Хармония

Истината за страха:

Не се страхуваш от тъмнината.
Страхуваш се от това, което е там.

Не се страхуваш от височини.
Страхуваш се да не паднеш.

Не се страхуваш от хората.
Страхуваш се от отхвърляне.

Не се страхуваш да обичаш.
Страхуваш се, че няма да отвърнат на любовта ти.

Не се страхуваш да го пуснеш.
Страхуваш се да приемеш, че вече го няма.

Не се страхуваш да опиташ отново.
Страхуваш се да бъдеш наранен по същия начин.
 

tintet, благодаря от сърце за бързия отговор
Виждам, че кученцето ми не се чувства добре - лежи си, не се храни от сутринта и се чува къркорене на червата. Много се притесних, защото го виждам за първи път в такова състояние, на 7г. е. Преди 15 мин. му дадох 3 капки директно...

За всекиго от нас Бог има Свой план
 
 

Има свестни жени!

Но жалкото в случая е, че мъжете се страхуват от уверени, интелигентни и можещи жени! А само една такава жена би имала вдъхновението да превърне най-студената зима в лято, а лятото в най-красивата любовна история... 

Но от друга страна, всеки мъж заслужава жената до себе си спрямо собственото си сърце! Така че нека всеки мъж да погледне първо в себе си...

Здравей!
 
За диагнозата-изобщо не може да бъде сгрешена от който и да е психиатър.Но дори и да е така, при гарничноно л.р-во депакина би бил полезен.
 
Проблема според мен е друг- ,,тъй като епизодите на мания с депресия се редуват изключително бързо.,,-в това е проблема, бързата смяна ограничава броя на медикаментите. Ако и се даде невролептик, може да я вкара в депресия, антидепресанта пък може да прехвърли депресията в мания.По тази причина е избран депакина.Той е стабилизатор на настроението и се дава и при двете фази-депресия и мания.Идеята е да нормализира настроението бе да прехвърли границата, в случая да не а вкара в депресия.Депакина в случая е с много по-малки странични действия от лития и за това е предпочетен като медикамент.Магнезият, омега мастните кисели и витамина биха помогнали при обикновена тревожност, тук нещата са доста по-различни.
 
Във всеки случай вие се обадете на психиатъра и му обяснете ситуацията.

Ето къде ви отиват парите от дмс номера: http://www.varna.utre.bg/2014/06/21/237273-romi_tovaryat_chuvali_s_hranitelni_pomoshti_v_mertsedesi
В цяла свевероизточна България има щети от пороите. Само за Варна се отвори такъв номер,защо?? Знаете ли географията на Аспарухово и къде са най-много бедстващите семейства?
Ето кратко информационно видео:
https://www.youtube.com/watch?v=2WcNmrNBt_w

Оставих съобщение.

Отричайки Любовта се отрича Живота.
 
А животът няма начало и край. Той е като дишането - всяко издишване е началото на следващото вдишване и всяка крачка е началото на нещо ново по Пътя. 
А краят... той просто не идва, той е началото на нещо ново.
 
Любовта е процес, а не статично състояние. Тя е вътрешното състояние на отваряне на Душата. Виждайки знаците, уроците и трансформациите, които тя носи, ние не се превръщаме в жертва и не я обвиняваме.
 
Не случайно се казва, че всяка нова връзка е продължение на всички предишни, минавайки плавно на по-високи нива, ако то не сега, ще е някога. След време. 
 
Всяка бивша любов съществува някъде във Вселената... Никога нищо не се губи.
 
{Сбогуванията са само за тези, които обичат с очите си, защото тези които обичат със сърце и душа няма такова нещо като раздяла.} ~Руми
 

 
 

Малките деца, нямат нужда от помощ, те имат нужда от разбиране и подкрепа, тъй като все още не са затлачени с разнообразието от социални и родителски модели и натрапени страхове. Възрастните хора, обаче, попадат във водовъртеж от чужди за тях натрапени форми на съществуване и често не успяват да излязат от там сами. Те, възрастните хора, имат нужда освен от разбиране и съпричастност И от помощ.

Юнг е казал и нещо друго много важно: "Посочи ми един "нормален" човек, за да ти кажа какъв му е проблема"
Вероятно съм сбъркана, ако си мислех, че всичко ми е "наред" щях да имам ОГРОМЕН проблем. 
Хората,които се страхуват да поискат помощ и си въобразяват, че всичко им е наред са едни от най - нещастните хора, спасява ги единствено това, че поддържат илюзията, повтарям  ИЛЮЗИЯТА, че нямат нужда от помощ.
Да се изгледат няколко филма и да се прочетат няколко книги, съвсем не е достатъчно да се разберат вътрешните светове, Всъщност в тази материя, няма такова нещо като ДОСТАТЪЧНО.
Самият факт, че си позволяваш да даваш оценки, а виждам имаш нужда да го правиш често и към всеки, е индикация, че във вътрешния свят има силен дисбаланс. 
Често писането във форумите с подобен тон дава облекчение, ако това ти помага, чудесно, но силно се съмнявам.

Здравей Веси, може би ще те изненадам, но ревността е противоположност на любовта.
Когато имаме силно изразено чувство на ревност, това е индикация за проблем с чувството на притежание. Желанието за притежание или контрол от своя страна е сигнал за силно подтиснат страх. От какво? Това вече е въпрос на доста по - обстойна работа с психологическото състояние.
Този който обича не ревнува, а се грижи. Другото често срещано объркване е вярването, че "който ревнува, значи обича". Малко са хората, които умеят да обичат в дълбокия смисъл на тази дума. Преплита се любовта с романтичното увлечение, любовта - страст, любовта - привързаност, много често тази "любов" се проявява в ревност. Когато стигнем до този момент много често, дори страстта си е отишла. 
Проявата на ревност в никакъв случай не спомага за верността в партньорството, напротив много често се стига да влошаване на отношенията.
Корените на ревността не са в любовта, а в различните типове проблемно поведение - страх от провал, желание за привличане на вниманието към себе  си, борба за власт и желание за надмощие и т.н. От една страна те са се зародили в емоционалния свят в ранното детство или тийнейджърство и в по - зряла възраст се трансформират в различни видове "проблемно поведение".
От друга страна, ревността си има и своите корени в инстинктите и тя е тип поведение възникнало много преди разума, още в света на животинското начало. Където пазенето на самеца или самката са били ключов момент за запазване на гена и чистотата на поколението. Ето защо, когато проблемите в емоционалния свят доведат до развитие на чувството за ревност, те засилват това чисто инстинктивно поведение и преборването с това състояние става изключително трудно.
Преди всичко е добре да помислиш - От какво се страхуваш?

Здравей ansisi
Никак не е приятно това, което ти се случва. няма смисъл да ти казвам, че това се случва в много семейства, че трябва да го приемеш или да вземеш радикални мерки или ... или...
Но като за начало се успокой. От всичко което си написала виждам, че искаш да стигнеш до истината, чрез лъжа как мислиш, може ли да има такъв обрат в природата?
Истината иска истина. Разбирам огорчението ти от лъжата която си понесла, разбирам безсилието ти да стигнеш до истината, но това няма да стане по пътя на лъжата.
Имате три малки деца, голям ангажимент е това, често двойките се отдалечават заради делничните ангажименти, потъването в рутинни дейности, грижата за децата изсмуква жената до крайност, ако се прибавят например леки или силни финансови проблеми........ и ако до това сложим една усмихната спокойна жена, която има време, спокойствие, и грижа за себе си .......?
Как мислиш? Мъжът ти просто временно е абдикирал от позицията на твой съпруг. Но това никога не става случайно. Ще ти цитирам едни думи на Петър Дънов, на които може би ще кажеш, че при теб не е така, но си струва да помислиш над тях.
"Когато обичате някого, тогава именно възможността за изневяра е най- малка. Невъзможно е да ви изневери онзи, когото обичате. Никъде в живота това не се случва. Щом се говори за изневяра, трябва да разбираме човешката любов, т.е. любовта на хората на земята."
Никой не бяга от там където е обичан. Вероятно е имало период в който се е почувствал, неудовлетворен, нежелан, неразбран или просто уморен, позволил си е флирт, който е продължил твърде дълго.
За да стигнеш до истината и до отговорите на всички тези въпроси, трябва да свалиш картите и да тръгнеш с истината напред.
Останете сами няколко дена ако е възможно. Ако ти е неудобно да му кажеш цялата схема на разследването, което си направила, кажи му само по- приемливото, например проверката на фактурата, проверката на номерата в тел и т.н., което решиш. Не питай, а заеми позиция на знаещ. Кажи аз знам, но искам да знам и причината. Няма нужда да обвиняваш, той вероятно осъзнава чудесно това което е направил. Няма нужда да се карате, защото това няма да върне времето назад и да промени нещата. Няма нужда да го караш да се чувства виновен, той вероятно вече го изживява. Човек може да бъде предразположен само чрез разбиране.
Трудно е да се разбере такова нещо от твоята позиция, но ти нямаш друг избор, ако искаш да оправиш отношенията с този човек и да стигнеш до същността на нещата.Защото само същността може да доведе до вътрешна промяна както в теб така и в него.
"Ако твоята любов не може да преодолява всички трудности, каква любов е?" П. Дънов
След подобни случки ако партньорите успеят да стигнат до дълбочините, които не познават в другия, се изумяват на новия контакт който са установили. Ако успееш да предразположиш съпруга си да стигнете до сърдечен и искрен разговор, вероятно ще научиш много нови неща , както за себе си, така и за него. И това ще ти е само от полза.
Но не очаквай истина, когато предлагаш лъжа. В отговор на една лъжа (както си се убедила) ще получиш верига от лъжи.
Лъже човек, който се страхува. Той защо се страхува?
Страхът се преодолява само чрез разбиране. Ти предоставяш ли му това разбиране?
Обвинението води до оправдания. Не искаш оправдания нали?
Истината иска истина.

Отричайки Любовта се отрича Живота.
 
А животът няма начало и край. Той е като дишането - всяко издишване е началото на следващото вдишване и всяка крачка е началото на нещо ново по Пътя. 
А краят... той просто не идва, той е началото на нещо ново.
 
Любовта е процес, а не статично състояние. Тя е вътрешното състояние на отваряне на Душата. Виждайки знаците, уроците и трансформациите, които тя носи, ние не се превръщаме в жертва и не я обвиняваме.
 
Не случайно се казва, че всяка нова връзка е продължение на всички предишни, минавайки плавно на по-високи нива, ако то не сега, ще е някога. След време. 
 
Всяка бивша любов съществува някъде във Вселената... Никога нищо не се губи.
 
{Сбогуванията са само за тези, които обичат с очите си, защото тези които обичат със сърце и душа няма такова нещо като раздяла.} ~Руми
 

 
 

".......но ме е страх,.........
.........какво ще си помислят хората за мен............
.............Чувствам се толкова виновна и безотговорна спрямо миналото си.............
...............Това е според мен единствения ми шанс за сериозна връзка и евентуално семейство,............
...............смятате ли, че такова нещо е простимо и ще ми прости..............."
 
Здравей Ради, извадих ключовите, според мен, изречения, които описват много добре в какъв капан на собственото си мислене си попаднала.
Всичко, разбира се, започва със страха. Страха от това да не останеш сама. Всъщност човек винаги е сам, само споделя част от времето си с приятни за него хора. Колкото повече се страхуваме да не останем сами, толкова по самотни се оказваме. Самотата и самотността е въпрос на личен избор, а не на стечение на обстоятелства. Т.е. ти няма как да останеш сама и да се чувстваш самотна, ако не го искаш. Страхувайки се от това, обаче, се фиксираш в тази опция и ограничаваш голяма част от изборите си.
Вторият много мощен капан, в който попадат хората, когато трябва да вземат решение е - какво ще си помислят другите. Като едно продължение на страха от самота, това затвърждава липсата на увереност в себе си. Когато човек е уверен в себе си, той е готов да поеме отговорност за действията си и мнението на който и да е няма никакво значение. Ако липсва самоувереността, тогава всяко негово действие ще е обречено на провал, без значение кой какво ще каже.
За да илюстрирам казаното:
 
"Трудността да угодиш на всички
 
По пладне, на жаркото обедно слънце, един баща минавал със своя син и магарето си по прашните улички на Кешан. Бащата седял на магарето, а момчето го водело.
- Горкото дете - казал един минувач - колко му е трудно да върви с малките си крачета редом с магарето. как може този човек така мързеливо да си седи на магарето, когато вижда, че детето капва от умора.
Бащата взел присърце забележката, на следващия ъгъл скочил от магарето и качил момчето. Не след дълго друг минувач рекъл:
- Какво безобразие! Малкият нехранимайко се е разположил като султан, докато горкият му стар баща подтичва отстрани.
Момчето го заболяло от чутото и помолило баща си да седне зад него на магарето.
- Виждали ли сте такова нещо? - скарала се една забулена жена - Каква жестокост към животното! Гърбът на бедното магаре едва издържа тежестта, а този малък безделник и баща му са се излегнали като на диван. Горкото създание!
Смъмрените се спогледали и без да кажат нито дума, слезли от магарето. Едва направили няколко крачки редом с магарето, един странник им се присмял:
- Благодаря на небесата, че не съм толкова глепав. Защо разхождате това магаре, като не вършите никаква работа, не ви служи за нищо, дори не вози единия от вас?
Бащата пъхнал шепа слама в устата на магарето, сложил ръка на рамото на сина си и казал:
- Каквото и да направим, все някой е недоволен. Мисля, че сами трябва да знаем кое за нас е правилно." 
 
Толкова за мнението на хората, абсолютна загуба на време.
 
Друг е въпроса с чувството на вина. Добре е да определиш за какво точно се чувстваш виновна, може би за това, че някой определя някоя твоя постъпка като изключително грешна. И това ти пречи да погледнеш в себе си и да поставиш собствената си оценка за ситуацията?
 
Относно "последния шанс", - това не съществува. Последен шанс няма, има следваш. Точно както краят на всяко нещо е всъщност начало на нещо ново. 
........не съм вярвала, че някой може да ме обича истински.........
Точно защото не можеш да повярваш, затова са всичките ти страхове. Повярвай, че хората могат да обичат истински и си позволи да го направиш. Да разсъждаваш, какво ще си помисли другият, е нереално, защото това са само едни предположения, а те често са много вредни при взимането на решения. Пречат ти да решиш ТИ какво искаш. Умът работи с тях и пречи на интуицията да ти помогне с решението. А умът много често работи със страховете ни. Остави го да почива и се опитай да чувстваш. 
А миналото , то си е в миналото, то е такова каквото е, не подлежи на промяна от него можем да вземем добрата опитност, преживяването и да ги приложим ефективно в настоящето, за да изградим стабилно бъдеще. 
Всеки човек има минало, което не е на 100% идеално, даже и на 50% не е , но ..... според кого? И има ли смисъл да се прави ретроспекция след като това е времепространство не подлежащо на промяна? 
Описала си доста от негативите на изминалите 4 години и стара връзка, опитай се да разгледаш и позитивите, вземи ги и работи с тях, те са ти нужни. 

Лектори: графиня Анжелика Волфскийл, природолечител, Германия и д-р Мария Папазова, холистичен лекар

Дата: 8 ноември
Час: 18:00
Място: Зала 7, НДК

ВХОД СВОБОДЕН!

Истината за страха:

Не се страхуваш от тъмнината.
Страхуваш се от това, което е там.

Не се страхуваш от височини.
Страхуваш се да не паднеш.

Не се страхуваш от хората.
Страхуваш се от отхвърляне.

Не се страхуваш да обичаш.
Страхуваш се, че няма да отвърнат на любовта ти.

Не се страхуваш да го пуснеш.
Страхуваш се да приемеш, че вече го няма.

Не се страхуваш да опиташ отново.
Страхуваш се да бъдеш наранен по същия начин.
 

Диана,
Името, което съм избрала да ползвам във форума по никакъв начин не ме прави да не мисля и да не изразявам свободно позицията си.
 
Малко по-напред в темата ти също направи обобщение на новозавършилите студенти, а сега пишеш за моето обобщение относно депутатите?! И все пак пиша от позицията на млад човек, който е много в началото на учението на Учителя относно безусловната любов...
 
Ще споделя една случка:
Преди няколко дни пазарувах в голям супермаркет и един възрастен дядо може би 70 годишен ме попита коя е най-евтината лютеница, тъй като е забравил очилата си и не може да види етикета, а не може да рискува да си купи коя да е, защото просто парите не стигат.
 
Тази история за мен добре показва част от ситуацията в България, където един буркан по-скъпа лютеница е просто лукс, който струва скъпо. Пенсионерите в чужбина обикалят света и се отдават на хобитата си, а тук възрастните хора броят дните, които им остават?! Може би това е така, защото както някой твърдеше в напред в темата "България е в голям напредък"...
 
И пред това ли ще си затворите очите?
 
От въпросната тема разбрах нещо важно и то е, че хората, които са на стабилни позиции с добро заплащане или с частен бизнес в България, като че ли живеят извън проблемите на другите и не се оглеждат наоколо и не виждат какво се случва.
 
Точка.
 
PS. Още едно потвърждение за напредъка ни:
https://www.facebook.com/pages/%D0%94%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BC-%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%BE-%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%BE%D1%82-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D1%83%D0%BC%D1%80%D0%B5/381453901984586

Понеже не знам какво да  отговоря, ще  разкажа няколко случая.
 
    Преди четири години в клиниката за репродуктивна медицина, където работех,  дойде млада двойка. Жената бе на около двадесет и осем години, съпругът и- някъде около тази възраст.Понеже нямаха деца, те започнаха изследвания и се установи, че жената е с изчерпан яйчников резерв. Тоест, на 28 години тя бе в менопауза. Ясно е, че ин витрото трябваше да бъде с донорска яйцеклетка. Говорейки с нея, се оказа ,че понеже нейната леля е забременяла с близнаци правейки ин витро, жената още от малка си е повтаряла:” И аз като леля ще направя ин витро и  ще имам близнаци”. И двамата не съмнявахме, че това е причината за изчерпания яйчников резерв както и това, че тя  ще забременее с близнаци от първият път. Така и стана. За съжаление, ги роди през шестия месец, недоносени и с много увреждания. Едното почина почти веднага, другото по-късно. Трагедията беше огромна.
Миналата година жената ми се обади,че  за огромна изненада е бременна по естествен път. Явно след като програмата, че ще има деца от ин витро беше изпълнена и отпаднала, яйчниците бяха започнали да функционират нормално. Тази година роди здраво дете.
 
   В клиниката дойде да прави опит жена с няколко неуспешни  ин витро опита, някои от които и в чужбина. Понеже имах една задължителна среща с всички двойки, аз поканих нея и съпруга и в кабинета си и повече от час им обяснявах  каква е ролята на психиката в процеса на забременяването и как  работейки с нея, ще увеличим шанса и за успех на процедурата. Жената гледаше разбиращо и аз си мислих, че с нея ще работим много сериозно. Трябва да отбележа,че психотерапията за двойката беше безплатна и всеки сам избираше да се вижда ли с мен и колко пъти. Изненадата ми обаче беше голяма, жената идваше в клиниката, правеше си другите изследвания, но нито един път не ме потърси. Междувременно си спечели негативно отношение на всички, с които контактуваше. Понеже бе много тревожна, непрекъснато нещо не беше запомнила и питаше за едно и също по няколко пъти. Имало е случаи, късно вечер да звъни на лекар или акушерка за да уточнява неща, които вече многократно са и пояснявани. В деня  на трансфера я видях. Беше една отчаяна, смазана жена. Знаех , че резултатът не можа да е положителен и дълго време запазих чувството на жалост и съжаления към нея. Естествено, процедурата не беше успешна.
     Скоро започнаха нова и тогава, воден от  тези си  чувства, я извиках в кабинета си. Реших да бъда преднамерено груб  и въпреки риска да се оплаче от мен, когато седна я попитах:  „Защо не искаш да имаш деца?”  Жената с недоумение ме погледна и тогава аз повторих въпрос а си. Отговора и беше нещо от рода на това, как мога да говоря  такова нещо и  се опита да  докаже, че това не е така. Аз бързо я прекъснах и продължих:” По време на първия разговор  вие много добре разбрахте, че психологичната работа увеличава шанса да забременеете  и въпреки, че тя е безплатна за вас, нито един път не дойдохте при мен. Ако един човек знае ,че нещо може да увеличи шанса му за успех и не се възползва от него, явно не го желае „. Жената се разплака и поясни,че не ме е потърсила, защото съпругът и който я докарваше с колата, винаги е бързал , за да може да използва идването си до Плевен  да посети майка си, която живееше наблизо до града. „Излиза, че това той да види майка си е, по- важно от това да увеличиш шанса си за собствено дете” -казах и аз. Жената избърса сълзите и каза: „Това повече няма да се повтори.”Така  започнахме една наистина  ,, страхотна ,, психотерапия. От нея тя се промени, наистина стана друг човек. След  трансфера, знаейки какво сме постигнали , аз се хванах на бас с колегите, че този опит ще е сполучлив. Така и стана и жената роди здраво дете.
 
    Не искам да кажа, че промяната е единственият фактор, който ще определи изхода на ин витро процедурата, но винаги когато сме я постигали, резултатите са били положителни.
 
Това правило е в сила при повечето състояния и заболявания.
 
   Познавах  човек, който се разболя от рак. Отиде на островите при лечителите, които вадят тумора с ръцете си. Когато се върна в България, лекарите бяха втрещени - от тумора нямаше и следа. Но човекът не промени нищо в живота си и след година ракът се върна и го победи.
В също време работих с клиент, също болен от рак. Той се подложи на операции  и химиотерапия, но едновременно е това започнахме психотерапия и промяната в него също беше голяма.Той, за разлика от първият, е добре и аз вярвам, че ракът няма да се върне.
 
Не знам какво друго да кажа. Оставям на вас  да си направите изводи от разказаното.

Духът ни не е паднал, тук коментираме обективната реалност, тя е малко по - различна от фантазната такава.
А дали ще се влюбваме в България, Англия или Франция, за мен няма особено значение, въпрос на личност и взаимоотношения. Къде по света ще работим, също.
Понякога, обаче, единият от партньорската двойка намира призванието си в една държава, другият в друга и тогава идва време за тежки решения. Любовта, работата, страната  ..........  
Когато човек е изправен пред подобен избор, еднозначен отговор няма и всичкото знание на света не стига, защото става въпрос за чувстване,.
Авторът на темата без да иска е проектирал за себе си подобна ситуация с това уточнение, че работата и страната са му реални, а любовта фантазна, но намирайки отговора на тази дилема сега, може би ще си помогне за в бъдеще.

Изключителна анимация,ГРЪБНАЧЕН СТЪЛБ ,и връзката на всеки прешлен с орган или части от тялото.   http://www.spiralata.net/kratce/index.php/zdr-lekuvane/327-gr-st       Връзка между гръбначния стълб и другите части на тялото  
Местете курсора на мишката върху прешлените от гръбначния стълб, за да видите кои части на тялото резонират

Божидар,
 
Освен другата гледна точка аз пиша и от позицията на млад 26-годишен човек   
Какво предлагат университетите в България – знам добре. Учила съм в държавен, а в момента и в частен, и мисля, че имам добра база са сравнение. Запозната съм с мухлясалите учебници, старата база и начин на преподаване на първите и високите такси на вторите...
Ясно е, че ролята на родителите е водеща и то не едва при младия човек, а много преди това. Без здрава основа – няма строеж. Без липса на говорене няма да има оформяне на мирогледа.
За протекциите не разбирам, какво искаш да кажеш. Първо пишеш, че човек сам може да си я направи, после, че била ограничено вярване???
 
По-съгласна съм да се доверя на думите на Алберт Швайцер, който казва:
Успехът не е ключът към щастието - щастието е ключ към успеха. Когато правим това, което обичаме, със сигурност ще успеем.
 
Е, колко хора в България работят това, което искат и това, което ги прави щастливи?
 
 
Диана,
 
За каква конкуренция говориш изобщо?! България все по-устремено достига дъното.
 
За каква частна инициатива става въпрос, ако нямаш финансова подкрепа например от семейство, партньор и т.н.? Или опираме отново до банка и кредит, и поемането на огромния риск, в който по никакъв начин не си защитен.
Докато в САЩ, например всеки един студент има право да изтегли кредит за своето обучение с доста облекчения и да го изплаща след като завърши и стартира работа в срок до 3г. Ако не успее банката се задължава да му намери такава. 
А за интервютата, често там ситуацията е смешна. Когато интервюиращият е с по-малко квалификации и изобщо не разбира естеството на работа. И когато пред теб застава чалгаджийка с глава гледаща от високо, но за съжаление празна

)) Въпросът с намирането на работа е ..... не знам дали е нужен  коментар, само който не е търсил не знае за какво точно става въпрос. Пародията е изключително голяма и стига до там, че така наречения трудов посредник в борсата те пита директно " Е, нямаш ли някакви връзки в тази сфера, няма как да стане иначе" )))) и това е факт, не подлежи на коментар.
 
А за комплексно полезен, боя се Диана, че това няма как да стане. Например, аз съм психолог и съм вложила пет цифрена сума в образованието си и доста години, време и усилия. Придобила съм специфични знания и опитност,  което предполага, че ще се боря със зъби и нокти да правя точно това, особено ако го считам за свое призвание.
Да, съгласна съм, че всяка втора продавачка е с икономическо образование и знае 3 езика ! Така ли трябва да бъде? 
Има по - амбициозни хора и по - активни, но има и хора, които искат просто да работят, а не да бъдат предприемачи. 
В духа на темата, за съжаление все повече млади хора не се решават да се обвържат и да създават семейства, точно защото не виждат перспектива в себе си и имат страх, че няма да успеят да се справят. 
Много мои роднини и приятели са в чужбина, много им е мъчно за България, връщат се, но когато останат повече от 2 седмици виждат безперспективността и липсата на възможност за реализация или инвестиция. 
Пиша малко по - емоционално, защото за съжаление съм лично засегната от случващото си и бягството в емиграция. За което горчиво съжалявам. 
Разбира се има  хора, които са се реализирали по някакъв начин и се чувстват удовлетворени, но това не е модел, а по - скоро изключение.

Любовта започва най-напред от любовта към себе си, от самолюбието, от самоуважението ни към нас самите, от нашата самооценка. От момента, в който се спре да се обръща внимание на другите, какво мислят за нас, дали одобряват постъпките ни или не, за да можем едва тогава да се оценим. Ако самите ние се обичаме ще си имаме доверие, ще останем верни и на онези части от съществото си, които другите не ценят. Само човек, който е в любов и в мир със себе си, може да срещне своето друго Аз...
 
А за неуспешните ти връзки досега, въпреки разочарованието - спокойно, всеки е минал оттам Чрез влюбването освен, че срещаме другия, ние срещаме не по-малко и себе си. Чрез всички препятствия ние откриваме собствената си същност. Чрез нараняването или приемането, тя ни моделира и ни подготвя да я приемем, като ни прави по-добри, по-смирени и все по-способни на щастие. Защото единственият начин да бъдем щастливи е като се чувстваме щастливи.
 
Ти си знаел, че имаш семейство и преди да заминеш. А основната ти цел не е ли била да вземеш диплома? Чрез която на по-късен етап да си сбъднеш мечтата, помагайки на хората...

Успех от мен!

Нямаш представа колко хора в България казват същото, само вчера го чух от двама.
Разнообразното ежедневие не е въпрос на местоположение, а на лична организация.  За да се разшири и обнови кръга от познати и приятели е необходима да се добавят нови интереси, нови места, нови дейности, което не е особено трудно, особено ако човек има и финансова възможност. 
Относно любовта, тя ще те намери навсякъде, особено в днешното виртуално време. И в България, както и в цял свят, виртуалните запознанства прерастващи в сериозни връзки стават все повече. 
В днешната действителност, а и в исторически план, човекът е избирал местоживеенето си според възможностите за оцеляване.  Това е основния критерий за избора на място за дом и семейство. Всичко останало се гради на базата на тази основна потребност - сигурност. 
Ако виждаш в България по - сигурно място за оцеляване, върху което да градиш бъдещето си, няма нищо по - добро от това да се върнеш, но ако не тази база, а нещо илюзорно и променливо е основния мотив е добре да го обмислиш много внимателно.

Да, има нещо подобно. В групата имаше радиестезист, който много години е искал да посети мястото, но все не е успявал. Беше подготвен да прави някакви замервания. Погледнахме позицията на луната, аз не разбирам от тази наука, но имаше хора които се занимаваха с астрология като хоби, луната беше без посока и едни от първите препоръки за деня бяха да не се посещават религиозни места или да се правят екскурзии до непознати места. след сънищата за нас тази информация беше повече от достатъчна. 
Споделям и отворих тази тема, не толкова защото търся обяснение, за мен фактите са ясни - не ми е мястото там, а защото има хора, които са посетили мястото и може би има интересни моменти, които биха разказали.
За мен стана любопитен факта със съвпадението, че предупрежденията бяха не към нас, а към семействата ни, в последствие разбрах, че тя се е почитала като пазителка на семейството и домашните котки.