цветна дъга

Хамелеона: [Дали сме разумни служители на Бога? И как разбирате своята разумност? Кога сте я проявили? Изобщо разкажете за разумността... ] Не знам точно определение за разумност. Като се замисля, може би добродетелите са проява на разумността. Милосърдие, състрадание, добронамереност, благоразумие, умение да бъде човек тактичен, да не прибързва, да е съпричастен към радостта или болката, да се себевладее вместо да проявява гняв, раздразнение и всякакви такива неприятни емоционални състояние - може би са проявление именно на разумността. Кога се проявява? Трудна работа е да се себевладее човек. Себевладеенето е проява на истинско благоразумие. Може би е въпрос на еволюция - на много падане, много нараняване, много дълго лекуване, оздравяване и преосмисляне...

Хич нямах намерение да пиша, но като прочетох всички постове внимателно, се реших. Впрочем, някой случайно да е прочел поста на Вили? Освен Ани, Хамелеона и Eshavt, може да пропускам някого, да прощава. И ако е прочетен постът - как така не е разбраво ясното Слово от Учителя? Поздрав за Вили, Хамелеона, Ани, Eshavt и всички останали участници, с някои от които ще си позволя да не се съглася. Донка […Истинският Учител няма нужда от медиуми, за да стигне до всеки, приел да бъде негов последовател. Казвам го от личен опит.] Как така от личен опит, Донче? Ами Бог ти е изпратил един невидим Ангел, който ти е нашепнал нещо в ушенцето на сърцето ти и то се е отворило като извор на доброто Borislavil [Медиумизмът е основа, за да бъдеш ясновидец, пророк, Духовен Учител, истински творец, лечител... Но проблемът е, че има висши и низши прояви на медиумизъм...] Добавям уточнение от Учителя: "Ако ученикът няма Любов в сърцето си, не се приема в Школата. Ако вие като семенце не можете да се посадите в Любовта, ако не сте готови да жертвате всичко за Любовта, ще бъдете обикновени хора. Всичко може да бъдете, но никога ученик на Братята адепти, никога Синове на Царството Божие. Ако една малка постъпка на вашия приятел може да ви съблазни, не сте готови за ученици." ....Казано е: "Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие". Това значи: ако не станете чисти, не може да влезете в Царството Божие." Из "Извора на Доброто", гл."Пътят на ученика" Хамелеона [Аз чета Словото от Учителя, от доста години и няма начин да не ми повлияе. Е, още не съм се превърнала в гуру , но пък моето споделяне сигурно влияе на някого... Както и всеки пост от съфорумците също влияе на мен... Има обмен.] Поздрав от сърце, Хамелеона! За всички ти постове, не само сега Хамелеона: [Опасявам се, че не съм съвсем съгласна с Венцислав. Съжалявам] . И аз не съм съгласна с Венцислав, ама хич не съжалявам. Съжалявам него. Ани [Казваш, че за да различи човек с какъв медиум си има работа, трябва да притежава една от духовните дарби, за които говори апостол Павел - дарбата да различаваш духове. Това много важна дарба! Но колко хора я притежават? Всъщност притежаващите тази дарба вече са медиуми.] Не всички медиуми притежават дарбата различаване на духовете. Това изисква съвършена чистота, но няма да обяснявам повече. Апостол Павел - той е част от Светлината. Малцина са от Светлината. Ася_И Затова Учителя никъде не казва: моите беседи, моите лекции, а Словото, защото това са слова (извън нашите понятия - записи), които ни дават знанието и които си съществуват независимо от нас и сегашния момент. Точно това, Ася, означава медиум - да станеш проводник - не моето, а това, което преминава през нас и ние го проявяваме. Учителят е Светлина - проводник е на Светлината. Ако друг е мрак - проводник е на мрака. Eshavt [За мен критерия за медиумичен текст е сиянието което излъчва.] Супер, Eshavt точно това е ! Вили [Та оная вътрешна сила седи в това: Мислене, както Бог мисли! Когато човек се подчинява на закона: „Да мислиш, както Бог мисли!“ Господ да ти показва всеки ден! Бог говори на човека веднъж, два пъти, три пъти. Ако не следва човек, Бог ще се оттегли и човек ще си понесе последствията. У всинца ви има познание. Добро желание всички имате. Но има един свят, който не можете да различавате. Мнозина от вас нямате оная наука, да разпознавате присъствието на един дух, който има задни мисли. Дойде нещо и те подбужда да извършиш нещо и не знаеш дали е добър дух или лош дух. И Писанието казва: „Изпитвайте духовете, от Бога ли са или не!“ До известна степен всички сте медиуми. Какво значи медиум? Няма някой, който да не е медиум. Та казвам, има медиуми, които разпознават духовете, а пък има медиуми, които не ги разпознават. Сега ония, които описват онзи свят, ще кажат, че тези напредналите души са черни. Това е така, верно е. Едните, напредналите души се различават със светлина, а пък у другите има тъмнина. Те са концентрирани в себе си, търсят да бъдат силни, имат съвсем други стремежи, а пък другите вече са минали тая фаза. Те работят, както Ангелите работят, служители са, изпълняват Волята Божия. Както в този свят, всеки един човек иска да бъде запознат с някой големец, това е много вярно. И в другият свят пак трябва да бъдеш запознат с някой големец. Отиваш в някое министерство, ако имаш познат някой големец, работата ти върви, а ако нямаш никакъв познат, не върви работата – започва отлагане, отлагане, да ти побелее главата." П.Дънов Запалена свещ] Ей го сиянието и нека сега някой да посмее да каже, че не е ясно - ще стане ясно, че не е в час

След хубавите постове - един мил момент и от моето вчерашно ежедневие. Малката ми дъщеричка много обича да храни и да говори на почти всяко коте в махалата. Но тъй като те много бягат, сега е на вълна охлюви - изключително внимателно ги слага в кошницата на колелото си, заедно с листа, които все така старателно ги къса, за да ги храни и завива - и по няколко пъти ходи на двора да си ги наглежда. Вчера бяхме на госити у баба й на село и реших да я заведа на слънчогледовите ниви - много са красиви. По пътя видя стадо козички - още отдалече ме попита може ли да ги погали, разбира се, че да. По-интересното беше, че една от всичките козички много смело дойде при нея и се галеше, сякаш чувстваше обичта на детето. Когато си тръгнахме, ми каза: "Мамо, нито коте, нито охлюв мога да задържа, искам една овчичка (вм. козичка) да си вземем. Явно децата имат нужда от това да проявяват грижа и внимание към същества по-слаби от тях. А ние, майките, се нуждаем от повече търпение и разбиране към детската природа.

доволството и недоволството Ако ги погледна от чисто обикновената средностатистическа гледна точка - някой от нас да е недоволен или доволен - и двете състояния са резултат на човешкото честолюбие. А то, честолюбието, разбрала съм, е поредният прът в колелото на духовното развитие, който да изкореня, както се казва за махането на "дяволския нокът" в една от беседите от МОК. Боли, но Учителя съветва неговото пълно изкореняване. Ако ги разгледам от позицията на Божественото Учение, на което ни учи Беинса Дуно, то тези две състояния не биха повлияли вътрешния мир на тръгналия по духовната пътека. И да са доволни, и да са недоволни, и да критикуват, и да не ни критикуват хората - всичко това е нещо, което ни учи - на търпение ли ще е, на смирение ли ще е, чисто и просто един по-задълбочен поглед - без докачане. Доволството обаче от окултна гледна точка - да бъдем доволни от всичко, каквото и да се случва в живота ни, това е Божествено качество, към което Учителя ни привлича с цялото си Слово. Това са Христовите идеи, за които Учителя говори непрестанно - перефразирам по памет: "Не се стреми да угаждаш на света, нито, що е в него. Стреми се да постъпваш така, че Бог да е доволен от теб/мен". Това е истински идеал в живота. За него си струва да жертвам себелюбието си, гордостта си, честолюбието си и всичките им "роднини".

Как някои хора(те си знаят) умеят да видят Красивото винаги, във всичко, въпреки всичко............ и как многото живеят в мрака, зле се чувстват от него и казват, че им е добре , допуснали са да се слеят с него, да проникне в жилите, в кръвта им......отровата и пропускат толкова възможности, които дава Светлината. Много тъжно нещо е слепотата. Ето още един метод от Учителя за справяне с душевните ни плевели (каквито са омраза, гняв, алчност, завист, мъст и т.н.): "Природата употребява разни методи за всеки ученик, но целта е една и съща: да кали човека, за да издържа на всички условия и да се развива. Бог е поставил човека в такива условия, при които да развие особени добродетели." "Който иска да развие Любовта, трябва да вземе последното място в света." "Считайте, че всичко в света е създадено добре. Считайте, че всичко, което ви се случва, съдейства за вашето добро. Това трябва да залегне дълбоко във вашите умове, сърца, души и воля." Из "Извора на Доброто" - гл."Божественият промисъл"

Цитат от поста на Хамелеона: "Но за бъдещата култура трябва да имаме поне 2–3 ръководни правила, които да прилагаме в живота си: първо – Заради любовта на Бога мога ли да извърша това? второ – За доброто на моята душа мога ли да направя това? – Трето – За благото на моя ближен мога ли да сторя това?"

Бих предложила на вниманието на всеки интересуващ се едно от Съкровищата на Учителя - книгата "ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО". А после? - ами каквото и да се прочете от Извора, все ще напои жадната душа.

Иска ми се да кажа, че е прекрасно и успокояващо, когато слушам, пея или си тананикам на ум Мантрата. Дори детето ми, когато слуша музиката предварително ме предупреждава да не я спирам, да я слуша отново и отново. Щом съм неразположена духом, ми се отразява невероятно балансиращо. Работата ми е силно стресова - щом си я "пусна" на МР3-та, наоколо хаосът остава - но в мен става спокойно, умиротворено - връща ме към Реалността, към Единния и Вечен Изгрев. Искам да споделя, че познавам Борислав от почти 18 години и е един от малкото сериозни, отговорни, сърцати и светли хора, с дълбочина на своя мироглед, за които се сещам с най-добро чувство. Бог с теб и да ти дава сили да посрещаш всички изпити с онази светлина, с която някога написа в една от книгите си: "Не знам защо обичам, знам само че обичам", ..."в Любовта няма причина"..."Обичам, просто защото не мога да не обичам"... Не знаех, че тази песен, която съм си пяла от толкова много, много години - почти 16-17 години и продължавам, сега ще се нарече Мантра - но знам едно - святото Име на Учителя и Неговото възпяване винаги може да даде само и единствено единствен резултат - Добро, Добро и пак Добро.

Цитат от Никола Дамянов: Тези думи ми напомнят за това колко ми е приятно да вляза в православен храм, когато няма хора - насаме със себе си, пукотът на свещите, мистичната тишина, молитвеното настроение и ....изведнъж жените, продаващи свещите започват на висок глас някакви разговори за "скъсаните гащи..." в света. За мен Паневритмията е свещенодействие и ако човек няма разположение и вътрешна вглъбеност, мисля си, че няма да има същностен ефект. Паевритмията е вдъхновение, не и въодушевление. Поне за мен.

Вили, винаги пишеш или даваш цитат точно на място - право в сърцето ми. Пиши по-често, че да прихващаме повече от благодатта, която се излива над теб.

Крушата не пада по-далече от дървото освен ако няма крачка да се премести. Крушата може да се промени в по-сладка и сочна, ако реши да си подслади корените.

Най-прекрасната комбинация, която действа безотказно съм разбрала е: на първо място е Бог, после съпруг/а, дете и всичко, и всички останали наща се нареждат толкова естествено превъзходно, че и сух залък да хапнеш, все едно си се нахранил с елексир. Кариера? И улицата да мета, пак ми пее сърцето. Семейство? Божественото сплотява отделната личност с друга в едно семейство, едно общество, един народ. Любов? Просто си щастлив да виждаш другия щастлив. Някой ще ми каже - "я не на мен тия" - сложила е розови очила, илюзии са тия работи. Да, ама не са. Илюзия е егоизмът, себелюбието, материалната изгода, алчността, пороците... Трудности - ами да, има ги. В изобилие. Ама те са най-хубавото. Чрез тях виждаме колко сме пораснали, къде сме и колко много път има още градината с бурени да стане приказна градина с добродетели. На "оня свят" няма да питат с колко кръпки ми е палтото–а аз даже нямам кръпки, а е ново всяка година. Ще ида с едно сърце, душа и ум, които са изработили или не са определени качества. Ако ме спъват малките камъчета, големите камъни ще ме смачкат. За това моята "тактика" е да се опитвам от големите камъни да се опитвам като скулптор да вая хубави статуи, а малките камъчета -и да ме спъват, аз си продължавам пътя, като си тананикам молитви, формули и песни. "Ако всичко е черно, аз ще бъда бял" Йогананда

Буболече: Точно така е. Има щастливи семейства. Щастието е да бъдеш не просто физически свързан с човека до теб - половинката, но и идейно, духовно, емоционално, душевно. Няма нужда от компромиси - щом обичам, естествено се променям, защото ми харесва да вижда радостната светлина в лицето на своя съпруг/съпруга. И аз ставам още по-даваща и виждам как, без да изисквам ми се дава изобилно. Компромис - значи, че има принуда. В любовта няма принуда. Слънцето не е принудено да дава светлина. То просто е Светлина. Нима Бог прави компромиси?!?! Тази Непреривна Любов, както Учителят я нарича, просто е непресъхващ Извор. Ние, хората, се учим да приличаме на Този Извор. Макар и да сме мизерно подобие, пак е прекрасно. Изворът не се уморява да тече, да тича с вълните си въпреки камъните, скалите - даже след сто години те придобиват чудни форми. Само ако човек се е научил да бъде пълен, когато е сам със себе си, може да изпитва пълнота с друг до себе си. Само когато човек се е отказал да се вкопчва в нещо или в някого, е стъпил на пътя на мъничката свобода, която някога ще го отведе при Голямата Свобода. Която е Отговорност в мисли, чувства и постъпки. Пожелавам от сърце да има повече щастливи семейства! Така ще има повече щастливи деца и щастливо общество. Но това всичко е резултат на искрена индивидуална работа над самия себе си. Да преодоляваме и превъзпитаваме душевните си плевели в чудна приказна градина от добродетели.

Винаги се радвам на твоите постове, хамелеона! Напълно споделям и това твое виждане.

Благодаря за Красотата, Infinity!

И аз ще се включа. Много ми харесва идеята за колективна молитва, мили съфорумци!

Няма лошо. Повече хора умират от преяждане и пресищане в какво ли не отношение и даже не разбират, че са отдавна умрели...не само буквално и "на ужким". Тъй че всичко е за добро

И вината е проблем, за който много съм мислила. Изпитвала съм я силно, дълбоко, болезнено, искрено. Самоупреквала съм се, критикувала съм се, дори жестоко. Но за жалост както трудно съм прощавала на себе си, така трудно съм прощавала и на другите. Както болезнено съм се самокритикувала, така също съм поглеждала и към околните. Нужни ми бяха години, години, години...За да разбера, да почувствам със сърцето си, с тихия глас на душата си, че от вина, критика, самокритика по начина, по който аз съм гледала и преживявала нещата, не е точният път, не е дори никакъв път. Защото води до повторяемост, до никъдето, а не до поправяне. Беше ми нужно събуждане като от дълбок сън, за да разбера, че сбъркам ли - нека го в и д я, нека го п р и з н а я, нека с търпение - капка по капка да се п о п р а в я м, защото той, навикът, не се изкоренява от раз, а с много наблюдение и искрени постоянни опити. Докато свиквам все още да постъпвам по другия начин. Докосна ме и започна да ме променя не вината, а искреното вътрешно разкаяние и прозрение, съвест, осмисляне и преосмисляне на даден проблем, който виждах в себе си. Промених се за много неща. И към себе си, и към другите. Имам още толкова много работа в моята градина...Прекрасно е да се прощава. Разбрах, че щом Бог търпи, защо аз да не търпя?! Щом Този, Който е създал цяла безграничност може да прощава и изтърпява какво ли не, коя съм аз - дори не съм прашинка, че да не простя? Толкова ли е важно чувството ми за значимост и честолюбието ми - пепел разпиляна, че да не мога да погледна с други очи на случващите се неща...на хората, на себе си...Когато детето ми направи нещо, вече се стремя, за съжаление невинаги успявам, да му кажа: то би ли се почувствало наистина добре, ако с него се постъпи еди как си - примери от живота, от чудните детски анимации и книжки колкото иска човек! Стига да знае думите, тонът, начинът да ги изрази, че да го докоснат отвътре. А без мекота,( не мекошавост), а без мекота - няма как се отворят "железните порти" на затвореното и несъбудено човешко сърце. Просто прозрях, че критикарството и недоволството с онова познато "Иииииииихх......ееееее..." Просто забива още по-дълбоко в земята красивото, благородното...Но битката с навиците е истинско бойно поле, на което не се садят цветя преди да са изкоренени бурените, да се разоре нивата на човешката душа чрез страданието-опит-осмисляне, защото това е все едно да посадя цвете и да започна да го дърпам да никне, защото бързам.......Ами смъртта ще го погълне. Много цитати ми идват наум. Но казано сега, макар и не така поетично, е изстрадано. Някога моята духовна майка ми беше казала: преди да забие човек ножа в другия, нека го забия в себе си. Старая се да бъда бдителна какви мисли, чувства и постъпки "забивам" в хората около мен в миговете ми на невежество. И веднага, щом се усетя, противодействам и се поправям, поне се опитвам, с положително. Преди няколко месеца, препрочитайки молитвите от Учителя, почувствах тази: МОЛИТВА КЪМ ВЕЛИКОТО СЪЗНАНИЕ О, безкрайно Велико Съзнание, моля Те, позволи ми да се приближа до Тебе и да бъда най-близко, безкрайно близко, за да се почувствам като главна част от Битието и да се осъзная като цяло, което е произлязло от Тебе. Освободи ме от всяка неправа мисъл, чувство, желание, съмнение, критика и самоосъждане. И нека да бъда най-смирен, както Ти би ме създал. Нека да Те усещам тъй близо до себе си, като най-близък приятел, с когото да не се разделям никога! Да ми бъдеш светлина в ума и да Те виждам в него, както виждам извън себе си. Да познавам само Твоите вечни Закони в Природата и в цялата Вселена. Твоята непреривна Любов да ме свърже с Тебе за всички времена. Амин. Бог с вас.

Тези думи ми звучат така: Аз съм нож, аз държа ножа, но ножът е само острие - няма дръжка. Ръката, която го хване, непременно ще се се разрани. Няма нужда от такъв набеден н е с ъ з н а в а н "бог" на себедостатъчната егоцентричност, на когото за жалост всеки ден се кланяме (а дори смятаме, че е "най-естествено"). Няма противоречие между Бог и Онзи, Който е "извор на вдъхновение", както се изразяваш,( без значение Името). Важно е почувстването Му. Аз не просто имам нужда, не просто искам да вярвам - просто нямаше да има"Мен", "сърцето "Ми" и т.н. , нямаше да има "Аз" без ВЕЧНИЯ, БЕЗГРАНИЧНИЯ, БЕЗИМЕННИЯ с много имена, за Когото Парамахамса Йогананда казва: “Бог може да се оприличи на един просяк: това е една особено затрогваща изразна форма – каза учителят. Той тъгува за нашето внимание към Него. Учителят на Вселената, от чийто поглед затреперват всички звезди, слънца, луни и планети, тича след хората и вика: “Не искаш ли да ми подариш своята любов? Не Ме ли обичаш, Мен – дарителя на всички дарове, повече от тези неща и предмети, които съм създал за тебе? Не искаш ли да Ме потърсиш?” Но човекът отговаря: “Много съм зает, имам много работа. Нямам време да Те търся.” А Бог казва: ”Тогава ще почакам.”” Веднъж видях една голяма купчина пясък, по която пъплеше една дребничка мравка. Тогава си помислих: “На тази мравка й се струва, че се изкачва по Хималаите”. Купчината пясък може да й изглежда чудовищно голяма, но не и на нас. Подобно на това милиони слънчеви години може да означават за Божия дух по-малко от една минута. Трябва да привикнем към това – да мислим в огромни представи: Вечност! Безкрайност!” “В творението изглежда така, като че ли Бог спи в камъните, сънува в цветята, събужда се в животните и ЗНАЕ в хората, че е буден.” Из "Казано от Йогананда" Колкото и да говоря за Любовта, ако ще и цяла лекция от три часа да изнеса, няма да постигна нищо, ако тези, на които говоря, не Я усетят в мен, че е Живот. Цитирам по памет Йогананда. Всеки от нас има радостта да Среща Бог чрез вътрешното докосване с Бог в нашите ближни(без да е нужно да Го назоваваме), тези, с които живеем, работим, общуваме и тук във форума също...

"Някой казва: "Култура може да съществува и без Бога". Отговарям: колкото животът на Земята може да съществува без Слънце, толкова и културата може да съществува без Бога." (Учителя)

Искам да споделя моя опит - изпробвала съм и знам, че медът действа ефикасно за бронхит. Знам, че много хора се страхуват да го дават на малки дечица. Моето вече е голямо, но от новородено бебе, на кърма беше и съм му давала, без да се страхувам, по мъничко. Когато тръгна на градина,всяка година октомври - февруари, винаги медът е любимец заедно с пчелна клеева тинктура, която трябва да се разреди с (преварена за бебето) вода - 5-8 капки тинктура в 100 -150 гр. вода, можеш да му я даваш и подсладена с мед. А за 4-7 годишните"каки" и "батковци" със сламка от много вълшебна чашка И многократно да се пие от малки и големи няма проблем. Но най-най-важната добавка - Вярата в Божествения Промисъл, че детето има сили и ще се справи бързо и лесно. Кашляла е страшно, но природната медицина - мед, клеева тинктура, хомеопатия, масаж(на точките на ръцете, костта зад ушичките, гръбнака)в съчетание с Вяра(нищо от определеното не може да се случи) и Любов(към Неизменния Родител и Той, Който живее в душата на детето), единомислие и спокойствие от мама и тати без съмнение и страх( те са пагубен съветник) -спокойната аура в семейството - и детето се възстановява бързо и лесно - действат чудодейно. Бързо възстановяване на Съкровището!

"Страданията не са нищо друго, освен огъвания, т.е. изкуство да се огъва човек. Когато те боли крак, ухо, око, глава, ти се огъваш на една или на друга страна, търсиш начин да си помогнеш. В този смисъл, огъването не е нищо друго, освен сценично изкуство. – Не може ли без страдания? – Не може. Невидимият свят се интересува от играта на актьорите, иска да види, как изпълняват ролите си.". Когато в организма на човека се съберат много нечистотии, които не могат да излязат по обикновените канали, природата образува циреи, чрез които нечистотиите излизат навън. Ние наричаме тези циреи "страдания". Благодарете, че природата изхвърля нечистотиите от тялото по пътя на най-малките страдания. Така че, страданията не са нищо друго, освен пътища, чрез които природата изхвърля нечистотиите от човешкия организъм. Като знаете това, благодарете на страданията, защото без тях щяхте да се отровите. Благодарете на циреите, които природата ви отваря. Ако природата не ви дава страдания, т.е. ако не ви отваря циреи, положението ви щеше да бъде още по-лошо. С циреи е лошо, без циреи още по-лошо. Със страдания е лошо, без страдания още по-лошо. Човек е дошъл на земята като ученик, да се учи." "Като се натъкват на страдания, хората се питат, не може ли без тях. Да се задава такъв въпрос, това е все едно, да се пита, не може ли човек да не диша. Както не може без дишане, така не може и без страдания. Това е все едно, градинарят да пита, не може ли да съществува само влажно време, а керемидчията да иска само сухо време." Учителя Бейнса Дуно от беседата "В Божественото училище" Напоследък много мисля за страданията и възможностите за развитие, които носят. Когато се натъкнем на противоречие, навикът на стария живот ни кара да му се противопоставим, да "закрещим, та цяло село да ни чуе", но истината е, че колкото по-бързо се осъзнаваме, толкова по-бързо излизаме от "дупката" на "блатните мисли" и виждаме "златото", което блести сред тинята - силата на СМИРЕНИЕТО, РАЗБИРАНЕТО, СЪСТРАДАНИЕТО, ПРОШКАТА... Доброто -Любовта, която започва да бъде НЕ ЗАЩОТО, НЕ ВЪПРЕКИ ЧЕ, а просто Обичаш, защото не можеш да проявиш друго, освен да обичаш. Не питаш този, който се "зъби", дали заслужава, не питаш, този, когото наричаме"егоист" (а нима аз съм светица), дали заслужава. Не мислиш - Просто Служиш, Помагаш, Обичаш.... Бог, Който е в Човека. Обичаш Невидимия, проявен във видима форма. Това някак много бавно започнах да си избистрям благодарение на осмислените противоречия. Не е лесно, но е красиво, а после става и лесно. Нужно е повече упражнение и всеки път става все по-леко, все по-лесно, все по-искрено - не като изкуствен "уд", а става естествен. Като дишането. А и виждаш, чувстваш и подкрепата на Бог чрез другите и чрез всичко проявено. Никога човек не е сам. Бог никога не изоставя човека, важно е човек да не пуска Ръката на Бог.

Азбуки: [Да обичаш значи да разбереш, да вникнеш в нещо, да усетиш пулса му, да бъдеш него и то да бъде теб. Да заобичаш злото означава да разбереш, че то иска, умира да бъде трансформирано, защото за него това означава да изпълни своето предназначение. То има същия Източник като доброто и крее да се върне към него. Хватката е, че не му е дадено да постигне това само (макар че така наречените "тъмни сили" точно от това заблуждение, че могат сами, изхождат в "безбожието" си - това е Луцифер). Злото трябва да се остави да бъде трансформирано, за него това е най-голямото изпитание - да приеме Любовта. А за доброто, да я даде - на най-"лошия".] Прекрасно! Изчетох внимателно всички по-горни постове. Радостта ми е, че има толкова светлина. А за тези, които се възмущават от злото: Няма как да стане едно добро Добро по силата на насилието, принудата. То, злото, има пред себе си вечността, за да се трансформира. Ничие възмущение, крясъци, наказания не са в състояние да го поправят, докато Любовта на Единния не дойде и не го докосне и то естествено се стопи като бучка захар в горещ чай. А че се случват "лоши" или "добри" неща - ами то всяко нещо си е на място - те, "лошите" и "добрите" неща, са просто видимия резултат на скрити и явни причини. Невежеството ражда слепотата ни да не виждаме със светлина. По памет цитирам от Учителя - Добрият човек не се е родил добър - той е работил животи наред, претърпял е хиляди мъчнотии и е изработил Доброто в себе си, а "лошият" - просто му предстои дългия път, т.е. не е лош, просто подлежи на развитие. Много красота има в силата да виждаме Доброто във всичко. Едва сега бавно започвам да прозрявам величието на Словото на Учителя. Всичко е, за да работим и да се учим. Красота.

Току-що разбрах за чудната тема - РАЗПРОСТРАНЕНИЕ на УЧЕНИЕТО! БЛАГОДАРЯ на хората осъществили и осъществяващи реализацията на разпространението на СЛОВОТО! Искам да споделя нещо - много силно и ефективно въздействие ми оказват аудиовариантите на лекциите от Учителя от МОК, музиката, аудиоварианта на Библията - слушам ги, когато чистя къщата, когато готвя, когато съм нервна и напрегната, когато нямам(се променя в конструктивен план ) или имам нагласа, още повече ми дава сила да издържа изпитите. А и на колкото мои близки и познати съм ги предлагала - резултатът и за тях е позитивен. И разбира се, най-важно е, както се каза, да живеем според Словото. Роди се една идея - ако има възможност в аудиовариант да бъдат направени формулите и молитвите, още повече аудиолекции, да се продължи и МОК от Учителя. Да заживеем, да дишаме, ден и нощ Светлината.

БЛАГОДАРЯ, КЪСМЕТЧЕ! БЛАГОДАРЯ и на теб, ХАМЕЛЕОНА!