към развитие на висшите нива в съществото си. Това са нелеки уроци и за усвояването им понякога един живот не стига..

    С брат Сами резонирахме енергийно добре – затова и бяхме приятели и споделяхме сутрешните си задължения. Сами, мъж на 30-35 години, беше дошъл в Идеал център преди 10 години. Живял 8 години в малка къщурка, при много аскетични условия, медитирал с часове, гладувал с месеци, спазвал строго целомъдрие... Нещо в което аз никога не съм успявал ... Когато се запознахме обаче, Сами беше в различен етап от развитието си. Беше разбрал, че аскетизмът е залитане в едната крайност и води до “кривата круша”, също както и материализмът и отдаването на сетивни наслади. Беше разбрал, че “Пътят” към Истината не е в крайностите. Докато бях в центъра, той се сближи със сестра Алмира, една много дълбока душевно и талантлива писателка, а след време и се ожени за нея! Започна да се занимава с бизнес, да търси начини за финансови постъпления за центъра... Аз от своя страна доста години се бях занимавал със сексуални практики и бях залитнал в другата крайност. А Истината, както винаги, е по средата. И двамата имахме какво да научим един от друг.

    След като приключех със закуската, се присъединявах към останалите братя и сестри, които се събираха във фоайето на храма, за да се качим в централната лекционна, молитвена и конферентна зала. Там всяка сутрин и вечер се събират членовете на центъра, за да създадат общо енергийно поле, да изпратят добрите си послания към планетата, да завибрират в ритъма на космичния пулс и обменят енергии по време на хоровото пеене на песните на Учителя. Винаги се наслаждавах на гласовете на сестрите! Както казва Михаил Иванов, по време на хорово пеене се получава фин енергиен взаимообмен, който синхронизира противоположните полове, участващи в него! Ето я сестра Софи: дребничка женичка, която, погледната с критичното око на мъж, не беше изключителна красавица... Какви чудеса правеше с нея учението обаче. От нея струеше чар – силен магнетизъм, излъчван вследствие годините вътрешна работа, който караше всеки мъж около нея да я възприема като изключително привлекателна жена. Такива импулси струяха от повечето сестри – от 18 до 118 годишни. Дори да не видя повече Идеал център и Канада, никога няма да забравя сестра Марион – момиче на 25 години, от нея се излъчваше такава мекота и чистота, такава доброта и сърдечност, каквито подобават само на истинска проява на божествения женски принцип, въплътен на земята! А сестра Ан Кап Макнамара – 94 годишна – с невероятно самочувствие, грижеща се сама за себе си, вървяща спокойно и сигурно в лед и сняг, със свеж ум и непокътната памет. Сестра Ан се занимаваше с преводи на книгите на Учителя от френски на английски език – казваше, шегувайки се, че затова Учителят още я държи жива ...

    След конференциите, които приключват около десет часа, има кратка оперативка в антрето на храма, където се обявяват задачите за деня и всеки се включва според преценката си там където пожелае. Няма външен ред, няма графици. Работата обаче винаги се свършва. Съзнанието е на изключителна висота.

    През лятото аз се занимавах в градината. Бях поел под моя грижа една оранжерия, за която се грижех само аз, а когато приключех там, се грижех за растенията в откритата градина. Правих го два летни сезона. От средата на април до края на октомври бях градинар. Обикнах растенията, обикнах земята. Разбрах, че пръстта и калта не са мръсни, а са просто тялото на майката земя, благодарение на която имаме телата си. Привързах се към растенията, които отглеждах – започнах да ги чувствам, а и те да чувстват мен – станахме приятели. Говорех им. И те ми говореха, по техния си начин, махаха ми с клонките си, усмихваха ми се с вейките си, полюшваха нежно мустачките си. Между нас течеше постоянен етерен обмен. Аз се грижех за тях, те ми даряваха нежната си жизненост и хармония! В пръстта под нозете ми бягаха буболечици, ларви изживяваха жизнения си цикъл, за да се преродят в друго същество. Разбирах, че не само ние, човеците, сме жители на тази планета, че всички сме взаимосвързани и взаимозависими, че сме едно цяло, че едно цяло е не само животът на тази планета, но и в целия Космос въобще, на всяко ниво и вибрация от съществуването си! През студените месеци чувството за контакт с Природата изчезваше и на следващата пролет ми беше нужен един месец, за да се създаде отново този тънък енергиен взаимообмен, и около два, за да се установи напълно. Много от Великите Учители на човечеството си служат с примери от процесите в растителното царство, за да обяснят закономерностите в живота на Космоса и твърдят, че всички те имат аналози в тези процеси. Велико изкуство е да бъдеш градинар първо на своята душа, а след това и на душите на човеците! Връзката с Природата, която изградих по време на работата си като градинар ми помогна да направя връзка и със себе си – да свържа низшата природа, която населявам, тази на животинското тяло на бозайник в което обитавам, с Истинската си Природа, тази на Човека.

    В центъра живеят около 100 души и всички те са забележителни и твърде различни от средно статистическия индивид на обществената сива безлична маса, изцяло ръководена и манипулирана в посока откъсване от живота на Вселената. Всички там се стремят към себепознание, не се боят да предизвикат себе си, тоест низшата си природа, да я впрегнат и обяздят, докато им стане послушен слуга и приятел. В социума на човешкото стадо обикновено битува убеждението, че хората стремящи се към нещо различно от тясно ограничените материалистични интереси, са луди или поне неадекватни. За съжаление това твърдение твърде често е вярно. В Идеал обаче всеки е здраво стъпил на краката си, няма никаква изолираност от заобикалящия свят, никаква откъснатост от обичайния материален живот, а по-скоро издигането му и вместването му в една по-обширна схема на цялостен живот, който обхваща както земните обществени закони и порядки, така и Космическите.

    Една интересна личност в Идеал е брат Ян. Ян е момче на 21 години, който е в центъра от 18 годишен. Подобаващо на възрастта си, той кипи от енергия, не е свободен от страсти и малки слабости... Но, трудно е да се намери човек, особено на такава възраст, който така добре да управлява психиката си, да умее едновременно чистосърдечно да се стреми към висшите цели на духовната опитност и канализира либидото и емоциите си в по-висши импулси, както и да бъде напълно адекватен член на обществото, дипломат и оратор, актьор и певец, вечно усмихнат, спокоен като дзен медитатор и отличен работник. Ян участва в градинската работа, както и се грижи за животните в центъра – за кравичката Маргарита, която дои два пъти на ден, и за кокошките, даряващи яйцата си на хората. Добичето, което осигуряваше мляко и масло на 100 души, не можеше да бъде доближено от никой друг, но само в присъствието на спокойната силна аура на брат Ян утихваше и се успокояваше. Това се нарича магия на ежедневието...

    През четирите зимни месеца, когато времето не позволяваше активност на открито, се занимавах с преводи: за два зимни сезона, тоест за 8 месеца, преведох три от разтърсващо директните и променящи книги на Михаил Иванов. Авторът е ученик на българския мъдрец Беинса Дуно. Неслучайно Учителят го е изпратил да разпространява учението на Братството по света. Михаил Иванов довежда учението на Учителя си едно ниво по-близо до съзнанието на слушателя, конкретизира го така, че да бъде практически приложимо и осъществимо в реалния житейски път. В характерния си изпъстрен с хумор и живот стил той предава една цялостна визия за структурата на Битието, човека и ролята му в Творението, мястото му в кръговрата на живота и важната роля която трябва да изпълнява в този кръговрат и от която се е отклонил. Книгите на Михаил Иванов не са били писани от него, а са запис на словата му по време на конференциите, които е давал пред учениците си. Книгите са на различни теми: Кабала, Джнана Йога, Астрология, Медитация, Хранене, Практически методи за вътрешна работа и т.н. Във всички книги на Михаил Иванов е отделено място на ключовата тема за общуването между половете, Любовта и секса. Както твърди авторът, овладяването и трансформирането на психическата - полова енергия е от решаващо значение в “Пътя”!

    Аз лично имах големи трудности със сублимацията. Целомъдрието беше малко повече отколкото можех да преработя. Но урокът беше добър. Колко ли йоги и монаси са минали през подобни вътрешни опитности?!? До престоя си в Идеал бях чувал за трансформацията, дори в даоските практики се говореше за нея, но на едно по-физическо-механично ниво. Липсваше ми ключът за метода, а той е изцяло психо-духовен! На въпроса за сублимацията на половата, емоционална и ментална енергия искам да се спра по-обстойно в отделна статия.

    След като преведох първата книга: “Любов и сексуалност” и прочетох няколко от книгите на Михаил Иванов, във всяка от които той задължително отделя специално внимание на метода на психотрансформацията, сублимацията, ми бяха нужни около шест месеца, докато прочетеното проникна дълбоко в мен и бе усвоено от глъбинните структури на съществото ми! Сякаш с преводите и попиването на идеите от тези скъпоценни книги бях посял семенце в душата си, което покълна в съзнанието ми, започна да се разлиства нагоре към свръхсъзнанието, както и да пуска коренчета надолу в подсъзнанието ми! Това семенце бе Мъдростта на Учителя, която възприех с цялото си сърце. Човек може да чете най-добрите книги, но когато го прави единствено с интелекта си, без да разтвори лотоса на сърцето си и без да положи волеви усилия в правилна посока, за да приложи прочетеното, резултатът ще е само сухо повърхностно знание, но не и мъдрост. Докато правех преводите, в мен се установяваше молитвено състояние, сякаш чувствах духа на Учителя, сякаш Той работеше през мен, коригираше ме, насочваше мисълта ми така, че да предам сърцевината и духа на учението му! Понякога цели страници мистериозно се изтриваха, защото компютърът блокираше. С това Учителят само ми казваше, че не съм си свършил добре работата. И наистина, когато ги превеждах повторно, виждах, че не съм избрал подходящия стил и думи, точните поговорки и тънки нюанси. Чувствах се пълен, цялостен, тънкият свят работеше през мен, даряваше ми благата на нежните си вибрации, светлите си прозрения, красотата на смисъла на битието и хармонията на съществуването. Потъвах в медитация, сливах се с потока на мисълта на Учителя, разбирах думите му не само с разума, но с духа и най-финото, безсмъртно същество в мен! Една вътрешна светлина ме озаряваше, която караше всичко около мен да изглежда красиво и поетично, всяко потрепване на клонките на боровете, които виждах през прозореца, всяка усмивка на слънцето, която проблясваше във вечерния залез ме изпълваше с неизмеримо блаженство, възторг и преклонение пред симфонията на творението! Тези чувства и визии в мен възникваха не благодарение на външни условия, но на едно тониране към духа на Учителя, към тънките вибрации на ефирния свят и същностите, които го обитават! Около мен животът течеше – хора влизаха и излизаха, говореха помежду си, провеждаха телефонни разговори, младежите от центъра слушаха хард мюзик на съседния компютър или гледаха поредния екшън... На компютъра пред мен работеше брат Мартин – на Майа Анлимитед и Илюстрейтър израбоваше уеб сайта на Идеал, както и други компютърни разработки.

    Как протичаше животът на другите в това място на силата?

    Ето например брат Мартин: специалист по компютърна анимация, той не се отделяше от компютъра. Често съм се изумявал как успява да бъде постоянно в супер добро настроение, да се смее от сърце толкова много, да има силата да ободрява и развеселява всички наоколо, да дава живот с присъствието си! Цяло благословение беше за мен да работя до него, на съседния компютър. Общуването не е само вербално, но преди всичко е енергиен обмен между аурите. Аз знаех преди всичко английски и съвсем малко френски, а Мартин обратното ... но това не беше проблем за разбирателството ни! Един месец преди да се озова в Идеал, Мартин бе преживял тежка трагедия. Той, приятелката му и брат Ив ла Форе отишли на екскурзия в планината. Ив е бил един от най-добрите канадски алпинисти, покорил Еверест, професионален екстремен спортист, обичал е да живее на ръба на бръснача и да оцелява. Но този път съдбата постановила друго. Докато пресичали с лодка буен планински поток, те се обърнали. Мартин успял да се хване в корени и с нечовешки усилия да се изтегли на брега. Под краката му и пред очите му проплавали приятелката му и Ив. Мартин оцелял, три дни търсел хора и селище, ял боровинки... Приятелката му и Ив обаче не намерил никой, въпреки спасителните екипи и усилията. На брат Мартин му бил даден втори живот. От тогава нещо станало с него – след като преминал кризата на скръбта по приятелката си, изненадващо дори за себе си, той се променил до неузнаваемост. Станал най-прощаващ и великодушен, спокоен и оптимист. Разбрал, че животът трябва да се живее пълноценно и че няма място за празни грижи и тревоги. Трудно може да се срещне по-засмян и радостен човек от брат Мартин. Радост, която не прилича на подскачането на плитък бързей, но радост, зад която стои цяла бездна от болезнени уроци и житейска мъдрост!

    Ашрамът е обширен. Когато имах време, скитах из околните гори... Когато наесен прииждаше сьомгата, влизах навътре в гората, далеч от всякакви шумове, и сядах покрай реката. Гледах милионите червени риби, които идваха чак от Тихия Океан, от повече от 1500 км. разстояние. Те бяха плували срещу течението, бяха преодолявали водопади и бързеи, мнозина от ятото бе станало жертва на мечки и орли. Но оцелелите бяха безброй. Мислех си – колко ли живот трябва да има в тези 30-40 сантиметрови телца, за да преминат цялото това разстояние? И какво ги кара да го правят? Когато поеме по пътя си нагоре по реките, сьомгата спира да се храни. А пътешествието продължава повече от месец...

    Често се разхождахме из поляните около Идеал с брат Ралф. Родом от Хаити, семейството му се преселило в Щатите, където прекарали няколко години, преди да се заселят окончателно в Канада. Брат Ралф е единственият цветнокож в Идеал. Изключително интелигентен, с него беше удоволствие да се говори за Великите Учители, за бъдещето на човека, за развитието на идеите, за които се работи в Идеал. Ралф притежаваше изключително спокойствие. Балансът, който излъчваше, беше просто заразителен... Той и прекрасната му съпруга Ахимса имаха две деца.

    На около километър от храма Киамет има възвишение, малко плато, отчасти покрито с борове – според плановете на Идеал, за в бъдеще там ще има астрономическа обсерватория. Когато исках да съм сам, да погледна отвисоко на нещата и забравя за дребните си грижи, отивах там, на този хълм, и сядах под един бор. Нападалите иглички образуваха естествена възглавничка, на която се разполагах удобно и мислех... Животът ми в идеал не беше никак лесен, преживях много силни вътрешни уроци, научих много, поработих върху себе си с помощта на тънкия свят, Учителя и братята и сестрите.

    Но, уроците продължават, мъдростта на познанието ни зове, Любовта очаква да се настроим добре, за да бъдем способни да понесем една по-висока вибрация от проявата и, за да ни изпълни със сила и безсмъртие! Нека бодро вървим в Пътя на Живата Истина, мили братя и сестри!


    За контакти с автора:
    Email: orlinbaev@gmail.com
    GSM: 0878/260634
    site: http://orlin.bravehost.com
  2. Like
    _Маги_ reacted to Орлин Баев for статия, Сърфиране по вълната на паниката   
    Базирана на медитация (mindfulness based)психотерапия и самопомощ при паническо разстройство
    Забележка: в статията са засегнати някои ядрени принципи, подходи и методи, касаещи психотерапията и самопомощта при паническо разстройство от позицията на съзерцателната (mindfulness) традиция. В статията не са включени аналитични хипотези. Засегнатите методики могат да бъдат практикувани в контекста на подходящото разбиране и супервизия от психотерапевт. В статията е дълбоко вплетен личният и професионален опит на автора.
    В статията ми 'Три стъпки за трансформация на страха" споменах становището си относно ключовите стъпки в сублимацията на страха:
    1) Наблюдение от позицията на вътрешното метакогнитивно ядро, от "окото на урагана" на мисли, емоции и телесни усещания.
    2) Парадоксално намерение - искам още, защото ми харесва!
    3) Смирено любящо приемане
    С цялата си сила горното отношение на "Спокойно наблюдавам страха си от "окото на урагана", от ядрото на зрителя в мен и искам още и още от него, защото ми харесва, зарежда ме, възбужда ме, обичам го!" важи при ситуативните и пароксизмални (неочаквани) панически атаки, агорафобичния страх, ситуациите на пикова социална тревожност и др. Тъй като съм отрасъл на брега на морето и дълбоко съпреживявал водната стихия през чувствата, тялото и преживяванията си, ще си послужа със съответната метафора.
    Сърфиране по вълната на страха (Страхосърфинг J )
    Представи си, че страхът ти е онази огромна прииждаща морска вълна, която ей сегинка, всеки момент ще те залее. Вече чувстваш наближаването и - напрежението на адреналина се е покачило и циркулира през тялото ти, заедно с всички съпътстващи го телесни симптоматики. Дотук симптомите са неутрални - в този миг в мислите си си на кръстопът. Точно това е ключовият момент, в който можеш да промениш всичко! Но, какво се случва, когато започнеш по обичайния начин да се бориш или бягаш от страха си? Тогава вълната те залива и започва да те върти, върти, струва ти се, че се задушаваш, замайваш се, губиш опора и всичко става нереално и странно. Дори и тези преживявания могат да се приемат за неутрални и даже удоволствени - чувстваш това, което мислиш... Но ако си в режим борба/ бягство, блокираш, парализираш се, адреналинът прераства в ужаса на кортизола, тялото ти се напряга силно, симптомите експлоадират, струва ти се, че умираш, полудяваш, пропадаш в бездната от ужас и кошмар. Сякаш тази морска вълна на страха те блъска в страха ти от страха, в страха ти от задушаване, от смъртта и провала...
    Може да бъде другояче! Когато като ежедневна практика медитираш, в теб се е развило едно спокойно метакогнитивно ядро на наблюдение - тих и меко радостен зрител, застанал в самото ядро на психичната ти цялостност. Вече си постигнал първата от горните три стъпки. Тогава спокойно виждаш прииждаща вълна на страха и в този миг изборът на свободната ти воля поема по друг път! Отпускаш се в самия страх - плаваш в потока на адреналина в тялото ти. Плаваш, наслаждавайки се. Нещо повече - пожелаваш още от страха и симптомите, защото ти харесват. Това са нарича смелост! Гмурни се! Гмурни се смело във вълната на страха, пожелавайки я и радвайки и се! Правил ли си го наистина в морето? Ако тръгнеш да бягаш от вълната, се напрягаш целия и тя те завърта и помита. Ако обаче се гмурнеш дълбоко вътре под гребена и, в самото и ядро, там е спокойно и релаксирано. Там липсва пяната на външната симптоматика - там си смел и спокоен. Вълната отминава, а ти спокойно и щастливо изплуваш, наслаждавайки се, готов за другите вълни, желаещ ги искрено и жадуващ за още и още. Защото си смел и решителен. Научил си се да се гмуркаш в страха си! Тогава си постигнал втората стъпка - "искам още, защото ми харесва". Адреналинът, вместо да задейства ужаса на кортизола, е тласнал мотивираното удоволствие на норадреналина и допамина! Добре дошъл в клуба на гмуркачите в дебрите на подсъзнанието си! Честито - вече си придобил умение, което ще бъде с теб през целия ти живот - мотивирана радостна смелост!
    Когато осъзнаеш, че всички ресурси са в теб и винаги са били в теб, виждаш, че граница във възможностите няма. Страхът е добре дошъл, защото зарежда мотивацията ти, дава ти устрем и сила, трансформира се до вдъхновение и свободна воля. Интелектът ти става мощен, визията висока, проникновена, цялостна и ясна. Някои наричат такъв процес вътрешна алхимия. Изразено на съвременен език, промяната в когнитивните ти (мисловни) процеси води до афективни (емоционални) промени, които пък директно преобразуват телесната ендокринна и неврална биохимия.
    Когато почувстваш силата, отделяща се от парадоксалното пожелаване, гмуркане във вълната на страха, започваш да се наслаждаваш на процеса, придобиваш майсторство във владеенето му. Тогава се научаваш...да караш сърф! Сърф от любящо смирено приемане! Сърфираш върху собствените вътрешни вълни от адреналин. Стресът става мощен източник на радост - ставаш негов добър мениджър, който лекичко го насочва и преобразува. Обичаш го! Смирено го прегръщаш и приемаш с обич и доверие в него самия, себе си и живота си! Сякаш си стъпил на дъската за сърфиране и се носиш по вълната на страха си! Постигнал си третата от горните стъпки - влюбил си се в страха си! С едно пълно с мир (смирение) релаксирано приемане си го прегърнал и така преобразувал в източник на енергия. Осъзнал си, че той е част от сянката, от подсъзнанието ти, че е глупаво да се дисоциираш, борейки се или бягайки от него, но можеш да приемеш дара на силата му, която да те носи на крилете на волята ти! Ако дълго време морето на чувствата ти е тихо, сърфирането дори ти липсва! Защото парадоксът е, че когато обикнеш страха си, той се разтапя, преобразува до мотивирана и пълна с радостно вдъхновение смелост! Тогава сам създаваш житейските си вълни. Повишената ти смела мотивация те тласка към бизнес развитие, социален просперитет, творчески подем и преливане от съзидателност! Тогава живееш силно, истински и с удоволствие от всеки миг от живота си!
    Как да стигнеш до инсталирането на преживяването на състоянието и отношението на "Спокойно осъзнавам страха си, искам още и още от него, защото ми харесва, обичам го и го прегръщам приемащо!"?
    В идеален вариант стъпките са следните:
    1) Структуриран анализ на житейската биография - инвентаризация, проследяване на психодинамиките на характеровата структура. Тази стъпка служи като цялостен фон на по-действените психотерапевтични способи.
    2) Когнитивно реструктуриране в класически и по-творчески и разширен вид. тази стъпка работи през дългия път на обработка на информацията стимули - таламус - мозъчна кора - лимбична система/ амигдала. Въпреки това е важна като част от преработването на по-външните и слаби нива на стреса, зависещи от и подвластни на съзнателната когниция. В тази стъпка може да се включат ролеви игри и др.
    3) Визуализации - когато се научиш да влизаш в транс, разтваряш вратата между съзнанието и подсъзнанието, учиш се на допир със страха си. Визуализациите зависят от въображението на терапевта ти. Често ползвани са за страха ти като вътрешно дете - ти самия като малък, животно, дракон и др. Във визуализациите се прилагат техники като систематична десензитизация, наводняване с рефрейминг, замах, нлп обуславяния и пренос на състояния и др. В тази стъпка поставям и работата през тялото, дишанията, допиращи и обезчувствяващи страха, както и целия репертоар от прийоми, ползвани в структурната рамка на психотерапията и др. Тук постигаш втората стъпка - гмуркаш се смело в страха си!
    4) Съзерцание - Това е най-ядрената стъпка, която при правилно разбиране можеш да практикуваш и сам. Тук осъзнаваш, че его въртележките на страха ти са една нищожна част от огромното небе на безграничността ти - преживелищно! Тогава страхът бива естествено засмукван и разтворен в онзи квантов вакуум, полето на потенциала ти. Тогава сърфираш и се любуваш на импулсите му спокойно и усмихнато!
    5) Поведенчески експерименти - реално съзнателно търсене на предизвикване на обективно безопасния за теб стрес на п.а., агорафобичния страх от п.а. и страх от страха чрез постепенно увеличаване на степента на поведенческо посрещане на страха в живота ти. Тук споменатото инсталирано отношение бива прилагано на дело!
    Горните стъпки постепенно се сливат в едно по-широко и дълбоко себепознание, идващо от анализа на характера, разширеното осъзнаване, произлизащо от визуализациите и съзерцанието. С помощта на когнитивното реструктуриране (работата с вътрешния диалог) и придобитото отношение на смирено любящо приемане от визуализациите и съзерцанието, започваш активно и на дело да посрещаш страховете си и ги превръщаш в смелост!
    Горните стъпки могат да бъдат качествено, по отношение на конкретната ти проблематика, структурирано и бързо преминати с помощта на психотерапевт!
    Какво можеш да направиш сам?
    0) Отговори си на следните въпроси:
    - Какво в мен задоволява това да продължавам по стария начин - с бягане от себе си, от сянката си?
    - Какво би станало, ако се променя?
    - Какво би станало, ако не се променя? Може би съм си свикнал така и колкото и да искам промяна съзнателно, нещо в мен си му е добре така?
    - Как бих получавал внимание, когато обикна страха си и вече няма за какво да се оплаквам?
    - Как бих се извинявал, когато не ми се прави нещо, когато се сприятеля със себе си и нямам удобно извинение?
    - Как бих се чувствал, когато нямам извинението "аз имам п.р." и ми се налага да поемам постоянно повече и по-големи от сега отговорности и да бъда по-деен в живота си? Искам ли го?
    - Какво не би станало, ако не се променя?
    - Как бих се чувствал, когато обикна страха си и се науча да го превръщам в смелост? Как бих гледал, ходил, дишал, живял? Какво другите ще видят тогава в мен? Другите около мен как биха приели един много по-действен, отговорен, но и много по-самостоятелен и решителен човек - искат ли го?
    - Наистина ли искам да се променя? Колко силно от 0 до 10 го искам?
    - Какви трудности бих имал, докато се променям? Готов ли съм да мина през тях? Как ще ги преодолея?
    - Готов ли съм постоянно да живея смело, самостоятелно и емоционално независимо? Наистина ли го искам?
    - Искам ли да поема отговорност за живота и съдбата си?
    1) Научи се да наблюдаваш възникващите в ума ти автоматични мисли и последвалите от тях емоции и вътрешен диалог. За разширяване на това метакогнитивно наблюдение са подходящи ежедневните медитативни сесии - два пъти на ден по 10-30 мин. Сесии, в които просто сядаш удобно с изправен гръб и след няколко дълбоки вдишвания и издишвания, застиваш все по-дълбоко релаксирал тялото, дишането и ума си. Тогава съзнанието ти започва да се разширява - осъзнаваш неща, които преди въобще не си забелязвал - напреженията и мускулните брони/ блокажи по тялото си - отпусни ги! Осъзнаваш сковаността си и след като я релаксираш, съзнаваш, че и дишането ти може да се забави все повече и се превърне в медитативното дишане кевали (прочети за това в статията ми "фокусирана в дезензитизация дихателна практика") - не го насилвай, просто наблюдавай. Когато тялото се отпусне, ти се струва, че сякаш изчезва, натежава и се губи. В същото време съзнанието ти е напълно будно, макар и мозъка ти да работи на различни умствени вълни. Когато тялото се отпусне и с еполучи чувство за изчезването му, сетивата се оттеглят навътре (пратяхара), нуждата от кислород на тялото намалява силно, а дишането се забавя и почти спира (кевали).
    1а) Тогава насочи вниманието си навътре към самия ум и осъзнай възникващите мисли. Идващите от дълбините на несъзнаваното (дългосрочната ти памет) когниции някои наричат автоматични мисли. Автоматични, защото възникват безусилно, идвайки от дълбоко заложени в теб вярвания, програми, от вътрешната ти карта на света. Наблюдавай тези мисли! Осъзнавай възникването им - как изплуват на повърхността на съзнанието една по една или по няколко или на цели рояци. Някои са слабо наситени с енергия и лесно се стапят, почти след самото си възникване. Други са тежко нагнетени с емоционално - либиден заряд и интрузивно пробват да завладеят вниманието ти. Когато автоматичните мисли обхванат вниманието ти, прерастват във вътрешен диалог. Когато се научиш да осъзнаваш и модифицираш автоматичните мисли още в момента на възникването им с помощта на вътрешния си диалог, овладяваш и емоциите си, защото "чувстваш това, което мислиш"! Това е един много директен, mindfulness based вариант на когнитивното реструктуриране.
    1б) Как да реструктурираш вече съзнаваните от теб автоматични негативни мисли с помощта на вътрешния си диалог?!
    - Осъзнай ясно мисълта, назови и скалирай емоцията, която следва от нея по скалата 0.........10, като 0 е най-ниското и ниво, а 10 най-високото. Примерно: "Мразя страха си, прави ме слаб!"; Емоция: страх - 7.
    - Преформулирай и реструктурирай мисълта във вътрешния си диалог максимално простичко и конкретно, като осъзнаеш когнитивните изкривявания в нея (нужно е много, много добре да си ги научил и вече да имаш практика в долавянето им, когато се случват в мисленето ти) и трансформираш мисълта чрез логика, връзка с реалността и оптимизъм. Например при горната мисъл: "Катастрофизирам и скачам към заключението, че страхът ме прави слаб. Всъщност той е неделима част от мен и силата ми е скрита в него. За да я извлека, сега го приемам и обиквам. Ето, чувствам, че вече се превръща в смелост!"...
    - Скалирай от 0.........10 намалялата сила на емоцията. Примерно в случая: страх - 3.
    Горната работа силно напомня на част от метода махамудра (великият печат) от ваджраяна будизма. По-надолу включвам и още по-директни и мощни методи.
    2) Парадоксално преувеличаване (наводняване/ flooding) с прерамкиране - Това е изключително мощна техника, но ще се въздържа от детайлното и представяне с визуализации, тъй като е майсторски подход и изпълнението и е добре да бъде обяснено от психотерапевт и да бъде практикувано под супервизията му. Принципът на метода е описан в статията Три стъпки за трансформиране на страха.
    3) Визуализации:
    - Животно на силата - обикновено се бориш или бягаш от страха си. Сега, когато си потънал в релаксация и съзерцание, представи си, че страхът ти е там, дълбоко в теб, в подсъзнанието ти, като прекрасно силно животно. Осъзнай, че то е част от твоята цялост. Какво е животното? Осъзнай какъв образ възниква в ума ти! Бавно и спокойно или бързо и решително слез до "долната земя", подсъзнанието си. Мини през урвите и деретата на защитите и съпротивите си, позволи на храстите на съмнението да одраскат съществото ти, а бученето на водата на нагоните ти да събуди в теб позабравени емоции. Виж там звяра на страха си! Осъзнай как се зъби и заплашва, че ей сегинка ще те сдъвче. Позволи му да го направи - доближи се до него. Чуй тракането на зъби, замахването на нокти и ... осъзнай, че колкото по-смело се приближаваш, нищо не се случва, но твоето животно на силата утихва, преклонява ти се и се умиротворява. Това е и целта му - да те направи смел! Когато се бориш с него или побегнеш, страхът на животното нараства. Когато го погледнеш в очите, погалиш го и го прегърнеш с обич, животното на силата ти става твой пръв приятел, неизменна част от силата на смелостта ти! Погали го, гушкай го, целувай го, помъркайте заедно в роденото ново преживяване на смела сила! Тогава то се подчинява и прикляка - яхни го. Животното на смелостта и силата ти ще те носи по друмищата на успеха и радостта ти - вътрешни и външни!
    - Вътрешното дете - Когато се бориш със страха си, се бориш със ... себе си. Когато бягаш от страха си, бягаш от една мощна и важна част от себе си - сянката си. Там, в подсъзнанието ти живее цялото ти минало. Детето, което си бил някога, е в теб сега, в отпечатъците на дългосрочната ти памет. Това дете, набутано от теб с борбата и нежеланието ти за допир с него в сянката ти, страда, плаче и иска излаз навън, към светлината на вниманието ти. Когато продължиш да го потискаш като лош родител на самия себе си, това вътрешно дете започва да плаче, да се страхува още повече. Тогава до теб достига плача му във вид на панически атаки.
    Виж една светла стая - съзнанието си. На стената има врата, която води надолу, към психичното "мазе" на подсъзнанието ти. Отвори я и запали лампата на любовта си. Тогава бавно слез до долу. Отпусни се - цялото тяло. Едно издишване, едно стъпало надолу към подсъзнанието. Приведи мозъчната си активност до алфа и тета вълни. 10, 9, 8, 7... - едно издишване, едно стъпало надолу в към съня. Осъзнат спокоен сън. 3, 2, 1... - слез. Огледай се. Виж рафтовете с папки със спомени, паметови файлове. Бегло разтвори някоя папка и виж как спомените оживяват! Затвори я и пак се огледай наоколо. Можеш да чуеш как там, в ъгъла някой хлипа, трепери и диша тежко и повърхностно, изплашено. Светейки си с фенера на любовта си, се доближи и смело виж... себе си. Себе си като малко уплашено дете. Доближи се и прегърни това чудесно дете, издръж и изтърпи с чиста и всеприемаща родителска любов страха му - успокой го с любящата си гореща прегръдка! Потрепери заедно с него, гушкайки го със светло приемане. Плавай заедно със страха му, докато се успокои! Тогава го хвани за ръка и бавно се качи по стълбата нагоре, към съзнанието си. Една бройка, едно вдишване нагоре към будното смело и спокойно съзнание! 1, 2, 3...8, 9, 10 - отвори вратата между съзнанието и подсъзнаието и пусни светлината да проникне навътре - остави я отворена посоянно, поддържайки връзка с психичните движения между съзнание и подсъзнание. Вземи на ръце себе си, това прекрасно дете и пристъпи в стаята на съзнанието си. Осъзнай как детето сега е в теб, но спокойно, обгрижено и щастливо. Когато понякога пак се уплаши, просто го обичай и прегръщай със смирено любящо приемане! В момент на п.а., просто се отпусни в това смирено приемане и тогава, о чудо - страхът се превръща в радостна и смела обич!
    Запитай се какви потребности има това твое вътрешно емоционално дете - в отговорите на това може да ти помогне психотерапевт!
    - Алхимик -
    Седни удобно, поеми няколко пъти дълбоко дъх и издишай. Три пъти последователно мощно напрегни цялото си тяло едновременно и рязко за 5-10 секунди при вдишан въздух и отпусни за още толкова - издишай. Повтори три пъти. Направи десетина дълбоки вдишвания и издишвания, след което вдишай максимално дълбоко и задръж продължително, в рамките на приятното. Когато решиш, издишай и се отпусни - изцяло, тотално! Спомни си последния път, когато си бил в състояние на транс или моментите преди заспиване или след събуждане или онова приятно чувство на пълна релаксация и задрямване там, на плажа или полянката или до камината... Влез в алфа и тета мозъчна активност! Лесно е - просто затвори очи и се довери - на Себе си, на живота си, на смисъла и мъдростта, която идва от любовта и спокойствието, които сега почват да се разливат по тялото през чувствата ти! Наблюдавай небето на ума си. Осъзнай кой наблюдава. Кой си ти? Почувствай Себе си - това вътрешно слънце, от което струи всичко, което винаги си искал. От тази позиция наблюдавай облачетата на малките си мисли. Съзнавай как някои сякаш те дърпат и се стремят да обсебят вниманието ти. Практикувай непривързаност - отпусни вниманието си. Мислите ще тръбят колко са важни и че точно в този момент е неотложно да бъдат помислени, премислени и предъвквани... Засмей се и непривързано ги пусни да протекат. Тогава те се разтварят, а свободното небе на съзнанието ти става все по-чисто, ясно и наситено с интуитивната мъдрост на ... теб самия, тихия спокоен зрител!
    Виж себе си в древна алхимична лаборатория. Масата, епруветките, клокочещото огнище с топящ се метал. Виж стените, прозореца, тавана... На специална закачалка виси огромна клетка с говореща птица, която току повтаря "Превърни оловото в злато, превърни оловото в злато..."...
    Спомни си момент, в който си имал п.а. - долови миризмите там, на мястото, където се е случило, виж ситуацията и лицата на хората, усети и преживей състоянието - с релаксирано, напълно отпуснато тяло, спокойно, почти спряло дишане. Почувствай прилива на адреналин в кръвта си. Когато усетиш закипяването на адреналина в тялото си, виж отново алхимичната лаборатория - как сипваш изходния материал - оловото на страха, в първоначален съд. Докато виждаш как оловото се топи и протича през веригата от съдове, усети потока от адреналин в тялото си. Ето, оловото достига до централния, най-голям съд и започва да го изпълва. Виж как от специална епруветка наливаш в този съд бляскавия еликсир на Любовта. Сякаш чувстваш как оловото на адреналина залива съда на сърцето ти, а събудената смирена и приемаща обич преобразува оловото, превръща го в златото на мотивираната смелост! Виж как златото потича на изхода от съдове в алхимичната лаборатория, докато осъзнаваш как в представяната ситуация на п.а. обикваш "оловото" на страха си и виждаш как той се превръща в смела спокойна мотивация! Виж се как докато още сърцето ти тупка, зачервен и възбуден, се усмихваш релаксирано плавайки в страха си, който се трансформира до радостна смелост! Почувствай се творец на съдбата си!
    Горните и много други медитации/ хипносесии, водещи те по пътя към смелостта, сигурността и обичта ти, можеш да намериш тук:http://kaksepravi.co...oga/index3.html
    4) Съзерцание/ mindfulness -
    За съзерцанието е писано много от автори от цял свят. Интересното тук е, че разсъждението за него може да послужи единствено като стимул за лична практика и преживяване и ... нищо повече. Защото думите са безсилни да предадат простора отвъд собственото си ограничение!
    Съзерцанието е добре проучено научно - въздействието му върху мозъчните зони, химия и т.н. определено е многократно по-мощно от който и да е антидепресант. Интересното е, че страничните му ефекти, за разлика от пълнеенето, главоболието, суицидните мисли и чернодробни проблеми при антидепресантите, е ... блаженството! Съзерцанието в съвременната когнитивна терапия се нарича майндфулнес, пълносъзнателност. Има цял клон в когнитивно поведенческата терапия, работещ изцяло със съзерцанието: MBCBT (mindfulness based cognitive behavioral therapy). Съзерцанието е прекалено простичко и звучи обикновено! И е обикновено, погледнато от позицията на егото! При чистото съзерцание ги няма пищните езотерични или хипнотични или нлп или поведенчески визуализации, така забавляващи егото... За егото съзерцанието е нещо твърде постно! Необикновено е за духа и душата ти обаче! То е прозорец към вечността в теб! Начинът този вътрешен полет да бъде научен, е упоритата практика! Тренировка! Тренировка, която колкото и да е обикновена, води до спонтанната непринуденост отвътре и надскача самата себе си! Тоест тренировката на съзерцание води до липсата на нужда от тренирането му! Защото то започва да прониква в живота, в ежедневието. След известно време на тренировка вече не е нужно да се седи неподвижно със затворени очи, защото съзерцанието е ясно доловимо, силно и жизнено и прониква в малките ни дела от ежедневието ни. За да стане това обаче, е нужна тренировка! Тя понякога е наситена с щастие! Понякога обаче е наситена със страх, тъга, горест или отчаяние. Друг път с вълнение. Или с вдъхновение. Или с болка емоционална или телесна. При съзерцанието обаче се научаваме да осъзнаваме и едното и другото и третото без разлика! Без прикрепяне към удоволствието и без бягане от мъката и страха. И двете стават гориво за медитацията ни. Удоволствието се стапя до тихо и спокойно блаженство. Тъгата и страха също! Съзерцанието центрира! В това няма грам отвлеченост, но са нормални резултати от практиката, които и ти ще преживееш скоро! Обикновени резултати! При съзерцанието няма залъгалки за егото - няма сложни анализи, няма тайни нлп техники, няма НИЩО! Нищо, но погледнато от позицията на търсещия илюзии подскачащ от мисъл на мисъл и от страх към гняв, от тъга към удоволствие ум... От позицията на духа в нас, съзерцанието е всичко! От позицията на егото обаче, докато се учи, то често е скука, тегоба, понякога радост, понякога мистика, понякога неприятно. За егото ни съзерцанието е нещо много странно. В най-добрия случай странно, а в най-лошия омразно. На егото му е скучно при съзерцание - няма лъскави разсъждения, няма ги лабиринтите на логиката и анализа, няма шарени мъниста - техники и визуализации, няма ги "розовите слончета" на хипнотичните внушения на терапевта ти! На егото съзерцанието може да му бъде безинтересно и скучно, твърде обикновено. Защото егото ни, умът ни доста прилича на една скачаща маймуна, която иска лъскавите мъниста на сложните теории, шарените балончета на илюзиите на ума и ухаещите успокояващи страха от загуба и смърт банани на зависимото и сугестирано отвън съзнание. Затова преподаващите съзерцание нерядко го гарнират с подходящи на вкус и добре декорирани визуализации. Аз също го правя при работата си с хора. Иначе е голям скок за ума! Аз лично, като козирог, като си задам една програма и действам по нея, докато я постигна. Така и със съзерцанието. Отначало опитите за правенето му са просто имитация. Тялото така, гръбнакът онака, наблюдение на дишане, на тяло, на мисли... Имитация... Маймуната на ума се опитва да имитира големия разум отвътре! Онзи духовен, всеобемащ и вечен разум отвътре. Тези опити на тази умствена маймуна обаче са важни и нужни. Защото позволяват на шунята (пустотата от будизма), на тихата светла мъдрост бавно и неусетно да проникне и да засили присъствието си в цялостната когниция! Това вътрешно преживяване започва да става все по -"пипнимо", преживяемо.
    По отношение на страха, на ужаса, на тревожността при паническа атака и свързаните с нея мисли "полудявам", умирам", "мнението на хората наоколо" и т.н. :
    - Първо, пусни интерпретацията на мислите - тоест разреши си да не тълкуваш горните мисли, да ги оставиш да възникват без да ги окачествяваш ментално като еди си какви си. Просто са такива каквито са.
    - Второ, пусни самите мисли да идват и си отиват, като си разрешиш непривързано да ги осъзнаваш, със спокойно и неприлепнало внимание. Наблюдаваш ги как възникват, изскачат като стрели от тъканта на съзнанието. Като си разрешиш да не се вкопчиш в тях като удавник, а ги пуснеш да отминат, те се стапят пак там и изчезват. Кой наблюдава? Наблюдаваш от позицията на един тих и спокоен при всякакви обстоятелства вътрешен зрител!
    - Трето, остани директно в страха, в телесните преживявания - наблюдавай го директно, в самия му център, без да го окачествяваш в мислите си като лош или добър. Наблюдавай и телесните преживявания, симптомите - без да ги етикетираш с мислено обозначаване. Просто осъзнато наблюдение без категоризиране, без приемане за добро или лошо. В това време си разреши да отпуснеш доколкото можеш в този миг тялото, като израз на това спокойно вътрешно наблюдение, от позицията на "ядрото на урагана" на страха ти, от самия му център! Можеш докато така съзерцаваш ставащото и се отпускаш доколкото можеш, да си помогнеш с малко дишане, но сега без бройки. Важното е съзерцанието! Тогава страхът захранва съзерцанието, стапя се в него! Тренирай това! Няма магия, има упорита практика, буквално тренировка! Докато вече няма нужда от нея...
    Когато фокусираш вниманието на малкия его ум, било то в дишането или в идея, образ и т.н., отначало все още си идентифициран с егото и външната си личност. Когато продължиш обаче и фокусът стане наистина еднонасочен и моноидеистичен, се случва нещо странно. Осъзнаваш, че не ти се фокусираш, а че всъщност наблюдаваш фокусирането на малкия си ум от една много по-широка и всеобхватна позиция - от гледната точка на тихия интуитивен наблюдател или както някои автори го наричат, на свръхсъзнанието си. Осъзнаваш, че всичките ти обособени вярвания за теб самия, запечатани в паметовите следи на мозъка ти, са преходни и малки на фона на позицията на безкрая, от която наблюдаваш ... себе си. Осъзнаваш, че ти си този безкрай, а ординарната ти когниция е просто инструмент за проявата му. Разбираш, че неврозата ти е благословия, дошла да събуди вътрешния ти герой, който да тръгне по пътя на разширяване на съзнанието до една по-тотална цялостност и разбиране. Разбираш, че паниката ти е просто сигнал, бутащ те към себепознание, мъдрост, разтваряне на творческия ти потенциал. Защото бидейки окован в малките въртележки на илюзиите си, си ползвал едва няколко процента от възможностите си. Практикувайки съзерцание ежедневно, постепенно интуитивния ти недуален разум става седалище и център на осъзнаването и себеидентификацията ти. От тази позиция ти резонираш с ритъма на Вселената, опознаваш нуждите на малкото си его, смиряваш го нежно и с обич, за да живееш единството си с всяко атомче и струна от симфонията на живота! Паниката ти е станала безнадеждно малка, маловажна и смешна на фона на вечността ти. Когато все пак някога се случи, просто я оставяш меко и радостно да се разтвори в безграничността на сърдечната ти когниция между тази и другата мисъл, в широкото свободно небе на буда природата ти. Получава се едно естествено засмукване и разтваряне на страха - сякаш си сложил малка щипка захар в огромен океан от мъдра обич!
    Процесът изглежда непостижим от позицията на ординарния двоичен ум - но е най-естественото преживяване от гледната точка на свръхсъзнанието ти, на потенциала в теб!
    Тук практиката е всичко!
    Някои конкретни упражнения за постигане на пълносъзнателност/ съзерцание
    4а) Дишане - седни с изправен гръб. Отпусни тялото и ума си - влез в по-дълбоко състояние на съзнанието, в алфа и тета мозъчна активност, но запази пълната си будност. Наблюдавай как с прогресирането на релаксацията тялото ти сякаш натежава, изчезва, губи се. Осъзнай дишането си. Без да го променяш, го следвай - просто го наблюдавай. Осъзнавай повдигането и спускането на дробовете, изпълването и свиването на алвеолите, движението на въздуха по трахеята и допира му до лигавицата на носа. Ще установиш, че колкото по-дълбоко си потънал, дишането ти става все по-леко, до почти незабележимо. Продължи да следваш дъха. Можеш да осъзнаеш как при вдишване жизнената ти енергия се изкачва от долу, през гръбнака до главата, а при издишване слиза надолу. Осъзнай гръбнака си като магистрала на жизнеността ти и следвай енергията. Не я насилвай - просто я следвай. Когато идват мисли, практикувай непривързаност. Разрешавай им да възникват и протекат. Те се разтварят там, откъдето са дошли - в самото пространство на съзнанието ти. Някои мисли ти казват :"Много е важно точно сега да ме помислиш - да решиш това, да планираш онова, да си спомниш за другото, да проконтролираш третото..." - практикувай непривързаност. Позволи си да продължиш да следваш дишането - фокус! Няма борба с мислите, няма битка - просто неутрално спокойно фокусиране в дишането. Понякога ще осъзнаваш, че някоя мисъл въпреки всичко те е 'завлякла" в прутеглянето си и си я мислил за известно време. Докъдето и да си стигнал с нея, колкото и тя да ти внушава, че е изключително важна и е наложително да бъде довършена, спокойно и меко оттегли вниманието си и го върни в дишането. Тялото е изчезнало. Съзнанието е фокусирано в дишането. Тогава се случва нещо ключово. центърът на себеидентификация се прехвърля от малкия его ум в тоталността на слънцето на вътрешния зрител, Селфа, цялостната ти личност (Юнг). А това си ти - реалният АЗ в теб! Тогава осъзнаваш простора си. Достигнал си до разтваряне на потенциала си от възможности, до едно широко вътрешно небе, в което творчеството ти литва свободно и красиво. Наречи го мозъчен потенциал или колективно свръхсъзнание, но от тази позиция творецът в теб действително се събужда - силен и вдъхновен. Там знаеш, че си едно цяло с всеки човек, животно, растение, с живота въобще. Естествено се ражда съчувствие и емпатична свързаност с всички чувстващи същества. По отношение на паническите ти атаки - от позицията на съзерцателното спокойствие и творчески потенциал естествено се ражда онова отношение на смирено любящо приемане, с което в момента на случването им спокойно ги прегръщаш. Те вече са нещо малко, маргинално - осъзнаваш незначителността им, която смирено се стапя пред величието на океана от мъдра обич.
    4б) Вървяща медитация - започни да ходиш напред назад забързано и нервно, както когато имаш повишена тревожност. Напрегни се и се вживей в тревожността - направи съответната начумерена гримаса, стегни цялото тяло, направи дишането плитко, горно, бързо и повърхностно. Осъзнай случващото се. А сега забави походката до два пъти по-бавна. Отпусни тялото, лицето, ума и се фокусирай изцяло във вървенето. Докато осъзнаваш дълбокото релаксирано дишане, можеш да проследиш как тежестта се прехвърля от крак на крак, от стъпало на стъпало, как тазобедрените и коленни стави я поемат и разпределят. Съзнавай равновесието, дишането, координацията на движенията между ръце, крака, скелета и мускулатурата. Осъзнай единството на всички съставни елементи в случващото се. Фокусирай се изцяло в походката. Когато се роди мисъл, спокойно я игнорирай - без да я гониш или отблъскваш, продължи да се фокусираш в походката си с непривързан спокоен ум. А сега забави походката до още два пъти по-бавна! Осъзнавай всяко микро движение - нека преливането от движение в движение бъде отпуснато и плавно. Спри ума - пълен фокус! Както и при фокуса в дишането, ще осъзнаеш как в теб се случва промяна. Вместо ти, бидейки в позицията на егото си, да се фокусираш, започва да осъзнаваш фокусирането на малкия си ум, докато Ти самия се превръщаш в безкрайно, спокойно, светло и любящо пространство от мъдрост и простор. Когато ежедневно практикуваш, идентификацията с его ума се стапя и се прехвърля в сливането центъра на съзнаването ти с този безграничен огромен Разум. Когато имаш п.а., просто се отпускаш в безкрая на съзнанието си, забавяш походката и от позицията на широтата осъзнаваш малкостта на паниката си, която с готовност и радост прегръщаш и посрещаш. Тогава тя за мигове се разтваря в широтата на когницията ти!
    4в) Зазен - между мислите - седни удобно с кръстосани крака и изправен гръб. Фокусирай се директно в менталността си. Осъзнай потока от възникващи мисли. Виж и почувствай как възникват от самото "небе" на съзнанието ти - там и се разтварят. Фокусирай се в "пространството" между и над мислите. Между тази о другата мисъл. Просто се отпусни в тишината си. За малкия ум тя е нищо, но за духа ти е всичко! Постепенно ще осъзнаеш как тялото се е отпуснало и изчезнало, а дишането е почти спряло. Но тук това се случва естествено, като резултат от съзерцанието, без да му обръщаш специално внимание практиката е "отгоре - надолу". Когато практикуваш ежедневно, присъствието в широкото свободно от мисли вътрешно пространство става естествено - умът се успокоява все по-бързо и лесно. Съзнаваш, че там, в тази тишина, си едно цяло от всичко, че си свързан, обгрижван, закрилян и обичан - от самата природата на нещата. Гален си от нишките на битието. Имаш достъп до огромно сърдечно познание и мъдрост, което интуитивно провеждаш и в ежедневния си живот. Естествено осъзнаваш, че тялото, чувствата и мислите са само инструменти на буда природата в теб, на безкрая ти. Този квантов вакуум на вечността в теб с лекота залива тревожността ти, засмуква я и я разтваря до любящото си светло присъствие. Не я гониш, не бягаш от нея, не я мразиш, а я обичаш, прегръщаш я от все сърце, обичаш я от позицията на същностната си природа. Тревожността ти никога не е била нещо лошо, винаги е била част от теб самия - един добър посланик, вестоносец, идващ да те научи на мъдрост, обич и сила.
    Външните помощни похвати за постигане на съзерцание/ майндфулнес могат да бъдат безкрай. Когато обаче се допреш до самото преживяване и то стане основа на съществото ти, нуждата от "патеричките' на методите отпада.
    5) Поведенчески експерименти - систематична десензитизация и наводняване
    Когато си осъзнал посланията на страха си, направил си някои промени в мисленето, чувстването, отношението, реакциите и поведението си във вътрешен и социален план, допирал си се многократно до страха си във визуализациите и медитациите си, можеш да започнеш да го прегръщаш in vivo, на дело.
    Вече си изградил отношението на смирено любящо приемане чрез когнитивното реструктуриране и визуализациите. Както и директно си го преживявал и сливал с него в съзерцанието си. В някаква степен си се сблъсквал със страха си в менталната си практика и на живо и вече можеш да сърфираш по вълната на паниката, преживявайки мотивирана смела радост. Сега обаче вместо да чакаш паниката сама да се появи, в което очакване е възможно все още да има елемент на страх от страха, умишлено потърси поведенчески допир с нея! Още ти е некомфортно да се возиш в метрото или автобуса или да шофираш? Все още изпитваш известен страх при нуждата от напускане на града или от оставане сам? Преживял си п.а. в мола или там, на онова "страшно" място? Допри се умишлено до страха си. Ти избери скоростта и степента на допир. Можеш да го правиш систематично и постепенно (десензитизация) или изведнъж да скочиш в най-трудните ти преживявания в духа на "излагане на страха и превенция на отговор" (наводняване). С помощта на терапевт можеш значително да ускориш процеса на погасяване на тревожността и да предприемеш по-смели стъпки. А сам - разумното решение тук е систематично да увеличаваш степента на досега до страха си, практикувайки отношението на смирено любящо приемане, проникнало в теб до прекогнитивно ниво, до автоматична реакция на отговор на страховото преживяване.
    Направи си списък от 10 ситуации, като първите са по-малко плашещи, а последните (7,8,9,10) - все по-трудни за теб. Започни постепенно да посрещаш страха си при ситуациите от първите номера, като бавно и постепенно преминаваш и към по-горните ситуации.
    Както писах по-горе в статията, успешността на практиката ти зависи от:
    - качествения анализ на характера, осъзнаване посланията, на които те учи страха ти и целта, към която те води, вторичните ползи.
    - искрената ти, мощна и решителна мотивация за научаване на уроците от тревожните ти преживявания и готовността за осъществяване на постъпателни малки и упорити стъпки по промяна.
    - усвояване на отношението на смирено любящо приемане - чрез практиките "отдолу на горе" (анализ, визуализации, реструктуриране и т.н.) и "отгоре надолу" (съзерцание/ mindfulness).
    - решително и упорито поведенческо посрещане и трансформиране на страха - на дело, чрез все по-смели поведенчески експерименти. Отначало в кабинета на терапевта, но по-късно и на живо.
    Страхът е тук, за да ни научи на любяща смелост! Доколкото усвояваме урока си качествено и бързо, дотолкова и този наш добър учител, страхът ни, се превръща в приятел и благодетел!
×
×
  • Добави...