Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Стово

Участници
  • Общо Съдържание

    3
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  1. Кой ръководи духовно политиците по трудния път на властта? Развиват ли политиците духовни качества? Отделят ли време за душите си изобщо? Аз отговор на този въпрос не мога да дам, но определено мисля, че тези, които ни управляват трябва да са най-мъдрите, най-духовно извисените и най-прозорливите. Е, май реалността е друга, но не може ли да се направи нещо по въпроса? Наскоро се впечатлих от книга в която млад политик имаше мъдър духовен учител, който му помагаше да вижда по ясно сред мъглата от корупция и политически плетеници. Водачът не се месеше, но помагаше на ученика да си развива и душевната същност и да осъзнае някой важни неща за света. Това доведе до успех. Става въпрос за книгата на Йон Мариан "Реалната демокрация". Вярвам, че депутатите трябва да отделят време за духовни занимания, не само в книгите. Смятам, че политиката не трябва да се заобикаля и дистанцира от духовния живот. Надявам се мъдрите тук да помогнат на заблудените там.
  2. Ето, например, за този цитат - излиза, че индивид, който живее в семейство, е на второ ниво. Да, но по-горе се казва, че същество от второ ниво е всъщност колективно същество, т.е. има явно противоречие, тъй като индивид от едно семейство си е пак един индивид. Също така, може да се каже, че когато човек се развие, тогава се предполагам, че той работи по-добре в група. Може и да се каже, че същества, които са развити, могат да работят по-добре в една по-сложна структура, но вече не е достатъчно да се каже, че този, който се научи да работи добре в група е на нивото на по-развития, на този, който може да работи добре в група. Развитието не е само външно, но и вътрешно, това че човек постига определен успех при определени условия в никакъв случай не е достатъчно, за да се каже, че той е по-развит от друг човек, който в момента не постига същия успех при тези условия. Иначе излиза, че редица изключителни, но силно конфликтни личности от миналото са били доста недоразвити, за разлика от някой мужик, например... (не че искам да кажа, че всички мужици са били недоразвити, но разбирате какво имам предвид). Това ми се вижда твърде опростено. Естествено, нещата зависят от това какво се претендира в тази книга, но така поставено и от това, което чета, излиза, че има опастност някои работи да се смесят. Не мога да кажа нищо по-конкретно, естествено, може и да има някои интересни идеи. Въпрос е и за мен коя е тази политическа идея, която е различна от демокрацията, имайки предвид, че те другите системи - комунизъм, евентуално монархия (олигархия) или пък дори системита на Сократ са вече донякъде неприложими, няма смисъл от връщане към тях, тъй като от всички тях всъщност нашата сегашна система дава най-малко проблеми. Съвършена система няма, но трябва да се избере най-доброто. Който знае какво пише в книгата, нека да разкаже повече. Трябва наистина да се прочете, за да се разбере, но това, което аз схванах, е че човек не е йерархически най-висшето същество, което мнозина смятат. Автора предлага гледна точка, от която се виждат структури в които човека е елемент, точно както са зъбните колела в часовника. Според него едно зъбно колело за да стане пълноценна част от един часовник, трябва да промени ценностната си система. Освен това той предлага поглед, който може да види часовника, като част от автомобила, което е ново ниво, а автомобила, като част от транспортната система на една държава - още по високо ниво. Този пример си е мой, но мисля, че разбирате идеята, едно колелце да е част от голямото и пак да е само едно чаркче. Нещо като „Държавата - това сме ние” А за политическия модел Йон Мариан основава модела си на: -промяна в закона за изборите, в полза на директно гласуване, или мажоритарни избори. -електронна система за гласуване с магнитни карти като на депутатите, но за всеки избирател. -намаляване на мандатите на депутатите от 4 години на 3,2,1 и накрая изцяло система без мандати.
  3. Скоро попаднах на една нова концепция за структурата на обществото, която е представена като структура от много нива. Ето и няколко пасажа, който описват йерархически живия свят, на нива : „- Нивата, за които са ти говорили, са йерархическите модели, които може да заеме даден индивид. Първата фаза е да достигнеш моделното равновесие на определеното ниво, на което си. Това означава на практика, да постигнеш трайно изпълнение на изискванията, които поставя модела, или казано по-просто - да пребориш проблемите на нивото. Направиш ли това, започваш да търсиш подредбата на следващото ниво и трупаш енергия, за да можеш да попълниш този модел. После започваш да балансираш, докато влезеш в моделното равновесие на по-високото ниво и пак по същата схема продължаваш да се движиш на горе по нивата. Ограничения в броя на нивата теоретично няма.” … „- Всяка по-висша структура звучи невъзможна само онзи, който не може да вижда над нивото си. Но ти виждаш много добре второто ниво, просто не знаеш, че така му се казва. Фирмата на твоя приятел с камионите е от второ ниво. Ще ти дам и още един пример за същество от същото ниво. Едни от най-честите такива структури от хора са семействата. Те се състоят от повече от един човек и са нужни нови качества и далеч повече енергия, за да се балансира една такава единица. Когато един човек влезе в такава структура от второ ниво, моментално трябва да промени и ценностната си система. Вече най-отгоре започват да стоят интересите на семейството, а личните отиват на второ място. Това означава, че понякога ще трябва да дава енергията си за жена си, или детето, вместо да я използва за задоволяване на егоистичните си желания. Всъщност, едно от основните качества, за да балансираш семейство, е да се пребориш с егоизма. Съществуват много семейства, в които съпругът е такъв, но това нарушава равновесието в модела и може той дори да се разруши, а индивидите в него отново да изпаднат на първо ниво. Възможно е такова семейство да продължи да съществува и до дълбока старост. Партньорите обаче ще са нещастни от егоистичното клатушкане и докато не бъде решен този въпрос, както и другите проблеми, не може да бъде достигнато моделното равновесие на нивото. За такива индивиди казваме, че борят, но не можем да ги признаем за индивиди от уравновесено второ ниво. Бай Георги направи кратка пауза, за да осмисли Иван думите му и продължи да обяснява: Семействата са само един пример за същества от второ ниво. Много разпространени са и структурите, които наричаме фирми, асоциации, партии и прочее. - Чакай малко! - възпротиви се младият Топалов - Фирмите и организациите ги казваш, ама те не са живи. - В тях има точно толкова живот, колкото и в теб, само дето тези структури те превъзхождат по много параметри.” … „ - Ето, ти сега Ванко, си в основата на една нова организация, която се опитва да се появи на бял свят. Един нов организъм, който обаче е доста по-сложен от една фирма, защото, за да се роди, се иска освен моделът, който си измислил и няколко хиляди души, които да го споделят. Иска се и много енергия и чак тогава ще може да се пръкне. После ще се иска сериозна субсидия, докато се стабилизира и влезе в моделно равновесие. Проблемът ти е сложен и заради това, че за да се роди новият организъм, трябва да умре старият. В момента обаче старата демокрация е доста силна, макар и разбалансирана от корупция. Тя не е в моделно равновесие и щом не спазва модела си и допуска грешки, е уязвима. Твоят модел е по-съвършен, но старият е акумулирал много енергия, докато твоя е крехък и нежен. Не се знае кой ще победи, но явно ще има битка.” Всъщност в книгата се говори за един младеж Иван, който посещава духовния си учител. Младежът е политик и гради нов политически модел, наречен „Реална демокрация” . Четох из интернет, че заради тази книга и описания в нея модел за контрол над политиците, Слави Трифонов бил направил подписката за референдум, а политическите партии мислели нови вариант за изборите, защото народът щял да вземе властта . Книгата се казва „Реалната демокрация” автор Йон Мариан http://realdemocracy.hit.bg/ Който я е чел, нека помогне да я разтълкуваме и осмислим !
×