nch

Дам, имам предвит и идеята за продажба на колата, но ще изчакам да видя дали наистина се притеснявам излишно или ми идва в повече. Относно работата ми... въпреки че съм инженер, сега работя на равно с хора със средно образование. Те не са никак лоши като хора, но си личи разликата в това някои да е учил авиация и някой току що прохождащ. Именно това ме прави по-добър и с няколко крачки по-напред от другите. Иначе признавам си, механическата работа не ми допада, справям се доста по-добре с интелектуалната част...просто ми трябва стажа и теоретичния/практическия опит по самолета....но прави сте, нямам търпение. Винаги съм си представял работата ми да е свързана и с пътувания, да видя други държави, култури, да се запозная с нови хора, ама да не стоя постоянно там Тази може и да дава съвсем малка част от това което си представям, но като цяло само тези които са тръгнали от Германия те пътуват по другите бази по-света. Ето ти предимство да си се родил на точното място В София може би наистина има какво да се види, а аз стоя след работа затворен вкъщи пред компютъра, за да не харча пари... Иначе позна - млад, умен, симпатичен, динамичен, комуникативен човек съм, ама виждате в какви ситуации се вкарвам. Решението на проблемите ще дойде само от мен, благодаря ви за подкрепата, това означава че от всяка ситуация има изход.

Благодаря ти много...май имам бая да чета по въпроса. Преди имах голям интерес в тази сфера, чел съм и една книга на учителя, ама се отдалечих много от тези неща и си изградих собствена гледна точка, може би удоволетворяваща изискванията ми към себе си относто религия, вяра, лично поведение... Това което пише в повечето поучителни разкази или беседи наистина е успокоително и те кара да се замислиш дали всичко което ни се случва и мислим за лошо е такова а не просто измислен проблем. Ще се постарая мозъка ми да заработи в правилна посока, да работи за мен и да привличам само положително настроени хора около мен. А искам и да спра да се оплаквам, което признавам преди никога не правех за разлика от сега

А какво да правя с очакванията....май ги завишавам значително, без да искам и после губя от това? 5 години....самия период ме плаши, защото ще съм порастнал доста... а незнам какво ще се случи за такъв период от време. София как да я коментирам, да не обидя някой гражданин Софиянец, ама града е адски гаден. Това ме дразни защото преди да започна да работя в София живях 6 незабравими месеца в Будапеща и може да се каже че от рая...попаднах в място което не може да е опише лесно. Иначе, обичам да се самонадъхвам, и понякога успявам...но в главата ми пак нахлуват мислите за положението в което съм и от състояние на приповдигнато настроение отивам в другия край където преобладават мрачните мисли. Незнам дали зависи от типа характер, до колкото знам съм холерик и точно такъв тип хора не трябва да остават много на саме със себе си, че мозъка им започва да работи много активно против тях създавайки измислени проблеми. (незнам дали съм прав в това отношение)

Здравейте, това ми е първия пост и очевидно имам проблем...за това се спрях на тази тема, без да пускам друга. Незнам психологичен ли е или нещо друго? Ето накратко за какво става въпрос. Преди малко повече от година завършвах университет като инженер. Нямах много голяма представа къде ще работя защото учих за авио инженер. В последствие започнах да се замислям за това да ходя в Германия за евентуална магистратура и след това да си намеря работа там. Е не се получи, но една известна немска компания занимаваща се с този бизнес се настани в България и по-точно в София. Казах си "Това е моят шанс за реализация". Започнах да мисля само за това и как да ме вземат на работа. ...измествам историята малко напред във времето... Взеха ме на работа в тази фирма, само че на като авио инженер, а като механик... защото нямах опит. А аз съм амбициозен и си казах че ще израстна в тази фирма доста Какво се случи обаче? Обвързах се с договор за 5 години с бая голяма неустойка (5 цифрена сума) поради голямото ми желание да се занимавам със самолети. И сега започнах да си задавам въпроса, дали всичко това си заслужава....5 години...да работя това в СОФИЯ...да плащам високи наеми сметки...и да ми остават пари колкото.... Не мога без това да се връщам в Пловдив всяка седмица....просто така се получава, емоционално съм обвързан с този град ли, приятелите ми ли, роднините... И на база на всичко това започнах да мисля всеки ден за тези неща и дали не съм сгрешил? Започнах да се притеснявам от това че нямам свободата си да кажа напускам заради последствията.... Дори и като инженер да работех там...пак предполагам щях да се чувствам не на място, а за сметка на това съм добър в работата и напредвам бързо... За това реших да си взема кола, за да си ходя колкото може по-често Търсих, търсих...уж нещо по-евтино...и накрая взех нещо по-скъпо надявайки се на това да е по-здраво. Е оказа се че от много избиране и амбиции за нещо хубаво се престарах и сега нямам пари да карам колата... а и незнам дали ще мога за напред да се оправям със разходите по мен, наемите и колата... Резултат? Еми пак се притесних и не мога да намеря изход от ситуацията при все че съм се набутал вече. Изводи: Преди бях по писимистично настроен към нещата, но в последствие се промених много и станах голям оптимист за всичко. Обаче този ми оптимизъм мисля че ми изигра сериозна шега...очакванията ми се вдигнаха и явно не правя трезви преценки за нещата. И така не получавам това което искам, не съм удоволетворен от това което правя, и стигам до мисълта че наистина незнам дали вървя в правилна посокоа поради избора който съм направил до момента. Въпроса ми е, кое не е наред точно и как да го коригирам....наистина очакванията ми за живота ми са по-високи...заради нещата които четох за представите и това какъв искаме да е живота ни, но съпоставен с това което ми се случва реално...няма нищо общо, мисля че затъвам вместо да израствам. Искам просто да не се притеснявам, не да не ме е грижа, но не мога да го постигна. Постоянния дискомфорт не е полезен. Знам че изглежда като оплакване, но имам чувството че вървя против себе си.