Акцентите, които отчитам до тук са "среден път" и "щастие".
Може би ако си по средата на пътя, "средният път",несъмнено ще е нещо полезно, но когато е ударил дванадесетият час и комисията, която ще те изпитва се интересува дали си бил над 96% лош или над 51% добър. Това между впрочем са две изключително рядко срещани категорий хора. Та си представете,че само тези категорий ще си вземат изпита и ще преминат в по-високо измерение, само че на две различни места. За останалата по-голяма част, които са все хора от средният път ще им се даде една почивка от 12 милярда години в мрак. Та се питам дали и при тези дадености ще се "кротнете" в средния път отдавайки се на блаженство и щастие или напротив с всички сили на душата си ще се опитвате да разгърнете активния си творчески и духовен потенциал ?
Темата за щастието сме я разисквали, но ще дам цитат от големия арабски мистик Ал Халладж.
"Който е щастлив, това е човек, който е изгубил пътя си. Щастието е унищожител на човека, без той да разбира това. Докато човек е щастлив, той е заблуден. Кое е злото в щастието? Злото в щастието е в това, че на щастливия човек не му е дадено преданост към Бога. Най-важното нещо не му е дадено и затова той е заблуден. В щастието има скрито зло и само когато човек преодолее злото в себе си, само тогава ще отключи своя път.
Който мисли, че щастието е избавление, той е неверник, той е невежа. Щастието е заслепител. Страданието е онази скрита милосърдна любов, която слиза върху щастливия човек, за да го спаси, но не винаги щастливият човек разбира своя спасител – страданието.
Страданието е диханието на Бога, тайната на Божия замисъл. А когато то те просветли (страданието), остава само свободата, вечността и безкрая."
Мир и Любов