ivail

Целебната вода

На 21 март 1981 г. заварих Лечителя необикновено бодър и оживен: както винаги, не бе забравил да се избръсне и сложи вратовръзка - изглеждаше подмладен.

Целунах ръката, която ми подаде, а в тази минута той сложи другата си длан на главата ми, произнасяйки наум (бях сигурен) благословия и добропожелание, с които посрещаше всички.

На вчерашния ден бе навършил 95 години. Течеше последната година от неговия премъдър живот и в този ден, както и във всички други, той съумяваше да запази себе си, своя дух, усмивката и, най-важното, своето любвеобилно отношение към хората. Без да скрива доволството и радостта си, ми показа телеграмите, които бе получил. Душата му пърхаше от лекота.

„Ето го чудото - помислих си, - на толкова години, жизнен, пъргав, с бистра мисъл и просветлен взор, цял отворен, като едно обятие към света, и въодушевен от мисълта да помага на всекиго!”

Човекът е това, което е делото му.

От само себе си, подобен на възклицание, възникна и въпросът ми:

- Кажете сега, след този ден, кое ви помогна да достигнете до този връх, кому сте задължен? Каква е вашата тайна?

По усмивката му разбрах, че му е приятно да разисква въпроса, защото съзнаваше многозначимостта на своя готов отговор. Макар да го познавах добре, сбърках в очакванията си: премъдрият човек не се сети най-напред за любимите си билки и лечебни растения, с които бе сътворил спасителната медицина, наречена от него „Българска народна медицина”.

- Ето какво - поде той. - Съумявал съм да запазя душевното си равновесие, тъй като то е спасително за човека.

- И от болести ли?

- То се знае - и от болести! И най-вече от тях. Душевно уравновесеният човек не боледува. Той е винаги здрав. Защото в душевното равновесие, в бодростта на духа обитава спасителната сила на здравето. Тези неща вървят заедно.

- И все пак - какво по-конкретно?

- Първото на този свят, за всеки човек и за всички люде, е взаимопомощта. Съобразява ли се човек с нея - става неуязвим.

- И здрав?

- И здрав!

- Как се обяснява?

- Много просто: взаимопомощта изразява доброжеланието между хората, настройва ги, както нищо друго не може да го стори, и оня, който е в състояние, драговолно помага на другите, които не могат, както нему на свой ред помагат други и се осъществява процесът на усъвършенстването. Той е непостижим за сам човек. По силите е само на всички. Така се постига духовно възвисяване, което се характеризира с ведрост, порив към добро, обич към себеподобните и всичко друго от този род. И ако човек, който благодарение на взаимопомощта - тази, която дава, и онази, която му дават - го постигне, той е здрав. Истински здрав. Вън от душевната ведрост, породена от съзнанието за взаимопомощта, здраве не може да има. Тогава има опасност от болест.

- Да, всички знаят, че се придържате о тези важни правила на духовността, но заедно с това си имате свой начин на живот, чиято правилност и чиито предимства е редно да бъдат отбелязани на днешния ден. Как бихте поделили навиците или правилата, които съставят „програмата” на вашия живот? И по-специално, кой от тези навици бихте поставили на първо място.

- Водата, която Бог изпраща на хората. Дъждовната.

- Дестилираната?

- Народът я нарича още „мъртва”. Аз пък казвам, че тя е по-жива от всичко живо! Тя е вълшебна, чудодейна! Хората отдавна са разбрали това и го използват. Според тяхната вяра дъждовна вода от дъжда на 25 март (Благовещение) или от преспа сняг, която се е запазила до този ден на сенчесто място, притежава изключителна целебна сила! Голям пропуск е, че днес въпросното богатство не се ползва. А и не може да се ползва поради замърсяването на въздуха.

- 25 март. Това е почти „първа пролет”.

- Наистина. Нашият наблюдателен и премъдър народ е отбелязал не толкова Благовестта, колкото пролетта, като е отделил същия ден от всички други. Тогава зимата си отива, пристига пролетта. В природата настъпва важна промяна. Каква? Ние не я знаем, тъй като не сме проникнали още в нейните тайни. А народът е достигнал до тях опипом, по пътя на опита, на дългогодишната практика, която го е уверила, че дъждът в първия пролетен ден съвсем не е като другите. Така се е случило и с Еньовден (рождения ден на Йоан Кръстител, 24 юни). Това е точката на лятното равноденствие, в която се сменят сезоните. Денят, който българският народ, а и безброй други на север и на юг от нас са обявили за най-благоприятния билкарски ден. Билките се берат на този ден, защото опитът е научил нашия народ, че лечебната им сила е най-голяма тъкмо тогава, все едно дали се отнася за Русия, или за някое африканско племе...

- Защо дъждовната вода е вълшебна?

- Още никой не знае и не може да обясни. В медицината, пък и навред другаде човек търси да разкрие посредством някое химическо вещество или реакция тайната на едно лечение. В много случаи му се удава. В предписанието на повечето днешни лекарства обикновено се обявява как и защо действа, такова и такова е по химически състав, като се поеме от човека и попадне в кръвта или в еди-кой си орган, влиза във взаимодействие с еди-коя си тъкан, вещество, клетки и пр. и се образува ново вещество или се извършва химическа реакция, на която се приписва и лечебният ефект. То наистина си е едно чудо - да вземеш нищо и никаква таблетчица, да я „хвърлиш” в тялото си и тя да извърши чудото на оздравяването! Така обаче не можеш да обясниш защо и как действа вълшебната вода!

- А вашето обяснение какво е?

- Придържам се към учението за енергиите. То също може да е безсилно или ограничено, но в много случаи ми помага. Защото човек e по природа любопитен и се успокоява едва когато схване кое какво е. В света властва великият закон на причината и следствието, който обяснява всяко нещо като последствие на някаква причина или го прогласява за причина на друго, което ще последва оттук нататък. Та и с дъждовната вода е така: съдържа някаква чудотворна, особена енергия. Лечебна и с нищо несравнима! Благодат за човека!

- Дъждовната вода е дестилирана, т. е. тя не съдържа абсолютно нищо, тя е освободена от всичко!

- Така е. Но и онова, от което се освобождава - например един литър вода, когато от обикновена се превръща в дъждовна, е нищо, прашинка! Между обикновената и дъждовната химически разлика няма! И все пак...

- И все пак?

- Тя е вълшебна, чудотворна! Защото е била нагрявана от слънцето в моретата и океаните, превърнала се е на пара и се е устремила нагоре, сгъстявала се е в облаци, те са бушували един с друг. Избухвали са мълнии. Появявали са се ураганни ветрове, които са емвали тези облаци от единия край на света, за да ги докарат до другия! Какво е това? Ужасна авантюра, приключение на световни енергии! Не е възможно в малката дъждовна капка да не е останал спомен от тези премеждия и приключения - точно там е тайната на целебността!

- Как се ползвате от тази благодат?

- Всеки ден си приготвям с моето допотопно апаратче за изкуствен дъжд - такава вода. Една чаша. Изпивам я сутрин на гладно, като не пропускам да пожелая сам на себе си сполука в това начинание и изразя с едни и същи думи благодарността и вярата си...

- Какви са тези думи?

- Най-обикновени. Изпивам чашата с вълшебна вода и си казвам шепнешком, за да не безпокоя никого наоколо: „Отпивам тази вода, тя ще ми прелее силата си, ще бъда бодър целия ден, ще мога да свърша добри неща, полезни за хората и за мене”. Нещо, като „Отче наш”! Вълшебна формула. Защото към вълшебната вода се прибавя и вълшебството на мисълта - двете големи сили на този свят. Мисълта прочиства духа ми, а чрез духа и тялото слага в ред себе си, тъй като тя го зове към същото. А към каквото призовава тя - то се осъществява...

- Прилича ми на заклинание, на ритуал.

- Та то си е така! Нещо като молитва, може да се каже. Още с отварянето на очите.

- Важен миг в началото на деня!

- Човек поначало спи тежко и опасно. Единствен той от всички животни. При него заспиването е вид умиране! Проба за умиране, опит, премеждие. Събуждането е като раждане! Само по себе си този ритуал - на разсънване и самоободряване, за да може човек по-лесно „да прескочи” от „смъртта на съня” - в живота на будуването. И ако е умен, той ще го прави винаги с помощта на мисълта. Никоя друга твар в естеството не разполага с въпросната изумителна сила. Тя е всичко! Трябва да бъде винаги в помощ на човека. С нея той е способен на чудеса! Самоокуражаването сутрин (пък и когато и да е нататък) е извикване на помощ мисълта. На мнозина ще се стори наивно или дори необяснимо. А е просто и насъщно: когато изразиш с мисъл едно нещо, ти го откъсваш от действителността в относителна самостоятелност и със самото това придобиваш власт над него. Става дума за властта на мисълта, която е привидно „безвластна”, но тя със способността си да разчленява света, да отделя причината от следствието и следствието от причината, да съпоставя и оценява - е истински вълшебник. Нищо не е възможно за човека без нея! Ако той възнамерява да мине без нея, значи е решил да живее като животното...

- Но какво е мястото на сутрешната чаша вълшебна вода във всичко ставащо?

- Тя е благодат! Прибавя своята живителна сила към другото, което съм свикнал неотменно да върша, за да преуспявам и бъда достоен за своя живот, да изпълня своята мисия.

- И в какво по-точно се изразява въздействието на тази чаша?

- Няколко глътки вода. Когато ги поемам веднага след ставане, на гладен стомах, улучвам най-благоприятния миг за въздействието й: тя бързо навлиза в кръвта и като се движи из нея, макар да не е много, само една двадесет и пета част от кръвта - все пак извършва велика работа: поема токсините, отровите, „отпадъчните” вещества, с които кръвта на човека, уви, винаги е пребогата, преди малко „поема”, сега „впива” и ги отнася към урината. Човек не е измислил по-добър способ за пречистване на кръвта от този! А то е чудото, което спасява от безброй болести! Защото те не са болести, а просто последствия от непречистената кръв, която носи на органите кислорода, но ги натоварва със своите токсини.

- Какво подразбирате под тази дума?

- Тя е условна, макар че за лекарите значи точно определено нещо: отрови от процесите на живота. Например: в кръвта нахлуват бацили на дадена болест, белите кръвни клетки веднага подхващат борба с тях. Загиват и бацили, и кръвни клетки; пък и червените, които преобладават, постоянно умират и се подменят - отпадъците от тези и безброй други процеси „замърсяват” кръвта с това, което наричаме токсини. Дори само поради присъствието си те възпрепятстват пълноценното действие на кръвта. Защото добре пречистената кръв е „свежа”, живителна, а кръвта с токсини е отровена и „болна”. Няма по-добро средство за пречистването от вълшебната вода...

- Колко време я пиете?

- От 65 години. Всеки ден и благодарение най-вече на това съм се съхранил!

- А може ли да се употребява за лечение?

- Разбира се! И трябва! Да си спомним пак драгоценния народен опит, съхранен в обичай: водата от дъжда на 25 март събирали в глинени съдове и в продължение на 40 дни пиели от нея, в нея варели билки. Четирийсет дни след дъжда! Така е при всички народи. Чел съм например, че в пустинята тамошни обитатели, които чакат дъжда като чудо, щом завали, събират водата в глинени съдове и треперят над нея месеци наред! Тя се разваля, вмирисва се може би, тъй като това е пустиня, проклето място - и въпреки всичко тъкмо тя е причината и в пустинята човек да живее относително дълго, както живее дълго в полярните области. Там пък той не вижда и не знае какво е зеленинка, плод, зеленчук, витамини - теоретически трябва да се разкапва от скорбут, а вместо това стига 60 и повече години в добро здраве. Благодарение на вълшебната вода, защото цял живот освен нея друга не ползва!

- Кои заболявания лекува тази вода?

- Всички!

- Звучи фантастично.

- Така си е. Вълшебната (дестилираната) вода, особено в комбинация с подбрани билки, лекува всички болести - от депресията до рака, от захарната болест до главоболието. С изключение може би на напредналата атеросклероза, която вече е отнесла човека наполовина...

- Това ли доказва вашият опит?

- Той за съжаление не е голям. Навремето, когато започвах да изучавам въпроса, да разнищвам народния опит - против мене се опълчиха аптекарите. Сетне дойдоха други времена. Хората още не са усвоили цялата неоценима благодат на вълшебната вода. Аз съм разработил рецептура за всички болести и лечението им с нея! А като се проучи по-добре народният опит, ще се „сформира” и цялата наука за подобно лечение.

- В какво се изразява нейният лечебен ефект?

- Той е всестранен. Тя „витализира”, подмладява. Отнася от кръвта токсините, които „попарват” човек, правят го сънлив, омърлушен, причина са той да страда от главоболие, да не може да спи, да сънува кошмари, да се изнервя. „Измива” всички причини за боледувания и укрепва здравето на човека, като го дарява с подходящо настроение - бодро, весело, радостно, „прозорливо”.

- Прозорливо?!

- Това е най-верният индикатор на здравето: човек успява да стане господар на себе си, владее се, има самочувствие и съзнание за правота, здраве, сила, усещането за „ясновидство” и оптимизъм.

- Ако трябва да се подредят целебните ефекти на тази вода, как бихте го направили?

- Бих започнал с повишеното кръвно налягане, което особено добре се повлиява от нея, когато, разбира се, тя се приема съобразно моята рецептура и в комбинация с определена диета и други изисквания. Въпросното състояние се нарича хипертония и лекарите не пропускат да добавят: „есенциална”. Т. е. с неустановена причина, пораждаща се от само себе си. Тя е бич за човечеството, защото от година на година напада все по-млади и млади хора, разрушава нервната им система, разбива кръвоносните съдове, сърцата и така нататък. Вълшебната вода спира този процес, стига той да не е довел до непоправими увреждания на кръвоносните съдове (както е при атеросклерозата следствие на хипертония или хипертония „следствие” от атеросклероза). Лечебният ефект се получава бързо, в няколко месеца и обикновено трае до края на живота. Не чак толкова често се срещат хипертоници, излекувани напълно по някакъв начин! Много добре се повлияват всички нервни страдания, а те се множат от ден на ден: депресии, меланхолии, потиснатост, отчаяние, изобщо всички духовни сътресения, атакувани с вълшебната вода, постепенно и завинаги изчезват. Стомашно-чревните заболявания също се повлияват много добре, тъй като в известен смисъл водата въздейства непосредствено - всмуква се от власинките на червата, за да попадне в кръвта. А тъй като причината за едно заболяване далеч невинаги е локална, а по-често всеобща - ясно е, че движещата се с кръвта вълшебна вода действа навред. Какво да кажем за бъбреците и пикочопроводите? В тях тя се излива накрая и, разбира се, въздейства благоприятно. Така е и с черния дроб, жлъчните пътища, дори със сърцето и по-специално с неговите коронарни съдове, които са незначителни наглед, но така или иначе се повлияват от нея, и основателно може да се каже, че сърца, „поливани” с вълшебна вода, избягват ударите на инфаркта, исхемиите и ред други произшествия.

- А ракът?

- Казах: и той! Уверението за подобен ефект иде от един век насам, когато немската лекарска школа прогласи спасителното въздействие на тази вода върху туморите и новообразуванията. „Механизмът” на въздействието е разбираем: по кръвен път водата стига до туморите и макар „храненето” и кръвоснабдяването на здравата и нездравата тъкани да не е едно и също, присъствието й дава ефект. Зависи много, разбира се, и от местоположението на тумора.

- Билките и лечебните растения могат ли да усилят лечебния й ефект?

- То се знае! Комбинацията билка - вълшебна вода е уникална! Пак народът е установил: той препоръчва билките да се варят не в каква да е, а в дъждовна вода. Проучвал съм много внимателно този въпрос, та казвам: билка, приготвена в дестилирана вода, въздейства с 25 процента по-силно от сварената (запарена) в обикновена вода. Двадесет и пет процента! Това е много! Конкретно, при всеки болен с оглед на пола, възрастта, заболяването, общото състояние, „частните” оплаквания и т. н. може и трябва да се направи подходяща „комбинация” от билки и вода, за да се получи решителен ефект.

- Тук ли е майсторството на билкаря?

- Самата билка си е майстор! Чудодейно растение! Всяка от тях (у нас те са над 10 хиляди!) представлява цяла аптека. Съдържа не едно и две, а десетки химически вещества, които са причина за „цял букет” от целебни въздействия. Но не като химия, не! Друго е при билката... При употреба в действие влизат само онези нейни съставки и свойства в степен, в която е необходимо при конкретния болен! Десетки от възможните въздействия може изобщо да не се проявят при един болен (и не е нужно!), а се изявява само онова, което е необходимо и „предизвикано” от възникналото заболяване! Къде „официалната” медицина може да постигне подобно въздействие? Билката е чудо!

- Говорихме за лечението на рака...

- Да, и лечение с вода, а не с билки. Сама по себе си тя постига лечебен ефект, когато се взема в съответни количества през определени интервали и по определен начин (например след възвиране). Следователно лечебните растения не влизат в сметката. А как въздейства вълшебната вода на рака? „Схваща” го като огромна токсична система, като буца отрови, които трябва да се отнесат. Но опитът подсказва и друго: в това отнасяне „механичният момент” не е решаващият, тъй като водата въздейства не само върху „буцата”, но и върху целия организъм и без съмнение активизира ред процеси, поначало присъщи на човека в борбата му с напастите на заболяването. Ракът е страдание, изразяващо се в разрастване на тъкан. Но може да се допусне, че вълшебната вода, като се съприкосновява с въпросната тъкан, я „изгаря” или стопява. Нещо подобно може да става - науката ще потвърди или отрече, но лекарят философ (медицината е в някакъв смисъл философия!) може да предположи, че вълшебната вода амбицира, „въодушевява”, насърчава белите кръвни клетки и всички останали бранители на човешкото тяло да се нахвърлят непримиримо върху опасната тъкан и я унищожат. (Ще дойде време, когато в благоустроените селища първата грижа на управниците ще бъде да вкарват по специални тръбопроводи дестилирана вода до всеки дом, та да е на разположение на човека непрекъснато.)

Освободена от съставките си - минерали, соли, химически вещества, водата изведнъж се оказва по-силно действена от обикновено. Това е дестилираната вода. Водата, която е махнала от себе си всичко, което не е вода. Тъкмо тя се използва в повечето народни медицини за лекуване.

Въздействието на дестилираната вода е неколкократно по-голямо върху човешкия организъм, а и върху всяко живо същество, от въздействието на „обикновената" вода. Изглежда, че с освобождаването на водата от минерални и други съставки се премахват някакви препятствия, ограничаващи въздействието й.

Целебната вода лекува всички болести. Това е една концепция, която лесно се доказва, но е трудна за обяснение. Човек в този случай действа, както и при толкова много други - възползва се от предимствата на чудото, което не е още разгадал.

Най-общото обяснение е, че дестилираната вода прониква до всяка клетка на човешкото тяло. За разлика от ред други лекарства и вещества тя въздейства буквално върху целия човешки организъм. Тя подобрява всички обслужващи системи в тялото и с това предизвика всеобщо ободряване, подмладяване, „подновяване” на организма. Тя е - казано условно - панацеята на всички болести или единствената панацея, с която разполага сега човекът. Универсализмът на въздействието й оправдава това определение.

При определени дози, прибавка на други вещества, обеми на употребяване, начини и време ефектът на дестилираната вода се „съсредоточава" и „конкретизира", при което сякаш цялата му сила се насочва в една желана цел. Това е основният принцип на лечението с нея.

Какво трябва да се знае за употребата на дестилираната вода?

Първото се отнася до самата нея: еднаква ли е по въздействие, активност, лечебност и прочие всяка дестилирана вода?

Не, не е еднаква. Тя се получава в специални приспособления от стъкло с вместилище за водата, където тя се нагрява със спираловидна стъклена тръба, през която парите минават и се охлаждат, за да изтекат в друг съд като дестилирана вода.

Такива апарати се набавят трудно. Използването на други, в които има гумени елементи, влияе на крайния продукт и получената вода всъщност не е достатъчно дестилирана.

Такава е например водата, която се продава за доливане в акумулаторите.

Доброто лечение изисква идеално дестилирана вода по описания по-горе начин, без да е престояла дълго време.

Народът ползвал стопена снежна вода зиме и опитът му е насърчителен. Така може да се постъпва и днес. Основното изискване е да се събира сняг от абсолютно чисти места, до които не достига дим от заводи или мотори, да се разтопява в чисти емайлирани или стъклени съдове.

Главен принцип за действие на дестилираната вода е да се приема винаги преди ядене и на гладен стомах. На гладно дестилираната вода се влива по-пряко в организма, не се подлага на риска от бърза или внезапна редестилация, макар че тази опасност, теоретически необорима, на практика почти не компрометира лечението. Не е от значение бавното или бързото изпиване на дозата, важното е да се пие на гладно преди ядене.

Лечението с дестилирана вода се прилага след осемгодишна възраст. Деца до осем години могат да се лекуват с дестилирана вода по изключение и под наблюдение на специалист.

Има и противопоказания за лекуване с дестилирана вода, които трябва да се знаят. Това са заболявания, довеждащи до задържане на течности в организма: асцити (все едно какви са причините за тях), оттичане на краката, задържане на вода в организма вследствие на сърдечна слабост. Също и при хипертония като последствие на атеросклероза.

Дневното количество дестилирана вода се колебае от 300 до 1500 мл (деца - възрастни). Основно изискване при провеждането на лечението е да не се употребява никаква друга напитка, включително и обикновена вода.

Продължителността на лекуването зависи от заболяването и от заболелия (това е указано на съответното място).

По принцип дестилираната вода се приема добре от организма. Много рядко се предизвиква тежест в стомаха или напън за повръщане и тогава трябва да се мисли дали водата не е „компрометирана”. Организмът бързо свиква с дестилираната вода и тя му става приятна.

Лечителя не пропускаше да отбележи една особеност на организма, на която отдаваше почти философско значение: готовността и желанието да приема лечението определено време и да установява сам, че повече няма нужда от него. „Организмът сам подсказва докога трябва да се взема едно лекарство (билка)” -обичаше да напомня Лечителя.

Най-общо въздействието на дестилираната вода може да се определи като тонизиращо и жизнеукрепващо. Пиещият дестилирана вода усеща прилив на сили, на жизненост, приятно усещане от това, че е здрав и може да се труди. Бързо се регулират всички неразположения, стабилизира се апетитът, укрепва се нервната система, изчезва чувството на умора. Регулира се храносмилателната система, изчезва запекът, ако го е имало („поощряват се” така наречените лениви черва да не задържат остатъците от храната - нещо, което е от изключително значение за здравето и живота, за трудоспособността и Жизнеността на човека).

Най-сетне се нормализира и теглото: ако човек има излишни тлъстини, те се стопяват, без да се спазва някаква диета, „от само себе си”. Това също е важно доказателство за коригиращите и лечебни свойства на дестилираната вода: премахва се по естествен начин онова, което не е нужно на организма.

Предвид казаното дотук се налага един принцип:

Пийте дестилирана вода!

Правете го не постоянно, както това може да се наложи при лечение, а в определен период - примерно един месец в годината когато практически е най-изпълнимо: през зимата. Зимата е тежък сезон за човешкия организъм и помощта, която той получава чрез пиене на дестилирана вода през този период, е много резултатна и жизнеукрепваща.

Пиенето на дестилирана вода може да се въведе и целогодишно. Тогава човек може да я използва при правене на чай или да пие всеки ден по две-три чаши. Билков чай, приготвен с дестилирана вода, усилва ефекта си върху човека. Това е доказано отдавна от народите, които традиционно са свикнали да употребяват дестилирана вода за чайове и билкови отвари. Трябва да се отбележи, че и редица билки увеличават въздействието си, когато са приготвени с дестилирана вода.

Практиката е доказала, че въздействието на дестилираната вода се усилва, като се прибави сода бикарбонат към нея. Постъпва се така: в чашата се слага една чаена лъжичка сода бикарбонат, разбърква се с две-три супени лъжици студена дестилирана вода, която се съхранява в идеално измито шише на хладно място, след това се долива още 200 мл вода, сварена в чист емайлиран съд. Тази чаша се изпива наведнъж или на два пъти, все едно дали бързо, или бавно, на глътки. Получената напитка е непривична, но човек свиква с нея особено когато съзнава колко е нужно и полезно това.

Всичко това се прави на гладно сутрин веднага след ставане от сън.

В случаите, когато не се препоръчва сода бикарбонат (при някои хронични ентероколити), тя не се употребява. Содата може да се избегне при непоносимост или неприятно усещане.

Освен първото поемане на дестилирана вода със сода бикарбонат сутрин, веднага след ставане, вода се пие още поне три пъти дневно - преди закуска, обяд и вечеря - на гладно, 10 мин преди ядене. Тъкмо тогава стомахът е освободен напълно от поетата храна, тя е отишла в червата и дестилираната вода се смесва с най-малко вещества, които могат да я променят.

Тези три дози - преди закуска, обед и вечеря, са по-големи от първата - 250 - 300 - 350 мл, с оглед общото дневно количество да постигне 1200-1500 мл.

За подобряване вкуса на водата могат да се капнат две-три капки лимонов сок.

Онова, което се яде по време на лечението, е от голямо значение за въздействието на дестилираната вода. Препоръчва се през този период храната да бъде вегетарианска. Солта в нея да се сведе до минимум. За подкиселяване на храната може да се използва лимон или слаб оцет. Необходимо е да се увеличи количеството на зеленчуците и плодовете.

Разумно е след поемане на дестилираната вода и преди да изтече интервалът от 10 мин до започване на яденето да се употребява като аперитив една глава кромид лук, изпечен като ябълка, без подправки. Препоръчва се и всякаква прясна салата - зеле, моркови и др.

Да се избягват трудносмилаеми варива - боб, леща (или да се сведат до минимум). Избягват се храни, които се задържат повече в храносмилателната система, предизвикват по-голямо напрежение в нея, създават натовареност и като цяло потискат въздействието на дестилираната вода. В храната трябва да преобладават картофите, оризът, зеленчуците, плодовете.

Възможно е да се изяждат едно до три яйца на ден; те по принцип добре допълват лечението, но довеждат до образуване на по-големи количества пикочна киселина, която намалява въздействието на дестилираната вода.

Всички ограничения в храната през периода на лечението засягат нейното качество (вид), а не количество.

Не се предвиждат никакви други ограничения в храненето! И въпреки това след едномесечно лечение с дестилирана вода неизбежно човек загубва излишните си килограми, без да е вземал особени мерки и без да се тормози с тежки диети.

Това е едно от най-ярките и ползотворни въздействия на дестилираната вода. Отстраняването на излишната мастна тъкан привежда отделните органи в оптимално съотношение. Това се изразява най-ясно с намаляването на теглото, но като общ резултат засяга целия организъм.

Особена част от лечението представлява краят на деня, заключителната част. Тя е обща за всички случаи и включва две процедури: поемане на последната доза дестилирана вода за деня и клизма.

Последната чаша дестилирана вода е добре да се изпие два часа след вечеря и непосредствено преди лягане; към нея може да се прибавят няколко капки лимонов сок. После лекуващият се трябва да легне и по възможност да полежи на дясната страна двадесетина минути.

Малко преди това трябва да се направи клизма. Лечителя препоръчваше клизма с отвара от лайка (3 супени лъжици от билката, запарени в 1 л кипяща вода, престоява 20 мин и се прецежда). За възрастен се употребява 500 мл от отварата, за деца - 200 мл.

И така програмата за лечение с дестилирана вода или използването й за тонизиране и подмладяване на организма, за превантивно укрепване на здравето е следната:

1. Ставане в 6 часа, изпиване на чаша дестилирана вода (250 мл) със сода бикарбонат.

2. Изпиване на хладка дестилирана вода (250 мл) 10 мин. преди закуска.

3. Изпиване на чаша хладка дестилирана вода в 12 часа, 10 мин. преди обяд. „Ордьовър“ - глава печен лук. Вегетарианска храна.

4. Изпиване на чаша хладка дестилирана вода в 18 часа.

5. Клизма с отвара от лайка.

6. Изпиване на чаша хладка дестилирана вода 2 ч. след вечеря (20-21 часа). Лежане (надясно) в продължение на 20 минути. Сън.

Посоченият режим може да продължи един месец, когато се провежда за общо укрепване. Организмът сам ще покаже докога това му е нужно.

При всеки случай на непоносимост към дестилираната вода трябва да се преосмисли цялото лечение. Възможно е неприятното чувство да се появи изолирано - след поемане на сутрешната чаша със сода бикарбонат. Тогава се изпиват допълнително една-две супени лъжици хладка дестилирана вода.

Като вкусова подправка се допуска единствено лимонов сок.

Тази схема на лечение претърпява целесъобразни промени в случаите, когато освен общото укрепване на организма и повишаване на неговата устойчивост се лекува и конкретно заболяване.

Участието на мисълта в лечението с дестилирана вода се изразява в гласно изявената готовност да се постигне целта и увереност, че тази цел непременно ще се постигне. Използват се самовнушителни формули, които трябва да изразяват пълната солидарност на боледуващия със самия себе си - стремежът му да надделее болестта. Сутрин - при събуждане тя е: „Чувствам се добре, по-добре от вчера,по-добре от всеки друг път досега, лечението дава добри резултати, вървя към подобрение, ще се излекувам напълно.”

Цитираната формула, която всеки може да редактира съобразно конкретния случай, е приложима, когато с дестилирана вода се лекува определено заболяване и когато се използва веднъж в годината, за да се тонизира организмът.


Лекуване на някои болести с дестилирана вода

Преумора, изтощение, понижена жизненост, неврастения

Лечението се провежда по посочената схема с дестилирана вода. Продължителност 3 седмици.

Главните особености се отнасят до храненето:

1. Определено количество жито - например 100 г, предварително накиснато във вода, докато омекне и се приближи до стадий на покълване. Житото замества хляба при това лечение. Изяжда се на 3 пъти - сутрин, обед и вечер.

2. Повишено количество сурови ядки - орехи, фъстъци, лешници, бадеми, кайсии, кашу - общо до 100 г на ден, разпределени в 3 порции: закуска, обед и вечеря. (Не се допуска да се ядат ядки постоянно, защото това влияе върху цикъла на поемане на дестилирана вода, която трябва да постъпва в стомаха на гладно.)

3. Пчелен мед. По принцип той се препоръчва за всички болни (с изключение на диабетиците). До 150 г на 3 пъти - закуска, обед, вечеря.

4. Много плодове и зеленчуци (по време на закуската, обеда и Вечерята). Плодовете задължително да са с обелена кора поради опасност от химикали, с които се пръскат овошките.

5. Определени количества смлени черупки от яйца: след леко препичане се натрошават ситно, забъркват се с мед и се гълтат - 1 до З лъжички.

Забележка. Черупки от яйца не се препоръчват, ако болният има атеросклероза, артрит, подагра, ревматизъм.

6. При допълнителни оплаквания - например упорито главоболие - в програмата на лечение (3-те седмици) се включват и съответни процедури. При безсъние, главоболие, нервност, силна раздразнителност, безпокойство се приготвя двойна шапка от тензух, между двата плата на която се разстила хлебен квасец, приготвен 4ч. преди употребата и подсилен с настъргани диви кестени. Вместо кестени може да се използват корени от бъзак (тревист бъз). Те трябва да са добре измити, ситно нарязани и вкашкавени в дървен хаван. (Вж. „Чудодейните шапки“)

Друго допълнително средство - сироп от бъзак, приготвен по принципа на сиропите: един ред черен плод, добре очистен и измит, се покрива с един ред захар и така нататък. След престой от 3 седмици се прецежда много внимателно, за да не остане зърно, което предизвиква ферментация и променя съдържанието на сиропа. Пие се 1 супена лъжица З пъти на ден преди ядене.

7. Ако болният не страда от главоболие, уместно е лечението да се комбинира с въздействие върху централната нервна система. За целта се приготвя торбичка от тензух с поставени в нея ситно нарязани сурови картофи, полени с чаша прясно мляко и добре изцедени, поръсени с царевично брашно за отнемане на влагата. Торбичката се слага на тила (проекция върху малкия мозък) и се държи с часове.

8. Общоукрепително действат и компреси от лайка - 3 супени лъжици лайка се запарват в 1/2 л. вода, варят се 5 мин., прецежда се, натопява се хасе с отварата и изстискано се слага на корема като компрес. Преди това е полезно да се направи масаж по гръбначния стълб от горе до долу и обратно. Тези процедури се извършват в интервала след вечеря и преди поемане

Един ревностен млад ученик отишъл да практикува при един от абатите на християнските отци-пустинници. След няколко дни той попитал:
- Кажи ми, учителю, когато видим брата си да дреме по време на светата служба, трябва ли да го ощипим, за да стои буден?
Старият учител отговорил много сърдечно:
- Когато виждам някой брат да спи, слагам главата му на коленете си и го оставям да си почине. След като си е починало, сърцето естествено ще практикува с подновена енергия.

Забележка: в долните редове компилирам непринудените си размисли и коментари от социалната мрежа фейсбук. Текстовете следват последователност така, че да образуват известна смислова цялост.
Оплакваме се от това, от онова... Всъщност сега живеем така, както царете са живели преди само 150 год. Поемайки отговорност за собствения си живот, мислене, чувства и себеусещане, казвам: Щастлив съм! Имам всичко, което е нужно на душата ми във всеки момент! Доволен съм от всички огромни възможности, които безкрая ми предоставя във всеки един момент! Радвам се на съдбата си и знам, че аз съм сеячът и жътварят и! Приемам всички обстоятелства в живота си като добър урок и поставяйки центъра на щастието си в сърдечния си разум, се дивя на това си кратко пътешествие - живота!
Мислим си "случи ми се това, онеправдаха ме за онова, не сполучих в другото...". Донякъде събитията в живота ни се определят от сбор от външни фактори. Но от нас зависи как ще възприемем, как ще пречупим тези факти и накъде ще ги насочим в мислите, чувствата и делата си. А може би случващото се в живота ни може да бъде обяснено отвъд механистичните разбирания на твърдата наука. Може би вътрешната промяна освен по гореописания начин, въздейства и на външната среда - все пак всички сме свързани и си влияем през колективното несъзнавано и съзнавано...
Имаш трудности - благодари и се изкачи по тях като по стъпала, водещи те към мъдрост! Болен си? Осъзнай пътя на доброто, по който те води болестта ти! Имаш слабости и искаш да ги преодолееш, но ти е трудно? Радвай се - когато пуснеш любовта в живота си, ще бъде лесно! Дебел си - живееш изобилно! Слаб си- задоволяваш се с малко и радуваш много! Някой имал повече и по-скъпи вещи от теб? Обикни го, радвай се за него, но живей своя си живот - от сърце! Следвай сърцето си - не това емоционално или физическия мускул, но онова духовното, което е компасът в живота ти! Следвай собствения си живот, собствени цели и посоки, идващи от призванието на душата ти! Бъди автентичен, свободен от коловозите на социалните клишета и консенсуси! Тогава живееш живота си от позиция на гения в теб - на онази светла същност, която всъщност си!
Просто сега! Точно сега и точно тук! Мога да искам да бъда еди си какъв си, да се стремя, да съжалявам, че не съм постигнал еди си кое си желание и цел. Мога да се радвам, че съм я постигнал... Но всичко това е някъде другаде, из въртопите на ума. Точно сега и точно тук, съм точно това, което съм - жив, несъвършен, живеещ, усмихващ се - сега!
Аз вярвам в Небето! Вярвам в ангелите, в йерархията на светлината! Вярвам в безсмъртието си като същество от светлина. Тук съм за малко, гостенин съм в този хубав и гостоприемен бинарен свят - знам. Вярвам! Звучи ненаучно, знам. Избирам да вярвам - съзнателно, от позицията на знанието на здравия разум и стабилна връзка с консенсуса за реалност наоколо ни! Но и от безкрая на сърдечната си когниция!
Вярвам и знам, че аз самият във всеки миг живея това, което сам съм сътворил – тогава всичко е точно на мястото си, точно за мен, в точния момент. Вярвам и в помощта на небето обаче и в свободната си воля, която струи от извора ми на божественост, с чиято помощ мога да насочвам, възприемам и променям преживяването на живота си така, че душата ми да извлече от него зрънца мъдрост и обич. Нима не затова живеем този живот?!
А красотата на мъдростта е навсякъде – но преди всичко в теб самия. Когато пулсира в теб, капчиците роса върху жилките на полюшващо се листо се превръщат в посланици на целокупния живот. Съзерцавайки ги, можеш да забравиш фалшивата граница на ума между условните теб и тях. Защото такава няма извън илюзиите на обособеността. Тогава ставаш капката, която спокойно се изпарява в слънчевите лъчи и прониква в сока на листото. Ставаш листото и чувстваш как приемаш слънчевата сила и и се радваш на експлозията на живота точно толкова, колкото и на имплозията на смъртта. Да погледнеш врабченце, скачащо наоколо и за миг само да се влееш в когницията му, да станеш другия. Когато наблюдател, наблюдавано и наблюдение се слеят до единно осъзнаване, се ражда душевното познание за света като преливащо се свързано цяло! Тогава погледът на орела става твой поглед, а есенцията на слънчевата радост гали омаята на сърцето ти!
Къде е пепердудата, кое е цветето? Къде започва едното, къде свършва другото? Къде започва твоето съзнание и има ли граници в осъзнаването на красотата?! Кой си ти? Кой е гледащият, чувстващият, миришещият, чуващият, вкусващият, мислещият, осъзнаващият, интуиращият? Осъзнавайки красотата на този чудесен живот, го виждаш така различно специален и приказно изпълнен с дълбок смисъл. Мозъкът ти може синестезично да роди мирис, нежен допир, омая... Зад всичко това обаче възникват преживяванията на онзи тих свободен зрител, който живее играта на живота - ти самият! Вечен, спокоен, събиращ мъдростта от краткото ти съществуване зрител - душа или същностна природа, наречи го както искаш, но само резонирането и сливането с повелите му носи смисъл, сила и мъдра жизнена цялостност!
Когато стигнеш до факта, че сам на себе си ученик и учител, калинката, която лази по тревичката се превръща в ... Буда... Вселената се превръща в част от същността ти, а ти ставаш едно с безмълвната мъдрост на ... себе си! Знаеш, че който и да е мъдрец, Учител или система от знания може само да ти посочи пътя, но ти си този, който трябва да го извървиш. За да осъзнаеш, че път няма, а просто стапяне на его обособени илюзии, за да блесне слънцето на Аза ти!
Така сме си свикнали с тревожността... Ако дръзнеш да я предизвикаш, виждаш, че е била сапунен мехур. Природата обаче не търпи празно място - на мястото на спукания мехур се ражда радост. Да де, но когато си радостен, не контролираш нещата - тогава почва да гложди едно скептично чувство, пълно с недоверие в щастието, което досега си си забранявал: "защо ли да не се върна обратно в страха - там боли, но съм си свикнал, постоянно съм свръхнащрек и контролирам с раздутото си его"? Е, ако не се тревожи човек, ще му се наложи да бъде щастлив... Ако избереш щастието обаче, е нужно да се довериш повечко на живота си! ...
Какво е животът без любов? Празна илюзия, лишена от смисъл и радост. Защото смисълът произтича от любовта. Но не тази малката, човешката, но от любов, която свети като слънцето, отвътре навън. Искането изключва любовта! Искането е робията на вкопченото его! Любовта бива убивана от искането. Да, всички искаме и имаме егота. Но не в желанието е любовта. Изворът и е другаде, а желанието е само нейно изцапано псевдоподобие. То я съдържа в себе си, но окована и смачкана. Докато не сублимираш, не почистиш желанието, няма как да освободиш любовта в реалния и вид. Любовта е състояние! Другият, любовният обект може да бъде само инструмент за проява на това състояние, в повече или по-малко изворен вид. Но любовта не зависи от този обект. Тя извира от душата и обича, просто обича - свети като слънцето!
Дали любовта прави разлика между видовете? Или обича и най-малкото птиче еднакво с най-великия мъдрец или звезда в небесата? Любовта дискриминира ли или синтезира? Дали любовта категоризира и поставя някой или нещо си в по-висока йерархия от друго? Не – тя слиза и до най-малките неща, случвания, обекти, същества и преживявания еднакво, свързваща ги в единството на цялостния пулс на вселената. Защото тя е единното тяло на Бога, в което живеем. Когато обичаш живота, не правиш разлика между видовете! Просто обичаш! Дискриминирайки видовете, примерно чрез поставянето на собствения биологичен вид като по-важен в ценностната система или на дадена етническа популация над друга, представлява практика на видизъм и расизъм. Аз предпочитам просто да обичам живота във всяко чувстващо същество! Наблюдавайки умножаващото се по количество, но намаляващо качеството си човечество, напоследък се замислям - колко много имаме да се учим от животните на... хуманност! Звучи парадоксално, нали? Но дали единствено логиката е това, което определя хуманността? Ако е така, всеки джобен калкулатор би бил по-човечен от който и да е човек…
Съчувствието, проявено като конкретни помагащи дела, е пряка изява на любовта. "Представяш ли си какъв би бил животът, ако чувстваш болката, която причиняваш? Светът щеше да е съвсем друг." - аз чувствам болката, която евентуално бих причинил. Чувствам и тази, която някой причинява на друг. Защото не само знам, но и преживявам факта, че няма друг, а съм едно цяло с всяко чувстващо същество! То не е знание, идващо от главата, а от сърцето и цялото цяло, а всъщност от душата ми!
Любовта обема в себе си желанието, но желанието изключва любовта, освен като непроявен до момента на сублимацията си потенциал. Желанието е като река, пълна с наноси, утайки и примеси. Любовта пак е там, но примесите на страстта са я смесили с импулсите на егото. Нужно е усилие, пречистване, известна вътрешна работа, за да се освободи бисерът на любовта от оковите на страстта. Не че страстта е лоша, но е вкопчваща се, прилепящ жаден продукт на егото е. Когато възнамериш освобождаването на любовта, разбираш, че това е най-трудната, но и най-възнаграждаващата работа в живота ти! Работата със страстта е далеч по-трудна от тази със страха. Трансформирайки страстта, се сблъскваш и със страха, но сега той е като малко котенце пред тигърския рев на страстта!
В този материален свят, къде е мястото на парите в проявата на любовта? Парите са материализиран израз на духовна стойност - в идеалния си вид! В света наоколо ни обаче сега нещата са с главата надолу... Усмихвайки се, искам да кажа само, че ако нямаш вътрешното богатство на любовта, мъдростта, свободната воля и хармоничното резониране с природата си, колкото и милиарди да притежаваш, ще се чувстваш като риба в сахара! Та, нека преуспяваме финансово - чудесно! Но само ако този външен финансов успех резонира с богатството на душите ни! Само тогава си струва труда.
Като заключение на този кратък текст: представи си, че си на прага на смъртта си! Какво би казал за живота си? За какво би съжалявал? На какво би се радвал? Пренасяйки знанието за преходността и помнейки, че животът е наистина много кратък, как би го живял сега и във всяко следващо сега до прехода на смъртта си?

Историята започва през 1998 г. с Клинт Обър, пенсиониран директор на кабелна телевизия от Аризона, който един ден седейки на пейката в парка и наблюдавайки потока от хора, си задава въпроса, дали носенето на синтетични обувки и подметки не повлиява по някакъв начин здравето на човека. В света на електрониката и електричеството всички уреди се „заземяват“, т.е. свързват се с проводник към земята. Всички електроуреди в нашите домове са защитени и стабилизирани чрез „заземяване“ – такива са стандартите на строителство в съвременните страни. Клинт Обър си задава въпроса дали земната енергия не играе подобна защитна роля и при поддържането на здравето на човека. Това поставя началото на серия от изследвания и впечатляващи научни открития. В крайна сметка се доказва експериментално, че директният контакт със земята /като ходенето бос например/ има мощно положително въздействие върху човешкият организъм.

Аспектите на това влияние са много. По-долу ще посочим няколко от тях.

Около земята съществува отрицателно електрично поле, чиито източник са слънчевият вятър, който навлиза в магнитосферата, йоносферичния вятър и електричните светкавици в атмосферата. Изчислено е, че всяка минути в земната повърхност се изпразват от 1000 до 2000 електрични светкавици, като по този начин зареждат положително горния атмосферен слой и отрицателно земната повърхност. Поради това земната повърхност е изобилна на свободни електрони и това се явява естественият електро-фон, в който се развива живота на земята.


Когато кожата на тялото е в контакт със земята, то се снабдява със свободни електрони и изравнява своя потенциал със земния /6,9/. Ако човек стои на открито, но изолиран от земята, то неговото тяло се изравнява с положително заредената атмосфера и той натрупва повече елекричество. При контакт със земята, електричеството от приблизително 3,7 волта спада до 0,007 волта, което е разлика от 467 пъти!
Свободните електрони играят изключително важна роля за протичане на естествените процеси в тялото. На физиологично ниво нормалното количество електрони гарантират ефективно неутрализиране на свободните радикали в тялото. Свободните радикали се посочват като една от основните причини за много заболявания, в това число и канцерогенните. Здравните специалисти препоръчват какви ли не хранителни добавки, за отвеждането им извън от тялото на човека. Достъпът до земния енергиен резевоар от отрицателно електричество гарантира лесното неутрализиране на свободните радикали в организма. Освен това предотвратява и развиването на възпалителни процеси от всякакъв характер, спирайки по този начин развитието на много заболявания, които започват с възпаление. Еритроцитите /червените кръвни клетки/ в кръвта, заредени отрицателно, се „държат на разстояние“ един от друг /т.нар. rbc zeta потенциал/, като по този начин могат да изпълнят оптимално своята роля – а именно да се свързват с кислородните и молекули, транспортирайки ги до всяка една клетка, като отвеждат въглеродния двуокис обратно. При липса на контакт със земята, еритроцитите започват да се събират групи, настъпва процес подобен на коагулация, те се слепват, като по този начин правят кръвта по-гъста. Съществува хипотеза, че „синдромът на елетронната недостатъчност“ е една от причините за мозъчен инсулт. Установено, че рискът от мозъчен инсулт е с 40% по-висок от при хора, живеещи във високи жилища. Колкото по-далеч е тялото от земната повърхност, толкова по-положително се зарежда, а от там и нежеланият ефект върху кръвта, която става по-гъста като течност. 
 

В едно изследване на Gaétan Chevalier, Kazuhito Mori, and James L. Oschman върху ефектите на заземяването върху физиологията на тялото се отчитат параметрите на мозъчната активност, мускулен тонус и периферно капилярно налягане. Експеримента протича по следния начин. Заземяването се извършва като доброволците сядат в удобен стол и на петата на всеки крак се залепят електропроводими пластини, които с проводник са заземени чрез метална тръба извън сградата в земята. Взети са всички мерки за външно влияние от проводници в стените, електроуреди и т.н. Измерването продължава 14 мин. преди и 14 мин. след заземяването. Промените настъпват за по-малко от секунда в момента на самото заземяване. Интересното при EEG диаграмите е следното: дясното полукълбо /син цвят на диаграмата/ показва стабилна графика, а графиката на лявото полукълбо /червен цвят/ показва рязка промяна. Лявото полукълбо е това, което се повлиява благоприятно при контакт със земята. Лявото полукълбо отговаря за логическото мислене, то е „мъжкото“ полукълбо. В него се намират важни центрове като речта, писането, понятието за време, цифри и т.н. Всеизвестен факт е, че съвременния човек функционира и реагира в света от позицията на своето ляво полукълбо /този процент е повече при мъжете/. На графиката се вижда ясно момента на започване на заземяването и ефекта върху лявото полукълбо /обозначено със стрелка/. Графиките показват средните стойности на четирите основни типа мозъчни вълни – бета, алфа, тета и делта. В това изследване специално електродите са поставяни в предната част на черепа, която дава информация за фронталните лобове на мозъка, които отговарят за абстрактното мислене, преценка и предвиждане.Друг изследван параметър е мускулното напрежение. Взети са данните от левия и десния горен трапецовиден мусукул чрез SEMGs /повърхностна електромиограма/, които се вземат като показателни за нивата на стрес.


Крайния анализ на резултатите показва рязка промяна в мускулното напрежение още в момента на заземяване /фиг. 2/ и промяната е по посока на изравняване, т.е. тези графики, който показват по-висока стойност от средната се намаляват, а тези, които показват по-ниска стойност, се увеличават. Сърдечния ритъм не показва никакви отклонения при заземяванена тялото, но за сметка на това периферния кръвен поток /BVP/ показва значително повлияване. Периферния кръвен поток се свързва с баланса между симпатиковия и парасимпатикoвия дял на вегетативната нервна система. От тук следва важен извод: Оросяването на крайниците се подобрява при контакт със земята. Като цяло се отчита увеличаване на парасимкатиковата активност за сметка на симпатиковата, което пряко свързано с нивото на хормонален стрес в тялото.

В заключение учените установяват, че непосредствения контакт със земята „има значително влияние върху електрофизиологичните качества на мозъка и мускулатурата, върху периферното кръвно налягане /налягането в капилярите/ и върху шума и стабилността на електрофизиологичните записи. Всички промените в EEG, EMG и BVP показват намаляване на нивото на общия стрес и напрежение, както и промяна в автономния баланс при заземяване.“

В резултат на още много подобни изследвания се установява намаляване на хроничните болки, намаляване безсънието, подобряване на регулацията на глюкоза, подобряване на функциите на щитовидната жлеза, повишаване на имунитета...


Играейки редовно Паневритмия на открито и на „бос крак“ би било най-добрия вид заземяване, както препоръчват специалистите по този въпрос. Изчислено е, че за 2 часа ходене бос, настъпват трайни положителни промени в биохимизма на тялото. За времето, което отнема изиграването на една Паневритмия може да кажем, че тялото е възстановило своя нарушен енергиен и биологичен баланс в следствие на липсата на контакт с „майката земя“. Ефекта се подсилва и от факта, че Паневритмия се играе рано сутрин, когато има все още роса по тревата. Водата действа като идеален проводник, като прави контакта на ходилата със земята още по-добър и преносът на електрони по-ефективен. Естествено контактът със земята има и други измерения – ние буквално се зареждаме с енергия от земята, както твърдят учителите от древността и по-ново време. Освен това се извършва естествен акупунктурен самомасаж и се стимулират всички органи и системи на тялото, които са представени в съответние зони на ходилото. Но тези факти вероятно ще бъдат обект на доказване от бъдещите научни изследвания.

Може би сте чували за княз Святослав – палил, клал и грабил в България, добре мотивиран с византийско злато? Може би пък не сте, но по-интересното е, че няколко сериозни исторически версии приписват на киевския владетел български корени. Майка му – княгиня Олга Киевска – канонизирана от руската църквата за светица, е – според мнозина изследователи и историци, Садоке – Елена, дъщеря на Владимир Расате и чиста българка. Според други е от българите, живеещи в Азия.

В някои исторически документи намираме следните пасажи:

- В “Летописец руских царей”:

“Приведоша ему (на Игоря) жену из Плискова, именем Олгу, остроумицу и корен и основание вере християнской и наш вожд.”

- В “Родословец на руските князе” :

“Игоря же (Олег) жени в Болгариях, поят за него княжя именем Олгу. И бе мудра велми.”

Няма да ги превеждам, продължаваме нататък.

След като Святослав е принуден от печенегите (които нападат Киев) да напусне родината ни и да спасява столицата си, Олга горещо моли сина си да отложи втория си поход и да не напада България. Поне докато е жива. Скоро след това, точно след смъртта й, славянският княз отново повежда войските си към Дунава. Няма кой да спре повторното му нахлуване в българските земи, но аз спирам с бойните му подвизи дотук, за да се върна там, където Олга Киевска е още жива.

Една интересна подробност от живота й е, че бъдещата княгиня е свързана с братовчед си княз Бенеамин (известен и като Боян Мага) не само по кръв, но и по дух – тя е ревностен последовател на богомилството. Не само това, но на Олга е възложена и изключително важна мисия във връзка с разпространението на богомилското учение в Русия.

По инициатива на Симеон Антипа и Петър Осоговец, през 956 г. Олга е покръстена във Византия лично от императорът – богомил Константин VІІ Порфирогенет. Този ход не е бил случаен, а целта е била една – да могат богомилите да работят в Русия, преди официалната църква да я стисне в костеливата си длан и да скове духовния живот в сухите си форми.

След завръщането си в Киев, тя изцяло се посвещава на тази задача, но въпреки усилията на новопокръстената Олга – Елена, християнството е прието официално чак при внука й – Владимир I Велики, а синът й, княз Святослав остава езичник.

Радислав Кондаков

Изображение: Св. Олга Киевска, ескиз за мозайка, Николай Рьорих

Използвана литература

1.Княгиня Олга и Реймският псалтир, Гина Джиджева

2.Български хроники, том 1, Стефан Цанев

3.Богомилство и богомили, Николай Райнов

4.Уикипедия

През пролетта на 928 г. в подземието на манастира Св. Параскева се събират деветима, за да поставят началото на богомилството. Сред тях са българският княз Бенеамин и патриарх Стефан, презвитер Йеремия, Симеон Антипа, Василий Византиец, Гавриил Лесновски, дошли да се срещнат с двама непознати сирийци.

Странниците им носят свещени книги, писания и предмети, сред които непромененото от църквата Евангелие от Йоан, богомилското таро, „Легенда за Стефанит и Ихнилат”, стар Пентаграм с изобразени дванадесетте Зодии. Дават благословията си, приемат клетвата им и напускат България.

Още в началото на следващата година, водачът на движението княз Бенеамин, известен повече като Боян Мага, изпраща първите апостоли на проповед. Негова дясна ръка е Йеремия, останал в нашата история като поп Богомил и погрешно считан за първенец в школата.

Основната цел на богомилите е била да приложат истинското християнство, непокварено от църква, велможи и властолюбци – така, както са го разбирали първите християни. Живеели са и в братски комуни, и сред хората, като усърдно са помагали, напътствали и лекували. Чистият живот, делата и словата им били мощен магнит за душите и все по-голяма част от народа и болярите се обръщали към богомилството.

Богомилите практикували посрещане на изгрева на Слънцето и възприемали природните сили като живи и лечебни. Качвали се на планините за зареждане, познавали тайните на билките и в менюто им не присъствало месо. Магичната им музика и песни запленявали, а символичното тълкуване на Писанията разкривало непознати хоризонти пред хората. Непрестанно се молили, често до преумора. Не убивали, не крадяли, не лъжели.

Но в мащабната им дейност нямало и помен от хаос – прекрасно организирани и следващи йерархичната си структура, богомилите градяли общини и църкви не само в царството ни, но и из цяла Европа, че и отвъд нея.

Архиепископ и водач на движението бил Боян Мага, освен него с този ранг били и двамата му помощници – Богомил и Гавриил Лесновски. След тях идвали епископите, които оглавявали църквите, подпомагани от своите презвитери и верни. Епископите и Архиепископите били известни още като Съвършени богомили – посветени в тайните и мъдростта на учението, те разполагали с големи знания, сили и способности.

Средната степен – верните, доказали своята преданост към делото, имали за задача да се пречистят и да добият духовен морал, да намират нови оглашени и да ги подпомагат в пътя им.

Оглашените били най-широкият, външен кръг на школата – главно слушатели и симпатизанти на учението, те проявявали жив интерес, но тяхната вярност не била още изпитана.

Реакцията не закъсняла – голямата активност на богомилите, тяхната непримиримост към лъжата, фалша и охолството на духовно-светската власт, огромната подкрепа сред хората, родили силни врагове – и вътре, и вън от държавата.

Около 40 лета след създаване на движението настъпват кървавите години на гонения и ужас – държавата става палач на най-видните си синове. Хиляди са затваряни, измъчвани, посичани, изгаряни. Водачите са сред тях.

И въпреки че при цар Самуил богомилите отново са в разцвет, учението напуска пределите на царство България, за даде своите плодове на Европа чрез креациите си – катари, патарени, бугри, духобори, чешки братя, розенкройцери и др. Именно от средите на тези школи се разгаря факела на Ренесанса, осветил жадувания път към свобода и творчество.

Радислав Кондаков

Текстът е публикуван в списание Оренда, бр. 6.

Първата част от епистоларните диалози между Учителя Петър Дънов и неговия ученик П. Киров обхваща периода 1898-1900 г. В тях се разкрива философията на създателя на „Бялото Братство”, както и историческата енергия, от която тя изкристализира и те с право могат да бъдат окачествени като диалози на реформацията българска. Книгата е предназначена за широк кръг читатели, защото дава отговори на исторически събития, свързани със следосвобожденска България и нейното културно израстване.


















Пеню Киров работи като пътуващ книжар, посещава новооснованите братски кръжоци, където държи свои духовни беседи. За това той има указание от Учителя – какво да говори, как да направлява и насърчава новите братя и сестри. Говори им за идеите на Учителя, за предстоящото събуждане на цялото човечество, което ще премине към нови постижения в духовното развитие. Съвременниците му го помнят с неговото трудолюбие и постоянство, кротък и благ характер.




„ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ” НА ПЕТЪР ДЪНОВ И ПЕНЮ КИРОВ

Всяко поколение има собствен прочит на историята и свой анализ на самите факти. Това изгражда нови контури и различна оценка на вече отминалите събития и дава възможност на изследователя да „преоткрие” старото и да насочи поглед към други неизследвани от предходните поколения области. Така историческите факти оживяват отново и заговарят на различен език.

Писмата на Петър Дънов и на Пеню Киров вероятно са първата по рода си запазена кореспонденция в историята и епистоларния жанр на България – много подробна и продължителна. Повечето от запазените писма на Петър Дънов са публикувани, но в двете части на книгата, включващи 131 писма, се появяват и 39 съвсем нови; 105-те писма на Пеню Киров, които обхващат периода 1898-1914 г., се публикуват за първи път сега, с изключение на няколко от тях. Уникалността на книгата се състои в това, че разполагаме с черновите от писмата на Пеню Киров, благодарение на което имаме едновременно въпросите му, както и отговорите на Учителя.

С кореспонденцията на тогава все още младия Петър Дънов и на Пеню Киров, през този мъгляв за биографите на Учителя период, в най-чист вид можем да проследим дейността му за полагане основите на бъдещото общество „Бяло Братство”, както и развитието на отношенията между двамата – как те твърде бързо преминават от отношения на познат към познат през брат към брат, за да достигнат до Учител към ученик.

Тук за първи път се дават два от най-важните скрижали на Братството: „Добрата молитва” и „Символът на вярата” – десетте свидетелства Господни и Божието обещание. Внася се яснота по началните ритуали, които са изпълнявали първите ученици – спиритически сеанси, Символа на вярата (писмо №14 и бел. №60), приемане на Спасителева кръв (писмо №7); водното кръщение (писмо №24); „Призванието”, както и много молитви. За първи път тук се появява „Добрата молитва” – на 27 ноември 1900 г., по повод затруднението, в което е изпаднал Пеню Киров. Благодарение на неговата далновидност до нас достига „Призвание към народа ми”.

След излизането на настоящата книга вече няма съмнение кога е първият събор на Бялото Братство – 1900 г. Читателят наблюдава как се утвърждават тези събори като най-важния форум, на който се дават конкретни задачи и работа за през цялата година. Съборите в Бургас са три – 1901, 1902 и 1904 г. (за последния самият Пеню е записвал в дневниците си).

С тези писма се дава по-пълна светлина за личностите и за дейността на тримата първи ученици – П.Киров, Т.Стоименов и д-р Миркович. Същевременно подробните им биографии в този си вид тук се публикуват за първи път. Чрез тази кореспонденция изследователите и биографите на Учителя могат да възстановят, допълнят и пояснят бележниците (дневниците) му от този период – например как и кога се появяват „Седемте разговора с Духа Господен” (писмо №41). Тук за първи път се дават и седемте степени, през които минава човешката душа (писмо №30 и бел. №111);

В обсега на „Диалозите” влизат и по-периферни теми: като утвърждаване на протестантството в младата българска държава и взаимоотношенията на Петър Дънов с най-известните им функционери от онова време; възникването и развитието на спиритизма и теософията в България; битът, душевността и духовните търсения на обикновения човек тогава и др.














И накрая обширните обяснителни бележки помагат да се почувства атмосферата на времето, както и непознатите лица и термини да се осветлят.




























































От съставителите на книгата

***
“Призвание към народа ми” е записано от Учителя Беинса Дуно на 8 октомври 1898 г. и същия месец той го прочита пред Варненското благотворително дружество “Майка”4. На 14 ноември 1898 г. го изпраща по пощата на д-р Георги Миркович (1826-1905) в Сливен с указания за печатарски набор и публикуване, но на 2 декември пише на Пеню Киров (1868-1918) в Бургас да отложи отпечатването и да разхвърли набора. Пълният текст на “Призвание към народа ми” достига до нас от препис на Минчо Сотиров, направен през 1915 г. в Бургас. За първи път е публикуван в “Призвание към народа ми”, София, 1994.
***
Български синове на семейството славянско, послушайте думите на Небето:
Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото:
Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на тоя свет; и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае с слава и величие на Своя Живот и ще отбележи имената ви в Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи Живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този Живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ Живот, който встъпва в тая многострадална Земя.
Аз ида отгоре по висше разпореждане на Бога – вашия Небесен Отец, който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествам Истината на Живота, която слиза от небесното жилище на вечната Виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище.
Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне в всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят. Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат един след друг в една нова област на горните върховни светове. В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свет вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето место, отредено му от Върховния Владика помежду другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко. Той ще ви посрещне заедно с всичките Ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема.
Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас верност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на Живота. Този, който ви е родил, бодърства над вас. Името Му знаете. Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната Виделина на Живота, да разберете вечния път на Бога, който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството към славата и величието на безсмъртието.
Не се заблуждавайте, но дайте място на Този, който ви оживява. Пред Него домочадията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват и възраждат от този същ Вечен Дух, който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен свят. Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите, да влезете в пътя на Виделината, в която обитава Мир и Любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощният вечен двигател в Живота, който повдига всичките паднали духом. Тя е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с когото ще се завърши все, що е отредено.
Пътят, в който ида да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да му служите, е път вечен; път, пълен с всяка благост на Живота; по него са възлезли всичките синове и Ликове небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край. И помежду вас и пътя на Небесни ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно братство. Тази връзка е Любовта на вечния невидим Бог – извора на Живота.
Тая непреодолима Любов на Този, който ви люби и се грижи за вас, ме извика отгоре да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят.
Пред вази стои една голяма опасност, която се готви да разруши все, що е свято, посадено от ръката на вашия Небесен Баща. Затова съм в тоя свят дошъл, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута през живота. Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран. Направете всички потребните самопожертвания да възтържествува Истината. Сега е случай благоприятен да се покажете род избран, семе царско, народ, на който Господ на Силите е вожд.
Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятствуващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от върховния промисъл на Провидението. Времето е близо и при вратата на тоя свят. Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно. Ето денят на Истината, който ви е родил за Негова слава. Слушайте гласа Му, Той иде отгоре, подигнете очите си и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антеми, хвалебни песни от Ангелските ликове, които се приготовляват за този славен ден.
Чуйте, верността е първата стъпка при влизане в Новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемане, тя е първият плод на Любов, който има да поднесете пред огнището на Отеческий олтар. Не остава време да се впускате в празни разправии за миналото, което няма да ви ползва, ако не вземете пример от неговите погрешки, да изправите настоящите. Вашето възраждане има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват. Сега то е повърхностно и не коренно, временно и несъществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от свети и Богоугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, който се грижи за подобрението на всички негови семейства; и тия начала са всадени във вашата душа. Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, Любовта и Добродетелта взаимно, Силата и Разума наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тия условия всичко е изгубено за тях безвъзвратно. Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви.
Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по Земята са се втурнали да следват безразсъдно. Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на светите Божии заповеди. Вие сте под Мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в Словото на Истината. Аз съм ваш хранител и върховен водител в Небесните ликове. Когато встъпих да ви взема под своя охрана, Аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде догде ви изведа в безопасно место. Аз знаех колко препятствия, колко несполуки щяха да ме посрещнат с вас наедно в тая велика борба, но Моят дух не отстъпи своето намерение. Моята Любов за вас ми продиктува свято задължение и Аз встъпих напред да ви взема под Моята върховна охрана. В това отдалечено минало вашият Дух не притежаваше никаква красота, която да Ме привлече да ви обичам. Вие бяхте отвратителни наглед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце. За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си Дух, който се зае да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат вечната Му и свята воля.
Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свет, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на Земята. Затова желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете, догде да се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха светите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи; милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят и благословението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бдя за вас, когато преминавахте през опасните пътища на този свет. В това Аз, вашият Върховен покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредена.
Затова благоволих да извикам отдалеч, от край Небесата двамата братя1, светила на славянския род, и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат на пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам: Виделината на Живота, която ви проводих да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел. За това ви пратих двамата Мои служители да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на Виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен. И явих се на тогавашния ви царстващ господар2 и му известих волята на Небето да приеме пратениците Ми на Новия завет и той ми послуша гласа и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане. И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу. Така се подвиза благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна верност Нему. И от този ден се извърши призванието ви от Бога на Силите, който съизволи в Своята неизмерима Мъдрост да прослави с вас наедно всичкото славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдующ свет.
Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане, необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник, Вожда на Спасението, който скоро ще се яви помежду ви в пълната Своя слава и сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на Земята. “И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето комуто искам; и ако Аз давам от добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша. Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще види. Аз съм един и думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си пътища. Словото Ми е неоспоримо.”
Господ ви е ръководител. Той ви е жених, който изпраща даровете Си, който ви се радва като младоженец за Любовта, която сте приели с вярност от Него, който е Цар над царете и Господар над господарите. Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето и да ви не отхвърли, както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния съдия над вази. Но в тогавашното ваше падение Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководих в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на Духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят навсякъде за постигане и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед. Но вашите раздори, вашият ново-развратен живот, възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот Съм ви ръководил безопасно до тая минута и Съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро.
Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род, но верен съм в делото на Този, който Ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад като израилският народ в пустинята, и ще оставите костите си като тях за вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това Ме прави повече да бодърствам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падение ще ви коства живота. Това Ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е света Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни Волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство. Ще приемете от нея дан, като Мелхиседек от Авраама, когото и благослови. Днешната сила и слава тя вам дължи, такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо. Днес адската злоба се отстранява, ходът на работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани навсякъде и правдата Му ще се възстанови на Земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на Любов; подигнете очите си и вижте, че светът е узрял за жетва. В скоро време ще заверя верността на Моите Божествени думи. Още един велик подвиг и всички сърца ще треперят и мъдруванията на света ще престанат веднъж за всякога. Небето в знак на своето благоволение ви е дало един свят залог на велика милост и Любов, който се пази помежду ви. И от този ден, в който е даден отговорът, започва вашето изкупление.
И ви предупреждавам да пазите това, което градя, да го не съборите, защото е свято; и ако се опитате да светотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение; и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил. Пазете думите Ми. В тоя Залог, който Съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът на дома ви, надежда и живот за рода ви. Слушай Ме, доме славянски, да сте Ми свидетели, че Съм ви говорил.
Обръщам се към вас сега, мои служители, водители, учители, и към вас, книжници, фарисеи и лицемери, и ви заповядвам да не развращавате народа Ми, който Съм ви поверил. Престанете от лошите си пътища, време е за вази да поразмислите, водете народа Ми в пътя на Истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в теготите им и не оскърбявайте бедните. Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращението, защото Бог не може да гледа на това отвратително дело, което се върши пред Него навсякъде. Търпението Му е вън от границите си, повикан съм да туря край на неизцелимо зло. Поразмислете, догде е време; иде час и сега е, когато ще бъде късно да Ме търсите. Мислите, неверието, което ви е обхванало самоволно, не ще ви принесе никое добро. Ето втори път ида, откак сте станали Мой народ, за да ви видя с собственото си око какви сте наглед, как живеете, и Духът Ми е трогнат от печалната картина. За оплакване сте вие, над които пожертвах всичко придобито: живот, слава и чест. Вие сте злоупотребили с Моята доброта и Моята Любов. Пред лицето Ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас. Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете Мир всякой с ближния си. Този ден, който ида да ви се открия в Моята пълна слава, искам да е ден на Радост, а не на скръб, ден, посветен Богу Моему.
Аз съм Елохил3, Ангел на завета Господен.
8 октомври 1898 г., Варна
______
1 Двамата братя – става дума за Кирил и Методий.
2 Тогавашния ви царстващ господар – става дума за цар Борис Първи.
3 Елохил – в някои преписи на “Призвание към народа ми” е Елохим. Според християнската традиция Елохимите (Власти) са една от деветте йерархии свръхсетивни същества, които в сравнение с човечеството стоят на по-висока степен на развитие на съзнанието: Ангели, Архангели, Начала, Елохими, Сили, Господства, Престоли, Херувими и Серафими. В текстовете на Учителя Беинса Дуно с термина Ангели в повечето случаи се означава съвкупността от всички девет йерархии. Според някои интерпретации Елохил е име на Архангела, под чието духовно ръководство е българският народ. В писмо до д-р Георги Миркович от 14 ноември 1898 г. Учителя Беинса Дуно го нарича Елохиль.
4 Според достъпната историческа информация, по време на изнасяне на Призванието, дружеството се именова 'Майка"; по-късно то се променя в "Милосърдие".