gelert

Жажда… Летища и писти. Раздели и срещи. Прегръдки ,сълзи. Тъжна раздяла… Самолета бързо излита. Сбогом родино …! Сбогом моя земя…! Само ти ми остана. Единствено ти мен ще дочакаш… Докога ще отлитам? Накъде заминавам… ? Защо те продавам ? Защо те предавам? На кого те оставам ? Тебе моя родна земя. Затварям очи… Спомена връщаме, там надалече - в детството мое… С чешмата на двора. И дувара със хмела, в старият Плевен. С полета на волните птици, над старите брястове… И тихия шум на реката. Спомням си дори и за най- дребните камъни. Красива дама на мен нещо мило говори… - Какво ще обичате моля ? Чаша шампанско? Или мартини със лед? Да, душицо мила. Да, синьорина… Дай ми да пия… Не,не ми гледай очите . Не ми гледай сълзите . Жаден съм… Сипвай да пия… Но не - френско шампанско или шотландска ракия. А само една глътка вода , със живителна сила - от сълзите на нашите майк Жаден съм, дай ми да пия…. http://www.vbox7.com/play:11336c98

Жерави В море от синя синева, ято жерави летяха. С гордост те размахваха крила. Завръщаха се у дома при тяхната река. Защо не можем и ние като тях? Да забравим сега - за зрелостта, мъдростта, правила…! И останали без сетни сили. Разкъсвани от мъка. С пречупени криле пак да се завърнем у дома при старата асма. С шепа земя, сълзите в очите, да попием. От извора на на младостта, с пресъхнали уста, глътчица надежда, жадно да изпием . Стари рани със обич да превържем. А скъсаните нишки на мечтите , здраво да завържем, за последният ни полет през идващата есен….