Jump to content
Порталът към съзнателен живот

ivail

Участници
  • Общо Съдържание

    235
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    2

Репутация Активност

  1. Like
    ivail got a reaction from Слънчева for блог пост, Последният час на Мойсей   
    СМЪРТТА НА МОИСЕЙ
    Когато Мойсей отвежда своя народ пред Ханаанската земя, той знае, че мисията му вече е изпълнена. Какво представлява Иеве-Елохим за Синайския ясновидец? Това е Божията промисъл, видяна изцяло, във всички сфери на вселената, и осъществена на видимата земя с прозрението за небесната йерархия и за вечната истина. Не, той ненапразно бе съзерцавал лицето на Вечния, което се отразява във всички светове. Книгата е в кивота и кивотът се пази от един силен народ, жив храм на Бога. Вярата в единствения Бог е възцарена на земята, името на Иеве блести с огнени букви в съзнанието на Израел, вековете могат да заливат с вълните си непостоянната и изменчива душа на човечеството, но те никога вече няма да заличат в нея името на Вечния.
    Мойсей разбира всичко това и затова призовава Ангела на смъртта. Пророкът полага ръцете си върху своя наследник Исус Навин пред Скинията, за да проникне в него Духът на Бога, после благославя цялото човечество чрез дванайсетте племена на Израел и се изкачва в планината Нево, придружен само от Исус и от двама левити. Аарон вече се е "прибрал при бащите си", пророчицата Мария също го е последвала. Редът е на Мойсей.
    Какви мисли бушуват в ума на сто и двайсет годишния пророк, когато се оттегля в голямата планина на Елохим и очите му вече не виждат лагера на израилтяните?
    Какво изпитва той, оглеждайки Обетованата земя от Галаад до Йерихон - града на палмите? Един истински поет (Алфред дьо Вини) предава неговото душевно състояние с възклицанието:

    "О, Господи, живях могъщ и уединен,
    Позволи ми да заспя в сън земен."
    Тези хубави стихове разкриват душата на Мойсей по-добре, отколкото коментарите на стотици теолози. Тази душа прилича на голямата пирамида в Гиза - огромна, гола и затворена, тя крие велики тайни и в средата й лежи саркофаг, наричан "саркофаг на възкресението" от посветените в тайните. Оттам през дълъг коридор се вижда полярната звезда. Така и неуловимият дух на Мойсей вижда от своя център крайната цел на нещата.
    Да, всички силни хора изпитват онова чувство на уединеност, което създава величието, но Мойсей е по-усамотен от другите, защото неговият принцип е по-абсолютен, по-съзерцателен. Неговият Бог е предимно мъжкият Принцип, чистият Дух. За да го всади в ума на хората, той обявява война на женския принцип, на богинята Природа, на Хеве(Ева), вечната жена, която живее в душата на земята и в сърцето на мъжа. Той е принуден непрестанно и безпощадно да се бори с нея, но не за да я унищожи, а за да я подчини и обуздае. Тогава няма нищо удивително в това, че Природата и Жената, свързани в тайно съглашение, треперят пред него? Нищо удивително няма в това, че те се радват на неговото заминаване, очаквайки с трепет времето, когато сянката на Мойсей няма да хвърля върху тях предчувствието за смърт, за да възвърнат силата си? Несъмнено такива са мислите на ясновидеца, когато се изкачва по пустата планина Нево. Хората не могат да го обичат, защото той обича само Бога. Дали делото му ще пребъде? Дали народът му ще остане верен на своята мисия? О съдбовна проницателност на умиращия, трагична дарба на пророка, която в последния миг повдига всички завеси! Колкото духът на Мойсей се издига над земята, толкова по-ясно вижда той ужасяващото бъдеще: той вижда измяната на Израел, вижда анархията да набира сили, вижда царете да заместват съдиите и да оскверняват Божия храм; вижда книгата си неразбрана, а мисълта си - изопачавана и унизена от невежи и лицемерни свещеници; вижда вероотстъпничеството на царете, вижда прелюбодеянието на Юдея с идолопоклонническите народи; вижда задушено свещеното и чисто учение, прогонени и преследвани пророците, обладаващи живото слово.
    Седнал в една пещера на планината Нево, Мойсей вижда всичко това. Но смъртта простира крилото си над него и полага студената си ръка на сърцето му. Тогава това лъвско сърце се опитва още веднъж да прореве, възбудено от народа на Израел. Мойсей призовава отмъщението на Елохим върху народа на Юда. Той вдига отмалялата си ръка и Исус и левитите, стоящи край него, със страх чуват думите на умиращия пророк:
    - Израел измени на своя Бог и нека бъде разпръснат по четирите ветрове на небето!
    Ужасени, левитите и Исус виждат учителя си безжизнен. Последната му дума е проклятие. Дали с нея е изпуснал и последния си дъх? Но
    Мойсей отваря очи за последен път и казва:
    - Върнете се при Израел. Защото Господ ми каза: "Аз ще им издигна Пророк изсред братята им, какъвто си ти, ще вложа думите Си в устата Му, и Той ще им говори всичко, що Му Аз заповядам; а който не послуша думите Ми, които Оня Пророк ще говори от Мое име, от него ще диря сметка*/*Второзаконие, 18: 18 - 19./.
    След тези пророчески думи Мойсей издъхва. Слънчевият Ангел с огнения меч, който пръв се появява пред него на Синайската планина, вече го чака. Той го издига към просторните обятия на небесната Изида, към вълните на Светлината, която е Съпругата на Бога. Далеч от земните светове, те летят сред сонмове души с все по-силен блясък. Най-после Ангелът Господен му показва Дух с магическа красота и с небесна кротост, толкова лъчезарен и така сияен в светлината си, че пред нея Мойсеевата светлина е само сянка. Този Дух носи не меча на наказанието, а палмата на саможертвата и на победата. Мойсей разбира, че този Дух ще довърши неговото дело и ще обърне хората към небесния им Баща чрез могъществото на Вечната Жена, чрез божествената благодат и чрез пълната и съвършена Любов.
    И законодателят пада на колене пред Изкупителя - Мойсей се покланя на Исус Христос.
  2. Like
    ivail got a reaction from Inseparabile for блог пост, Исус изобличава жестокостта към животните и сребролюбието   
    Исус изобличава жестокостта към животните.
    Осъжда сребролюбието и лицемерието.



    1. И стана така, че Господ си тръгна от града и отиде в планините с учениците. И те дойдоха при планина, чиито пътеки бяха стръмни, и там те срещнаха един човек с натоварен кон.
    2. Но животното бе паднало на земята, защото беше претоварено, и човека го удряше, докато почна да тече кръв от раните. Исус отиде при него и му каза: Сине на жестокостта, защо биеш коня си? Не виждаш ли, че е прекалено слаб за този товар, и не знаеш ли, че той страда?
    3. Но човекът отговори и каза: Тебе какво те интересува това? Аз да мога да го удрям толкова, колкото ми е угодно, защото той е моя собственост, купил съм го за много пари. Попитай тези, които са с тебе, защото те знаят за това и са мои познати.
    4. И някои от учениците отговориха: Да, Господи, така е както той казва, ние видяхме, когато той го купи. И Господ каза отново: Нима не го виждате как кърви, и не чувате ли как ридае и стене? Но те отговориха: Не, Господи, не чуваме, риданието и стенанието му.
    5. И Господ се наскърби и каза: Горко на вас, заради притъпеноста на сърцата ви, не чувате как той стене и вика към небесния Творец за милост, но три пъти горко на онзи, срещу когото вика и ридае в своята болка.
    6. И Исус излезе напред и го докосна, а конят се изправи, и раните му бяха излекувани. Но на човека, Той каза: Иди сега по пътя си и отсега нататък не удряй повече животното, ако ти също желаеш да намериш милост.
    7. И виждайки това хората Го наобиколиха, и Исус рече на учениците Си: Заради болните - Аз съм болен, заради гладните - Аз съм гладен, заради жадните - Аз съм жаден.
    8. Аз съм дошъл да сложа край на жертвоприношенията, и на кръвните обреди и празненства, и ако вие не престанете даряването и яденето на плът и кръв, гнева на Бога не ще се оттегли от вас, както дойде върху бащите ви в пустинята, които се полакомиха за плът, и ядоха със задоволство, и се изпълниха с гнилост, и чумата ги погълна.
    9. И Аз ви казвам, че дори да сте събрани в лоното Ми, ако не спазвате заповедите Ми, Аз ще ви отхвърля. Защото, ако не спазвате по-малките откровения, кой ще ви открие по-големите.
    10. Този, който в най-малкото е предан, е предан и в по-голямото, и онзи, който е несправедлив в най-малкото, е несправедлив и в голямото.
    11. И ако не сте праведни обградени от мамона на неправдата, кой ще ви повери истинското богатство? И ако вие не сте били праведни в това, което е на друг, който ще ви даде това, което е ваше?
    12. Никой слуга не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Вие не можете да служите и на Бога и на мамона (сребролюбието, властолюбието, лицемерието). А фарисеите, които бяха сребролюбци, чуха всички тия неща, и Му се присмиваха.
    13. И Той им рече: Вие сте, които се преструвате на праведни пред човеците, но Бог познава сърцата ви: Защото това, което е много почитано сред хората, е мерзост пред Бога.
    14. Законът и пророците бяха до Йоан; от тогава се проповядва Божието царство, и всеки се стреми към него. Но е по-лесно небето и земята да преминат, отколкото една глава от закона да не се изпълни.
    15. После дойдоха някои жени с децата си при Него, които все още ги кърмеха, за да ги благослови; И някои каза: Защо досаждате на Учителя?
    16. Но Исус ги смъмри, и каза: От такива ще излязат тези, които още изповядват Мене пред човеците. И Той взе децата в ръцете си и ги благослови.

    2-6. Този трогателен инцидент е намерен също и в един много древен коптски фрагмент от живота на Исус - други случки от подобен характер, има и на други места в това Евангелие, показвайки как Той, Божественият Спасител на света, разглежда малтретирането на "низшите" животни като тежък грях.
    12 . - Божествената Любов на Исус към всички Божии създания е навсякъде видна в това Евангелие. Учението Му, че целият живот е едно, е потвърдено и от истинската съвременна наука - материалната и окултната такива.
×
×
  • Добави...