Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Симеон

Участници
  • Общо Съдържание

    73
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

1 Следващ

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Симеон's Achievements

  1. Влакът лети към Балкана. Отминаваме тракийското поле със своите градини, лозя и ниви и навлизаме в Средна гора, красива с меките си нежни, закръглени линии. Но ето, хълмовете й стават все по-ниски и се сливат вече с полето. Ние сме вече в Розовата долина. Пред нас се издига Балканът. Дълго съзерцавам Юмрук-чал, Мазалат, Узана. Какво чувство изпитваш когато ги видиш? Като че ли навлизаш в друг свят, безкраен и вечен, свят на чистота и мощ – сроден с това, което живее в глъбините на твоята душа! Една светла точка привлича вниманието ми. На сутринните слънчеви лъчи как ослепително е осветена тя! Като че ли самата тя е център, който пръска светлината си из обширната Розова долина. Коя е тая светла точка, която така властно приковава погледа на всекиго, който пътува през тия места? Това е светлият дом – бисерът на Розовата долина, светилникът, говорещ за будния Дух, който цари тук. От далеч се вижда той. Край него е китният Мъглиж. Били ли сте в Мъглиж? Разположен е той в самите недра на Балкана, в една теснина, вдадена в планината, по двата бряга на едноименната река. Над селото величествено се издига върхът Попък, а по на изток е другият връх - Кръстилча. Между тях над селото е “Градището” – останки от крепост. Те говорят за древната история на тия места. Значи още от ранни времена това място е привличало вниманието! Още като влизам в дома на брат Р., от там излиза кола. Той обяснява: Един от селото гради къща и му пращам колата си за помощ. - Това разкрива цял един свят, в който живеят тия хора. С каква простота и естественост той изговаря тия думи, съдържащи една велика идея! Това показва как народната душа има едно вътрешно разбиране на социални въпроси, своя дълбока социална философия. Навсякъде в глъбините на човешката душа е запазено нещо непокварено и чисто: в това е надеждата за красивия бъден ден! Някой ще строи къща: другите отиват да му помагат: едни му носят камъни, тухли, пясък, вар; други копаят основите на къщата; трети хранят работниците. Това е така наречената “межия”, която дава богат материал за размишление. Тя показва, че в народната душа се крият красиви заложби, мощни духовни сили. Те говорят, че новото съзнание, което иде, не е чуждо на славянския бит. А коя е най-ярката отлика на това ново съзнание: живот за другите! Значи квасът на новата култура винаги е живял в глъбините на народната душа. С него тя е била кърмена с векове и хилядолетия. Върху тая сигурна основа може да се гради. Буден кът е Розовата долина. Мъглиж е буден център. Голяма е интелигенцията му. Повече от стотина тукашни учители пръскат светлина в близки и далечни краища на страната. Лятно време те се прибират и дават особена окраска на селото. Но и всички останали са будни. Още от старо време те са се пръскали като бъчвари в далечни земи, така са се запознавали с живота и това е развивало тяхната интелигентност. Когато говориш с някого от тях, чувстваш, че пред тебе е един човек умен, но не само умен, но и напредничав, който следи живота и се интересува от всички въпроси, които вълнуват днес едно будно съзнание. Щом посетите Мъглиж, веднага нещо ще ви обърне внимание: тук ще срещнете в млади и стари почти всички видове напредничави идейни движения и течения. Още от турско време е нямало нова идея, напредничаво течение, което да не намери отзвук в душите на мъглижани. По разните въпроси на днешната култура мъглижанинът има мнение и то съзнателно, изходящо от светоглед. Той говори безизкуствено, трезво, реалистично и същевременно идейно върху тях. Учениците на Всемирното Братство тук отдавна мислят за салон. Трудно е вече да се събират частни домове. Събират се те и обмислят всестранно въпроса. И намират изходен път: някои братя си дават нивите на разположение. Ще ги работи братството. Ето източникът на средства за постройка на бъдния салон. Брат Иван Чернев дава 12 декара ниви за работа; друга година дава 18 декара. И други братя турят свои ниви на разположение на братството. Златни класове вече са готови за жетва. Ето, идат 30 души братя и сестри от тук и 20 души от Казанлък. И тия, които не познават сърпа, научават се да жънат. Тия минути на обща идейна работа остават като траен светъл образ в душите им. Така се минават няколко години. Защо да не почнат вече строежа на салона? Защо да отлагат повече? Но къде да се строи? Има предложение за горния и за долния край на селото. Надделява второто мнение. Ето, брат Иван Чернев поднася като скромен дар своето място. То е удобно, красиво, на едно възвишение и от там се откриват широки хоризонти: вижда се цялата източна част на Розовата долина. То е при самата борова гора. И ето едно лято (1924 год.) се пристъпва към дело и то с приготовление на материалите за градеж. Преди всичко трябва да се приготвят тухли и камъни. Тухлите правят в съседните ниви. За изпичане на тухлите със свои коли докарват на мястото дърва и каменни въглища. Камъни къртят в един дол на един километър разстояние от мястото на салона. Къртят ги с бомби и със свои коли ги пренасят до мястото на салона. На следната пролет пристъпват към изкопаване основите на самото място. То представлява каменист стръмен бряг. Предстои грамадна, трудна работа: изкопаване и изравняване на мястото. Кой ще стори това, ако не пак братята и сестрите? Всички те са тук. Един съедийник музикант посещава селово. Ударите на лопатите и мотиките се придружават от звуците на цигулката му. С това като ли иска да покаже, че дейността, стремежите, копнежите им имат нещо общо с възвишения свят на хармонията. Но сумите събрани от нивите, далеч не стигат. Тогаз всеки широко отваря сърцето си и дава пред олтаря на общото. Всеки има съзнание: това, което притежава не е негово, а на Цялото. Всеки дава с радост. Духът на новото е даването. Новият тип човек дава както дава изворът от животворните си струи, както дава плодното дърво, както дават слънчевите лъчи! Това, което дават тия хора е техният любовен дар. Ето защо построеният светъл дом е въплътена Любов, кристализирана музика. Кой ще пази сумите? Един от младите братя. Всички имат пълно доверие в него. Той води книжата, но никой не ги поглежда, никой не ги проверява. И той оправдава напълно общото доверие. Те вярват един в друг, както всеки вярва в себе си. Никой не знае кой колко е дал. Защото всеки знае, че всички са дали от глъбините на своята душа и сърце: всички са дали различно, но всеки е дал много, понеже дарът, придружен от топлината на Любовта има вътрешна цена; той е изобилен дар. Днес, когато дебели прегради делят душите една от друга, красива картина е взаимното доверие между тия идеалисти. И тоя брат, който пази сумите, харчи, харчи разумно за строежа, но никой не го пита за нищо. Никой не му иска сметка за нищо. Това са новите отношения, които идат. Те ще внесат поезия в живота. Кое може да внесе тая поезия в човешките отношения? Само възвишена идея, която черпи сокове от една висша реалност, има в себе си силата да събуди благородните подтици на човешката душа. Кипи живот около салона. След изкопаването на основите работят и няколко души външни работници, но работата на съидейниците не престава. Салонът ще бъде двуетажен. Братята с кола докарват 11 тона вар. Всички носят вода, едни с бурета, натоварени на коне, други с кофи или котли. За варта донасят 50 тона вода, освен вода за други нужди. Камъните, тухлите, пясъкът, пръстта са пренесени. Варта трябва да се угаси по-скоро. Ето защо те жертват и от съня си; и една нощ до късно гасят вар. Работят при светлината на лампи. Тая нощ ще остане паметна в тяхното съзнание! Братята и сестрите на смени носят всеки ден храна на работниците. За всинца има работа около салона. Сестрите и те могат да работят: едни от тях носят камъни или вода, други гасят варта, а трети изравняват мястото. Кое кара тия души да жънат братската жътва, да трошат камъни, да копаят и да работят около зданието? Дали високите надници или други изгоди? Не! Една велика идея сгрява душите им. Тия искрени души, откърмени всред народа работят вдъхновени от висок идеал. Вдъхновението им иде от съзнанието, че работят за нещо, което надраства личния им живот. Никога една идея от кръга на личния живот не може да буди оная чиста радост. Техният възторг е облъхване от Духа на новата раса, която днес се ражда на земята. Никой не ги насилва. Законът за Любовта се проявява при свободата. Не може да има Любов там, дето няма свобода. Време е за усилена полска работа. Другите орат, сеят, копаят, жънат или косят, а тия хора турят идейната работа над всичко: носят камъни, тухли, копаят основите, жънат и пр. Те така умело разпределят времето, че успяват да свършат навреме и своята работа. Кое им говори да слагат общата работа на преден план? Дълбокото съзнание, че интересите на Цялото са техни интереси. По този начин строежът на този салон е един вид възпитателна, практична, опитна школа за едно ново съзнание. Всичко това учудва другите селяни. Някои от тях са в недоумение. Те не могат да разберат. Питат: - Що правите? Един им казва: - Строим свободен университет. Той ще бъде свободен за всички, които желаят да се учат. Някой изявил желание да вземат салона за болница. Един от съидейниците казал: - Днес хората са болни. Нека дойдат тук, за да станат здрави. Към юни салонът е вече готов. Същата есен го измазват. Някои от селяните казват: - 12 семейства и направиха здание, което струва 200 000 лева! Разбира се, похарчени са по-малко средства, понеже много от материалите и голяма част от труда е безплатен. Мнозина, които са идвали в селото, са казвали: - Как е възможно постройка на такъв салон при такива условия? Един чиновник в Мъглиж, шеф на учреждение казал: - Шепа хора построиха този салон. Те като се върнат дома вечерта от работа, отпрягат добитъка си и отиват в тоя салон, за да се просвещават. Два пъти седмично те отиват там, за да се учат. Нека бъдат образец на всички. Светлият дом в Розовата долина е символ на утрешния ден. Идете в Мъглиж при тия възторжени души, за да видите плода на делото им! Идете в Мъглиж, за да имате вяра в човека, вяра във вечно младите творчески сили на човешкия Дух!
  2. Здравей Mary, за молитвата има друга тема във форума - Силата на молитвата. Ето едно мнение на Иво от тази тема, относно това, което питаш. Бог не се нуждае от нашите молитви, а ние имаме нужда от тях. И нима наистина ние можем да му дадем нещо от нас? Молитвата е Общение с Бога, тя е най-хубавото състояние и чрез нея ние облагородяваме сърцето си, черпим светлина за ума си и укрепваме волята си. Без да отидеш при Благият Творец и да попросиш това, което ти е отредено, никой няма да ти го даде наготово. Чрез молитвата ние поддържаме връзката си с Бога, и се зареждаме от Неговата Сила.
  3. Всеки е свободен сам да прецени за себе си. Аз не искам да налагам тезата си на никого. Аз казах - щом някой друг прецени чрез инуицията си противното, просто може да си го чете - това става. Когато чета някое от Евангелията усещам силен трепет, смирение и топлина, разширение в себе си... Четяйки това, не ме обзе нищо такова. Напротив. Така смятам не само заради вътрешното ми чувство, а на базата и на размишленията ми по въпроса, стремейки се да не заемам предварително някоя страна. Думите в това евангелие нямат такава сила. Самият стил ако искаш, и думите които се използват нямат нищо общо с другите Евангелия. Интересни са явленията - многократното "изсмяване" на Исус, сътворяването на ангел-прислужник и др. За основните неща, които си противоречат с Писанието - вече съм писал в предните ми постинги по тази тема. Относно "реални" неща, не съм имал предвид само исторически състояли се Знае се, че не всички неща в Писанието трябва да се приемат в буквален смисъл. Реално е това, което е неизменно и ни разкрива вечните истини на живота.
  4. Здравей Иво Никъде не съм оспорвал автентичността на документа. Но не мога да се съглася, че написаните в него неща са реални и писани чрез Светия Дух.
  5. Изчетох "евангелието" и дълбоко се възмутих от неговото съдържание. Не го приемам за истинно. Всеки, който го приема за такова, може просто да си го чете и въпроса е решен(който не го е чел - да го прочете и сам да си извади заключение). Относно "National Geographic"(както и повечето медии) - търси се сензация със цел голям брой продажби.
  6. Бог е Същество, чийто център е навсякъде, а периферията никъде.(цитирам по спомен Учителя Беинса Дуно). Бог се проявява навсякъде, Бог се проявява и в нас. Той се е ограничил, за да се прояви в нас и това е най-голямото Му величие. Аз лично се моля на Бога, който се проявява в мен, на този Бог, който държи и управялва цялия Всемир с Любовта, Мъдростта и Истината Си.
  7. Нещата, за които говори Влад Пашов са по Учителя. "Седем стъпки има, по които трябва да вървите, преди да можете да властвате над лошите духове. Нечестивите духове ги е страх от светлината. Първото нещо, което трябва да направите, е – да се обърнете към Бога. Що е обръщане? Вие сега сте обърнати към Бога с гърба; във вашия свят има тъмнота; направете „кръгом“, и се обърнете с лицето си към Господа. Без обръщане към Него не може. Когато искате да изтърсите дреха от праха, как я обръщате? Следователно ще вземете вашето сърце и вашия ум да ги обърнете и ще изтърсите праха им извътре. Обръщането има двояк смисъл – обръщане към слънцето и обръщане дрехата откъм вътрешността, за да се изтърси прахът. Второто необходимо нещо е покаянието – преглеждане, ликвидиране на сметката. Туриш обявление над фирмата: „Аз спирам всички платежи, нито давам, нито вземам – годишна равносметка правя“. Правиш баланс, смяташ: толкова имаш да вземаш, толкова имаш да даваш, най-после остават 10,000 дълг; не остава, освен да отидеш при своите кредитори и да им се молиш – то е покаяние. Изваждаш тефтерите: „Приятели, аз съм честен човек, не зная как, ама изгубих 10,000 лева, ще простите, ще извините, ще ме кредитирате малко още“. Ако не се молиш, ще те затворят. Щом ти прегледат сметката и се убедят, че си честен, ще кажат: „Ние сме имали вземане-даване с тебе, ще ти простим, ще те кредитираме наново“. Прощение и спасение са две неща свързани. Туй, което наричаме спасение в Християнството, настъпва, след като сме минали двата периода на обръщане и покаяние към Христа. Той казва: „Давам ти нов кредит и те пращам пак в света да работиш“. Пак отвориш фирмата: Еди-кой пак започва да функционира, дава и „взема“. Четвъртата стъпка е възраждане. Възраждането ще обясня с друг процес от земеделието. Един земеделец има една градина, разваля я и наново я посажда; когато започнат да изникват новите ябълки, то е възраждане; в него има надежда, че новата градина пак ще му даде плод. И в Християнството, след като мине този процес, става у нас възраждане – новото е почнало да никне нагоре. Възраждането е процес на цъфтене и връзване. Има покаяние, прощение, спасение, възраждане и ново раждане – петото. В новото раждане човекът се освобождава от кармичния закон на причините и последствията: вие сте тогава свободни граждани, господари, никой не може да властва над вас. Само в тази пета стъпка може да господарувате над лошите духове; само когато сте на мястото на Христа можете да заповядвате на тия духове. Тогава ще бъдете ученик Христов. А то е високо нещо." Беинса Дуно "Страхът", неделна беседа, държана на 19.10.1914, от книгата "Ето човекът", Сила и Живот I серия
  8. Здравей sad_girl, Бог е Всеблаг и Дълготърпелив към нас. Той ни люби и при най-големите ни погрешки, и е съвършен в Любовта Си. Хубаво е, че се разкайваш и че си осъзнала погрешката си. Имаш възможността вече да не я повтаряш и повече да не се чувстваш така. Ако изпитваш такава потребност, можеш да се помолиш още веднъж от все сърце, както ти се диктува отвътре. Човек трябва да мисли преди да обещае нещо, трябва да се убеди, че е готов на всяка цена да изпълни обещанието си. Неспазването на дадена дума винаги води до лоши последствия.
  9. Когато изпаднем в мрачни настроения, обземат ни лоши, отрицателни мисли, изпитваме негативни емоции и постъпваме неразумно, тогава ние се поддаваме на влиянието на "тъмните сили". За човека е важно да пази светлината на ума си и топлината на сърцето си и да не приема внушението на външни, неразумни сили. Учителят казва:"Докато има слабости, човек всякога ще се подава на влиянието на нисши същества; докато има слабости, в него всякога ще има условия за паразити. Затова трябва да се пази от тяхното опасно влияние. Това не става като бягаш от тях, а с различаване на техните намерения, мисли и чувства. Различаването подразбира вътрешно виждане. Като не владеят този закон, хората се натъкват на недоразумения, спорове и разногласия."(Трите живота,ООК,1922). Светлината и тъмнината са две сили, които са необходими в света. "Щом има светлина, има и тъмнина; щом има тъмнина, има и светлина. Те се менят периодически. "(Придобиване на щастие,ООК,1928)" Нашата работа е не да се противим на злото, а да го оставим настрана и да проявим доброто, което носим в себе си. Положителният път на развитие върви по пътя на изгряващото Слънце, по пътя на Светлината, по пътя на Любовта.
  10. Една от моите любими песни : Бог е Любов музика и текст: Учителя Беинса Дуно 10–17.XII.1922 година, Общ Окултен Клас Бог е Любов, Бог е Любов, Бог е Любов, Бог е Любов. Вечна, Безгранична, пълна със Живот, Живот на Благия Божи Дух, Дух на Благостта, Дух на Святостта, Дух на пълен Мир и Радост за всяка душа. Дух на пълен Мир и Радост за всяка душа, за всяка душа. Ний ще ходим във тоя път на Светлината(4) във която царува Божията Любов.}3 в mp3 формат в изпълнение на Огнян Николов ________________________________________________ “Ако някой от вас излезе да изпее упражнението „Бог е Любов“ както трябва, друг щеше да бъде той. Ще кажете: „Обикновена работа, Бог е Любов, разбрахме“. Не, тази песен, като я изпеете веднъж, каквито болки имате, ще изчезнат; и като излезем от туй здание, да бъдем всички радостни, весели, да се подмладим, като да сме на 20 години, да кажем: „Може да се живее“. Туй е пеене!” Значение на гласните при окултното пеене(11-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 10 декември 1922 г., София) "Аз искам и друго. Тия упражнения вън от Школата никому няма да ги давате. Защото у всинца ви има желание: „Хайде да разпространяваме нашите песни“. Те са за вас. Ние искаме да ги опитаме. Първото нещо, всяко нещо трябва да опитаме. Ама вие не сте направили опита, а ще почнат да ги употребяват хората. Ще ги опитаме и ако има добър резултат, тогава ще ги дадем на хората. Следователно, щом няма за нас резултат, защо ще ги даваме на другите хора? Ще ги опитаме, да добием тази вяра, че туй, което аз говоря, е право." Музиката – средство за концентриране(12-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 17 декември 1922 г., София) ______________________________________________ Източници: стр.127, “Молитви, Формули, Песни”(Издателство “Бяло Братство”, ISBN 954-8091-35-6, София 2002); Окултни музикални упражнения, Паневритмия, гимнастически музикални упражнения - Справочник; http://beinsadouno.info/: “Значение на гласните при окултното пеене”(11-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 10 декември 1922 г., София); "Музиката – средство за концентриране"(12-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 17 декември 1922 г., София);
  11. За да бъде едно семейство щастливо, трябва неговите членове по отделно да бъдат такива. Ако самият ти си нещастен е глупаво да смяташ, че можеш да направиш някого друг щастлив или обратното - че някой друг може да те направи такъв.
  12. Здравейте, след 1990 година, през лятото, почти всяка година беше излъчван по БНТ сериал за Паневритмията, създаден от "Общество Бяло Братство". Всеки откъс съдържаше по няколко от упражненията. Имате ли представа дали някъде в Интернет може да се намери? Ако знаете за други тв предавания за Паневритмията, които са налични в мрежата, ще се радвам да споделите. Благодаря!
  13. Да, извадките не трябва да се тълкуват само в буквален смисъл. До колко човек ще ги разбере, зависи от неговото ниво на духовно развитие. "1. Пред празник Пасха Иисус, знаейки, че е дошъл часът Му да премине от тоя свят към Отца, и понеже бе възлюбил Своите, които бяха в света, Той ги възлюби докрай. 2. И във време на вечеря, когато дяволът вече бе вложил в сърцето на Ииуда Симонов Искариот да го предаде, 3. Иисус, знаейки, че Отец всичко Му е предал в ръцете, и че от Бога е излязъл и при Бога отива, 4. стана от вечерята, съблече горната Си дреха и, като все урбус, препаса се;" Евангелие от Иоана, Глава 13; "23. А Той отговори и рече: който топна с Мене в блюдото, той ще ме предаде, 24.прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил. 25. А Иуда, който Го предаде, отговори и рече: да не съм аз, Рави? Иисус му отговори: ти каза." Евангелие от Матея, Глава 26;
  14. Лично според мен, достоверността на "изгубеното евангелие от Юда" е под съмнение. Разбира се, че предателството е било включено в Божия план, но теза от рода на "Христос е помолил някой от апостолите да изпълни тази тежка мисия и Юда е поел този товар" ми се струва доста дръзка и наивна. На практика това евангелие си противоречи с останалите четири. Няколко извадки от слова на Учителя: "Някой от вас иска да знае причината, защо Юда предаде Христа. Много просто. Защо продавате скъпоценния си камък? – Защото струва скъпо. Юда знаеше, че Христос е скъпоценен камък, и го продаде. Ако синът ви намери два пръстена вкъщи, единият струва сто лева, а другият – сто хиляди, кой от двата ще предпочетете? – Разбира се, че ще вземете втория. Синът е умен, знае, че като продаде втория пръстен, ще може с тия пари да отиде в странство да учи. Юда беше умен човек, касиер, разбираше цената на парите. Той знаеше, че Христос струва скъпо и като го продаде, ще се ощастливи. Но евреите го излъгаха. Той продаде Христа само за 30 сребърника – много евтино. Юда си казваше: „Веднъж дойде щастието в ръцете ми и го изпуснах“. Той горчиво съжаляваше за това. Най-после Юда се обеси от скръб, че продаде Учителя си толкова евтино. Той трябваше да бъде честен, да каже на Христа: „Учителю, вместо да те продам за 30 сребърника, по-добре ти сам се откупи“. Христос беше богат, сам можеше да се откупи. Питате се: „Как е възможно за 30 сребърника да продадеш Учителя си?“" Обмяна в Божественото, Утринно Слово от Учителя, държано на 7 март 1937 г., София, Изгрев "Защо християнството не успя? Христос в едно нещо не сполучи: не можа да отучи Юда да краде. И този Юда го има и в съвременното християнство. Христос го знаеше. Днес това, което разяжда християнството, е кражбата. Между 12-тях ученици на Христа, 11-те бяха на място. Само Петър се подхлъзна малко. Христос го обърна. Но Юда не можа да обърне. Христос сега трябва да обърне този Юда. Сега ще дойде Христос да обърне Юда. И ако Юда не се обърне, светът не може да се поправи. Сега не е въпрос за праведните, а е въпрос за Юдите. Вие сте се намерили при една от най-трудните задачи. Какво ще правите с Юда? Аз го виждам навсякъде. За 2000 години той е прогресирал. Във време на Христа този Юда е бил ученик, а сега е станал професор." Божествен и човешки порядък, утринно неделно слово, държано от Учителя на 15.IV.1934 г., 5 ч сутринта, София – Изгрев "Неговите ученици/(на Христа)/ мислеха, че Той е много силен. И Юда, който Го предаде, казваше: „Аз ще Го предам, за да се прояви Неговата слава“. Той мислеше, че като Го предаде, с един замах Христос ще се освободи. Обаче видя, че Той бил слаб и умря като другите хора. Като Го разпнаха, той съжаляваше. Какво мислеше Юда? Той мислеше, че Христос е много силен, ще стане цар, да управлява света, а Юда ще стане Негов пръв министър. Но като видя, че нищо не можа да стане от това, което очакваше, той се самоуби. Друг един от Христовите ученици взе нож да Го брани." Допреният въглен, Беседа, държана на 20 януари 1924 г. "Юда целуна Христа и Той му каза:„ Ти с целуване ли предаваш син человечески?“ За тридесет сребърника го продаде. Интересно е, как е възможно един ученик за 30 сребърника да продаде учителя си? Една загадка е това. Не е голяма сума. Понеже Юда беше окултист, той направи едно математическо изчисление, ако вложи тия пари със сложна лихва, той ще бъде най-богатият човек в света. Казва: Заслужава да продам моя учител, ще бъда като цар, всичките хора ще ме уважават и почитат. Казва: Моят учител ще го туря на изпитание. Аз ще го продам и мислеше, че Той ще употреби силата си. Той искаше да предизвика учителя си да покаже силата си. Той е син Божи, ще го продам евтино и ще вложа парите в банката. После видя, че неговите изчисления не излязоха прави. Христос прие предателството." Трите извора, Утринно слово 20.IV.1941 г. Неделя 5 ч. с. София – Изгрев "Христос имаше един ученик, който Го предаде. Но Го предаде евтино. Но те му обещаха, казват му: „Ако Го предадеш в нашите ръце“; еврейските свещеници му казват: „Ти ще бъдеш цар на евреите, ще бъдеш знаменит, цар еврейски може да бъдеш.“ А щом го предаде, казват: „Ти си предал един изменник, който искаше да разруши еврейския народ.“ И той си казва: „Така ли Го продавам?“ Пред Него седи една грандиозна идея и като Го продаде, видя своята погрешка, че никаква цена няма. Юда имаше амбицията, но като предаде своя Учител, любовта се отне от сърцето му и той почувствува всичкото безсмислие в живота и той се обеси." Идете при чистите извори, неделна беседа, държана от Учителя на 19.IX.1937 г., 10 ч. сутринта, София – Изгрев. "Тази сутрин аз ви казах, че зад всяко явление седи една разумна сила. Ако искате да използвате каквато и да е сила в Природата, в окултната наука на Бялото Братство, трябва да имате разрешение дали да употребите тази сила, или не. Може да я употребите, но непременно трябва да имате едно вътрешно решение. Сега аз ви говоря върху този въпрос и той трябва да се реши между вас. Знаете ли защо? Ако в Школата се допусне една мисъл, противна на другите, веднага отвън, от противоположния лагер ще дойде едно течение, на което мнозина от вас ще станат жертва. Коя беше причината, че Христос стана жертва? – Юда, който внесе отвътре отрицателни идеи. Отвътре стана предаването. Защо трябваше Юда да стори това? Имаше ли нужда да го предаде той? Не можеше ли друг някой да предаде Христа? Предаването на Христа беше един вътрешен процес. Крепостта се предаде отвътре. Следователно в Школата, в която ние живеем, трябва да има единство в принципите. И тия принципи не са наложени, аз съм ви говорил толкова пъти. Туй е по свобода. Знайте, че ако вие злоупотребите с тази свобода, вие ще злоупотребите спрямо вашата душа." Вяра и съмнение, школна лекция на Общия окултен клас (II година), 17 юни 1923 г., София.
×
×
  • Добави...