цветна дъга

Участници
  • Общо Съдържание

    162
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    2

цветна дъга last won the day on December 16 2010

цветна дъга had the most liked content!

6 Следващи

За цветна дъга

  • Ранк
    Новодошъл
  • Рожден Ден

Профил Информация

  • Пол
    Не казвам

Последни Посещения

9038 посещения на профила
  1. Бог да благослови всички, които са работили и съдействали за този филм да стигне до нас!
  2. Звучи ми също като от книга с мисли на Учителя. А що се отнася до критиките - много лесно критикува човек и много, много трудно вижда светлинката. А и Христос ни съветва да не съдим. Особено когато сме в неяснота по отношение на истината. А малкото, което съм чела от Сай Баба, музиката и песните са внасяли в мен винаги нещо хубаво. А и Учителят казва на едно място, че Светли Същества има във всяка раса, нация, култура, народи. Както Йогананда например. А Сай Баба за разлика от други "гуровци" не е с бели обувки от убито животно, нито с лъснати костюми и коли и сред "учениците" си на "високо" - но дори тези нямам право да съдя. И против Махатма Ганди, и срещу Далай Лама, и срещу Майка Тереза или който и да е - все се е намирало и ще се намери някой на светлото да сложи по едно черно петно и да каже "правил добро, ама ..." Едва ли Христос гледа одобрително на способността ни да виждаме "съчките" в чуждите очи, особено ако са нашите съчки, а не в чуждото око.
  3. Благодаря, Ани! Направо ми напълни душата.
  4. Здравейте, Florestan и Илен! Наистина в големия град има все повече хора, които правят чудесни междублоковите пространства. Не са изобилие, но ги има. Сещам се за четири поне в моя квартал. Ако помисля, ще изникнат и още. И те са толкова хубави, и хората ги пазят. И наистина има птичи песни, рано сутрин, когато е най-тихо, се чуват. А и през шумния и прашен ден също. Мога да намеря хиляди грозни картини наоколо. Тях всички ги виждаме. Но ми омръзна да си взирам вниманието в тях. Изморяват. Изтощават. Нищо не носи недоволството. Малкото хубаво, което има, него търся и в него се опитвам, колкото мога да видя. И тогава това малко хубаво наистина се оказва не чак толкова малко. Въпрос на насока на погледа. ................. Много е яко това с копането на царевицата, Диана, особено за "интелектуалци" с "дантелени шапки". Хубав ден на всички!
  5. Съгласна съм и с Елф, и със Слънчева. Много се радвам,че българите все повече и повече започват да ценят и създават красиви кътче сред иначе неприветните панелки. Все повече красиви градини и китни алейки кичат с аромат и цветове вътрешните околности на града. Малки и красиви мраморни, гипсови фигурки на елфчета, кучета, пейки, изкуствени езерца от найлон и камъни и прочие красят като скъпоценност кварталите. И хората, едва ли са с някакви "духовни" нагласи, просто обичат естетичното, хубавото, а покрай тези незнайни или знайни хора, и другите се радват и пазят. Наистина виждам развитие нагоре в съзнанието на българите. А и в град да живее човек, може, ако е в блок, да си направи за чудо и приказ терасите. А ако е в къща с дворче, е истински рай. Изобщо не усещам "града", не че не ми напомня за себе си соцстроителството, но виждам хубавото небе, слушам птиците как от ранно утро пеят - и в града, и в село, човек може да е в своя "ад" и "рай", ако не е в мир със себе си. Що се отнася до съседите - ако човек истински иска да се развива и да работи над вътрешния си мир, той просто го прави. Всеки, обичащ природата, иска полянка с цветя и розови бузки на децата, тичащи из просторнота селска, но и природата, и розовите бузки, и радостта ги има, ако сме намерили своя вътрешен мир и покой. Ако човек има идиличното и жадувано селище, а след работа занесе вкъщи "боклукчийската кола" от работното място - значи нищо няма и нищо не притежава, ако ще да живее и на най-божественото природно място. Кофата с боклук в ума и сърцето са пак там, и пак са пълни със смрад. Иначе идеята за екоселище е чудесна. Но екобанята на ума и сърцето е безспорно най-нужна. И може би, ако тя би се случила, нямаше да ни пречат нито съседи, нито панелките, нито който и да е, нито каквото и да е. И разбира се, ако всеки има материалната база и възможност да си закупи и заживее на екомясто, е супер. Радвам се на хората, които имат, но вече не се обременявам с желания аз да имам. Убедена съм, че онова, от което имаме нужда, ни се дава, и то изобилно, и ако не ни се дава нещо, то не е нужно в дадения момент. Нека повече хора имат такива материални възможности, пожелавам го на всички, но едва ли това ще донесе онова, което жадува душата и което ни кара да търсим всъщност алтернативите за екоживот.
  6. КЪМ СЛЪНЦЕТО Слава на тебе, че пак засияваш, сине небесен! Слава на дивния лъч В твойта усмивка, той всичко приветства, всичко обайва! Тъжно, в боязън и мрак Тънеше скрито творението: ах, красотата бе мъртва Дълго пред жадния взор. Ала от нежното розово лоно на облака рано С обич ти вдигна глава И ни разбуди в зарята на утрото; тя приветливо Своя пожар разгоря Над върховете и възвести ни твойта поява. Бързо започна нощта Да се оттегля в безбрежността на планините. После изплува и ти, Прелестно Слънце, стопиха се сивите страшни грамади! И като влюбени, ах, Дълго разделяни, гледа Небето с копнеж към Земята, Нежно пък смее се тя; Облаци на хоризонта сините хълми целуват; Въздухът чист е и лек; Всички ливади се къпят в блясъка мил на лика ти, С радостни трели ехти Хорът на птиците от позлатения злак на горите, Песни летят на възбог; Всяко създание опиянено ликува в блаженство: Весел е целият свят! Всичко това дължим, o, Слънце, на твоята обич. Отче небесен, прости, О, прости ми, че падам ничком и вместо тебе Боготворя твоя син! Ала ето че тръгва той с оня пурпурен облак, Литва над всички царства, Над необятните водни простори, пламти над Всемира: Долу превръщат се в прах Кралските тронове, сякаш в плесен искрят градовете; Ах! И самата Земя Става гроб. Ала Слънцето от висините се смее Ведро към времето-смърт И постига великата цел: сферите стопля. О, прекрасният лик, Пример за доблест, с дружески поглед нека огрява Дълго нашия дом, Докато в грохота на Вечността потънат звездите И ти самото заспиш! 1781 ФРИДРИХ ШИЛЕР
  7. И в подкрепа ще си позволя един цитат от беседата Възпитание на човешката воля 19 август 1921 г. "...В България трябва да се създадат по-добри условия, защото те сега са много дисхармонични. В България силите, които действат, са повече разрушителни, отколкото творчески. Който иска да разрушава, нека дойде в България, тук творчество няма. Посетете горите, ще видите дърветата изсечени; посетете някоя чешма – ще видите, че някой дошъл и я ударил с брадвата си. Разрушителният елемент надделява над творческия. Този народ е като една стихия, която постоянно руши. Затова европейските народи му поставят букаи, окови. Господ казва: „На това малко дете, наречено България, ще му турите два вида букаи.“ А то, като не си е взело поука, казва: „Много ми са тези букаи!“ Не, те са си точно на мястото, за да се научи да върви ~караишкин. Не трябва да се плашим. Туй, което сега става с българите, е най-голямото Добро, което им се дава. Господ сам се е заел да ни възпита; методи има, калъпи има – ще те тури в тях, може да риташ колкото си искаш, и докато риташ, ще минаваш от калъп в калъп. Докато не престанеш да риташ, няма избавление, няма да те освободи. И тъй, ще създадем мисълта, че тези условия са най-добри за нас, този живот е най-добрият. Страданията, които ни се дават, са най-добрите. Всичко това е за наше добро. Ще знаем, че Бог е, Който разполага с нашите съдбини и няма защо да се плашим. Ще дойдат глад, страдания, болести – няма защо да се плашим. Каквото и да дойде, трябва да знаем, че е от Бога. Бог е Този, Който е създал тоя закон. Доброто, което Господ ни дава, ние го приемаме за страдание, но като го разберем, става ни приятно. А вие казвате: „Господи, днес много страдаме!“ Ние няма да говорим вече за страдания, а трябва да казваме: „Господи, благодаря ти!“
  8. ПРИНЦЕСА СЕПТЕМВРИ от Съмърсет Моъм Най- напред на краля на Сиам се родили две дъщери и той ги нарекъл ден и нощ. След това се родили още две и той прекръстил първите две така, че всичките четири да носят имената на годишните времена: Пролет, Лято, Есен и Зима. Но с годините му се родили още три дъщери и той отново им сменил имената, този път избрал дните на седмицата. Когато обаче се родила осмата дъщеря, той дълго се чудил как да я нарече и изведнъж се сетил за месеците на годината. Отново прекръстил всички дъщери, като най-малката нарекъл Август, а тази която се родила след нея Септември. - Остават още само Октомври, Ноември и Декември – отбелязала кралицата – А след това отново ще почнем да ги прекръщаваме. - Грешиш отговорил кралят. – Мисля че 12 дъщери са предостатъчни за който и да е мъж, затова след раждането на Декември, за най-голямо съжаление ще бъда принуден да ти отсека главата. След тези думи той горчиво се разридал, защото много обичал своята кралица. Кралицата се почувствала малко неловко, тъй като знаела колко ще се разстрои кралят, ако трябва да и отсече главата. Но страховете им се оказали напразни защото Септември се оказала последната им дъщеря. Дъщерите на краля обаче се озлобили от това, че имената им били непрекъснато променяни, по-старите много повече защото на тях им се случвало по-често. Но Септември, към която всички винаги се обръщали само с това име, била с очарователен и мил характер. Кралят на Сиам имал странен навик, на рождения си ден не получавал, а раздавал подаръци и често повтарял колко съжалява че е роден само един път и може да празнува само един рожден ден в годината. Веднъж на един от своите рождени дни, той подарил на дъщерите си по един красив папагал в красива златна клетка. Деветте принцеси много се гордеели със своите папагали и всеки ден по един час ги учели да говорят. Скоро всички папагали можели да казват “Боже пази краля”(а това е доста трудно на Сиамски). Но една сутрин, когато отишла да каже “добро утро” на своя папагал, принцеса Септември го намерила мъртъв в клетката. Тя избухнала в силен плач, плакала толкова дълго че придворните дами като не знаели как да я утешат и какво да сторят съобщили на кралицата. Кралицата казала, че това са чисти глупости и за наказание детето да легне без вечеря. Придворните набързо сложили принцесата в леглото и я оставили сама, защото бързали да отидат на поредния бал организиран в двореца. И както си лежала гладна и плачела, тя видяла как в стаята и долетяла някаква птичка, кацнала до леглото и запяла. Изпяла и омайна песен за езерото, за върбите и за златната рибка която плувала между отраженията им. Когато птичката свършила, принцесата вече не плачела и съвсем забравила че е наказана. - Каква хубава песен! – възкликнала тя Птичката се поклонила, защото всички творци имат изискани маниери и се радват, когато ги хвалят. - Искаш ли да остана при теб вместо папагала? Е, вярно не съм красива като него, но гласът ми е много по-приятен. Принцесата плеснала с ръце от удоволствие, а малката птичка кацнала на ръба на леглото и я приспало с песен. На следващата сутрин, щом отворила очи, принцесата чула някой да казва “Добро утро” и видяла че птичката е още там. Когато придворните дами внесли закуската, тя клъвнала ориз от ръката и след като закусила, отново запяла така омайно, че придворните дами се слисали, а принцеса Септември се почувствала безкрайно горда и щастлива. - А сега искам да те представя на моите осем сестри- казала тя. Изпънала показалец и птичката кацнала на него, после тръгнала из двореца и посетила една по една принцесите, като почнала с Януари и свършила с Август. На всяка от принцесите птичката изпяла различна песен. А папагалите можели да казват само “Боже, пази краля”.Най накрая тя я показала на краля и кралицата. Те били изненадани и очаровани. - Знаех си, че постъпвам правилно като те наказах без вечеря снощи – казала кралицата. - Тази птичка пее много по-хубаво от папагалите – обадил се кралят Принцесите, които както вече казахме били озлобени, се ядосали от тази забележка, а папагалите направо се вбесили. Принцеса Септември обаче тичала из целия дворец и пеела, а малката птичка летяла над нея и и пригласяла сладко като славей, защото наистина била славей. Така минали няколко дни и накрая осемте принцеси се събрали и обмислили план. Те отишли при Септември. - Клетата ни Септември! – започнали те – Толкова ни е мъчно че твоя папагал умря и сега си без опитомена птичка, ние събрахме джобните си пари и с тях искаме да ти купим един прекрасен папагал със зелени и жълти пера. - Не си правете труда – отговорила Септември – Аз си имам птичка, която пее най-сладките песни в света, за какво ми е притрябвал папагал със зелени и жълти пера? - Смешно е да твърдиш, че тази птичка е твоя. Та тя идва и си отива когато пожелае. А и къде е твоята птичка сега? - Отиде да види своя тъст – отвърнала глухо Септември . Ами ако я е забравила, или харесала някой друг? Това било ужасно а и - А защо си толкова сигурна че ще се върне? – попитали принцесите - Защото винаги се връща, затова. - Недей повече да рискуваш – обадили се в един глас принцесите – Ако се върне, което наистина ще е голям късмет, пъхни я в клетката и я дръж там. Само така ще си сигурна, че ще е твоя. Те си отишли като оставили Септември много разтревожена. Сторило и се, че птичката се бави прекалено дълго. Може би нещо и се е случило. Човек никога не може да бъде спокоен. Та нали има толкова ястреби и соколи, а и хора които ловят птици с примки времето течала мъчително бавно. И тогава някой изчуруликал в ухото на Септември и тя видяла че птичката стои на рамото и. - Ужасно се страхувах да не ти се случило нещо- казала принцесата. - Всъщност за малко да не се върна тази вечер. Моят тъст дава бал и всички настояваха да остана, но се страхувах че можеш да се безпокоиш. Едва ли можела да каже нещо по-неуместно при така стеклите се обстоятелства. Септември усетила силните удари на сърцето си и решила да не рискува повече. Пресегнала се и взела славея в ръка, отнесла я до клетката, пъхнала я вътре и затворила вратичката. - Що за шега е това ?- попитал славея - Не е никаква шега, някои от котките на мама се разхождат из двореца и за теб ще по-безопасно да останеш там. Няма да мога да мигна цяла нощ, ако не съм спокойна че си на сигурно място. - Е щом е само за тази нощ, добре – успокоила се птичката. Нахранила се и след това запяла, но изведнъж спряла. – Не зная защо но нещо не ми се пее тази вечер – извинила се тя. - Поспи си тогава – предложила Септември. След малко запали и двете. Но щом се зазорило, принцесата се събудила от пронизителното цвъртене на птичката. - Събуди се ,събуди се – писукала тя – Отвори клетката, искам да летя докато още има роса навън. - Много си си добре там – казала Септември - Имаш прекрасна златна клетка, моите придворни дами ще ти сервират три пъти дневно, няма да се грижиш за нищо и ще можеш да пееш колкото ти душа иска. - Не ставай глупава – възразила и Септември – Сложих те в тази клетка защото много те обичам. Изпей някоя от твоите песни сега. - Пусни ме, пусни ме – молела се малката птичка. Но малката птичка се свила ъгъла на клетката, загледала се в синьото небе и не издала нито звук. - Защо се цупиш – попитала принцесата – запееш ли, ще забравиш всичките си тревоги. - Как да пея без да мога да летя? Искам да видя дърветата, реките езерата.... - Щом е така ще те извеждам всеки ден на разходка – обещала тя – Обичам те и искам да си щастлива. - Няма да е същото – отговорила птичката. Когато се прибрали принцесата и дала вечеря, но птичката не пожелал да хапне нищо. Това обезпокоило принцесата и тя поискала съвет от сестрите си. - Трябва да бъдеш твърда, птичката знае че го правиш за нейно добро, а ако упорства и умре, така и се пада ....и ти ще се отървеш от нея – казали те. - Може би до утре ще свикне с клетката – въздъхнала Септември. На следващата сутрин, щом отворила очи, весело се провикнала “Добро утро” , но никой не отговорил. Погледнала към клетката и надала уплашен вик, защото там, паднала на една страна, със затворени очи лежала като мъртва нейната птичка. Септември бръкнала в клетката и я извадила, с облекчение усетила че малкото сърчице все още бие. Сълзите и закапали върху малката птичка, тя отворила очи и едва промълвила: - Не мога да пея, ако не съм на свобода........а ако не съм на свобода, ще умра. Принцесата подсмръкнала през сълзи. - Добре , връщам ти свободата. Затворих те в златна клетка, защото те обичам и исках да бъдеш само моя. Не знаех че това може да те погуби. Върви. Много те обичам и най-важното за мен е да си щастлива. Можеш да идваш и да си отиваш когато пожелаеш, мило птиче. Никога вече няма да те затворя в клетка. - Ще идвам защото те обичам, малка принцесо. Ще ти пея най-хубавите си песни. Ще летя надалеч, но винаги ще се връщам и никога няма да те забравя. – след това разтворила крила и полетяла в синевата. Малката принцеса избухнала в сълзи, защото винаги е много трудно да поставиш щастието на този, когото обичаш, над своето собствено, а когато славеят се изгубил от погледа и тя се почувствала безкрайно самотна. . Щом като разбрали какво се е случило, принцесите и се подиграли и я уверили че птичката никога няма да се върне. Но един ден тя се върнала, кацнала на рамото и изпяла най-хубавите песни които била научила, докато обикаляла красивия свят. Принцесата държала прозореца си отворен и денем и нощем, така че когато пожелае птичката да влезе в стаята и, а това се оказало много полезно за нея и тя станала приказно красива. А когато пораснала се омъжила за краля на Камбоджа, който дошъл да я вземе на бял слон. Сестрите и обаче, които никога не спели на отворен прозорец, станали ужасно грозни и също толкова противни; когато дошло време да се задомят, кралят ги омъжил за своите съветници, като им дал по един пакет чай и една сиамска котка за зестра. тук ............................................................................................................................... Ето нещо за доста порастнали деца и родители : Джерами Селинджър - част от разказа "ТЕДИ": "... Да разбирам ли, че ти нямаш чувства и нищо не те вълнува?Теди помисли, преди да отговори. - Ако имам, то поне не си спомням да съм прибягвал до тях. Не виждам за какво могат да ми послужат? - Ти обичаш бога, нали? - попита Никълсън, с малко прекалено спокойствие. - Не е ли той твоята сила, тъй да се каже. От записа, който чух, и от Ал Бабкок разбрах... - Да, разбира се, че го обичам. Но не го обичам сантиментално. Той никъде не е казал, че трябва да го обичаме сантиментално. Ако аз бях бог, положително не бих искал хората да ме обичат сантиментално. На такава обич не може да се разчита. - Обичаш и родителите си, нали? - Да, обичам ги, и то много - отвърна Теди. - Но аз не влагам в тази дума смисъла, който вие искате да ме накарате да вложа - това мога да ви кажа. - Добре, а какъв смисъл влагаш ти в нея? Теди помисли. - Знаете ли какво означава думата афинитет? - попита той и обърна глава към Никълсън. - Имам някаква представа - отвърна сухо Никълсън. - Е, аз имам много силен афинитет към тях. Те са мои родители, нали, и всички ние образуваме едно хармонично цяло. Аз искам те да живеят добре, докато са живи, защото те искат да живеят добре... Но те обичат по друг начин мене и Бупър - става дума за сестра ми. Струва ми се, че те не са способни да обичат, ако наред с обичта си не правят опити да ни променят малко. Те обичат причините, поради които ни обичат, почти толкова, колкото и самите нас, а в повечето случаи и повече. Ето това не ми харесва. - Той пак обърна глава към Никълсън и се наведе малко напред. - Знаете ли колко е часът? В десет и половина имам урок по плуване. - Имаш време - отвърна Никълсън още преди да е погледнал часовника си. - После дръпна ръкава си. - Сега е точно десет и десет. - Благодаря - каза Теди и се облегна. - Можем да си поговорим още двадесет минути. Никълсън спусна единия си крак от шезлонга, понаведе се и стъпка угарката от цигарата си. - Доколкото разбирам - каза той, облягайки се отново назад, - ти се придържаш твърдо към теорията на Ведантизма за превъплъщаването. - Това не е теория, това е по-скоро... - Добре, добре - побърза да каже Никълсън. Той се засмя и вдигна шеговито длани като за благословия. - Засега няма да спорим по този въпрос. Нека се доизкажа. - Той пак кръстоса масивните си крака. - Разбрах, че посредством съзерцание си се добрал до сведения, които ти дават известно основание да смяташ, че при последното си превъплъщение си бил свят човек в Индия, изпаднал малко в немилост пред боговете... - Не бях свят човек - каза Теди. - Бях само високо издигната в духовно отношение личност. - Както и да е - рече Никълсън. - Въпросът е, че в предишния си образ си изпаднал в немилост. Така ли е или аз... - Така е - отвърна Теди. - Срещнах една жена и като че ли престанах да съзерцавам. - Той свали ръце от облегалките на шезлонга и ги пъхна под бедрата си, сякаш за да ги стопли. - Така или иначе трябваше да приема друг образ и да се върна на земята, защото не бях още толкова издигнат духовно, че след смъртта си, ако не бях срещнал тази жена, да отида право при Брахман (Брахман е абсолютният дух, безначалната трансцедентална основа на целия свят, основна категория на древноиндийската религиозно-философска традиция. - Б. пр.) и никога да не се върна на земята. Във всеки случай, ако не бях срещнал тази жена, нямаше да се наложи да приемам образа на американско момче. При това в Америка е много трудно да бъдеш съзерцател и да живееш духовен живот. Опиташ ли се, хората започват да те мислят за смахнат. В известно отношение баща ми ме смята за смахнат. А майка ми - как да ви кажа, тя счита, че не е хубаво да мисля непрекъснато за бога. Отразявало се на здравето ми. Никълсън го наблюдаваше много внимателно. - В последния запис, струва ми се, казваш, че си бил шестгодишен, когато ти се е случило нещо тайнствено. Така ли е? - Бях шестгодишен, когато разбрах, че всичко е бог, и косата ми се изправи - каза Теди. - Спомням си, че беше неделя. Сестра ми - тя тогава беше съвсем мъничка - пиеше млякото си и изведнъж аз разбрах, че тя е бог и млякото е бог. И ми стана ясно, че тя налива бог в бог, ако разбирате какво искам да кажа. Никълсън не отговори нищо. - Но аз можех да излизам от измеренията си доста често още като четиригодишен - допълни след малко Теди. - Не винаги, но доста често. Никълсън кимна. - Значи, можел си да правиш това? - Да - каза Теди. - Аз засягам този въпрос в записа от... Или може би е в другия запис, от април, не съм сигурен. Никълсън отново си извади цигарите, но без да откъсва поглед от Теди. - Как човек може да излезе от измеренията си? - попита той и се позасмя. - Погледнато най-елементарно, парче дърво си е парче дърво. То има дължина, ширина... - Не, тъкмо тук грешите - отвърна Теди. - Всички мислят, - просто така им се струва, - че нещата свършват някъде. А не е така. Това именно се мъчех да обясня на професор Пийт. - Той се размърда в шезлонга, извади от джоба си отвратителна носна кърпа - една сива топка и си издуха носа. - Причината хората да си мислят, че нещата свършват някъде, е в това, че повечето хора просто не знаят как да гледат на нещата - продължи той. - Но това още не значи, че нещата имат измерения. - Той прибра носната си кърпа. - Бихте ли си вдигнали само за миг ръката? - помоли го Теди. - Ръката ли? Защо? - Така. Само за миг. Никълсън вдигна дясната си ръка на два-три пръста над облегалката. - Тази ли? - попита той. Теди кимна. - Какво е това? - попита той. - Какво искаш да кажеш? Това е моята ръка. Това е ръка. - Откъде знаете? - попита Теди. - Вие знаете, че това се нарича ръка, но откъде сте сигурен, че наистина е ръка? Имате ли някакво доказателство за това? Никълсън извади цигара от пакета и я запали. - Откровено казано, това ми мирише на софистика от най-долна проба - каза той и пое дим. - Боже мой, това е ръка, защото е ръка. Преди всичко тя трябва да има някакво име, за да се различава от другите неща. Искам да кажа, че не може просто... - Вие сте просто логичен - каза невъзмутимо Теди. - Какво съм? - попита Никълсън прекалено учтиво. - Логичен. Давате ми напълно редовен, интелигентен отговор. А аз исках да ви помогна. Питахте ме как излизам от измеренията си. Трябва да ви кажа, че когато правя това, не прибягвам до логиката. Логиката е първото нещо, от което трябва да се отървете. Никълсън махна с ръка късче тютюн от езика си. - Знаете ли Адам? - попита го Теди. - Кого да знам? - Адам от библията. Никълсън се засмя. - Не го познавам лично - каза сухо той. Теди се подвоуми. - Не ми се сърдете. Вие ми зададохте въпрос и аз се... - Не ти се сърдя, бога ми. - Добре - каза Теди. - Той седеше изтегнат на шезлонга, но главата му беше обърната към Никълсън. - Нали знаете ябълката, която Адам изял в райската градина - за това се говори в библията. Знаете ли какво е имало в тази ябълка? Логика. Логика и разум. Само това е съдържала тя. Мисълта ми е, че ако искате да видите нещата такива, каквито действително са, трябва да повърнете тази ябълка. Повърнете ли я, тогава няма да ви смущават разни парчета дърво и други такива. Няма да мислите непрекъснато, че това свършва тука, онова тука и така нататък. И тогава ще разберете какво всъщност представлява вашата ръка - ако това ви интересува, разбира се. Схващате ли какво искам да кажа? Следите ли мисълта ми? - Да - отговори накъсо Никълсън. - Бедата е там - продължи Теди, - че повечето хора не желаят да видят нещата такива, каквито са. Те дори не желаят да престанат непрекъснато да се раждат и умират. Те непрекъснато - Какво би направил, ако ти дадат възможност да промениш образователната система? - попита той хитро. - Мислил ли си по този въпрос? - Наистина трябва да вървя - каза Теди. - Отговори ми само на този въпрос - настоя Никълсън. - Всъщност моята специалност е педагогика. Аз това преподавам. Затова те питам. - Ами... не знам какво точно бих направил - отвърна Теди. - Но съм сигурен, че няма да започна обучението с това, с което сега се започва в училищата. - Той скръсти ръце и се замисли. - Мисля, че първо просто ще събера децата и ще ги науча как да се отдават на размисъл и съзерцание. Ще се помъча да ги науча как да познаят себе си, а не само да знаят имената си и разни такива... И струва ми се, преди всичко друго ще ги накарам да опразнят главите си от това, с което са ги натъпкали родителите и други хора. Ако родителите са ги научили, да речем, че слонът е голям, ще ги накарам да забравят това. Слонът е голям само когато го сложиш редом с нещо друго - с едно куче или една жена например. - Теди се замисли пак. - Дори няма да им обяснявам, че слонът има хобот. Може да им покажа слон, ако имам под ръка, но ще ги оставя само да го гледат, без да знаят за него нещо повече, отколкото слонът знае за тях. По същия начин ще постъпя и за тревата, и за други неща. Дори няма да им казвам, че тревата е зелена. Цветовете са само имена. Мисълта ми е такава: кажеш ли им, че тревата е зелена, те вече очакват тя да изглежда по определен начин - както ти си им внушил, - вместо да я виждат по някакъв друг начин, който може да бъде не по-лош, а възможно и много по-хубав... Не знам. Просто ще ги накарам да повърнат и последното парченце от ябълката, от която родителите им и кои ли не са ги карали да отхапват. - А няма ли опасност да се получи цяло поколение невежи? - Защо? Те няма да бъдат по-невежи от един слон или една птичка, или едно дърво - отвърна Теди. - Когато едно същество е това, което е, и не реагира по очаквания от нас начин, защо трябва да го наричаме невежа? - Не бива ли? - В никакъв случай - отвърна Теди. - Освен това, ако искат да научат всички тия неща - разни названия и цветове, - могат да ги научат, но по-късно, когато пораснат. А като начало аз бих ги научил да виждат нещата такива, каквито са, а не както ги виждат любителите на ябълки - това искам да кажа. - Той пристъпи към Никълсън и му протегна ръка. - Трябва да вървя. Честна дума. Беше ми много приятно да... - Само секунда още, седни за малко - каза Никълсън. - Минавало ли ти е през ум, когато пораснеш, да се заемеш с научна работа? С изследвания в областта на медицината или нещо от този род? Струва ми се, че при такъв ум би могъл евентуално... Теди отговори на въпроса, но без да сяда. - Веднъж, преди около две години, мислих по този въпрос - каза той. - Освен това разговарял съм с доста лекари. Не, то не би представлявало интерес за мен. Лекарите търсят винаги здрава почва под краката си. И вечно говорят за клетки и тям подобни. ......... тук П.П.Благодаря на всички за чудесните приказки.
  9. ...И окултният закон гласи тъй: Не противодействувай на омразата, понеже щом ѝ противодействуваш, ти ѝ даваш повече сила. Щом ѝ противодействуваш, ти я признаваш за реалност, а щом противодействуваш на тази реалност, ти я признаваш за сила. Щом не я признаваш, мисли само за любовта, говори само за любовта, а остави омразата така, да си действува. И право казва Христос: „Не противи се злому.“ Защо? – За да не му даваш сила. Щом му противодействуваш, ти му даваш сила да черпи от тебе. Щом твоят ум е зает с някой човек, който те мрази, искаш да му противодействуваш, ти даваш сила на този човек да почерпи малко сила от тебе. И може да речем, че омразата, това е кражба по законен начин, изнудване, взимане на човешката енергия. И който те мрази всякога ще те омаломощи, ще те удари, главата, кракът ще ти счупи, ще те омаломощи. Ако е във физическо отношение, той ще удари, ще те осакати, че да не можеш да му противодействуваш. Така и в умствено отношение, и в духовно отношение той ще иска да вземе твоята енергия. Следователно, Христос казва: „Не противи се злому, и мисли за доброто в себе си“. И там е мъчното, понеже злото, това са интелигентни същества от черното братство и те казват: „Противи се на злото, защото само така ще проявиш своя характер“. За тях, да вършат зло, е живот, да вършат добро, е смърт. Както в Бялата ложа е изключено злото и всеки се наказва за него, така и в черната ложа е изключено доброто, и всеки се наказва, когато върши добро. И тия състояния, които усещате по някой път, те са по внушение. Например, ще дойде някой да те убеди, да ти казва: „Ти му дай да разбере, докажи му, че си добър човек, че не си простак, ще се урони твоя престиж, свий юмрука си и се покажи тъй, че да треперят всички наоколо ти“. В същото време ти дойде друга мисъл от Бялото братство и ти казва: „Не, постъпи според любовта си, не обръщай внимание на това, считай, че то не е за тебе“. И почват тия две мисли: и едната и другата школа ти говорят. Вие седите, седите, казвате: „Ще хванем пътя“. Вие сте в Бялото братство, а работите с черните, на ляво сте. Защото всеки момент сте или наляво или на дясно. Разгневиш се, наляво си, любиш – на дясно си. ...Но всякога, когато човек може да претърпи известно изкушение, известна съблазън, той става всякога по-силен, а не издържи ли известно изкушение или съблазън,той пада, отслабва. Туй е закон. Сега, щом дойдат изкушения, вие не можете да ги избегнете. Изкушения ще дойдат, изпити ще дойдат, не е въпросът в това, горчивите и сладките чувства ще дойдат, това е закон. При сегашните условия друг път няма, ще знае всеки как да ги посреща. Този закон е същият и в умствения свят. Някои мисли са образувани от Бялото братство, а някои от – черното братство. И всяка една мисъл си има своите крайни предели. ...Щом се безпокоим, това показва, че ние се безпокоим за общественото мнение. Тогава ти си в ляво. Туй обществено мнение ние бихме го взели пред вид, ако се състоеше от светци, от хора благородни, от хора с най-възвишен характер, с ум, сърце и воля. Тяхното мнение ще вземем. А тия, от които се безпокоите, са хора, които се подкупват всеки ден, на всяка стъпка. ...Следователно, ние във всеки един момент трябва да знаем как да трансформираме тези енергии, които всеки ден се накопляват във вид на чувства, мисли и действия вътре в нашето тяло. Ние не можем да изискваме от някой човек да бъде търпелив, не трябва да му налагаме търпението отвънка. Той трябва от вътре да съзнае туй, в неговото съзнание трябва да се роди туй търпение. Търпението не може да бъде всеки момент. Търпението някога е съвместимо, някога е несъвместимо. При какви случаи трябва да имаме търпение? Ако аз съм слаб и пред мене бесят някой човек, ще търпя, туй е Волята Божия. Но ако аз съм силен човек, и някои слабохарактерни хора бесят някого пред мене, аз няма да търпя, няма да запазя своето търпение, ще стана, ще вържа този човек, ще гледам да го разубедя и няма да кажа, че волята Божия е такава. И следователно, кога ни се препоръчва търпение? Когато съм слаб, ще търпя, защото слабият трябва да търпи. Когато съм силен, няма да търпя. Щом си силен, веднага трябва да помагаш. Сега, вие може да наведете мисълта, че Бог се нарича дълготърпелив. Но знаете ли от що произтича съображението на Бога в Неговото дълготърпение? Господ знае, че ако се разгневи, светът ще отиде. Следователно, заради последствията, които може да произлязат от Неговото разгневяване. Той е дълготърпелив. На едного, ако той се разгневи, светът ще отиде. Защото, ако той се разгневи, тъй ще се разгневи, както хората никога не са виждали. Тази е причината, задето Бог е толкова дълготърпелив. Той знае, че слабохарактерните, грешните хора няма да Го заставят за измени на законите, които той е поставил, да наруши своя мир, и да тръгне по техните умове, да върви по техния път. Той ще върви по своя път. Следователно, в туй отношение, търпението си има място и ние трябва да бъдем като Бога. Ако някой ни критикува, ние ще вървим по своя път. Няма да се спираме да разсъждаваме за критиката. Спрем ли се да разсъждаваме, даваме сила на критиката. Ние ще вървим в този път, в който сме убедени, който сме опитали. ... . Сега, можете да си направите опити. Двама приятели, нека си кажат: Кажи ми някога някоя обидна дума, за да видя в колко време ще ми премине тази обида. Извади часовника си и виж в колко часа те е обидил, и за колко време ще превърнеш тази обида. Например, в 6 ч. те е обидил, и ще видиш в колко време ще можеш да превърнеш туй чувство. Дали ще можеш за 2 минути, 1⁄2 ч., 1 ч., 2 ч., 3 ч. да го превърнеш. Ако до един месец не можеш да укротиш туй чувство, значи твоят характер е слаб. Ако в 1–2 ч. туй чувство можеш да го превърнеш, тази обидна дума да я превърнеш, да ти стане обикновена дума и то не само да я претърпиш, но да стане музикална дума за тебе, то значи, че имаш силен характер. ...Ако в началото на живота си още искаш плода да дойде бързо, да дойде скоро времето, за да постигнеш нещо, тия резултати да дойдат бързо, ти вървиш по левия път. Ако искаш бързо да усвоиш нещо, ти вървиш по лявата пътека. Ако след като си работил дълго време и оставяш плода да дойде най-после, и не бързаш, ти вървиш по правата пътека, по десния път. ... Сега, вие, като ученици на тази Велика школа, всеки един от вас, ще бъде положителен в доброто. Няма да казваш: „Аз ще му отмъстя“, но ще казваш: „Аз ще му се отплатя с Любов, аз ще му се отплатя с Мъдрост, аз ще му се отплатя с Истина, с Правда, с Добродетел, с Милосърдие“. Тъй ще му се отплатя. И само по този начин енергиите, тия сили може да се трансформират от едно състояние в друго, понеже всички енергии са свързани с разумни същества и ние трябва да учим езика на всички разумни същества, и когато знаеш езика им, те ще те слушат, но когато не знаеш езика им, те не помагат. И сега, ние всички изучаваме езика на нещата. Знаете ли какъв е този Божествен език? Две неща има, по които вие може да го познаете. Когато сте научили някои от Божествените думи и сте се молили, вие ще усетите тук долу под лъжичката една топлина, ще се разшири душата ви и усещате, че скоро ще ви се отговори, получавате насърчение. И не се минава час, два или три и както сте усетили, тъй ви се отговаря. А някой път се молите, усещате една твърдост, ожесточение, като че ли молитвата ви е една педя над главата ви и не дохожда никакъв отговор. Вие говорите с Бога на един непознат език и той не ви отговаря. Когато говорим съобразно Неговата Воля, Той ни отговаря. Сега, в окултната школа, законът за трансформиране на енергиите е свързан с необходимостта на нещата. Всякога когато започвате да опитвате закона, ще започнете с необходимостта в живота. Гладен сте, имате нужда само от хляб. Вие ще вземете в ума си тази първа мисъл, да отстраните глада си, да успокоите организъма си. Няма да турите в ума си никаква друга мисъл, а само ще концентрирате мисълта си, да придобиете хляб, т.е. храна, обяд, да се нахраните. Туй ще бъде мисълта ви. Щом придобиете първото, ще трябва да се успокоите, например да замислите да спите някъде. Тогава, ще концентрирате ума си за спане. И тогава, според туй, ще се нареждат всички ваши нужди, според степента на необходимостта. Спазвате ли този закон така, ще може да ви се отговори на молитвата. Но, турите ли всички тия желания вкупом, да искате всичко изведнъж, всички тия работи ще закъснеят и всички ваши планове няма да се постигнат, защото не сте спазили този закон на последователност. Ще се молите за първото необходимо, за туй, без което не можете, после за второто, третото, четвъртото и т.н. Тъй работи Божественият закон, в математическа точност. Но измениш ли нещата, първо да турим второстепенните неща, законът сам по себе си се изменя. ... Запример, не ще бъде разумно от моя страна да си туря най-лошите дрехи, с отвратителна миризма, да вляза в дома ви и да кажа: „Търпете ме сега, обичайте ме“. Не се позволява така да се отнесете нито към една любовница, освен само за изпит. Не се позволява от моя страна да изкушавам никого, нямам право, освен ако е за изпит. Следователно, от моя страна, аз трябва да бъда толкова коректен, че да не давам повод никой от съкласниците ми да изгуби своето равновесие, нито пък той да послужи за изкушение, защото нито аз печеля, нито той печели. Да кажем, някой брат от вас изгубил своето равновесие, разсърдил се и вие се съберете, и почвате да разправяте туй, което не е нужно да се разправя за него, за неговата негативна страна. Това нещо мине през целия клас и после всички разправяте, че такъв ученик като него, нямаме. Всинца сте пропаднали в изпита си, всички сте в ляво. Щом този брат, този ученик е съгрешил, вие се съберете, направете една молитва, пратете една благородна мисъл към него, почерпете нещо от неговата грешка, и кажете: „Слава Богу, че Господ ни даде една много добра беседа и много благодарим на този брат, че той стана един образец, и ни даде един изпит“. И тогава пращайте му хубави мисли, той ще се насърчи. Вие сте в дясно. Това е трансформиране на енергията. И така трябва да постъпвате. И тъй за в бъдеще, като ученици на школата, вие трябва да приложите този закон. Той е за вас сила. Само тъй, по този начин вие можете да се развивате правилно. Ако почнете да го прилагате в действие, ще забележите едно растене, просвещение на вашия ум, смекчаване на вашето сърце, усилване на вашата воля. ... Един пример. Аз казвам че търпя. Вие идвате в стаята ми, аз имам работа, искам да пиша или да коригирам нещо, изваждам часовника си, но нищо не ви казвам, защото според окултния закон не е позволено да се каже: Имам работа, елате друг път. Туй не се позволява. Според окултния закон, ученикът като дойде, той сам трябва да се сети, че е време да си отиде. Аз изваждам часовника си, гледам го. И колкото повече у мене се заражда желание той да си отиде, толкова повече у него се заражда желание да стои. Направете опит. Някой път ти искаш някой да си отиде, а у него се заражда два пъти по-силно желание да седи по-дълго време. Той се усеща, като чели някой го привлича. Обратен е процесът. Друг път, ти искаш някой твой приятел да стои повече, че го обичаш, а няма да се минат 5 или 10 минути, той ще каже: „Сбогом, и друг път ще дойда у вас“, ще си отиде. Това му е внушено от черните братя. Но туря ли си мисълта: Няма ли да си отиде той? – виж, че той намерил за какво друго да говори. Ще си извадиш часовника и ще гледаш колко време ще стоиш тих и спокоен като Диогена, без да нарушиш равновесието си. Ще стоиш тих и спокоен, като че нищо не е станало, макар да се е изминал и цял ден. Ако той стои цял ден и ти не си изгубил равновесието си, спечелил си. А той като си излезе, ще каже: „Не трябваше да седя толкова, малко го прекалих“. Той усеща, че е дал повече. Ако той стоял повече и те предизвикал, изкарал те е от равновесие, то като си излезе ще каже: „Още един път бих желал да отида при него по същия начин“. Това са чисто психологически процеси, които стават във вас. Повечето от вас имате тези опитности. Туй е един велик закон, който трябва да разбирате, трябва да го спазвате. Той регулира нещата. И тъй, за да се създаде един характер чрез трансформиране на тия енергии, не е лесна работа. Имайте пред вид, че великият Божествен Дух, който от хиляди години работи върху вас, с малко нещо е изменил характера ви, малко нещо сте направили. Даже и когато някой от вас влезе в Бога, колко мъчно се изменя характера му. "Превръщане на енергиите" - тук 23 школна лекция на общия окултен клас, държана на 4 август 1922 г., четвъртък
  10. Цитат от Дъгата: "Днес малцина разбират, какво значи общение с хармонични хора. Ако дружите с хора, които подържат отрицателни мисли и чувства в себе си, вие се свързвате с тях и носите последствията на техните отрицателни сили. Като знаете това, ограждайте се със здрава аура, със здрави мисли и чувства, да не се поддавате на отрицателните влияния на хората." Вътрешна обхода (Утринни Слова, 29.08.1937 05:00 Неделя, София)
  11. Ето какво си спомних от книгата "Изворът на Доброто", главата "Посещение на Бога": "Хората не могат да изменят Божествения ред на нещата. Въпреки че те воюваха и опустошаваха земята, пролетта пак дойде. Поляните се раззелениха, първите цветя цъфнаха, пъпките на дърветата наедряха. Наближаваше 22 март - празникът на пролетта, духовната Нова Година." "За да се реализира едно Божествено желание, всички световни закони рухват." А в главата "Божествен Промисъл": "Няма какво да се безпокоим кога ще дойде пролетта, кога ще изгрее или ще залезе слънцето. Няма какво да се безпокоим какво ще стане. Човек е най-слабото същество, което Господ пази, за да познае то, че има Божи Промисъл." "Днес мъчно можеш да убедиш човека, че има Божия Промисъл в света. Има Промисъл в света. В най-големите противоречия пак има закон, който определя какво трябва да стане. Вие хората сте царски синове. Слънцето изгрява и ви пита всеки ден: "Как сте?". Вятърът вее, водата си тече." И от главата: "Страдания с Любов": " "Ние не влизаме в положението на хората, които страдат. Ние не влизаме в положението на животните, на които причиняваме страдания. Когато човек страда, той трябва да чака изгряването на Слънцето. Щом изгрее Слънцето, всички страдания изчезват. Дойде ли някое страдание, помисли за всички същества, които страдат, и кажи: „ С мене заедно страдат още много хора.” Разумният човек е над страданията, над мъчнотиите. Човешкият дух е над всичко. Няма сила, която да го съкруши! Ето защо, човек трябва да побеждава мъчнотиите. Какво ли не сте прекарвали в миналото, но сте забравили? Едно време е имало вулкани, изригвания, лава, хората са били заравяни под пепелта, под лавата. Какво ли не е прекарвал човека на Земята! Иде Нова Култура! Всичко, което става ще се забрави. Докато човек е болен, мисли, че няма да забрави, но като мине болестта, забравя я, като че е било сън." П.П.Много е нужна Молитвата винаги, а още по-интензивно сега - индивидуална и колективна, тя е невидимата връзка между душите ни и Бог. Страдаме, но разбираме, че сме свързани помежду си всички души, на която и точка от живата планета да сме. Учителят непрекъснато подчертава важността, че една добра или лоша мисъл, чувство или действие влияят на хиляди хора по Земята !! - и дори пречим на Разумния Свят да реализира по-бързо и с лекота Божественото тук, на Земята. Затова и отговорността в случващотото се е на всеки от нас, на всяко човешко същество. Което зависи от нас индивидуално, всеки сам пред себе си, колективно в група, да правим. Другото - страданията, мъката, болката - за тях Бог има Промисъл как ще превърне пустинята в плодна градина. Винаги е била и Ще бъде Божията Воля! Изворът на доброто за изтегляне
  12. http://hd-wallpapers-widescreen.thundafunda.com/desktop-images/spring-wallpaper-flowers/2-spring-wedding-flowers/