Хармония

Здравей, Веси, Ще ми бъде интересно да разбера какви са били отношенията между майка ти и баща ти? А също и какви са били отношенията между теб и твоя баща?

Знаците на Любовта

StarScream, Според мен трябва да излезеш от "филма". Да промениш отношението си към теб самия "знам, че съм тъп" - как разбра това, някой ти го каза или сам реши, защото просто не намираш отговор на въпроса си в момента? Мисля, че проблемът идва оттам, че може би някой не е оценил, така както си очаквал някое твое дело, (предвид възрастта ти, че си бил до скоро в у-ще, гимназия) и оттук идва едно постоянно сравнение с другите, в което се загубваш и изчезва възможността за реална преценка. Виждаш колко другите са най-, а ти колко не си... Откъдето следва, основното, че самооценката ти е занижена. Но забравяш нещо важно, което е, че всеки един човек е уникален само по себе си... А колкото за таланта, Томас Едисън, го е казал много точно: "Геният е 1% вдъхновение и 99% работа."

Отричайки Любовта се отрича Живота. А животът няма начало и край. Той е като дишането - всяко издишване е началото на следващото вдишване и всяка крачка е началото на нещо ново по Пътя. А краят... той просто не идва, той е началото на нещо ново. Любовта е процес, а не статично състояние. Тя е вътрешното състояние на отваряне на Душата. Виждайки знаците, уроците и трансформациите, които тя носи, ние не се превръщаме в жертва и не я обвиняваме. Не случайно се казва, че всяка нова връзка е продължение на всички предишни, минавайки плавно на по-високи нива, ако то не сега, ще е някога. След време. Всяка бивша любов съществува някъде във Вселената... Никога нищо не се губи. {Сбогуванията са само за тези, които обичат с очите си, защото тези които обичат със сърце и душа няма такова нещо като раздяла.} ~Руми

O Come, Emmanuel - Christmas Version - ThePianoGuys

.

.

.

.

Бъди благодарен за това, което имаш!

Житие на Св. Стилиян Детепазител

Обратната страна на майчината любов Руската фотографка Анна Радченко посвети цяла фотосесия на свръхпротективните и властни майки. Кадрите, разбира се, са хиперболизирани, но отразяват един проблем, който не е чужд и на българските майки.

Здравейте Моят съвет е да не се ограничавате да търсите само в града, в който живеете. Днес почти всеки човек използва компютър и и-нет. В подфорум "Психотерапия онлайн" пишат достатъчно добри терапевти. Успех!

Картини на билки

Образователна програма Гласът на здравето 13.11.2013 г. Плевен, Военен клуб, ул. „Дойран” 77, Концертна зала Лектор: доц. д-р Александър Вълков, началник Клиника по УНГ болести, Медицински университет, Плевен Пловдив, Новотел Пловдив, ул. Златю Бояджиев №2, зала Пловдив Лектор: доц. д-р Диляна Вичева, УНГ специалист, Медицински университет, Пловдив 14.11.2013 г. София, НДК, зала №9 Лектор: д-р Христо Златанов, началник отделение, УНГ клиника, ВМА София 20.11.2013 г. Варна, хотел „Черно море”, бул. „Сливница” 33, зала 1 Лектор: доц. д-р Марио Милков, УНГ специалист, Медицински университет, Варна Велико Търново, читалище „Искра”, ул. „Бачо Киро” №2, Камерен салон Лектор: доц. д-р Александър Вълков, УНГ специалист, Медицински университет, Плевен 21.11.2013 г. Бургас, хотел “България”, ул. „Александровска” №21, зала Компас Лектор: д-р Димитър Янев, УНГ специалист, ОПЛ, хомеопат

Какво майките мислят за себе си и какво мислят техните деца!

Честит празник, български учителю! Онеправдан си ти днес, брате мой. Трудно свързваш двата края. Беден си. И дори си презрян. Колкото и да се трудиш, благодарност няма насреща. Учениците днес забравиха какво е ценно и поеха по нанадолнището. Забравиха, че ако теб те няма, те няма да прокопсат. Забравиха, че именно ти някога спаси нацията от изчезване по време на двете дълги робства... Забравиха историята и вярата. Забравиха за идеалите на предците си. И... оглупяха. Сега те имат други цели. Копнеят за пари, много пари. Не им пука за науките. Не милеят за училището, нито пък за родината. Не желаят дори да пишат на български. Интересуват се предимно от изгодата и удоволствията. Настъпила е безнравственост и бездуховност. И изглежда, че всичко е обречено. Но това е така само на пръв поглед. Бурята е голяма сега. Но ще премине. Ще отмине и само лош спомен ще остави. Затова ти сега не тъжи, брате мой. Защото ти си един малък герой. Напук на всичко ти остана. А това никак не е малко. Бориш се да оцелееш с малката заплата и вършиш достойно, велико дело. Тъй че не унивай. Бог вижда усилията ти и знае намеренията ти. А те са чисти, защото си тук. Много твои колеги оставиха учителстването и заминаха на Запад. Там те се превърнаха в слуги. Мъжете носят тухли и пясък. Жените чистят магазини и тоалетни. Казват, че се чувстват по-добре, защото са сити и облечени. Но всъщност са сломени. Сломени са и духовно, и физически. Но ти не се предаде. Ти си още тук. Сградата на училището образно се руши. Руши се отвътре. Прозорците и чиновете са счупени. Стаите са полупразни. Празни са и главите на учениците. В тях духа лют вятър. Цари безхаберие, пошлост, простотия. Неуютно е да се работи в такива условия. Но има и изключения. Затова и ти упорстваш. Опитваш се да изпълниш дълга си. Съпротивляваш се. И така и трябва. Не се отказвай, брате! Стой къде си и се бори. И да не си посмял да загубиш вярата си. Виждаш ли, днес е Дeнят на българските будители. Хиляди хора се сетиха за теб. Умилиха се. И се натъжиха. Но и се възхитиха. Възхитиха се от теб. Защото е видно, че ти днес си онеправдан, но не си станал за посмешище. И никога няма да бъдеш. Запомни това. Стой на мястото си и продължавай да учиш малкото български ученици на четмо и писмо. И да не си посмял да се откажеш. Ти си твърд и знаеш цената си. Тъй че, каквото и да ти донесе утрешният ден, няма да се предадеш. Честит празник, скъпи брате мой! Честит празник, учителю! Послепис Написах този поздрав толкова прочувствено, защото някога и аз бях като теб, брате. Някога и аз бях учител. Мартин Ралчески

Лектори: графиня Анжелика Волфскийл, природолечител, Германия и д-р Мария Папазова, холистичен лекар Дата: 8 ноември Час: 18:00 Място: Зала 7, НДК ВХОД СВОБОДЕН!

Диана, Името, което съм избрала да ползвам във форума по никакъв начин не ме прави да не мисля и да не изразявам свободно позицията си. Малко по-напред в темата ти също направи обобщение на новозавършилите студенти, а сега пишеш за моето обобщение относно депутатите?! И все пак пиша от позицията на млад човек, който е много в началото на учението на Учителя относно безусловната любов... Ще споделя една случка: Преди няколко дни пазарувах в голям супермаркет и един възрастен дядо може би 70 годишен ме попита коя е най-евтината лютеница, тъй като е забравил очилата си и не може да види етикета, а не може да рискува да си купи коя да е, защото просто парите не стигат. Тази история за мен добре показва част от ситуацията в България, където един буркан по-скъпа лютеница е просто лукс, който струва скъпо. Пенсионерите в чужбина обикалят света и се отдават на хобитата си, а тук възрастните хора броят дните, които им остават?! Може би това е така, защото както някой твърдеше в напред в темата "България е в голям напредък"... И пред това ли ще си затворите очите? От въпросната тема разбрах нещо важно и то е, че хората, които са на стабилни позиции с добро заплащане или с частен бизнес в България, като че ли живеят извън проблемите на другите и не се оглеждат наоколо и не виждат какво се случва. Точка. PS. Още едно потвърждение за напредъка ни: https://www.facebook.com/pages/%D0%94%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BC-%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%BE-%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%BE%D1%82-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D1%83%D0%BC%D1%80%D0%B5/381453901984586

Божидаре, май само ти и депутатите от управляващата партия в момента твърдите, че България е в напредък, че чак и скоро ще завърже златни плодове?! Що за небивалици пишеш?! Депутат и милеене за Родина - това са две несъвместимости! Имам усещането, че някои гледате през розови очила. Ами махнете ги и гледайте с по-трезви очи.

Гарванче, Според мен, обмисляш някакво ново начинание или ще ти се предостави такава възможност. Оглеждай се за знаци и следвай целите си

.

.

.