Jump to content
Порталът към съзнателен живот

braman

Участници
  • Общо Съдържание

    587
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

7 Следващи

За braman

  • Ранк
    Приятел на Портала

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

10083 посещения на профила
  1. "Представате си ако половината човечество излезе и каже НЕ! на досегашното безумие! НЕ на страха и манипулациите!...." Няма нужда да излиза никаде, трябва просто да влезе в себе си. Това е единствения начин. Демонстрации с мегафони няма да оправят нещата. Просто човек трябва да се събуди, да почувства истината. Никой не открива топлата вода.
  2. По-еко транспорт от нашето собствено тяло няма. То е пълно със енергийни залежи, които трябва да бъдат отключени. Просто тая мързелива идилия, дето си я представяме като футористично бъдеще, няма кой да ни я позволи. Бъдещето е единсвено насочено към самите нас, към вътре в нас. Да се превърнат хората в лоени топки с разбита имунна система - това не влиза в Божия план. На другаде трябва да гледаме.
  3. А лошите, не ги ядат дори и прасетата.
  4. И за велосипеда няма времеви ограничения. Ето няколко вдъхновяващи клипчета:
  5. Оказва се, че електрическия велосипед е превозното средство на бъдещето. Започва масово да навлиза в западна Европа, а с усъвършенстването на технологията и падането на цените, ще се разпространи на всякъде. Електрическите автомобили са по ефектни и комфортни, но са трийсет пъти по-скъпи от един велосипед, а и ценовата разлика е с тенденция да се запази. На мен ми се ще обикновения велосипед да се превърне в бъдещето превозно средсво, поне в и около града, но не всички обичат спорта. А така хем ще въртят колкото им е кеф, хем ще се предвижват. И знае ли се, може да заобичат движението породено от собственото им тяло и когато дойде време за смяна на батериите, да не прибегнат до такива.
  6. Поглеждам към заглавието и си казвам: О-хо, това сигурно е поредната тема, в която колективно се плюе по нещо. Но не било съвсем така, имало и големи изключение. Това за безословната любов беше пример на място. И Ирина някъде по-горе казва, че преди всеки да оправи собствената си градина, няма как да помогне на чуждата. Ами това е драги съфорумци, нека да си го признаем, превърнали сме се в латерни.
  7. Е-е, осакатиха ми темата. Заглавието вече променя много нещата. Една ругатня дали ще се превърни в обида, зависи единствено от нас. И точно за това темата, според мен, е много необходима. А ругатнята е използвана още в школата на Питагор. Новопостъпилите ученици били подлагани на зрелищно ругаене от страна на по-старите и то според принципите на школата, въведени от самия Питагор. Разбирасе, че тук във форума трябва да се внимава. Представях си го нещо като виртуална психодрама, но уви.
  8. "Аз отдавна имам подозрения, че съм суперзадръстен и изостанал, но не ми се иска да го призная публично, затова още на следващия ден..." Този текст ми бе последната находка. И наистина само хора с качества, могат да така да се шегуват със себе си и да не се взимат на сериозно.
  9. Ааа, голям майтап! Поглеждам темите и виждам някаква нова: "Купете си обида", гледам в дясно - Канел. Викам си гледай го ти него, пуснал е тема подобна на моята, иска да ме конкурира. После като разбрах каква е работата, щях да умра от смях. П.П. Да отправя едно уточнение към главния редактор: Разликата между ругатня и обида е много голяма.
  10. Защо не обичам фейсбук... Преди няколко месеца, докато пиех бира с един мой бивш съученик, той взе да ме убеждава колко хубаво нещо бил фейсбука. Обясни ми, че това било “социална мрежа”, че фейсбукът бил медията на модерните, динамични хора и че всеки който не е регистриран там, е суперзадръстен и изостанал. Аз отдавна имам подозрения, че съм суперзадръстен и изостанал, но не ми се иска да го призная публично, затова още на следващия ден се регистрирах в така наречената “социална мрежа” с надеждата да понаваксам поне малко задръстената си изостаналост. Но още в началото започнах да изпитвам известни съмнения към медията на модерните, динамични хора. Първо ме призоваха да си потърся приятели. Къде да ги търся? Аз ако за 37 години не съм ги намерил, баш тука ли ще ги срещна? Отказах да ги търся, но пък някакви напълно непознати хора започнаха да ми предлагат приятелство. Реших, че като добре възпитан човек, би трябвало да приемам всички. Само че някои оферти минаха границите на толерантността ми. Веднъж някакъв човек ми предложи да стана приятел с Татяна Дончева, моля ти се. Настръхнах. Как да стана приятел с Татяна Дончева? Ако човек не внимава, покрай нея неусетно може да се сприятели и с Ванко 1. Разбира се, натиснах бутона “игнорирай”, но лошото чувство остана. По-неприятното е, че някои от новите ми приятели започнаха да ме засипват със сърчица, усмихнати човечета, нарисувани халби бира, а след 15-ти декември и с виртуални елхички и ме увещаваха да си ги колекционирам. Попитах един колега за какво служат тия виртуални елхички, а той ми каза: “Не знам, но аз вече съм събрал 734. Чудя се къде да ги завра?” Не му отговорих. По Коледа не е хубаво да се приказват такива неща. Постепенно започнаха да ме атакуват и привърженици на различни каузи: “Да защитим децата от домашното насилие!”, “Да спасим ливадния дърдавец!”, “Искаме справедливост за Вълкан Хептенцоцов!”, “Да спрем доганизацията!”.... Тези кухи призиви ме вбесяваха. Как смятате да спрете доганизацията бе, фейсбукарчета бледи? Като си разменяте тука елхички и сърчица ли? С наближаването на изборите гражданското съзнание на юзърите достигна своя апогей. Някакъв тип всеки ден ме атакуваше с настойчивото предложение да стана почитател на Яне Янев. Любезно му написах да спре да ми досажда, защото по-скоро бих станал почитател на хурката на баба му, нежели на Яне Янев. Обаче офертите на партийния активист не спряха. Наложи се да го изхвърля от списъка с приятелите си, въпреки че не съм привърженик на силовите мерки. Колкото повече познанства трупах в мрежата, толкова повече трупах печал, защото страницата ми се задръстваше от безсмислени признания кой какво прави в момента. Иван Гълъбинов учи за изпит, Мария Калпакова ще ходи на педикюр, Николина Стоянова ака... А някои селски пръчки с поетични наклонности се скъсваха да пишат в статуса си претенциозни глупости от сорта: “Виждаш ли сянката ми, плаваща по вълните на времето?... Докосни звездите, но не забравяй, че си човек...” Пълна помия! Освен това фейсбукът постоянно ме подканяше да “сръчкам” приятелите си. Това изобщо не се връзваше с представите ми за приятелството. Нали са ми приятели, защо да ги ръчкам? Постепенно научих, че социалната мрежа си има и свой собствен език, в който гласните не са на почит. Често ми се случваше, когато вляза във фейсбук, да ме приветстват с милото “здр”. “Двждн” – отвръщах аз. Някои хора пък настояваха да отговарям на всевъзможни малоумни тестове. “Кое животно си?”, “Кой зеленчук си?”, “Коя чалга певица си?”, “Миришат ли ти краката?” и т.н. Една жена ми изпрати поне 15 пъти теста “Какъв секс предпочиташ?”. Накрая се вбесих и й отговорих: “всякакъв, стига да не е с теб”. Давам си сметка, че отговорът ми не беше твърде джентълменски, но нахалството на тая пача наистина ме извади от обувките. Забележително е, че освен от хора получавах предложения за приятелство и от стопански субекти – фирми, хотели, магазини. Това вече беше лудост. Как да стана приятел с някакъв склад за чорапи? С всеки изминал ден участието ми в социалната мрежа ме правеше все по-объркан и отчаян. В профила ми пишеше, че вече имам над две хиляди приятели, но реално бях сам като куче. Усещах, че съм се превърнал в пълен фейсбук-нещастник. Проклинах деня, в който си направих регистрация там. Но бях поел по този път и трябваше да изпия горчивата чаша на виртуалното общуване докрай... Вчера отворих профила си и бях потресен. Някаква девойка ми беше изпратила покана да отговоря на теста “Навяваш ли на момчетата перверзни мисли, когато си с пола?” Гледах монитора вцепенен. Разбрах, че съм стигнал дъното. В този момент направих три важни заключения: първо - че никога не съм носил и няма да нося пола, второ – че не искам да навявам на момчетата перверзни мисли и трето – да ви пикая на социалната мрежа. Натиснах бутона “Изход” и излязох да пия бира. Текстът е публикуван във в. “24 часа”, 12 септември 2009
  11. Да, Елф напомни за, може би, най-великия момент в книгите на Кастанеда - идеята за малкия тиранин.
  12. Ей, кротко - борбите още не са започнали. И разбира се, че не е задължително хамалите да са груби и първични. Но за да не обидим цяло едно работно съсловие, може на атакуващия да му сложим друго име, напр. грубиянина или просто - тъпанара. Това последното ми се струва доста подходящо. Айде, давайте предложения. П.П. Нали няма някой, който да си мисли, че по-безсмилена и тъпа тема няма?
  13. Това няма как да стане, тъй като участниците във форума с много голямо болшинство са жени, а жените предпочитат да обсъжат някой друг, но не и себе си.
  14. Върху това трябва да се замислим. Аз имам идея, а някой друг? Може, ако не с пълен джоб, то поне за начало с малка шепичка и постепено да увеличаваме дозата.
  15. Недей да подбиваш пазара. Но ще те имам предвид. П.П. Темата е много сериозна!
×