Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Eliada

Участници
  • Общо Съдържание

    4
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  1. Благодаря ви за споделеното и съветите. Взех му телефона. От два дена е без комуникация.Знам, че това е крайна мярка, но като че ли се успокои малко. Бунтува се, но мисля че ще има положителен ефект.......какво още мога да направя незнам. Имам моменти в които си говорим като приятели и други в които, като че ли не го познавам и не е моето дете. Аз също имах бурен пубертет, но не съм губела съзнание за отговорност към училището. Знаех, че това е много важно за бъдещето ми. Сина ми обаче, не е на същото мнение. Борбата ми е да го върна отново към общия социален живот на училището, сред съучениците му, учителите ( които въобще не са тъпи). В момента живее в някакъв си негов паралелен измислен свят. Не ми е чуждо, но моите съвети му звучат далечни и най-вече съвети от мама, а не от приятелите
  2. Много благодаря и за двата компетентни отговора. Ще направя разбор в собственото си поведение и разбира се в екипното ни със съпруга ми спрямо него. А относно " железните врати" , моля ви да ми дадете насоки. Благодаря ви.
  3. Здравейте, спешно се нуждая от помощ и съвет какво да предприема за сина. На 16 години тинейджър. Звучи банално, но за мен от един месец живота се срина. Сина ми от две седмици не е ходил на училище. Причина няма. Не намирал смисъл. Говорим и аз и баща му, сравнително млади родители сме, така че не ми е чуждо това което преживява. За съжаление резултат няма. Изведнъж съучениците му станаха тъпи, преподавателите също. Твърди, че ние не го разбираме, въпреки че си говорим по темите които го интересуват. Училището му е добро и престижно...но върви към изключване. Отидоха си мечтите ми.Срина ми целият свят. Изведнъж се почувствах супер неспособна да направя каквото и да е за детето ми.А не искам да губя надежда. Намерил си е едно "приятелче" в квартала, което му дава тези идеи. Ходих запознах се с майката. Добри родители, но детето е изпуснато според мен.... а може би и моя син. Близки ми казват, че съм много тревожна, а каква да съм? Не съм добре вече със здравето...изгубих баланса и не мога да намеря пътя от нататък. Моля за помощ, как да постъпя?
  4. Това с чувството за вина ми е много познато.Преди всичко бъди силна сега когато трябва да гледаш детето.Ако се грижи за вас,значи всичко е моментно,но ако не проявява грижи тогава положението е сериозно и се замисли има ли смисъл да си губиш енергията и времето с този човек,макар и баща на детето.
×