Защо е необходимо понякога да се говори в притчи!
Заради Обичта и Любовта,която трябва да цари между нас,и най-вече заради възможността да не те разберат правилно .
"Изпитвайте писанията." Това е записано в началото на "Завета на цветните лъчи на светлината"
Вече ви поставих една малка задачка с предните две изречения.
Да продължим нататък.
За любознателните ето един цитат:
"Това свидетелства Мария Златева, като собственоръчно пише следното: „Беше към 20 декември 1944 г. надвечер, сестра Ярмила и аз се разхождахме по кръга на полянката. Приятно се изненадахме, когато видяхме Учителя, заметнат с пелерина, бавно да се приближава към нас. Като се приближи до нас, се обърна към Ярмила и ѝ каза: „Рекох, Вие, сестра, ще оправите гимнастиките.“ „Учителю, аз не мога да ги предам правилно – запротестира тя. – Ще ги играя като балерина, а това не бива.“ „Не – прекъсна я Учителят – Вие ще се допитате до тези сестри, които бяха край мене, когато ги предавах – Катя Грива и другите. Вие ще оправите гимнастиките“, повтори той и след тези думи се обърна и си отиде.“
Това го поставих,за да ви накара да се замислите наред ли е било всичко с гимнастиките в края на декември 1944г. или не! Защото интернет пространството се изпълни с постове ,в които се твърди това,което се е превърнало в традиция е единствено меродавно.
По- нататък ще разгледаме народните мъдрости;
"От трън та на глог".
И. " Видяла жабата ,че подковават коня и тя вдигнала крак."
Сега ме извинете но бързам,че ще закъснея за Паневритмия.