цветна дъга

"Когато вие сте радостни или скръбни и околните ви имат същото разположение. Когато имате някоя рана, най-много ще страдат близките до нея клетки, а по-отдалечените ще изпитват състояние на състрадание само чрез рефлексия. Когато вие страдате на земята и свързаните органически с вас ще страдат. Така че тези същества, които са извън нашите сфери, като по отдалечени, само ще съжаляват, че ние сме нарушили един закон и затова страдаме. Те ще ни посочат начини, по които да избягваме за в бъдеще тези страдания. Обществото трябва да приложи тези два велики закона в политиката, в живота. Всички вярващи трябва да ги приложат, защото тези малки закони са общи за всички и от приложението им зависи спасението на цялото човечество. Онзи, който може да изпълни малкия закон, може да изпълни и великия. Онзи, който не може да изпълни малкия закон, не може да изпълни и великия. Това е правило. Ако вие не проявите Любов към една малка буболечка, към една малка мушица, вие не може да проявите Любовта си и към човека. Ако някой ти каже, че те обича, а преди малко е откъснал главата на една мушица или главата на някое агънце, той не говори право. Мушицата, която е пострадала от тебе или от кого и да е другиго, знае колко можеш да обичаш." Малкият закон

"...„Дай ми от излишъка си.“ Да, но в природата няма никакъв излишък. Такъв човек ще се намери в положението на онзи царски син, който се сгодил за една много красива мома, но се заразил и ще умре от тази болест. В отчаянието си той се молил Бог да продължи живота му, поне с един час, за да може да се види с възлюбената си. Тогава Господ изпратил един ангел при такива отчаяни хора, които искали да се самоубият и да умрат, за да ги пита: могат ли да пожертват един час от своя живот, за да се продължи с толкова живота на царския син? Ангелът си припомнил, че една стара бабичка често се молила на Бог да вземе час по-скоро душата ѝ, защото ѝ дотегнало да живее в толкова несгоди. Отишъл при нея ангелът и ѝ предложил да даде един час от своя живот на един млад момък. Тя му отговорила: „Да, аз едно време исках да умра, но сега вече промених намерението си“. Ангелът си спомнил тогава друг случай. Един богаташ, след като изпитал всичко в живота, намерил, че няма смисъл повече да се живее и молил Бога да го вземе. Отишъл ангелът при него и му казал същото, каквото и на бабата. И богаташът отказал да даде един час от своя живот. След този си неуспех, ангелът отишъл при младия момък и му казал: „От толкова хиляди хора на земята не можах да намеря нито един, който да пожертва един час от живота си за тебе, за да видиш своята възлюбена“. Днес в съвременното общество често се говори за ада, за рая. Злото е, че ние сме свалили ада и рая тук на земята и ги опитваме така, както на нас ни е угодно." Малкият закон

"Ако един безбожник и безверник се жертва за доброто на човечеството, в очите на Бога той стои много високо, защото, без да Го познава, е направил добро. Има много хора, които вярват в Бога, четат символа на вярата, разбират Христовите истини, но когато им дойде някоя добра мисъл, не са в състояние да я изпълнят. Затова аз ще обърна Христовото учение така: за в бъдеще безбожниците и безверниците ще наследят Царството Божие, а съвременните вярващи ще бъдат изпъдени от Царството Божие." Малкият закон

"В туй състояние на благост, в Бога няма нито най-малкото желание да стори някому най-малкото зло. Той като мине покрай най-малката, най-нищожната мушица, все ще й се позасмее, ще й даде условия да живее. Вие ще ми кажете, че най-мекото легло е от памук. Аз казвам: най-мекото легло е от слънчевата светлина и като легнеш на това легло никакво сътресение няма да стане в организма ти. ...когато дойдем до положение да говорим Истината, някои хора се обиждат. Обиждането показва едно болезнено състояние на човешкото сърце, или на човешкия ум, или на човешката душа. Здравият човек, дето и да го пипнеш, за ръката било, за главата, или дето и да е, все му е приятно, но болния човек, по който начин и да го пипнеш, колкото и да го гладиш, все му е неприятно, все го боли. Той се обръща и ти казва: господине, трябва да знаеш, как се пипа. По-деликатно пипай, не знаеш ли гърбът ме боли? ... Питам: ако човек представлява едно такова голямо балканско езеро, може ли някой да го размери? Колцина от вас могат да не се размътват? Направете наблюдения върху себе си и се сравнете с едно такова голямо езеро! Вие сега казвате: аз съм човек свършил, опитал съм живота, имам големи опитности, Духът живее в мене. Знаете ли какви книги съм чел, знаете ли какви сънища имам? Зная, много добре зная всичко, но не са минава и ½ час, дойде някой, каже някоя обидна дума, а всичко се разваля – лицето ви почернява, разположението на духа се изгубва и вие казвате: кръвно ме обиди този човек! От какво ви обиди? Човек, у когото една дума може да произведе такава пертурбация, да го размъти от дъното, той е от много знаещите, който всичко знае и нищо не знае. Не е било време през тия хиляди и хиляди години откак светът съществува, Господ да не е имал търпението да слуша молитвите на всички. Господ е отговорил, задоволявал не само нашите молитви, но не е оставала незадоволена нито една просба и на най-малките мушици. Питат го лекарите: как оздравя? – С ечемик и зелена чорба. Така е, но и тия 12 баби със своя консулт го спасиха. Всичките седят около него, чакат да излезе тази студена пот, молят се на Бога. И като му помогнаха, казват: “Господи, благодарим Ти, че ни помогна!” След това се обръщат към болния, казват му: “Хайде, синко, благодари на Бога сега и гледай повече да не грешиш, защото ще дойде пак този консулт и пак ще намериш коритото. Това е малко смешно за вас, но такова е положението на един болен. Няма някой от вас, който да не е турян над коритото с ечемика." Благ Колкото повече чета беседите, толкова по-силно обиквам трудните моменти. Разбирам, макар често и ненапълно за дадения момент, но със сигурност след това, че онова, което наричаме страдания, противоречия и прочие, имат дълбок смисъл за развитието на душата и укрепването на характера.Тези дни мислих за това колко смелост е нужна - без страх, с вяра и любов в сърцето, за да се прилага това Учение на Светлината. Да не се страхувам от страданието, от предизвикателствата в света отвън, в голямата джунгла, сред дивото.Иначе наистина всичките ми четения през годините си остават моето голямо нищо. Но слава на Бога, че има Светлина! Безгранична Светлина!

Знаем максимата: "Животът е най-великото училище", а той, животът на детето се формира в далеч в пренаталното съществуване, а после в семейството, в обоществото и т.н. Трудно е, когато амбициите или неглижирането на родителите, поради неразбиране на същественото за детето, изкривяват идейния свят на детето, но и това е урок за двете страни. А ето един практичен съвет от Учителя за обучението в училище: "Малцина свършват гимназия. По-способните пък продължават да учат по-нататък, в някое висше заведение. Обаче в живота се случва обратното: ученици, които в гимназията са били способни, в живота остават назад. Или ученици, които в първите класове на гимназията са били способни, отлични, в горните класове отслабват. Други пък, в долните класове са били слаби, а в горните се засилват и свършват гимназия с отличен успех. Това се дължи на особена психическа причина: когато родителите и учителите хвалят децата си чрезмерно, в тях се развива тщеславието, което се намира в задната част на мозъка, и по този начин привлича голяма част от кръвта, вследствие на което предната част на мозъка започва по-малко да се храни и постепенно отслабва. Тъй щото, когато хората ви хвалят много, те, без да искат, ще спрат развитието на ума ви. Затова учителите трябва да се въздържат от хвалене на способните си ученици. Центърът на тщеславието, което се намира в задната част на главата, представя крадец, който взима голяма част от кръвта, която отива към предната част на мозъка. Тази е причината, поради която умът на тщеславните хора не може добре да се развива. Това е изразено и в Писанието със стиха: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“. Страх и безстрашие П.П. Разбира се, това не значи да не се подкрепят разумно усилията и работата

Чела съм някои неща от Михаил Айванов. Нищо лошо не съм видяла. Малко съм чела. Добри идеи има. Но след хилядите страници и стотици книги, наистина хиляди листове тези и теории са минали през очите, ума и сърцето ми на различни философи, философски школи, ходила съм на доста места , чела съм изобилно, както много хора, търсейки Пътя на Истината - разбрах, че за мен е най-добре да пия чиста вода от Извора. Този Извор за мен - на никого не натрапвам, просто споделям позиция - е Христовото Слово, разкрито по най-светлия начин от Учителя Беинса Дуно. Никъде не съм срещала толкова Светлина в мрака! Благословена 2011 г. за всички!

Из беседата "Аз ви нарекох приятели": "...Който е намерил Любовта, той е намерил всичко. Любовта е основа. Който е намерил Любовта, той ще намери и интелигентността. След като намери интелигентността, на трето място иде истината. Като намери истината, ще намери и доброто в света. Този е пътят, по който трябва да се върви. Ако ти нямаш в себе си Любовта, ако нямаш интелигентността, ако нямаш истината и ако нямаш доброто, ти нищо не можеш да постигнеш. Всичко друго е безпредметно. Без тези четири неща човек го няма там. Там няма и никаква наука, никаква основа.Казвам: Ние сме дошли до една област, дето Любовта може да се постави на изпит. ...човекът на Любовта влезе между хора, които не обичат истината и правото, тези хора ще почнат да се стесняват от него, и постепенно ще започнат да говорят истината. Любовта навсякъде внася едно преобразование. ...Човек в себе си може да води Бога. Казвате: В Бога вярвам, но в тебе не вярвам. Ами ако вярвате в един човек, в какво в него ще вярвате? Ако вярваш в човека, ти ще вярваш в неговото сърце, т. е. в неговата Любов, в неговата интелигентност, в неговата истина и в доброто, което той носи в себе си. Това съставя човека. И за Бога същото. Човек е подобен на Бога, и Бог е подобен на човека. Така трябва да кажа, за да ме разберете. Като казвам, че човек е подобен на Бога, не разбирам неговото тяло, както е сега. Като казвам, че човек е подобен на Бога, ето каква аналогия, какво сравнение правя. Запример, дали един човек е богат или учен, това не може да се заключи само от неговата къща. Един богат и учен човек може да живее в една колиба, ако (е) скромен. И един богат и учен човек може да живее в един палат. Това не значи, че първият не е богат, нито учен, а вторият, който живее в палат, е учен човек. Учен, богат човек наричам този, който може да се преобрази, който може да тури на работа своето сърце, своя ум и своята воля. Аз наричам умен човек онзи, който може да служи на своята душа. ...сега ний сме дошли до тази степен на развитие, когато човек не трябва да служи на своя ум, но умът трябва да служи на нас. Ние не трябва да служим и на сърцето си, нито на волята си. ...Дойдем ли до душата си, обаче, ние трябва да ѝ служим. На душата всички трябва да ѝ служим. Аз взимам думата служене в най-добър смисъл. Аз разбирам такова служене, както майката може да служи на детето си, както професорът може да служи на своите добри ученици. Такова служене, такова поведение трябва да имате всички. ...Каквото мисли човек, това става от него. Човешката мисъл е магията на съвременното човечество. Бог е дал ума на човека като магическа тояжка, но човек е направил в това отношение една погрешка. Той и досега още не е употребил тази тояжка. ...И тъй, мъчнотиите, които срещаме в живота си, не са нищо друго, освен онзи бик, който ни заставя да употребим тоягата си. При борбата с мъчнотиите, тоягата ни ще се счупи, но като се счупи, ще започне от нея да изтича злато. Все ще излезе нещо от тоягата. Следователно, по-добре е криво да мислиш, отколкото нищо да не мислиш. Казвате, ами като мислим криво, можем да се заблудим. Оставете тази ваша философия. Първо трябва да поставите в ума си мисълта, че всички трябва да мислите. Първо трябва да мислите, защо Господ създаде въздуха, защо създаде водата, защо създаде светлината и защо създаде хляба. Това са четири елементи, които играят важна роль в живота. За тях човек трябва да си отговори. Въздухът е създаден, за да накара човек да мисли. Всички органически същества се нуждаят най-много от въздуха. Човек може да има знания, може да е силен, но ако само за три–четири минути спре дишането си, той изгубва и знание, и сила. ...Данте е писал едно нещо за ада, а Христос е ходил в ада и нищо не е писал за това, което видял там. Данте пише за мъчнотиите на ада. А Христос, Който е ходил там, извадил всички, които били в ада навън. Дяволите дълго време след това съжалявали, че пуснали Христа в ада. Като влязъл в ада, Данте само описал страданията на хората в ада, а Христос понеже имал знания, Той извадил вън от ада всички души, които вярвали. Има един ад, който ние сами си създаваме в ума и в сърцето си. Аз ще ви говоря за този ад, именно. В този ад, именно се крие голямото противоречие. И след това ще кажете, че науката това е създала или онова е създала. Науката това е доказала или онова е доказала. Не, това са теории. Науката е доказала все хубави работи. Електричеството, запример, е било знайно още от преди две, три, пет до десет хиляди години. ...Истината ще ни освободи от всички несгоди. Истината е за ума, а доброто – за сърцето Следователно, истината и доброто представят една фамилия. Доброто е онази чиста девица на небето. Истината е онази, за която се казва – Глава на Твоето Слово е Истината. Истината е начало. Истината е това, което освобождава, това, което дава простор, което дава мощ и сила на човека. Това самосъзнание да побеждава над всичко в човека, това е истина. И всеки трябва да има Любов към тази истина. ... Кога може да се наречете приятели на Христа? Когато придобиете истината, тогава вие ще се почувствувате свободен, ще почувствувате, че не сте вече раби. И тогава Бог за тебе няма да бъде като господар, но като Баща. ...Христос казва: „Не ви наричам вече раби“. Защо? Защото Той туря Любовта като основа на живота. Като поставя Любовта като основа на живота, същевременно Той показва начин как трябва да се употреби тази Любов. Това зависи от ума на самия човек. Като казвам, че от човека зависи, имам пред вид всички ония дарби, които Бог е вложил в него. Като е дал тия дарби на хората, Той изисква с тях да свършат някаква работа. Като излизате в планината между растения, животните, минералите, вие трябва да ги изучавате. ...Понеже от Него излиза истината, като погледнете към Него, ще почувствувате в Неговото лице Баща. Като ви е създал, Той ви е изпратил в света да учите. Това е един подтик. Той ви подтиква към хубави мисли. С това именно се отличава Той, че към всички наши прегрешения, които вършим, Той ни казва постоянно: Изправяйте, изправяйте! Каквито погрешки правим, Той казва: Нищо, че правите погрешки, но трябва да ги изправяте. ...Ако сега трябва да ви направя религиозни, вий сте закъсали. Аз говоря за Любовта, а не за религията. Религията е външната страна, а Любовта е вътрешната страна в човека. В този смисъл религията е наука за Любовта. ...Следователно, през тези симпатии ти търсиш Любовта. Нямаш ли Любов в себе си? Знайте, че една симпатия представя една буква. Хилядите симпатии представят буквите на една голяма азбука, с която трябва да говориш. Защо човек трябва да мисли, че другите хора ще му вземат симпатията? Симпатията, която Бог ни е дал, никой не може да ни я вземе. ...Заблужденията винаги се дължат на известен недоимък. Не е богатството, което ражда лошия живот в света. Идеята за богатството е родила смъртта. А сиромашията е родила лошия живот, кражбата и какви ли не още престъпления. Казвате: Блажени нищите духом. Нищите, за които Христос говори, не са тия сиромаси, които са родили и създали престъпленията в света. За каква сиромашия се говори в случая – за сиромашията на сърцето, за сиромашията в ума и за сиромашията във волята на човека. Тази сиромашия, именно е родила хилядите грехове в света. ...Ще се покаеш от какво? – Ще се покаеш от онези криви разбирания, които си имал за живота. Какво по-криво разбиране от това да желаеш да станеш богат. Да туриш пари в една банка и да се осигуриш, че за нищо да не мислиш. Че ако баща ти те обича, ти няма за какво да мислиш. Ако се осигуряваме по този начин, именно, чрез богатство, чрез пари в банките, ний никога няма да прогресираме. Щом провидението ни праща на земята, ний сме осигурени вече, но трябва да учим. Ний сме пратени на земята да учим – нищо повече; Добрите хора трябва да учат. И тогава, през всичките положения, през които минаваме, ний трябва да учим, понеже съзнанието ни постоянно се сменя. Като учиш, ще придобиеш нещо. Животът не е еднообразен. Но човешкият живот, животът на хора с простото съзнание, е еднообразен. ...Аз се унижавам, когато не мисля за хората, както трябва и не мисля това, което трябва, аз се унижавам, когато не мисля за светиите, за ангелите това, което трябва; аз се унижавам, когато и за Бога не мисля това, което трябва. ...Царството Божие е този свят, за който сега ви говоря. Съществата от онзи свет живеят на Земята, както и ний живеем на Земята, само че те имат високо съзнание за нещата. Тези същества не се безпокоят от болести, от сиромашия от лошите хора – нищо не ги безпокои тях. Вие с нищо не можете да ги обидите, но и те не дават за това никакъв повод. Ако кажете на някои от тия същества, че му се сърдите, той веднага ще извади една кесия със злато от джоба си и ще каже: Заповядайте. ...Какво донесе Христос със Себе си. Той не искаше да ни направи богати. ...В страха има обратни течения. Когато страхът дойде, кръвта нахлува във вътрешните съдове, вследствие на което човек външно пребледнява, пожълтява. Ако не знае как да се справи със страха и не знае как да се лекува, в човека ще стане една реакция, която може да го отрови. Ако не знаеш как да се лекуваш, страхът ще причини в тебе голяма омраза. Страхливите хора обикновено имат голяма омраза в себе си. Страхливият може да напакости на всеки човек, към когото изпитва известна омраза. В страха се образуват много отрови, които тровят човека. И в Писанието е казано: Страхливите няма да наследят земята. Те нито могат да мислят, нито могат да направят добро. Друг е въпросът ако страхът е във връзка с човешкия ум, с човешката интелигентност, ще се яви благоразумието. Благоразумието се дължи на човешкия страх. Ако човек съчетае причинността, която е отпред на челото, със страха, който е от страна на главата, той ще И тъй, всички се нуждаете от един отличен ум. Вий го имате, но трябва да го развиете до съвършенство. създаде в себе си едно добро качество. ...Ще платиш заради брата си. Тъй се върши Волята Божия. Какво ще ходиш да убеждаваш човека, да прости или да отложи полицата. Плати заради него – нищо повече. – Готов ли си да простиш? – Няма какво да се разправяте с човека. Ще отидеш при кредитора му и ще платиш вместо него. Всеки, който отива да примирява, той трябва да направи нещо от своя страна. Не трябва само теория. Ние трябва да се покажем силни в малките неща. От всички се изисква самообладание. Затова вие трябва да възстановите вярата си. Аз не говоря за суеверие, но за вяра. Вярата трябва да послужи за основа на вашите интелектуални сили. Интелектуалните сили ще бъдат плод на вашата Любов, те ще бъдат плод на доброто, което действува у вас. ...И тъй, всички се нуждаете от един отличен ум. Вий го имате, но трябва да го развиете до съвършенство. ...Това, което Христос изисква от нас, е да се откажем от непотребните неща. Всичко, каквото Христос е проповядвал, може да се изрази в няколко думи: Да се отречете от себе си. Какво подразбирате под думите себе си. Това значи, да се отречете от вашето невежество, да се отречете от своята завист, от своята злоба, от своето неверство, да се отречете от своето недоволство – от всичко отрицателно в себе си. Отречете се от баща и от майка си и възлюбете тогава истината и доброто. Казано е даже да възлюбиш враговете си. Христос никъде не е казал да напуснете жените и мъжете си и да отидете в някой манастир. И в манастирите има изкушения." Прекрасна беседа! П.П. Извинете за дългото цитиране - това е само една малка частица от беседата, не можех да махна нещо.

Здравей, Смехи! Всички сме там, където трябва нещо да учим. Само да учим. Ето, че говорим за едно и също, но всеки по свой начин го изразява и в това има красота - имам предвид автори като Сенека - сещам се за неговата мисъл: "Как да се сърди лекарят на болните си пациенти, че са болни", или Сократ и неговите Диалози - също мой любимец. И аз не харесвам кумирите. Но съм си ги градила и после развенчавала - това е човешкото несъвършенство. По-късно къде ли не съм търсила Истината...Да не ти приказвам каква философска, езотерична библиотека е минала през ума и съцето ми, но вече е останало пресятото. Остана Христовото Слово, обяснено от Учителя, което ме докосна и повече от 20 години чак сега чувствам наченки на преобразяване. А бях дете, когато попаднах на Учителя Беинса Дуно, всичко ми беше познато, само сякаш си го припомнях. Никой у дома не е споделял моите виждания...Но и аз като теб бях и съм от "издръжливите магарета". За магарето Учителя казва, че пие само от чист извор вода - значи да сме умни магарета . Но винаги, наистина, честна дума, никога не съм се колебала в упованието си в Бог, дори когато е трябвало да изтърпявам като малко дете най-сериозен пердах с жилава пръчка, или защото някой имал нужда да излее яда си. Но децата трябва да пазят светлото за своите майка, баща, баба, дядо. Ние да бъдем свестни родители, а на нашите да прощаваме - грешили са и грешат, и ние грешим, защото ни липсва светлина. Поне може да бъдем по-милостиви и снизходителни към чуждите недостатъци. А своите да поправим, чуждите не можем - това е работа на Господ. Ние, ако речем да променяме някого, ще счупим грънците, че и колата с тях. Не намираш отговор на въпроса и недоумението защо едно бебе е трябвало да изтърпи едно или друго - с нищо, абсолютно с нищо друго не си обяснявам големите страдания и "противоречия" освен с изплащане на кармични дългове. Да ти кажа, виждам явно как се плащат и това ми помага да прощавам всичко с по-голяма лекота. А тук, във форума в раздела Мисли от Учителя по теми има много неща, които дават светлина за ума и повече топлина и сила за сърцето.тук И колкото повече изучавам беседите от Учителя, толкова повече се убеждавам в красотата на страданията. Звучи абсурдно, но е истина. Доста години ми отне да го проумея и още има какво да се желае. Ето тази сутрин какво прочетох от том 1 на Акордиране на човешката душа, раздела за Страданието - последната глава - и отново докосна нещо дълбоко в душата ми: "Когато условията са тежки, знам, че могат да се подобрят, да станат благоприятни. Скръбта е печалба, а Радостта е двойна печалба. Имай широко сърце! Ти си в един свят, пълен със звезди - всичко е устроено и нищо не си платил. Обезсърчиш ли се, разбери, че има други, които те обезсърчават; освободи се от тях, кажи на тези духове: "Аз съм мобилизиран, ще ме оставите на спокойствие!" Всяка сутрин прочитайте по три стиха от Евангелието от Йоана и всичко ще отмине. Ликвидирайте със старите сметки и с всички тези заблуждения. Този, Който е допуснал хиляди блага за теб, какво от това, че ти е дал една малка неприятност за разрешаване? Един свещеник ми каза: "Като почнах да благодаря за страданията, те си отидоха." Когато дойде страданието, трябва да благодарим за него, но това не ще означава, че ще се примирим. Не, ще се стараем да го отстраним, но додето то ни тъпче, ще бъдем благодарни и ще знаем, че ни възпитава, че ни пробужда, че ни чисти." Бог, или както искаш го кажи, е с нас, но ние невинаги сме с Него. Желая ти попътен Небесен вятър през Новата 2011 г, който да опъне платната на Душата и Духа ти и те да се превърнат в криле към Светлината!

Някои казват: дотегна ни това робство! Защо?– Не трябва да бъда тъй див, да минават през мене като през мост. Чудни са хората! Ами, че да бъдеш мост, това значи, че си силен човек. От сламки мост правят ли? Най-първото нещо: като станеш силен, Бог ще те направи мост. Тъй че като минават хората по твоя гръб, ти силен ще станеш. Смешни са хората. Те дори поговорка направили от тия думи: „аз мост няма да ставам никому!" Казвам: докато не станеш мост от света към Бога, светът няма да се поправи. Кое тогава е характерното в тази басня? – Тя е криво изтълкувана. Трябва да се каже: „Сламките за мост не стават, а гредите за мост стават". Вие днес казвате: какво искате, мост ли да стана на хората? Нима онази камила, която натоварваш, нима онзи кон, който яздиш не стават мост? Свидетелството Негово

"Чудни са хората? Аз съм слушал много хора да казват, че им дотегнал живота на земята, та искат да отидат в другия свят някъде, да си починат. Казвам: какво ще си починат там? Като умрат, ще дойдат около тях толкова хиляди червеи и ще започнат своята работа върху телата им. Вие разговаряли ли сте се с червейчетата, да видите, колко са културни? Те са толкова културни, че могат да ви дадат понятие, какво нищо е свободата. Да се разговаряш с хората, иди дойди, но да се разговаряш с червейчетата, не е лесна работа. Значи, това, което вие наричате ограничение, то е един от великите признаци, че сте свободни. Щом съзнаваш ограничението си в едно отношение, това показва, че си свободен в друго отношение, понеже в тебе изпъкват две мисли, за да разбереш, какво нещо е свободата. ........ И така, ако вие не ограничите една река, как ще може да кара едно колело? Тази река ще каже: защо ме ограничихте? Не е ограничение това, че тя изменила пътя си и минава през едно колело. Ако ме ограничат като една река и ме накарат да завъртвам хиляди пъти едно колело, за да превърна тази своя енергия в светлина, че да осветля цяла София или друг някой град, лошо ли е това ограничение? В какво ще познаем, че Бог е истинен? – Дава свобода. Ами в какво седи тази свобода? Ние разбираме свободата в това, че условията ни са добри. Хубаво, но условията, които ние имаме сега, дават ли ни тази свобода? Следователно, още в този свят трябва да се внесе съзнателното ограничение. Нас сега ни ограничават, но как? – Като онзи вол, на когото турят юлар, юзди, впрягат го и хайде с остена на нивата, ще го учат на изкуството на ограничението. Идва ден, когато човек като става сутрин, ще вземе остена, ще тръгне сам и ще си каже: слушай, знаеш ли какво нищо е свободата? Ти доброволно ще се ограничаваш, ще отидеш на нивата и сам ще се впрягаш, и разпрягаш ще работиш, колкото искаш, ще ореш, ще жънеш, ще копаеш, колкото искаш, но ще работиш, както трябва. ... коя майка не ограничава детето си? Майката като вземе детето си, че го повие в пелените, стисне го в ръцете си, прегърне го, казва: моето детенце! То вряка, плаче. Как няма да плаче – ограничават го! „Ама обичам те" казва майката. – Не разбирам твоята любов. – Ще я разбереш. Аз те запечатвам сега с един велик закон, че Бог е истинен. Той ти е дал този живот и аз искам да дам израз на този живот. Майката не създава живота, тя само дава израз на живота. ... Та казвам: първото важно нещо за нас хората е, че Бог ни е дал този живот. Второто положение е, че този, когото ние отричаме, за когото често спорим дали съществува, или не съществува, по никой път, когато няма никаква работа из световете, слиза тук на земята, пообиколи всички същества, вслушва се в техните мисли и разговори, даде ухо, какво говорят, как се произнасят за Него. Отиде при някой философ, разбере какво мисли заради Него, поусмихне се и се оттегли. Отиде при никой бръмбар, при някоя пчела, те мислят по един начин заради Него; отиде при някой вол, той мисли по друг начин; отиде при рибите, те мислят по трети начин; отиде най-после и при хората, те мислят съвсем другояче заради Него. Бог се усмихне на всички, оттегли се и казва: „Много добре мислят." Свидетелството Негово

Благодаря, Розалина за всички беседи и мисли! „Който приеме свидетелството Негово, запечатил е, че Бог е истинен". (Йоана 3:38.) "Когато Господ създал света, една пчела кацнала на един цвят отгоре и се усмихнала. " " Когато Когато Господ създал изворите на земята, едно малко жадно цветенце като видяло един от тия извори, усмихнало се насреща му, но вода не пило от него. И най-после, когато Господ направил светлината, дошъл първият ден, светлината изгряла и една млада девойка, като видела първия лъч, усмихнала се."

Кой е казал, че непременно "богатите", материално "осигурените" са умни? "Умни за този свят" - казва Учителя, ама за "Онзи" са глупави. Най-умните и мъдрите не са непременно парично "най-обезпечени", че даже и "да правят пари"?! Това е Голямо гърне. Ама какво за боб или за мед? "Умните" нямат нужда от панделка. Стига им връвчица. И силата на духа им не е в "коравия дух", а в Светлия им поглед. "Ако имаш една дреха с 20 закръпки, да са чисти, дрехата да е изчистена. Всеки, който види, да каже: „Чист е.“ Ако имаш един панталон с 20 закръпки, тури разни цветове закръпки: зеленичко, червеничко – ще станат много хубави, модни." Три вида любов Не се сещам къде четох от Учителя, който разказваше в някаква беседа, че с два панталона по-лесно може да забрави човек ключовете си и да се озове навън, пред заключената врата. И после трябва да вика някой да влезе през прозореца, ако сам не може, за да извади ключа. Borita, това, което преживяваш, колкото и мъчително да е сега - опитвам се да се поставя на мястото ти - знам, че след време ще е най-безценното богатство. Вярвам го, знам го - всичко е за добро, за нашето най-голямо добро! Просто ограниченият ни ум не може да прозре Истината, скрита в мъглата на настоящето. Не можем да видим грешките на минали животи, ами на настоящия? Но има Божествен Промисъл! Може би ви предпазват от по-голямо "зло". Учат ни от Небето нашите небесни Приятели за радостта от малките снежинки, утренния слънчев лъч, радостта, че сме живи и можем да усещаме необиковената красота на ледения, но свеж въздух, когато някой пуши или сме в работна среда сред много хора, които много говорят, за да се научим, че трябва да говорим по-малко и повече смислено, например или пък многото хора ни учат на много търпение, самообладание и т.н. Ако иска, човек се учи. П.П. Прегледай, ако искаш Акордиране на човешката душа

В подкрепа на всички, които са разбрали с ум и сърце, че бързането по духовната пътека е вредно, ще добавя - когато посадим цвете в почвата, започва ме ли да го дърпаме за стеблото, да никне по-бързо? Ами, ако е семе? Трябва ли да го разравяме всеки ден, за да проверяваме колко е израстнало? Колко повече това е съотносимо към човека. Не знам кой родител ще дърпа косата на детето, за да израсте по-бързо, защото детето иска утре плитки, за да е "по-красиво". *********************************************************************************** "Няма по-добър начин за християните да станат проводници на Бога и да спомогнат за приближаването на Царството Небесно от молитвата."Джонатан Едуардс "Моли се така, сякаш всичко зависи от Бог, но работи така, сякаш всичко зависи от теб" Едгар Кейси "Това е илюзията - да мислим, че недостатъците и грешките ни са по-силни от доброто и любовта ни... Облаците не могат да покрият Слънцето. Те покриват само хоризонта на нашето его, което тъне в разкош сред вонливото си царско блато..." Йогананда "Молитвата е повече от медитация. При медитация източникът на сила е в самия теб. Когато някой се моли, той отива до източник на сила по-велик от неговия собствен." Мадам Дьо Стаел "Вашите приятели от невидимия свят, които са ви пратили тук, искат да бъдете духовни и религиозни; вашите приятели от невидимия свят искат да бъдете умни, да бъдете силни, да притежавате всички добри качества, да издържате изпитите си, да бъдете носители на Божествените идеи, да пръскате светлина, да утешавате страдуищи, бедни, немощни, да си състрадавате един друг. И още хиляди други работи те изискват от вас. И когато вие се съгласите с всичко това и започнете да изпълнявате техните изисквания, вие ще почувствате една вътрешна радост. Душата ви ще се разшири, умът ви също. Ще забележите, като че нещо тайнствено става у вас, чувствате се като някоя птичка, която се вдига нагоре с крилата си. Това показва, че имате благоволението на тия висши приятели. Те ви казват: вървете напред, и ние ще ви помагаме! Пък щом не изпълнявате техните изисквания, вие се разклащате, растройвате се и животът ви се обезмисля. " Учителя Беинса Дуно

Здравей, Смехи! С внимание прочетох написаното от теб. Точно искреността ти ме докосна. Имала си трудно детство. Много деца са имали и имат такова. Това не означава, че трябва да отричаме, да се обезверяваме, да се превръщаме в нихилисти. Аз си спомних как от 4-5-годишна ходех с баба ми ( светлина и мир на душата й) в евангелиска църква, колко съм се молила, по детски, наивно, сигурно смешно, на колене и със скръстени ръце. Търсех помощ, подкрепа. Църквата не беше "най-доброто", но е било по-добро от улицата. И да, понякога семейството не ни дава едно или друго нещо, което е изключително важно за едно дете - вътрешно спокойствие, увереност в себе си, самостоятелност, подкрепа, и то безкористна. Но обвиненията стават ненужни и дори опасни - всеки греши поради незнание и неосъзнатост. Липсата на светлото родителско присъствие е урок. Голям урок. Липсата коства изключително много. Но тя е една необходимост предвидена от Разумните Сили за развитието на характера. Така е трябвало да бъде. И това не е произволно, "случайно", хаотично, нито е прищявка на "сляпа съдба", камо ли на някакъв наказващ бог. Всяко обрулване, което съм получавала в живота си, не само съм го заслужила, но и ми е донесло голямо благо, отворило ме е за невероятното синьо небе - въпреки мъглите; за безграничните простори в планините, въпреки големите стръмнини и опасно тесни пътечки, виещи се нагоре към върховете. Разбирай го в широк смисъл. Бях чела и от Йогананда, и от Учителя, че няма Същество на света, което да е понесло и понася толкова много поругавания, охулвания като Бог. Не бога на свещите и рамките. Но дори този "бог на свещите и рамките" има своето място и роля - един ден на фона на еволюцията ще дойде светлината на Истината, която не е ничия. А Бога на вечната любяща Милост, Търпение и благост, Който застава до човека, когато всички други са останали със своите важни за решаване проблеми. За Него ми е думата, и то без укор и натрапване. Изпитваш колебание, такова долових в редовете ти, как в такъв "духовен форум" ще се вмести мнението ти. Искреността е много духовно качество, а и едва ли някой "духовен", ще тръгне да "хвърля камъни". Паветата градят пътищата. И лошите думи са на място. Чистят честолюбивото ни его и ни правят снизходителни към чуждите грешки, защото всички грешим, грешили сме и сме заедно в "Парахода". Всъщност "лошите" условия са благо за онзи, който разбира, и мъчение за всеки, който не ги разбира, че идват да ни учат - това са мисли от Учителя. Ако си "уморена" от фалша - една утеха - детелината си остава детелина и троскотът си остава троскот, докато някой може да реши да ги "рисува" по "свое" виждане като китка здравец и магарешки бодил. Дали има прераждане или карма - ами ако само с един живот стигахме на това ниво, то би било плачевно. Слава Богу, че еволюцията и Слънцето не се съотнасят с човешки виждания. Тогава изгревите можеха да са я пладнета, я залези и чат-пат изгреви, защото някои човеци обичат повечко да си поспиват. А за кармата да не говорим - навсякъде има "кръчми" и платците сме всички - вързани с веригите на несвободата. А що се отнася за маските на хората и "чернилките" няма защо да ги гледаме, тези неща са разпознаваеми. По-важно е, че има свестни хора навсякъде - и в света сред бурното море, и в планината. Но в планината е по-чист въздуха и по-леко се диша, по-ясно се виждат звездите нощем.

Напълно подкрепям мненията на Донка и Надеждна за несравнимостта на четенето от книга - божествена наслада, но и аргументите им в полза на онлайнчетене като изключителна придобивка. Мисля, че е истинско благословение за всички, които публикуват Словото на Учителя в интернет пространството, защото съм напълно наясно, че това е и много лично време, и много труд, и несравнимо с никакви "заплащания", ако и да има такива, и защо не, ако някой има нужда. Моето четене на беседите датира от времето, когато нямаше нищо по книжарниците и съм чела преписвани беседи-книги от Учителя на ръка и на пишеща машина! Изпитвам огромна благодарност към всички незнайни и знайни хора, които в съвременността "качват" беседи, книги, аудиобеседи от Учителя в нета, защото така намирам безценни богатства, които липсват в книжарниците. Давам пример - Утринните слова ги няма никъде, където съм ги търсила, а съм ги търсила в множество големи и малки книжарници в различни градове, включително в антикварни книжаарници, където има останали по няколко едни и същи екземпляра. Благодарение на Портала към съзнателен живот и Библиотека Триъгълник вече мога да чета на воля, колкото и когато искам, ако ще и да съм високо в планината или човек да е на далечен остров . С удоволствие попълваме домашната книгохранилница с безценните издания, но и нет-пространството има огромен принос и хората, които стоят невидими зад него.

" Приятните чувства не представят още живота; и неприятните чувства не са признак на лишаване от живота. В живота има много илюзии, от които трябва да се освободите. Илюзиите са сънят на живота. Колко пъти сънувате неприятни сънища: гонят ви, убиват ви, бесят ви, но като се събудите, въздъхвате си спокойно и казвате: „Слава Богу, жив съм. Добре, че било сън!“ В съня си вие се смущавате за неща, които нямат никаква реалност. Колко от смущенията ви през деня са реални? Сега вие трябва да разберете духовния живот от гледището на сегашния ви живот, а не от гледището на миналия или на бъдещия ви живот. Бъдещето, както и миналото, подразбират условията, които са дадени и които ще се дадат. Обаче, истинският живот се изразява в настоящето. Ето защо, още в настоящето човек трябва да се определи, да знае какви убеждения и вярвания има. И до днес още много хора живеят с идеи от своето минало и не могат да се освободят от тях. Не влагайте сто на сто вяра в човешките работи. Кой е низшият свят? – Който е под земята. Едно предание казва, че под земята, на разстояние около две хиляди километра оттук, живеят хора с култура, подобна на нашата. Ако един ясновидец от низшия свят погледне земята през зимата, когато има сняг, лед, виелици, ще каже на подземните жители, че земята е покрита с вечни снегове и ледове, че хората не се виждат от снега. Вярно ли е това? Друг ясновидец може да дойде на земята през лятото, когато цветята цъфтят, птичките пеят, плодовете зреят. Той ще каже, че животът на земята е рай. Вярно ли е това? Двамата ясновидци спорят помежду си: единият твърди, че земята е покрита със сняг и лед. Ако назърнете в ангелския свят, ще видите, че и там стават промени: и там има сняг, и там има цветя, плодове и птички. Ще кажете: „Ние бягаме от сняг, а и тук се натъкваме на него“. – Тук снегът е символ. Не си правете илюзии, че ако влезете в ангелския свят, ще бъдете щастливи. При сегашното си развитие и в Божествения свят да влезете пак няма да бъдете щастливи. Много хора се готвят за духовния свят и мислят, че там ще бъдат щастливи. Те се заблуждават – ще бъдат толкова щастливи, колкото рибата, която изнесохте от дъното на морето. За да се ползваш от условията на духовния свят, трябва да се приготвиш за него, да изучиш неговите закони. Ако влезеш там неподготвен, ще бъдеш нещастен. Колкото по-благородни са чувствата ви, толкова повече се развива вашият ум; колкото повече се развива умът, толкова по-благородни са чувствата. И обратно: колкото повече се проявяват низшите чувства, толкова повече умът отслабва. Докато сърцето не претърпи известна промяна, и умът не може да се промени. Животът не е нито много добър, нито много лош. Светът страда все от набожни хора. Истински набожен е оня, който има ум, сърце и душа като Божиите. Ако мислите, че който е физически силен, е набожен, вие се самоизлъгвате. Христос казва на слушателите си: „Помнете Лотовата жена“. – Защо се превърна тя на солен стълб? – Защото се обърна да гледа към Содом и Гомор, искаше да види какво ще стане с тях. На друго място Христос казва: „Който е хванал ралото и се обръща назад, не е достоен за мене“. Често младите казват: „Духовният живот не е за нас“. Казвам: Който мисли така, той е като хилавата мома. Под „Бог“ разбирам възвишеното, великото, благородното в света. Не е името, което определя нещата. Ако служиш на Бога, ще живееш в хармония с всички живи същества. Това всеки може да опита. Човек има право да се произнася за нещата след като е минал през всички условия на живота и ги разбира. Не е достатъчно да разбира само доброто. Доброто, което имате, не е ваше; животът, който баща ви е дал, още не е ваш; животът, който майка ви е дала, още не е ваш. Ваше е само онова, което вие сами съзнателно сте изработили и спечелили. Днес вълкът се храни с месо, но като не може да го намери, яде и трева. Умовете на много хора са изопачени, както е изопачен вълкът. Питам: Кой живот предпочитате – на затворника, който живее в разкош, но в ограничения, или свободния живот на праведния, който отглежда ниви и градини и се ползва от техните плодове? За предпочитане е да получиш десет тояги по задницата си, но да бъдеш свободен, отколкото да имаш на разположение добра обстановка, хубава храна, но да си ограничен. Сегашният свят е като тоя в миналото. Ако жената гледа на живота като на Божествена проява, тя няма да се счита ограничена и ще разрешава въпросите си правилно. Такава жена никой мъж не може да ограничи. Същото се отнася и за мъжа. Сега и вие трябва да се освободите от илюзиите на живота. Знайте, че ако царят ви дава, ще си го вземе назад; ако ви вземе нещо, ще ви го даде. Това е велик закон, който работи в разумната природа. Никое същество на земята не може да ви отнеме благото, което сте спечелили с труд и пот. Ако вие сами изгубите това благо, пак не се плашете, кога и да е, то ще се върне при вас. Сега аз нямам време да ви обяснявам вътрешните тайни на живота. Като изучавате окултните науки, вие сами ще се домогнете до тия тайни. Всичко ви е дадено, вие трябва само да работите. Животът – най-голямото благо – ви е даден даром. Животът и на най-големия грешник има по-добри условия за развиване от тоя на ангелите. Какво ще кажете на това? Един ангел, за да се повдигне на по-високо стъпало, трябва да слезе на земята, да мине през големи страдания и мъчнотии. Казвате: „Да сме ангели!“ Ангелите пък се стремят към условията на човешкия живот. Те с готовност биха сменили своя живот с вашия, за да изпитат най-големите страдания, но Божественият закон не им позволява това. Привилегия е за един ангел да слезе на земята в плът. Това значи да се отвори пред него нов свят. Животът на земята остава неразбран, ако не се мине през него. И ангелският живот не може да се разбере, ако не се мине през него. Най-долният живот на ангелите е по-висок от най-възвишения живот на хората. Това се дължи на интензивността, с която ангелите живеят. По отношение на ангелите човешкият живот е като тоя на растенията. За да влезете във връзка с един ангел, той трябва да слезе на земята и дълго време да ви бута, докато ви събуди и раздвижи мозъка ви. Вие се чудите защо ви събуждат. Ангелът иска да ви каже, че при вас стои едно същество от висока култура, с което трябва да се свържете, за да научите нещо. Корените представят човешкия живот, а клоните – Божествения. Клоните се отсичат, а корените остават. Тогава ще знаете, че духовният живот е за млади хора, а не за стари. Старите трябва да си вземат шапките и да си отидат, няма защо да ме слушат. Старите ще ги изпратим в затвора с мебелираните стаи, с хубавите канапета и килими, дето има ядене и пиене; младите ще изпратим на нивите и градините да сеят и копаят и ще им ударим по десет тояги. Ако ви ударят по десет тояги, ще знаете, че сте от избраните. Вземат ли парите на някого, той полудява. Сегашните хора, вярващи и безверници, искат да минат за герои. Според мене герой е оня, който може да живее с трева и без пари. – Може ли да се живее без пари? – Може, но не при сегашния строй и сегашните условия. Щом е дошъл на земята, човек разполага с някаква сила, с известни дарби и способности, от които богатите хора ще се ползват. Ако твоите мускули са здрави и можеш да работиш, богатият, който има нужда от канапета, ще те накара да направиш такива. Ако не си силен, способен или даровит, никой няма да ти даде работа. Богатите хора са неспособни за работа; бедните са способни, те работят на нивите и градините. Богатите живеят в ограничения, обиколени с канапета и килими. Сега аз не ви упреквам, не казвам, като отидете в домовете си, да изхвърлите канапетата и килимите си. Преди всичко вие нямате доблест да направите това. Дръжте килимите и канапетата си, докато цар Амар ви удари десет тояги. След това може да напуснете затвора. Щом излезете на свобода, прекръстете се и хайде на нивата. Ако сте праведни, ще ви ударят десет тояжки и ще ви изпратят на нивата. Ако сте грешни, ще ви поставят в добре мебелирани затвори, дето има ядене и пиене. – Защо Амар наказвал праведните, а възнаграждавал грешните? – Той възнаграждавал грешните за безстрашието и смелостта им, а наказвал праведните, защото били страхливи. Низшия живот, т.е. злото, ще използвате за корените на вашия живот, а висшето, т.е. доброто – за цветовете и плодовете на вашия живот. Тия два живота във вас трябва да се примирят. Казвате: „Обществото трябва да се измени, хората да станат добри“. – Докато разбиранията на хората не се изменят, нито те ще станат по-добри, нито обществото. При сегашните разбирания на хората Царството Божие не може да дойде на земята. От вас се иска съзнателна, интензивна работа върху ума, сърцето и волята. Работете ден и нощ върху себе си, без тревоги и безпокойства. Ако в ума ви влезе една лъжлива мисъл, в сърцето – едно лъжливо чувство, и във волята – лъжлива постъпка, изхвърлете ги навън по всички правила на окултната наука. Това, което преживяваме днес и усещаме, че тежи над главите ни, е карма на цялото човечество. Това е дълг, който трябва да изплатим. Всички ще бъдат засегнати от общата карма на човечеството. Всеки ще понесе нещо от нея. Оная жена, която се взима, ликвидира вече с тая карма. Тя е свободна от задължения. Другата жена, която остава, не е ликвидирала още с кармата. И тъй, сегашният живот изисква от нас смелост и решителност, за да използваме разумно условията, които ни са дадени. Не казвай, че не си способен, но използвай дарбите и способностите, които имаш. Ти не си използвал една стотна част от това, което Господ ти е дал. След всичко това искат да ни убедят, че силата е във външния живот. Не, Божественият живот не е във външния блясък на нещата. Божественият живот е скрит в нас. Значи в нас е скрита оная сила, която създава благородните чувства, която хвърля светлина на нашия път. В тая сила е реалността на нещата. В Божествения свят не се плаща за никакви служби. Там всички работят даром, от любов. Следователно не мислете, че духовният свят е на настроения и приятни чувства. В духовния свят се крият причините на нещата. Той обяснява защо вашият живот е такъв, какъвто го виждате. Духовната наука обяснява защо живеете по тоя начин, а не другояче. Светът е създаден така, че не може да минете по друг път, освен по тоя, по който сега вървите. Никой не е в състояние да измени вашия живот; никой не е в състояние да ви отклони от вашия път. Земята, сама по себе си, ще се измени и ще влезе в нова фаза. Тя ще се повдигне в по-висока област, а с нея заедно ще се повдигнат и съществата, които я населяват. Сега ще питате защо съществува злото в света. Отговарям: Злото съществува като необходимост в развитието на Битието, но не като благо. Без тая необходимост вие щяхте да бъдете в положението на падналите ангели – демони. Благодарете, че има кой да ви измъчва. Иначе, вие щяхте да измъчвате по-долностоящите от вас. Ако няма кой да ви мъчи, вие щяхте да мъчите другите и да паднете в пропастта. Ако си богат и неразумен, невидимият свят изпраща един лош дух да те обере. Иначе ти щеше да причиниш пакост на своите ближни. Ако си здрав, ще дойде един лош дух да ти причини нещастие, от което да заболееш. Така ще те запази да не правиш пакости на близките си. Косвено, без да съзнават, лошите духове ви правят добро. Ако съзнаваха това, нямаше да ви правят пакости, но вие щяхте да страдате повече отколкото сега. Иде време и вие да се повдигнете, да излезете от постоянните тревоги за прехраната. Духовните хора трябва да бъдат умни, да не работят с фантазии, но с реалностите, с видимото, с осезаемото. Те трябва да знаят кое е вярно и кое – невярно. Човек трябва да развива всички свои чувства и способности. Чрез обективния си ум той ще създаде веждите си; чрез разсъдъка ще създаде челото си. Всеки трябва да се развива всестранно, да създаде правилна форма на главата си. Без чернозем никакво жито не се ражда. Бяла земя житце не дава. Бели хора, бяла жена житце не дават. Черните хора, черните жени хубаво житце раждат. Казваш: „Лош, черен е тоя човек“. – Черен е, но жито ражда. – Тоя е бял човек. – Бял е, но жито не ражда. – Какво трябва да се прави? – Ще турите бялата жена в черната и те заедно ще родят много плод. Това е закон в природата, който трябва да се използва разумно. Бъдете смели и решителни в живота си и знайте, че светът е създаден за вас, да се учите без да поддържате лоши мисли и чувства в себе си. Вървете смело в Божия път без да се отклонявате, без да го изопачавате." "Двете жени" , беседа, държана от Учителя на 12 юни 1921 г., София

"Аз зная друг пример за един американец в Америка, който наследил 15 милиона лева злато, но ги раздал всички, а сам той пак си остава метач по улиците. Този човек може да го вземете като образец на характерен човек. " Той знаеше П.П. Цитатът е от Слънчева в темата "Мисъл за деня" - Благодаря! "Единствената реалност в света е съзнателният живот, който се проявява чрез светли мисли, възвишени чувства и благородни постъпки." "Двете жени" Беседа от Учителя, държана на 12 юни 1921 г. в София П.П. Цитатът е от Розалина в темата "Неделни беседи" - Благодаря!

Ние се "самоубиваме" и "убиваме" всеки ден с негативните си мисли и чувства, постъпки и думи, с нашата грубост, неосъзнатост и неразумност. Когато нараняваме другите, всъщност нараняваме себе си и когато нараняваме себе си, нараняваме другите около нас. Голям егоизъм е човек да мисли само за себе си - самоубийството и убийството са форми на егоизма, на слабостта и безлюбието и алчността в човека, който иска внимание само към себе си - и колкото и да му дават околните, той е вечно неудовлетворен и недоволен. Така низшите духове черпят силите ни. Когато човек е изгубил смисъла на живота, значи не е бил истински "смисълът" на този живот - самоубийството, и което и да е насилие, не само не решават нищо, а водят до още по-тежки следствия. Тежко е, когато човек няма вяра в Живота, в себе си, в Доброто под различни форми. Понякога ние трябва много да страдаме, за да оценим какво имаме, а не постоянно да изброяваме какво ни липсва. Ето нещо от беседите на Учителя, които са за реалните ситуации в ежедневието ни: "Неразположение значи следното: например ти кажеш – не искам да уча – не съм разположен – не искам да ходя – не искам да ям – нямам разположение. От горните товари кое е по-силно? Неразположението по-силно ли е от пукването? (Пукването е по-силно). Добре. Сега, ако се пукне, ще изчезне неразположението. Докато не се е пукнал човек, неразположението остава, но щом се пукне, неразположението остава ли там? (Няма го). Като се пукне той може ли да се самоубие? (Не е ли самоубийството следствие на пукването?) Не. Той като не може да се пукне, ще се самоубива. Закон е: Дойде ти едно неразположение, ти може да имаш вяра, може да си следвал университет, дойде ти едно неразположение, ти не можеш да се справиш с него. Ти как ще се справиш със своето неразположение? Ти трябва да изучаваш тежестите. Неразположението е известна тежест. (Чрез музика може да се смени неразположението, казва Цеко). Колкото и да знаете, човек, който не може да употреби науката, той прилича на едно натоварено животно." " Знанието сега е потребно да можете да ходите свободно. Мнозина от вас казвате: Крайно съм неразположен, ще се пукна. Щом искаш да се пукнеш, много пари имаш. Пусни малко пари. Казва някой: Искам да се самоубия. Защо ще се самоубива? Най-големите престъпници в света са самоубийците. Няма по-големи престъпници от самоубийците. Един човек, който се самоубива, той може да отреже главите на хората от целия свят. Той казва: Дето ще отида да режа главите на всички, по-добре е да отрежа главата си. И човек, който дръзне да убие себе си, няма да дръзне да убие и другите. И като убие 10 души, най-после убива и себе си. Каква работа е свършил той? Самоубийството, пукването и неразположението, това са чужди идеи останали от далечното ваше минало. Сега си неразположен, сега се пукате, сега се самоубивате. Защо човек ще се самоубива? Трябва да намерите равни сили, а друга на неразположение. Какво нещо е неразположението? Коя е равна сила друга на пукването? Да цъфнеш." Знание и приложение, МОК, 1931 г. "Като не намираш причината на недоволството си, казваш: „Идва ми да се самоубия!“ – И затова има цяр. Ще те сложат на земята и ще ти ударят 10–20 тояги. Ти започваш да викаш, да се молиш да те пощадят. Ако не можеш да понесеш боя – малкото страдание, как ще понесеш най-голямото страдание – самоубийството? Ти ще страдаш и на онзи свят. Въобразяваш си, че като се самоубиеш, ще благуваш. За предпочитане е голямото страдание на земята, отколкото да мечтаеш за голямото благо след самоубийството. Между вас няма нито един, който мисли за самоубийство. Може животът на някого да е дотегнал, но той не мисли за самоубийство. Защо му е дотегнал животът? – От безразборно ядене и пиене. " "Казваш: „Нещастен съм, три дни не съм ял, нямам пари, всичко изгубих“. – Радвай се и на това. Твоето нещастие е временно. Ти си изгубил парите си, но с тях са нахранени 40 бедни хора. По-рано ти беше сит, а сега са сити 40 души. Плачеш за своя близък, че заминал за онзи свят. – Радвай се, той е щастлив. На земята беше нещастен. Трябва ли да плачеш за един щастлив човек? Скърбиш за приятеля си, че е в затвор. – Не скърби, той сега учи. Докато е бил свободен, нямал време за учене, а сега учи, придобива знания. Вие не разбирате Божиите пътища. Знайте, че всичко, което става в света, е за добро. Удариш се някъде, благодари, че не си се ударил по-лошо. Някой ти каже една добра дума – благодари; каже ти обидна дума – пак благодари." " Несъзнателно човек прави такива движения, от които трябва да се освободи. Изпращаш приятеля си и плюеш. Той мисли, че плюеш на него." Отношение към природата "Обичьта е една необходимость. Защо трѣбва да живѣемъ? – Животътъ е една необходимость. Защо трѣбва да се учимъ? – Учението е една необходимость. Защо трѣбва да работимъ? – Работата е една необходимость. А сега, нѣкой казва: азъ не искамъ да живѣя, искамъ да се самоубия. Самоубийството не е една необходимость. Прѣдставете си, че живѣете въ единъ свѣтъ, непоносимъ за васъ и искате да се хвърлите отъ една висока скала надолу, да се самоубиете. Но онѣзи висши, разумни сѫщества измѣнятъ вашето твърдо вещество въ въздухообразно, и вие падате отъ скалата, като едно леко перце, не можете да се убиете. Послѣ, искате да се хвърлите въ нѣкоя нагорещена пещь, тамъ да изгорите. Но тия сѫщества прѣвръщатъ материята ви въ огнеупорна, и вие не можете да изгорите. Навсѣкѫдѣ търсите смъртьта, но не можете да се самоубиете. Питамъ: защо не можете да се самоубиете? – Не зависи отъ васъ. Нѣкой пѫть е благословение човѣкъ да умре. Защо човѣкъ иска да умре? – Всички хора, които искатъ да умратъ, то е затова, защото иматъ желание да ликвидиратъ съ старитѣ си дългове. И дѣйствително, тѣ забравятъ дълговетѣ си, като умратъ, но законътъ е такъвъ, че слѣдъ като дойдатъ втори пѫть на земята, пакъ ги хващатъ. А дали приемате прѣраждането, или не, това за природата нищо не значи. " Ти си!

Много светли коледни мигове за всички съфорумци и за децата ни!

"Страданиеята са едно благо. Имаш голяма неприятност в живота си и колко е мъчно да повярваш, че всичко ще се превърне в добро. В дадения случай е важно да повярваш, да надделееш над условията; това е за силните душш. Всеки има препятствия според степента на силата си. Всеки, който страда, е придобил нещо, без да знае. Нося дина на рамото си - страдание е, свалям динята да я разрежа - радост е. Страданията са едно благо за онзи, който ги разбира. Из главата "Страданията водят към добро" от книгата "Акордиране на човешката душа", том 1 Страданията причиняват едно голямо благо, понеже без тях човек много ще пострада. Без страдание човек може да ръждяса. Радостта показва, че си чист, а скръбта показва, че си я изгубил. А Чистотата е закон на Живота. Страданията са филтър, който филтрира всички мисли, чувства и постъпки. Страданията са огън, който пречиства. Човек да се радва не на страданието, а на резултатите, които ще дойдат след това. Неразбраното страдание състарява. Затова разберете страданието научно. Дойде ли то, внася сериозност и Чистота. Страданието е един Ангел в работни дрехи. Страданието ще те заобиколи с един кръг, за да не те подчинят и да те оставят на мира низшите, тъмните същества, които се навъртат около теб. При страданието ти повдигаш съзнанието си и така се освобождаваш. Ти се украсяваш с наниз от елмази и смяташ да излезеш навън, но като дойде страданието, не излизаш и няма кой да те обере. Направете превод, защото много добро намерение има страдаинето. ...то удря, но удря с Любов. Агрономът нали обрязва лозата и дръвчетата? ...в мъчнотия кажи си: "Бог ме обича и аз Го обичам. В Бога всичко е добро." Из главата "Страданията пречистват и развиват добродетелите" от книгата "Акордиране на човешката душа", том 1

Из книгата "Учителят говори", мисли за Христос: Ала със своето слизане на Земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта Пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова, когато запитват Христа защо е дошъл на Земята, Той отговаря: "Аз затова се родих и затова дойдох в света, за да свидетелствам за Истината." Тези думи обаче са една математическа формула. Въпросът за идването на Христа е един от най-дълбоките въпроси в човешкия живот. Познават ли Го днес? Когато Истината се яви в света, тя няма да се облече в царски дрехи, а в скромна премяна. Така и Христос се яви преди две хиляди години в проста форма, в която хората не можаха да Го познаят. Ала такива са законите на този свят. В тази проста дреха - привидно човек като всички други хора, дори и учениците Му не Го познаваха напълно. Само трима от тях видяха при преображението на Христа, т.е. Неговата вътрешна страна. В тази вътрешна Светлина те го видяха и познаха такъв, какъвто беше между Ангелите. "Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете небесните?" Като говори за небесните неща, Христос е подразбирал великите мистерии на Слънцето. И когато Христос се е молел, молитвата за Него е била разговор с Разумния свят. Чрез молитвата Христос е вилзал в разговор с Невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога. Чрез молитвата Невидимият свят предаде на Христа онзи велик урок, който Той имаше да учи на Земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот. Едва след разрешаването на своята трудна задача Христос е разбрал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките Си страдания. ...На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания - най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие до дъно чашата на страданията - онази чаша, в която бяха събрани всички горчиви утайки на миналото. Ала в тези кондензирани, интензивни страдания, Нему се разкриха всички тайни на миналото. И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: "За този час Аз дойдох." Чрез могъщата алхимия на Любовта, Христос претвори отровите, събрани в тази чаша, и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. ...Пред Него е стояла алтернативата - или да призове Ангелските легиони, с помощта на които да унищожи еврейския народ и Римската империя, сиреч да си послужи с методите на миналото, с Мойсеевско-Илиевския метод на силата и меча, с методите на древните магове и адепти, или да приеме чашата и кръста и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта. Христос избра второто и това беше един пръв по рода си опит на Земята. И наистина, ако Христос се беше уплашил от страданията, ако се бе уплашил от кръста, на който отпосле Го разпънаха, от гвоздеите, с които Го приковаха, от копието, с което Го пронизаха, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача за повдигане на човешката душа. Той разтопи и поругания, и удари на бич, и кръст, и гвоздеи, и копия с огъня на Любовта - едничкият Огън, който може да разтопи оръжията на насилието. И опитът Му излезе сполучлив. ...Така Христос разреши една задача, от която завише бъдещето на цялото човечество. ...Христос положи живота Си, за да живеят те в онази Любов, която Той им даде. ...В страданията на Христа се крие нещо велико. ...две велики качества на Христа - Неговото безподобно търпение и Неговото смирение. От очите Му не е капнала ни една сълза. Това е велико търпение, това е самообладание, това е Любов! Това е канара, която нищо не може да разбие. ...Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение - Възкресението. Христос възкръсна и чрез Възкресението Си победи смъртта. ...Христос не носи докрай дървения кръст. Той го носи само до известно място и после го хвърли на Земята. Хората мислят, че Той го е хвърлил, защото изнемогвал под неговата тежест. не, Христос не беше слаб човек. Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството какво го очаква. Той искаше да каже: "Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървен кръст не искам!" Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос! Хвърлил дървения кръст на Земята, Христос се изправи и пое прав Своя път към Голгота. Приковаха Го на кръста. Ала и на кръста много не стоя. Той сам се откова. Как? - Като излезе изтялото Си и отиде при Йосифа Ариматейски. Погребаха Го и запечатаха гроба. Но и оттам излезе. Той не искаше да остави тялото Си в гроба, защото то беше живо. Той сам го възкреси. Ангелът, който причини смъртта Му, занесе душата Му в ада, но и тук Христос не стоя дълго. С влизането Си в ада Той причини цяла революция - Той раздвижи всичките му жители и ги пусна на свобода. Не мислете, че след Възкресението Си Христос беше сам - в ада Той беше вожд на цяло войнство от Ангели, които очистиха ада от всички затворници. ...Христос бе сърцето на Бога и затова Той възкръсна. Божието сърце не може да умре. И то се възвърна там, откъдето бе дошло. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, то вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и даде нов импулс на Божественото кръвообрашение на Живота."

Вече съм изразявала моето мнение по темата. Ето нещо, което вчера прочетох от Учителя в книгата "Учителят говори": "Това, че човекът ще умре и ще изчезне, е първата лъжа, която е внесена в света. Има нещо у човека, което не умира - и в този, и в онзи свят. Това, което не умира, това, което не се разлага, това, което не изчезва, то е човекът . То нито остарява, нито се помладява. Когато говорим за човека, ние разбираме душата. Ако имащо Божествено у човека, то е Светлата душа, която мисли. ... Има степени на човека. Под човек ние не разбираме само онова същесство, което живее на Земята. Човекът съществува не само на Земята, не само в Слънчевата система. Той населява цялата звездна Вселена - всички слънца и планети. Планетите и слънцата са населини със сещества от разни степени на интелигентност. Не е важно какви тела имат те. Те са разумни същества и принадлежат към една и съща човешка раса. Тази раса постепенно се развива. Много от човешките същества по другите системи са далеч по-напреднали от човека, защото са излезли по-рано от великия първоизвор на Живота. Тяхната Мъдрост е толкова велика, че културата на хората, в сравнение с тази на Сириус например, е още в своите пелени. Съвременните хора пред съществата на Сириус не са даже и деца. Но човекът е вечен пътешественик. Земята не е била и няма да бъде едничко негово жилище..."