Don4o

Здравейте, Имам един въпрос относно професионалното ориентиране и реализация. Спрямо планетите, които отговарят за това, дали имам някакви шансове за успех в областта на правото. Или нещо с писане - текстове за реклами, сценарии, журналистика. Родена съм на 14.11.1982 г. в Русе около 14.00 часа. По принцип са ми казвали и че имам някакъв артистичен талант, ама тва беше мноооого отдавна. Благодаря много на който реши да се заеме.

Благодаря! Може ли да ме насочите към някой подходящ психотерапевт.?

Здравейте, Илиана. Много благодаря за отделеното време и помощта. Относно въпросите: За женственотта не мога сама да преценя, може и да е по-скоро стремеж. Като по-малка бях доста по-темпераментна и властна, но сякаш се изморих. Събирах се с хора, които пък сякаш очкаваха това от мен и харесваха това в мен, но аз май не съм такава и това ми тежеше. Не се чувствах разбирана и споделена с тях. Дори имах чувството, че се опитват да ме контролират и подчинят, вместно да ме подкрепят и помогнат за каквото и да било. Не се чувствах добре с тях. После започнах да срещам хора, с които се чувствам разбрана и споделена и усещах загриженост и подкрепа и съответно много бързо и силно се влюбвах в тях. Те обаче май бяха само физически и приятелски привлечени от мен за известно време, но не се влюбваха и не искаха да имат връзка с мен, освен приятелска и сексуална. И от няколко години нещата винаги се развиват така с мъжете. В началото е някаква еуфория и ги чувствам много близки и ми изглежда, че и за тях е така и в момента, в който започна да си мисля, че искат да са с мен, се оказва, че те не са влюбени и не искат да са с мен и си тръгват. Относно семейството - към тази професия ме насочи най-вече майка ми, защото тя е искала да учи това, но според нея не е имала възможност и време да се подготви заради проблеми в нейното семейство. Аз просто бях добра по литература и изобщо не знаех какво точно искам да уча или работя. И досега не знам. Майка ми е учила за учителка по български и руски, но отдавна не работи това. Работила е съвсем мало и сега помага в бизнеса на баща ми от много години. Понякога си мисля, че се чувства нереализирана, но едва ли това е свързано с моите проблеми. Защото аз и без нея не знаех какво да правя. Това е засега. Ако съм пропуснала нещо, питайте

Ами в момента не мога да си позволя продължителна психологическа помощ Затова писах тук.

Извинявай, моя грешка. По мое време Публичната не беше в Юридически, а във Филисофски факултет, но зависи и в кой университет е

Здравейте, аз имам по-скоро обратния проблем от този на момичето, което е писала по темата, но същия резултат, до никъде не стигам с осъществяването на мечтите и съответно съм започнала да се чувствам много объркана, потисната, самотна и нещастна. И аз като момичето съм завършила право и станах адвокат, но за разлика от нея мен никога не ми е харесвало. Още от самото начало. Не съм и много убедена, че ме бива, тъй като наистина за професията се изисква (специално за процесуалните адвокати) известна амбиция и нахаканост, нахалство дори понякога. Но пък ако тя реши да се отдаде на преподаване или консултантска работа, примерно юрисконсулт в някоя да кажем междунаодна фирма, където се изисква повече самостоятелна работа и почти никакво общуване с хора, най-вероятно ще има голям успех. Но като цяло да не се притснява, според мен най-добрите адвокати също са притеснителни и необщителни. Дори това се изисква от професията, тъй като материята наистина е сложна и тежка и се изисква много продължително четене през целия живот (съответно стояне сам). Та това е и моят проблем, аз съм по-скоро доста екстровертна, лесно общувам с хората, лесно се сприятелявам, не съдя никого и се разбирам лесно с всеки, често ги и забавлявам с мои истории и обикновено повечето ме харесват. Преди беше така и с мъжете, но сега съм по-скоро и аз като момичето...в началото са много привлечени от мен, но после виждат, че аз самата не се чувствам добре със себе си и избягват...дори без да се влюбват в друга, просто не искат да се обвързват с мен, защото започват да се усещат отговорни за моето щастие и забавление, което знам, че не е редно. Аз чувствам професията си прекалено скучна, стесираща и натоварваща и след работен ден нямам сили за нищо. Затова се опитах да имам връзки с по-артиостични хора, понеже ги намирах по-толерантни, интересни и разповарващи, но пък те започват да се чувстват задушени от мен, искат свобода и вдъхновение, някой, който няма да им говори постоянно и да ги товари с проблемите си, което аз за момента няма как да предложа. И така имам чувството, че се въртя в омягьосан кръг. Те искат и да отделям много време за тях, за разговори, да слушаме музика или да ходим поизложби или просто да се разхождаме сред природата или по заведенията и да говорим на теми за изкуство или забавления, богат социален живот, все неща, за които аз нямам време, тъй като работата е много ангажираща и стресираща. Имам нужда и от много сън, за да мога да я върша, не мога да стоя с някои да си говорим до 3 часа, да стана в 7-8 и да мога да съм концентрирана върху работата. Ав същото време мен точно такива хора ме привличат и ми е интересно и най-близките ми приятели са такива, но вече и за тях няма време. Пробвала съм да бъда и с по-прагматичен човек, но се отегчавам, защото тогава пък съвсем няма комуникация, а ставаме по-скоро като приятели и съквартиранти, без някой да се интересува от другия и интересите му. Имам чувството, че тази професия, че ме превърне в прекалено саможив и затворен човек, каквато никога не съм била. Или пък в прекалено контролиращ и властен, материалистичен, който говори само за себе си и за работата си или за битови неща. Искам да бъда интересен и интругуващ човек, каквато преди съм била. Колегите ми също са доста затворени и в повечето случаи негативни към хората и някои дори злобни, не мога да говоря с тях дълго, защото единственото, което правят е да се подиграват на други хора и да обсъждат хора или в по-добрия случаи за някакви материални неща, кой какво си купил и т.н., което мен ми е досадно и ме дразни, не умеят да се отпускат, да се шегуват, без да са зядливи и да се забавляват, без да се напият примерно (има и такива, но са малко). Правила съм си този тест за мислене с ляво или дясно полукълбо и при мен е по-развито дясното, въпреки, че не съм левичар. А за по-логическите науки май трябва да е лявото. Но и с изкуство май не ми се занимава, пробвах в рекламна агенция да пиша текстове за реклами. Там работата е интересна и забавна и хората са приятни и сърдечни, но се чувствах също зле, защото смятам рекламата за манипулативна и вредна и не виждам особен смисъл в тази работа. Освен това също е доста друстриращо, когато примерно не се получава нещо дълго време и не одобряват идеите ти и трябва да ги захвърлиш и да измислиш изцяло нови. Исках журналистика, но вече съм на 30 г. и не мога да си позволя да започна като неплатен стажант. Освен това там заплатите са доста ниски. Нямам талант за никакво изкуство, а и е твърде късно да се опитвам да развивам такъв, не съм и сигурна, че искам, защото намирам днешното изкуство за твърде комерсиално, фалщиво, кухо и някак пошло и цинично, както и хората, които се занимават с него. Хем искам рабоа, която да включва малко повече конаткти с хора, хем искам и да е интелектуална, за да ме развива по някакъв начин, но пък и да не е толкова тресираща и отнемаща толкова много време като сегашната, за да мога да имам семейство и да бъда спокойна и грижовна и да имам време за отделяне и за връзка и за семейство. Не икам да бъда властна и нахална, а по-скоро женствена. Откакто станах студентка развих и този навик, докато чета да си въртя кичур от косата или да го пъхам под ноктите си. Мисля, че е на нервна почва, не знам дали означава, че искам да избягам или че съм нервна. Правя го и като мисля за нещо много усилено, но май най-вече, когато се чувствам притеснена. Но имам чувството, че не мога да се концентрирам и да запомня това, което чета, ако не го правя. Иначе се разсейвам и отнасям. Но този навик изнерва хората покрай мен и се отразява зле на косата ми. Много искам да спра да го правя. Но когато си я вържа примерно на кок, за да не я пипам, започвам да си хапя устните толкова усилено, че започва да ме боли главата, а и те също започват да изглеждат ужасно. Не знам откъде идва цялото това напрежение. Като ученичка не бях такава. Тогава май си въртях косата, само когато говоря с нови хора, сигурно тогава съм била притеснена. Косата ми започна да оредява. Да не говорим, че това ми губи време и част от концентрацията може би, но пък без него съвсем я няма. А и ако сутртинта съм си направила, прическа до обяд вече няма помен от нея и косата ми изглежда ужасно рошава и раздърпана. Ако не правя някое от тези двете неща, пък започвам да трополя с пръсти по бюрото или да си треса крака. И пак изнервям всички и себе си. Извинявам се, че бях толкова подробна. Дано не съм ви досадила и отегчила много. Обясних всичко подробно, защото предполагам, че може да са свързани нещата, но най вече се опитвам за момента да намеря разрешение на проблема с гадния навик да си върта косата. Надявам се някой да ми даде съвет. Видях, че тук има добри психолози, и виждам смисъл в думите ви. Благодаря предварително на всички, които ще се отзоват.

Здравейте, моят сън е напълно банален. Сънувах един човек, който харесвам, че ми се обажда и иска да се види с мен и ми говори някакви хубави неща. Това не ми се случва за първи път. Винаги, когато съм харесвала някого и не са се получили нещата после често го сънувам. Знам, че това е израз на подсъзнателните ми желания да съм с дадения човек. Но как мога да се отърва от тях. Защото е доста неприятно в моментам в който се събудиш и осъзнаеш, че това е просто сън и никога няма да се случи. А по времето на съня си бил най-щастливия човек. После си малко тъжен. Вече ми омръзна все да сънувам някакви хора, които със сигурност не сънуват мен. Всъщност единият ми беше казал веднъж, че ме е сънувал, но не знам какво сме правили в съня му. Може и да ме е излъгал. Не знам това дали означава нещо. И може ли човек да ги спре по някакъв начин тези неозъществими сънища, които носят само тягостни чувства?

Здравей отново, много ти благодаря, че се занимаваш с мен )) Ще имам предвид съветите ти, макар че сферите ми на интереси са много далеч от тях засега. Аз съм жена между другото До момента се занимавам с право. Но не ми е интересно. Нещо ме влече към по-творческа работа - нещо с писане може би - писане на текстове в рекламата или литература, музика, кино, драматургия....не знам....това поне са нещата, които са ми интересни засега. Журналистиката я разглеждам като вариант единствено заради писането, но по принцип не се вълнувам от политика. И другия вариант, който ме влече е работа в неправителствена организация, но проблемът с доходите там малко ме притеснява. Май не съм чак толкова нематериалистична....иска ми се да имам някаква материална сигурност, че като гледам май няма да намеря подходящ мъж и ще трябва сама да се оправям, а това не е лесна работа за жена, а още повече, ако реши да има и дете.....пък и ми се иска да съм независима, дори да имам партньор...

Здравейте, мили хора )))) Имам и аз един любовен въпрос. Интересува ме дали ще имам някакви отношения, хайде, за да съм по-конкретна връзка в близките 3 месеца с А? Всъщност дали изобщо ще имам връзка с някого?

И аз много благодаря Доста се изненадах, защото никога не съм имала интереси в тези сфери, освен езотериката. Мисля, че нямам нужните логически и математичски способности, за да се занимавам с икономика, пък и не ми е много интересна май, а за хирург с моите две леви ръце - ужасссс. И природните науки не ме влечаха. Мен ме интересува май нещо социално, примерно журналистика или неправителствени организации или нещо в сферата на изкуствата или с компютри. Но точно пък тези области...много се изненадах. Или никак не се познавам....

Добър вечер и от мен! Оля, дали ще можеш да погледнеш и моята карта? И мен ме интересува избора на професия. Данните ми са 14.11.1982 г. между 14:00 и 14:12 ч. гр Русе. Много благодаря!

Здравейте! Интересувам се и аз много от астрология и съм се опитвала много пъти да си анализирам картата, но не ми достигат познания.....то си трябва години да се инвестират в това, за да има човек нужните знания. Затова се обръщам към вас, ако някой има време и желание да хвърли един поглед и на моята карта, тъй като ми предстои важен избор, а колкото повече мисля, толкова повече се оплитам. Интересува ме избора на кариера и професионалното развитие...към какви сфери е добре да се насоча, тъй като имам чувството, че съм сбъркала и това се отразява много негативно на всичко в живота ми...става все по-зле от година на година и не знам какво да се правя....Данните ми са 14.11.1982 г. около 14.00 часа може и малко след. докъм 14.12 (така веднъж ми го бяха изчислили) в гр. Русе. Много благодаря предварително на всеки, който ми помогне и хубава вечер на всички

ята професионална ориентация. От няколко години само се лутам, понеже първоначално избраната професия не ми носеше щастие и вече напълно май се обърках какво е подходящо за мен. Ще чакам с нетърпение и предварително благодаря. Данните са 14.11.1982 г. между 14.00 и 14.15 - в Русе.

Здравейте, Много ми е интересна темата и бих искала да попитам и за сво

Ами мисля, че е точен, може и да е приблизителен, но според майка ми, и да не е точен до минутата, няма как да се разбере, понеже никъде не е записан Знам, че могат да се правят някакви изчисления и да се установи до минутата, може и да си поръчам на някой астролог да ми направи....А за разминаванията, така ми се видя само на пръв поглед, аз не разбирам много, може да не съм права Лек ден на всички