norka

Здравей,azbuki! Благодаря ти за вниманието и съветите които ми даваш! До колкото разбирам ти също си имала едно ужасно детство. Въпросат ми е:ти как се справи със себе си,със спомените си? Успя ли да промениш "програмата"? Аз съм правила опити да говоря със родителите си,но накрая всичко завършва със скандал и поредното гонене от къщи. Моето истинско семейство бяха баба и дядо,хората които ме обичаха истински,които никога не ме удариха,а винаги слушах.Когато бях на 11г. дядо почина (поради лекарска грешка).Две години след това започнаха боищата,до тогава тормоза беше само психически.И така растях в постоянен стрес,породен от обиди,боища,заплахи.На 14г. се заклех пред Господ,че завърша ли ще се махна завинаги.Направих го и в началото се чувствах страхотно,в разцвета на силите си,на квартира,гладна но щтастлива и свободна.Но миналата година на 14 фев. почина баба (поради лекарска грешка),и така си замина и последня човек,които ме обичаше,които обичах и аз.Трудно преживях смърта и (ако изобщо съм го направила),а сега съм сама на света.Трудно допускам някой до сърцето си и не мога да обичам вече,дори нужда от секс нямам.Мечтата ми е да си саздам семейство,да обичам и да бъда обичана,да имам три деца,две мои и едно осиновено.Това не може да стане докато не си оправя "програмата",защото се страхувам от себе си.

мисля 4е,първия ти сън показва мнението което имаш за себеси.а следващите сънища показват колко си обсебена от идеята да бъдеш с него.мисля 4е,трябва да се вгледаш в себеси и да откриеш колко хубав и добър човек си ти,трябва да правиш неща за себеси които да те накарат да се почувстваш добре,да се отпуснеш и да се усмихваш повече.така мисля 4е,ще ти е по-лесно да бъдеш себеси и мечтата ти да бадеш с него ще се сбадне от самосебеси. това е моето мнение за значението на сънищата ти.

Като бях малка баща ми ме бие6ше всеки ден.Психически и физически,а по някога и двете.През цялото време се питах "Защо?".В 7-ми клас се опитаь да се самоубиа с хапчетата за сърце на дядо ми,резултата беше 3 дни сън.След тези три дни,съжаляжах много защтото следващите три месеца бяха Ад за мен.Всяка вечер тормоз,всяка вечер сълзи до сутринта и само един въпрос "Защо?". Сега съм на 22г.,не живея при тях,но все още незнам отговора на въпроса и където и да отида спомените изплуват в главата ми и не спират да ме тормозят.Реших да си задам въпроса на майка ми,майката която позволи това да се случи на детето и.Но вече е късно,отчуждена съм от тях,а дори незнам как сам се появила,как са се запознали родителите ми,коя съм,защо изобщо съм родена?!Доста съм объркана и ви моля да ми помогнете да сложа ред в главата си,за да продължа и да бъда щастлива ако е възможно.