Сянката - това е нашият опонент вътре в нас, който изобличава нашите слаби страни и изостря уменията ни. Тя е неразделна част от нашата същност. Тя е един вид учителят, с помощта, на който разкриваме истинското си лице. Отказвайки си да я опознаем и бягайки от нея нейната сила става по-голяма и разрушителна. Това е и една причина например добри хора в момент на гняв да проявяват жестокост. Няма човек на света без своя сянка. Затова и може би хората не сме нито прекалено добри винаги, нито по-лоши, от които и да е. Чрез сянката ни се разкрива поле за работа и само от нас зависи дали ще успеем да се справим, опознавайки я и да се превърнем в личностите, които искаме да бъдем най-много.
Трикстер (хитрецът) - архетип в аналитичната психология олицетворява психологическите качества въплътени в образа на културен герой, който е умен и забавен, но повече или по-малко лишен от морални задръжки и в разрез с общоприетите норми често прибягва до хитрости и измами за да постигне своите цели.
В съвременната литература този архетип е съхранен като културен герой, без задължително да му се приписват свръхестествени или божествени качества. Неговото присъствие е достатъчно осезателно и в киното, изобразителното изкуство, дори в сънищата.
Персоната - нашият образ пред обществото. Терминът е свързан с “човек” и “личност”, и произлиза от латинската дума за маска. Така че персоната е маската, която си слагате преди да се покажете пред външния свят. Въпреки, че произлиза като архетип, от момента, в който осъзнаем наличието й, тя се превръща в част от нас, различна от колективното несъзнавано. В най-доброто си проявление, персоната е просто “доброто впечатление”, което искаме да създадем докато изпълняваме ролите, поставени ни от обществото. Но разбира се, тя може да бъде и “лошото впечатление”, което използваме, за да манипулираме мнението и поведението на другите. А в най-негативния вариант, може да подведем дори и самите себе си, че това е нашата истинска същност. Понякога вярваме, че наистина сме това, за което се представяме.