Jump to content
Порталът към съзнателен живот

цветна дъга

Участници
  • Общо Съдържание

    162
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    2

Всичко добавено от цветна дъга

  1. "Разправят за един от българските писатели и общественици, че когато заминавал за онзи свят, поискал прошка от всички хора, които обиждал; същевременно той простил в себе си на всички, които някога са го обиждали. Велико нещо е да искаш прошка от онези, които си обиждал, но по-велико е да простиш на онези, които са те обиждали и причинявали пакости. Това е качество на великия човек. То не се постига изведнъж. Много трябва да работи човек върху себе си, за да го придобие. Направете опит, да работите поне една година върху това качество, да видите какво ще постигнете. Беден човек дължал голяма сума на един богат и не могъл да му я върне. Богатият не искал да прости дълга на бедния и постоянно го безпокоял за парите. Един ден бедният се разхождал край брега на реката и видял, че някой се дави. Веднага той се хвърлил във водата, хванал давещия се за ръката и го извлякъл на брега. В него той узнал своя кредитор. От благодарност към бедния, който спасил живота му, богатият го прегърнал братски и му простил дълга. Когато Христос казва да възлюбим враговете си, Той има предвид това положение, че през дългия земен живот на човека ще дойде ден, когато врагът му ще го извади от реката и ще спаси живота му. От вашия враг зависи да ви извади от водата или да ви остави да се удавите." В рова на лъвовете "Та сега, на първа ръка, вие трябва не само да съзнавате вашите погрешки, но и да ги изправяте. Няма по-лошо нещо от това, да съзнава някой погрешките си и да не знае как да ги изправи. Запример, аз бих могъл да накарам всички да се обичате. Знаете ли как? И то да се обичате тъй, както никога не сте се обичали. Трябва да ви туря всички в затвор, да ви наложат там хубавичко и тогава да ви съберат на едно място. Няма ли да се обичате? Я да сте затворени братя и сестри заедно, че да ви налагат, както са правили със старите християни, няма ли да се обичате? Само да ви съберат, да видите как ще се разговаряте мило и драго! А сега, понеже не сте в затвора, вие не се обичате. Не чакайте да ви турят в затвор. С такива методи разполага и природата. Тя мълчи, мълчи, но ви дебне. Един ден ви хване с щипците си и ви туря в ретортата си. Вие може да вдигате шум, да плачете – нищо не значи за нея. Знаете ли през колко реторти ще ви прекара тя? Ако вие изследвате живота на великите хора, музиканти, поети и други, пък и на пророците, ще видите през какви реторти ги е прекарала природата. Няма човек, който да не е минал през дисциплината на природата. Вие трябва да бъдете готови на всичко това. Според вас, коя е малката добродетел, която трябва да имате? (– Прошката.) Но трябва да си искате прошка един от друг. Ами като не си искате прошка, тогава? Да кажем, че някой от вас влиза в една гостилница и гостилничарят му казва: Един от вашите приятели яде тука и не си плати. Какво трябва да направите? Вие трябва да кажете: Извинете, моят приятел отдавна ме упълномощи да платя вместо него, но аз забравих. И ако имате пари, още този момент ще платите. (– Това няма ли да бъде лъжа?) – Не, погрешката е пак негова. Законът е верен. Щом този гостилничар ми казва, че моят приятел не си е платил, аз вече съм задължен да изправя неговата грешка, без да казвам нещо. Ако аз кажа на гостилничаря: Добре, аз ще платя за него – това е човешка постъпка. От моя страна ще направя благороден жест, ако аз извадя пари и платя на гостилничаря от името на приятеля си, без да му кажа какво съм направил за него. Това наричам аз солидарност в ядене и пиене. Вие ще кажете: ами да платя на този, на онзи гостилничар, какво ще стане с моя джоб? Не се плашете, това ще се случи може би веднъж в живота ви, но казвам: този е истинският начин, по който трябва да постъпвате. Във вас трябва да има готовност за такъв жест. Ако ти не можеш, ще повикаш друг, ще му кажеш: би ли платил за един наш приятел в гостилницата? Ще му кажете това и повече няма да му четете морал. Няма да казвате: Знаеш ли какво направил нашият приятел? Не, просто ще го повикаш и ще му кажеш: един наш брат забравил да си плати на гостилницата. Можеш ли да платиш ти? Ако не може и той, ще съберете помежду си пари, ще платите и ще си мълчите. Това е характер! Той като узнае, че съкласниците му са платили за него, в душата му ще се зароди едно благородно желание и ще каже: Както са постъпили моите приятели, така ще постъпвам и аз. Ето начин за морализиране. Другият морал не е дал нещо много възвишено. Такива трябва да бъдат и вашите отношения. Същият закон е и по отношение на хляба. Най-хубавото, което употребявам за себе си, трябва да дам и на приятеля си и да съм доволен от това. Така се създават добрите нрави в човешкия характер и добрата човешка мисъл." тук "Без обич няма прошка. Докато единият, и другият не приложат Божия закон, не изпълнят Волята Божия, никаква прошка не съществува." тук "Всякога зад прошката трябва да седи Любовта. Значи грехът, туй чувство на егоизъм, за което не сме готови да простим, то покваря най-хубавото, най-благородното в нас. Значи за благото на своята душа трябва да простим. Любовта изисква да се премахне всяко недоразумение, тя не търпи недоразуменията. Само така ще дойде тя. Този Божествен закон е всякога готов. Ако вие простите, трябва да простите в душата си, в себе си, а не само да разгласявате, че сте простили. Да простите, без да разгласявате. Аз съм срещал и мъже, и жени, тръгнат да разправят, че простили. Казват: „Аз му простих“. Не, онзи, който разправя, че е простил, не е простил. Като прося, трябва да имам туй самодоволство в себе си, че съм простил. Какви са признаците на прощението? По какво се познава, че съм простил? – Аз имам връзка с Бога вече. Нищо повече! Щом простя, както Бог иска, веднага ще дойде в ума и сърцето ми светлина и топлина и в душата си ще се усещам силен и мощен. Прощаването е вътрешен процес. Някой път аз мога да кажа, че съм простил, а като се върна вкъщи, пак изскочи грехът в ума ми. „Аз прибързах, че му простих, трябваше малко да го оставя да се помъчи.“ Петър запита Христа: „По толкова ли ??? пъти ли, тъй ли да прощаваме? По 7 пъти ли да прощаваме?“ По 7 пъти, значи да имаме подарък златни часовници. Казва Христос: „Трябва да прощавате 70 пъти по 7, и то без часовници“. Прощението изключва всички тези работи. Сега ние, съвременните хора, трябва да се пазим от самоизмамата. Запример, имаш едно малко благородно качество, но ти не си доволен от него, не си благодарен; бъдете уверени, че щом не си доволен от него, голямата добродетел няма да дойде. В злото, ако не си доволен от малкото зло, голямото зло ще дойде, а при доброто е обратно. Ако не си доволен от малката добродетел, и голямата няма да дойде. Действително, една от най-малките добродетели, това е да простиш! И защо хората не искат да прощават? Казват: „Да прощаваш, това е детинска работа“. Да прощаваш, това аз считам най-малката добродетел. Върху тази най-малката добродетел почива цялата съвременна култура. Вътрешното устройство на цялата тази култура почива върху тази прошка на земята, върху тази почва. И плодородието на земята почива върху прошката. Ако съвременните културни хора биха държали една статистика, щяха да забележат един велик закон на причини и последствия. Ще забележат, че всички гладни години, че всички епидемически години се дължат на липсата на тази най-малка добродетел. Липсва ли тя, веднага идват тези велики катастрофи. Туй, което засега се изисква от нас, то е приложението на Христовото учение, в дадения случай – да изпълним волята Божия – да простим! Но знаете ли колко е трудно да простим? Не е достатъчно само да простиш, но тъй да простиш, че да не помниш, да забравиш всичко, да не остане в душата ти никакво злорадство. Тази обида, която ти е нанесена, на мястото ѝ да посадиш най-хубавите растения; от туй зло да изкараш най-хубавите плодове. Този човек, който те обидил, един ден да го направиш най-добрия си приятел. Ами че така е! Двама души, които се убиват, които са си направили най-голямото зло, Господ един ден ще ги направи най-добри приятели. Ще им смеси кръвта. Не мислете, че вие можете да се избавите по някакъв начин, да не си простите. Не, по хилядите съчетания, този човек, който ви е направил най-голямото зло, Господ един ден ще го направи ваш брат, ваш господар ще го направи, ваш слуга ще го направи, ще ви постави при всичките възможности и условия да си простите. Ще ви накара да признаете, че този човек, колкото и да е лош, и той си има добри качества. Сега идваме до въпроса: „Ами как трябва да прощаваме?“ За да прощава човек, той трябва да бъде високоинтелигентен, много разумен човек. Съвременните християни казват: „Нас наука не ни трябва, изкуство не ни трябва. Науката не струва нищо, изкуството не струва нищо, ние трябва само да се молим на Бога“. Аз питам: В какво седи добрата молитва? Молитва, аз разбирам, първото нещо: Като се приближим до Бога, да кажем: „Господи, аз се постарах да простя на всички тъй, както Ти си ми простил“. Това е първият разговор. Вие казвате: „Аз искам да се разговарям с Христа“. Като те срещне Христос, първото нещо, което ще ти каже, е, че не си простил на своите длъжници. Някои казват: „Аз прощавам“. Не, не тъй. Христос ще ти каже, че ти не си простил тъй, както Той прощава. И ако кажеш най-малката лъжа, току изведнъж Христос ще дрънне със звънеца си, веднага ще дойдат всички онези, на които не си простил, и ще кажат: „Господи, не ни е простил“. Всички тия, на които не си простил, те са хроми, клосни, сакати, те си носят раните. Христос ще каже: „А, братко, хем не си простил, хем знаеш да лъжеш!“ Отгде иде лъжата? – Когато човек не е изпълнил Божия закон, а иска да се покаже правдив пред хората, той ще тури лъжата. И после ще почне да се извинява, че условията били такива, че Господ тъй направил. Не, не са виновни условията, не е виновен Бог. Казвате: „Ама в онзи свят ще има ли виждане?“ – Ще има, братко, ще има. Сега вие не виждате, защото сте с маски, тогава ще бъдете без маски. Този свят сега е бал-маске, не го знаеш отгде е. Не, не, всички тези маски ще се снемат и в онзи свят нещата ще бъдат реални. Сега виждаме колко са неестествени хората! Сега ние ще приложим закона на прощаването. Можем ли да простим, или не можем? Ще кажете: „Как ще се научим да прощаваме?“ Ето как. Имаш някой познат, комуто не можеш да простиш. Ще седнеш при хляба и ще си кажеш: „Туй жито е минало между камъните, смляно е заради мене, пожертвало е живота си заради мене“. Имаш едно хубаво теленце или агънце, заклано е, ще си кажеш: „Това агънце е станало жертва заради мене“. Ще погледнеш дрехите си, ще кажеш: „Колко овци пожертваха вълната си заради мене!“ Ако всичко това стана жертва заради мене, аз не мога ли в дадения случай да направя една жертва, да простя на един мой брат? И то не заради него. А заради кого? – Заради Онзи Великия Бог на Любовта, Който седи в дадения случай пред мене и Който ми е дал всичко. Господ никога няма да ви каже: „Да простиш!“ Ако чакате Той да ви каже да простиш, много се лъжете. Не, за Господа е все едно и когато мразим, и когато любим, Той няма да ни каже нищо. И ако ние не изправим нещата сами, Той ще ги изправи. Ако ние не простим навреме, Той ще вземе този, когото мразим, ще прекара ръката си върху него, ще заличи всичките му язви, ще заличи твоето име от неговия ум, и тогава този човек няма да съществува за тебе. Той ще го заличи. Господ ще направи него свободен, но ти ще почувстваш една голяма скръб, ще почувстваш, че си едно нищожно същество в света. Не, не, не, в ума на твоя враг и в ума на твоя приятел ти трябва да седиш като една запалена свещ, ти трябва да бъдеш като един любовен обект. Ти трябва да кажеш: „Има в света едно същество на Любовта! От този човек, от неговия живот аз разбирам какво нещо е Любовта“. Тъй трябва да бъде! Но трябват дълбоки разсъждения. А сега, седнат някои да спорят за много маловажни неща. Някоя сестра ще каже тъй: „Аз живея на небето“. Друга ще каже: „Аз пък живея на земята“. Казвам: Сестри, и двете живеете на земята, и двете живеете на небето, само че и двете не изпълнявате волята Божия. Това е, което аз зная. Едната живее на небето и виждам, че и тя не прощава; другата живее на земята, виждам, че и тя не прощава. Не, не, то е на сцената. Всички трябва да се освободим веднъж за всякога от тези лъжливи измами!" тук
  2. Бог да благослови всички, които са работили и съдействали за този филм да стигне до нас!
  3. Звучи ми също като от книга с мисли на Учителя. А що се отнася до критиките - много лесно критикува човек и много, много трудно вижда светлинката. А и Христос ни съветва да не съдим. Особено когато сме в неяснота по отношение на истината. А малкото, което съм чела от Сай Баба, музиката и песните са внасяли в мен винаги нещо хубаво. А и Учителят казва на едно място, че Светли Същества има във всяка раса, нация, култура, народи. Както Йогананда например. А Сай Баба за разлика от други "гуровци" не е с бели обувки от убито животно, нито с лъснати костюми и коли и сред "учениците" си на "високо" - но дори тези нямам право да съдя. И против Махатма Ганди, и срещу Далай Лама, и срещу Майка Тереза или който и да е - все се е намирало и ще се намери някой на светлото да сложи по едно черно петно и да каже "правил добро, ама ..." Едва ли Христос гледа одобрително на способността ни да виждаме "съчките" в чуждите очи, особено ако са нашите съчки, а не в чуждото око.
  4. Благодаря, Ани! Направо ми напълни душата.
  5. Здравейте, Florestan и Илен! Наистина в големия град има все повече хора, които правят чудесни междублоковите пространства. Не са изобилие, но ги има. Сещам се за четири поне в моя квартал. Ако помисля, ще изникнат и още. И те са толкова хубави, и хората ги пазят. И наистина има птичи песни, рано сутрин, когато е най-тихо, се чуват. А и през шумния и прашен ден също. Мога да намеря хиляди грозни картини наоколо. Тях всички ги виждаме. Но ми омръзна да си взирам вниманието в тях. Изморяват. Изтощават. Нищо не носи недоволството. Малкото хубаво, което има, него търся и в него се опитвам, колкото мога да видя. И тогава това малко хубаво наистина се оказва не чак толкова малко. Въпрос на насока на погледа. ................. Много е яко това с копането на царевицата, Диана, особено за "интелектуалци" с "дантелени шапки". Хубав ден на всички!
  6. Съгласна съм и с Елф, и със Слънчева. Много се радвам,че българите все повече и повече започват да ценят и създават красиви кътче сред иначе неприветните панелки. Все повече красиви градини и китни алейки кичат с аромат и цветове вътрешните околности на града. Малки и красиви мраморни, гипсови фигурки на елфчета, кучета, пейки, изкуствени езерца от найлон и камъни и прочие красят като скъпоценност кварталите. И хората, едва ли са с някакви "духовни" нагласи, просто обичат естетичното, хубавото, а покрай тези незнайни или знайни хора, и другите се радват и пазят. Наистина виждам развитие нагоре в съзнанието на българите. А и в град да живее човек, може, ако е в блок, да си направи за чудо и приказ терасите. А ако е в къща с дворче, е истински рай. Изобщо не усещам "града", не че не ми напомня за себе си соцстроителството, но виждам хубавото небе, слушам птиците как от ранно утро пеят - и в града, и в село, човек може да е в своя "ад" и "рай", ако не е в мир със себе си. Що се отнася до съседите - ако човек истински иска да се развива и да работи над вътрешния си мир, той просто го прави. Всеки, обичащ природата, иска полянка с цветя и розови бузки на децата, тичащи из просторнота селска, но и природата, и розовите бузки, и радостта ги има, ако сме намерили своя вътрешен мир и покой. Ако човек има идиличното и жадувано селище, а след работа занесе вкъщи "боклукчийската кола" от работното място - значи нищо няма и нищо не притежава, ако ще да живее и на най-божественото природно място. Кофата с боклук в ума и сърцето са пак там, и пак са пълни със смрад. Иначе идеята за екоселище е чудесна. Но екобанята на ума и сърцето е безспорно най-нужна. И може би, ако тя би се случила, нямаше да ни пречат нито съседи, нито панелките, нито който и да е, нито каквото и да е. И разбира се, ако всеки има материалната база и възможност да си закупи и заживее на екомясто, е супер. Радвам се на хората, които имат, но вече не се обременявам с желания аз да имам. Убедена съм, че онова, от което имаме нужда, ни се дава, и то изобилно, и ако не ни се дава нещо, то не е нужно в дадения момент. Нека повече хора имат такива материални възможности, пожелавам го на всички, но едва ли това ще донесе онова, което жадува душата и което ни кара да търсим всъщност алтернативите за екоживот.
  7. КЪМ СЛЪНЦЕТО Слава на тебе, че пак засияваш, сине небесен! Слава на дивния лъч В твойта усмивка, той всичко приветства, всичко обайва! Тъжно, в боязън и мрак Тънеше скрито творението: ах, красотата бе мъртва Дълго пред жадния взор. Ала от нежното розово лоно на облака рано С обич ти вдигна глава И ни разбуди в зарята на утрото; тя приветливо Своя пожар разгоря Над върховете и възвести ни твойта поява. Бързо започна нощта Да се оттегля в безбрежността на планините. После изплува и ти, Прелестно Слънце, стопиха се сивите страшни грамади! И като влюбени, ах, Дълго разделяни, гледа Небето с копнеж към Земята, Нежно пък смее се тя; Облаци на хоризонта сините хълми целуват; Въздухът чист е и лек; Всички ливади се къпят в блясъка мил на лика ти, С радостни трели ехти Хорът на птиците от позлатения злак на горите, Песни летят на възбог; Всяко създание опиянено ликува в блаженство: Весел е целият свят! Всичко това дължим, o, Слънце, на твоята обич. Отче небесен, прости, О, прости ми, че падам ничком и вместо тебе Боготворя твоя син! Ала ето че тръгва той с оня пурпурен облак, Литва над всички царства, Над необятните водни простори, пламти над Всемира: Долу превръщат се в прах Кралските тронове, сякаш в плесен искрят градовете; Ах! И самата Земя Става гроб. Ала Слънцето от висините се смее Ведро към времето-смърт И постига великата цел: сферите стопля. О, прекрасният лик, Пример за доблест, с дружески поглед нека огрява Дълго нашия дом, Докато в грохота на Вечността потънат звездите И ти самото заспиш! 1781 ФРИДРИХ ШИЛЕР
  8. И в подкрепа ще си позволя един цитат от беседата Възпитание на човешката воля 19 август 1921 г. "...В България трябва да се създадат по-добри условия, защото те сега са много дисхармонични. В България силите, които действат, са повече разрушителни, отколкото творчески. Който иска да разрушава, нека дойде в България, тук творчество няма. Посетете горите, ще видите дърветата изсечени; посетете някоя чешма – ще видите, че някой дошъл и я ударил с брадвата си. Разрушителният елемент надделява над творческия. Този народ е като една стихия, която постоянно руши. Затова европейските народи му поставят букаи, окови. Господ казва: „На това малко дете, наречено България, ще му турите два вида букаи.“ А то, като не си е взело поука, казва: „Много ми са тези букаи!“ Не, те са си точно на мястото, за да се научи да върви ~караишкин. Не трябва да се плашим. Туй, което сега става с българите, е най-голямото Добро, което им се дава. Господ сам се е заел да ни възпита; методи има, калъпи има – ще те тури в тях, може да риташ колкото си искаш, и докато риташ, ще минаваш от калъп в калъп. Докато не престанеш да риташ, няма избавление, няма да те освободи. И тъй, ще създадем мисълта, че тези условия са най-добри за нас, този живот е най-добрият. Страданията, които ни се дават, са най-добрите. Всичко това е за наше добро. Ще знаем, че Бог е, Който разполага с нашите съдбини и няма защо да се плашим. Ще дойдат глад, страдания, болести – няма защо да се плашим. Каквото и да дойде, трябва да знаем, че е от Бога. Бог е Този, Който е създал тоя закон. Доброто, което Господ ни дава, ние го приемаме за страдание, но като го разберем, става ни приятно. А вие казвате: „Господи, днес много страдаме!“ Ние няма да говорим вече за страдания, а трябва да казваме: „Господи, благодаря ти!“
  9. цветна дъга

    Духовни приказки за деца

    ПРИНЦЕСА СЕПТЕМВРИ от Съмърсет Моъм Най- напред на краля на Сиам се родили две дъщери и той ги нарекъл ден и нощ. След това се родили още две и той прекръстил първите две така, че всичките четири да носят имената на годишните времена: Пролет, Лято, Есен и Зима. Но с годините му се родили още три дъщери и той отново им сменил имената, този път избрал дните на седмицата. Когато обаче се родила осмата дъщеря, той дълго се чудил как да я нарече и изведнъж се сетил за месеците на годината. Отново прекръстил всички дъщери, като най-малката нарекъл Август, а тази която се родила след нея Септември. - Остават още само Октомври, Ноември и Декември – отбелязала кралицата – А след това отново ще почнем да ги прекръщаваме. - Грешиш отговорил кралят. – Мисля че 12 дъщери са предостатъчни за който и да е мъж, затова след раждането на Декември, за най-голямо съжаление ще бъда принуден да ти отсека главата. След тези думи той горчиво се разридал, защото много обичал своята кралица. Кралицата се почувствала малко неловко, тъй като знаела колко ще се разстрои кралят, ако трябва да и отсече главата. Но страховете им се оказали напразни защото Септември се оказала последната им дъщеря. Дъщерите на краля обаче се озлобили от това, че имената им били непрекъснато променяни, по-старите много повече защото на тях им се случвало по-често. Но Септември, към която всички винаги се обръщали само с това име, била с очарователен и мил характер. Кралят на Сиам имал странен навик, на рождения си ден не получавал, а раздавал подаръци и често повтарял колко съжалява че е роден само един път и може да празнува само един рожден ден в годината. Веднъж на един от своите рождени дни, той подарил на дъщерите си по един красив папагал в красива златна клетка. Деветте принцеси много се гордеели със своите папагали и всеки ден по един час ги учели да говорят. Скоро всички папагали можели да казват “Боже пази краля”(а това е доста трудно на Сиамски). Но една сутрин, когато отишла да каже “добро утро” на своя папагал, принцеса Септември го намерила мъртъв в клетката. Тя избухнала в силен плач, плакала толкова дълго че придворните дами като не знаели как да я утешат и какво да сторят съобщили на кралицата. Кралицата казала, че това са чисти глупости и за наказание детето да легне без вечеря. Придворните набързо сложили принцесата в леглото и я оставили сама, защото бързали да отидат на поредния бал организиран в двореца. И както си лежала гладна и плачела, тя видяла как в стаята и долетяла някаква птичка, кацнала до леглото и запяла. Изпяла и омайна песен за езерото, за върбите и за златната рибка която плувала между отраженията им. Когато птичката свършила, принцесата вече не плачела и съвсем забравила че е наказана. - Каква хубава песен! – възкликнала тя Птичката се поклонила, защото всички творци имат изискани маниери и се радват, когато ги хвалят. - Искаш ли да остана при теб вместо папагала? Е, вярно не съм красива като него, но гласът ми е много по-приятен. Принцесата плеснала с ръце от удоволствие, а малката птичка кацнала на ръба на леглото и я приспало с песен. На следващата сутрин, щом отворила очи, принцесата чула някой да казва “Добро утро” и видяла че птичката е още там. Когато придворните дами внесли закуската, тя клъвнала ориз от ръката и след като закусила, отново запяла така омайно, че придворните дами се слисали, а принцеса Септември се почувствала безкрайно горда и щастлива. - А сега искам да те представя на моите осем сестри- казала тя. Изпънала показалец и птичката кацнала на него, после тръгнала из двореца и посетила една по една принцесите, като почнала с Януари и свършила с Август. На всяка от принцесите птичката изпяла различна песен. А папагалите можели да казват само “Боже, пази краля”.Най накрая тя я показала на краля и кралицата. Те били изненадани и очаровани. - Знаех си, че постъпвам правилно като те наказах без вечеря снощи – казала кралицата. - Тази птичка пее много по-хубаво от папагалите – обадил се кралят Принцесите, които както вече казахме били озлобени, се ядосали от тази забележка, а папагалите направо се вбесили. Принцеса Септември обаче тичала из целия дворец и пеела, а малката птичка летяла над нея и и пригласяла сладко като славей, защото наистина била славей. Така минали няколко дни и накрая осемте принцеси се събрали и обмислили план. Те отишли при Септември. - Клетата ни Септември! – започнали те – Толкова ни е мъчно че твоя папагал умря и сега си без опитомена птичка, ние събрахме джобните си пари и с тях искаме да ти купим един прекрасен папагал със зелени и жълти пера. - Не си правете труда – отговорила Септември – Аз си имам птичка, която пее най-сладките песни в света, за какво ми е притрябвал папагал със зелени и жълти пера? - Смешно е да твърдиш, че тази птичка е твоя. Та тя идва и си отива когато пожелае. А и къде е твоята птичка сега? - Отиде да види своя тъст – отвърнала глухо Септември . Ами ако я е забравила, или харесала някой друг? Това било ужасно а и - А защо си толкова сигурна че ще се върне? – попитали принцесите - Защото винаги се връща, затова. - Недей повече да рискуваш – обадили се в един глас принцесите – Ако се върне, което наистина ще е голям късмет, пъхни я в клетката и я дръж там. Само така ще си сигурна, че ще е твоя. Те си отишли като оставили Септември много разтревожена. Сторило и се, че птичката се бави прекалено дълго. Може би нещо и се е случило. Човек никога не може да бъде спокоен. Та нали има толкова ястреби и соколи, а и хора които ловят птици с примки времето течала мъчително бавно. И тогава някой изчуруликал в ухото на Септември и тя видяла че птичката стои на рамото и. - Ужасно се страхувах да не ти се случило нещо- казала принцесата. - Всъщност за малко да не се върна тази вечер. Моят тъст дава бал и всички настояваха да остана, но се страхувах че можеш да се безпокоиш. Едва ли можела да каже нещо по-неуместно при така стеклите се обстоятелства. Септември усетила силните удари на сърцето си и решила да не рискува повече. Пресегнала се и взела славея в ръка, отнесла я до клетката, пъхнала я вътре и затворила вратичката. - Що за шега е това ?- попитал славея - Не е никаква шега, някои от котките на мама се разхождат из двореца и за теб ще по-безопасно да останеш там. Няма да мога да мигна цяла нощ, ако не съм спокойна че си на сигурно място. - Е щом е само за тази нощ, добре – успокоила се птичката. Нахранила се и след това запяла, но изведнъж спряла. – Не зная защо но нещо не ми се пее тази вечер – извинила се тя. - Поспи си тогава – предложила Септември. След малко запали и двете. Но щом се зазорило, принцесата се събудила от пронизителното цвъртене на птичката. - Събуди се ,събуди се – писукала тя – Отвори клетката, искам да летя докато още има роса навън. - Много си си добре там – казала Септември - Имаш прекрасна златна клетка, моите придворни дами ще ти сервират три пъти дневно, няма да се грижиш за нищо и ще можеш да пееш колкото ти душа иска. - Не ставай глупава – възразила и Септември – Сложих те в тази клетка защото много те обичам. Изпей някоя от твоите песни сега. - Пусни ме, пусни ме – молела се малката птичка. Но малката птичка се свила ъгъла на клетката, загледала се в синьото небе и не издала нито звук. - Защо се цупиш – попитала принцесата – запееш ли, ще забравиш всичките си тревоги. - Как да пея без да мога да летя? Искам да видя дърветата, реките езерата.... - Щом е така ще те извеждам всеки ден на разходка – обещала тя – Обичам те и искам да си щастлива. - Няма да е същото – отговорила птичката. Когато се прибрали принцесата и дала вечеря, но птичката не пожелал да хапне нищо. Това обезпокоило принцесата и тя поискала съвет от сестрите си. - Трябва да бъдеш твърда, птичката знае че го правиш за нейно добро, а ако упорства и умре, така и се пада ....и ти ще се отървеш от нея – казали те. - Може би до утре ще свикне с клетката – въздъхнала Септември. На следващата сутрин, щом отворила очи, весело се провикнала “Добро утро” , но никой не отговорил. Погледнала към клетката и надала уплашен вик, защото там, паднала на една страна, със затворени очи лежала като мъртва нейната птичка. Септември бръкнала в клетката и я извадила, с облекчение усетила че малкото сърчице все още бие. Сълзите и закапали върху малката птичка, тя отворила очи и едва промълвила: - Не мога да пея, ако не съм на свобода........а ако не съм на свобода, ще умра. Принцесата подсмръкнала през сълзи. - Добре , връщам ти свободата. Затворих те в златна клетка, защото те обичам и исках да бъдеш само моя. Не знаех че това може да те погуби. Върви. Много те обичам и най-важното за мен е да си щастлива. Можеш да идваш и да си отиваш когато пожелаеш, мило птиче. Никога вече няма да те затворя в клетка. - Ще идвам защото те обичам, малка принцесо. Ще ти пея най-хубавите си песни. Ще летя надалеч, но винаги ще се връщам и никога няма да те забравя. – след това разтворила крила и полетяла в синевата. Малката принцеса избухнала в сълзи, защото винаги е много трудно да поставиш щастието на този, когото обичаш, над своето собствено, а когато славеят се изгубил от погледа и тя се почувствала безкрайно самотна. . Щом като разбрали какво се е случило, принцесите и се подиграли и я уверили че птичката никога няма да се върне. Но един ден тя се върнала, кацнала на рамото и изпяла най-хубавите песни които била научила, докато обикаляла красивия свят. Принцесата държала прозореца си отворен и денем и нощем, така че когато пожелае птичката да влезе в стаята и, а това се оказало много полезно за нея и тя станала приказно красива. А когато пораснала се омъжила за краля на Камбоджа, който дошъл да я вземе на бял слон. Сестрите и обаче, които никога не спели на отворен прозорец, станали ужасно грозни и също толкова противни; когато дошло време да се задомят, кралят ги омъжил за своите съветници, като им дал по един пакет чай и една сиамска котка за зестра. тук ............................................................................................................................... Ето нещо за доста порастнали деца и родители : Джерами Селинджър - част от разказа "ТЕДИ": "... Да разбирам ли, че ти нямаш чувства и нищо не те вълнува?Теди помисли, преди да отговори. - Ако имам, то поне не си спомням да съм прибягвал до тях. Не виждам за какво могат да ми послужат? - Ти обичаш бога, нали? - попита Никълсън, с малко прекалено спокойствие. - Не е ли той твоята сила, тъй да се каже. От записа, който чух, и от Ал Бабкок разбрах... - Да, разбира се, че го обичам. Но не го обичам сантиментално. Той никъде не е казал, че трябва да го обичаме сантиментално. Ако аз бях бог, положително не бих искал хората да ме обичат сантиментално. На такава обич не може да се разчита. - Обичаш и родителите си, нали? - Да, обичам ги, и то много - отвърна Теди. - Но аз не влагам в тази дума смисъла, който вие искате да ме накарате да вложа - това мога да ви кажа. - Добре, а какъв смисъл влагаш ти в нея? Теди помисли. - Знаете ли какво означава думата афинитет? - попита той и обърна глава към Никълсън. - Имам някаква представа - отвърна сухо Никълсън. - Е, аз имам много силен афинитет към тях. Те са мои родители, нали, и всички ние образуваме едно хармонично цяло. Аз искам те да живеят добре, докато са живи, защото те искат да живеят добре... Но те обичат по друг начин мене и Бупър - става дума за сестра ми. Струва ми се, че те не са способни да обичат, ако наред с обичта си не правят опити да ни променят малко. Те обичат причините, поради които ни обичат, почти толкова, колкото и самите нас, а в повечето случаи и повече. Ето това не ми харесва. - Той пак обърна глава към Никълсън и се наведе малко напред. - Знаете ли колко е часът? В десет и половина имам урок по плуване. - Имаш време - отвърна Никълсън още преди да е погледнал часовника си. - После дръпна ръкава си. - Сега е точно десет и десет. - Благодаря - каза Теди и се облегна. - Можем да си поговорим още двадесет минути. Никълсън спусна единия си крак от шезлонга, понаведе се и стъпка угарката от цигарата си. - Доколкото разбирам - каза той, облягайки се отново назад, - ти се придържаш твърдо към теорията на Ведантизма за превъплъщаването. - Това не е теория, това е по-скоро... - Добре, добре - побърза да каже Никълсън. Той се засмя и вдигна шеговито длани като за благословия. - Засега няма да спорим по този въпрос. Нека се доизкажа. - Той пак кръстоса масивните си крака. - Разбрах, че посредством съзерцание си се добрал до сведения, които ти дават известно основание да смяташ, че при последното си превъплъщение си бил свят човек в Индия, изпаднал малко в немилост пред боговете... - Не бях свят човек - каза Теди. - Бях само високо издигната в духовно отношение личност. - Както и да е - рече Никълсън. - Въпросът е, че в предишния си образ си изпаднал в немилост. Така ли е или аз... - Така е - отвърна Теди. - Срещнах една жена и като че ли престанах да съзерцавам. - Той свали ръце от облегалките на шезлонга и ги пъхна под бедрата си, сякаш за да ги стопли. - Така или иначе трябваше да приема друг образ и да се върна на земята, защото не бях още толкова издигнат духовно, че след смъртта си, ако не бях срещнал тази жена, да отида право при Брахман (Брахман е абсолютният дух, безначалната трансцедентална основа на целия свят, основна категория на древноиндийската религиозно-философска традиция. - Б. пр.) и никога да не се върна на земята. Във всеки случай, ако не бях срещнал тази жена, нямаше да се наложи да приемам образа на американско момче. При това в Америка е много трудно да бъдеш съзерцател и да живееш духовен живот. Опиташ ли се, хората започват да те мислят за смахнат. В известно отношение баща ми ме смята за смахнат. А майка ми - как да ви кажа, тя счита, че не е хубаво да мисля непрекъснато за бога. Отразявало се на здравето ми. Никълсън го наблюдаваше много внимателно. - В последния запис, струва ми се, казваш, че си бил шестгодишен, когато ти се е случило нещо тайнствено. Така ли е? - Бях шестгодишен, когато разбрах, че всичко е бог, и косата ми се изправи - каза Теди. - Спомням си, че беше неделя. Сестра ми - тя тогава беше съвсем мъничка - пиеше млякото си и изведнъж аз разбрах, че тя е бог и млякото е бог. И ми стана ясно, че тя налива бог в бог, ако разбирате какво искам да кажа. Никълсън не отговори нищо. - Но аз можех да излизам от измеренията си доста често още като четиригодишен - допълни след малко Теди. - Не винаги, но доста често. Никълсън кимна. - Значи, можел си да правиш това? - Да - каза Теди. - Аз засягам този въпрос в записа от... Или може би е в другия запис, от април, не съм сигурен. Никълсън отново си извади цигарите, но без да откъсва поглед от Теди. - Как човек може да излезе от измеренията си? - попита той и се позасмя. - Погледнато най-елементарно, парче дърво си е парче дърво. То има дължина, ширина... - Не, тъкмо тук грешите - отвърна Теди. - Всички мислят, - просто така им се струва, - че нещата свършват някъде. А не е така. Това именно се мъчех да обясня на професор Пийт. - Той се размърда в шезлонга, извади от джоба си отвратителна носна кърпа - една сива топка и си издуха носа. - Причината хората да си мислят, че нещата свършват някъде, е в това, че повечето хора просто не знаят как да гледат на нещата - продължи той. - Но това още не значи, че нещата имат измерения. - Той прибра носната си кърпа. - Бихте ли си вдигнали само за миг ръката? - помоли го Теди. - Ръката ли? Защо? - Така. Само за миг. Никълсън вдигна дясната си ръка на два-три пръста над облегалката. - Тази ли? - попита той. Теди кимна. - Какво е това? - попита той. - Какво искаш да кажеш? Това е моята ръка. Това е ръка. - Откъде знаете? - попита Теди. - Вие знаете, че това се нарича ръка, но откъде сте сигурен, че наистина е ръка? Имате ли някакво доказателство за това? Никълсън извади цигара от пакета и я запали. - Откровено казано, това ми мирише на софистика от най-долна проба - каза той и пое дим. - Боже мой, това е ръка, защото е ръка. Преди всичко тя трябва да има някакво име, за да се различава от другите неща. Искам да кажа, че не може просто... - Вие сте просто логичен - каза невъзмутимо Теди. - Какво съм? - попита Никълсън прекалено учтиво. - Логичен. Давате ми напълно редовен, интелигентен отговор. А аз исках да ви помогна. Питахте ме как излизам от измеренията си. Трябва да ви кажа, че когато правя това, не прибягвам до логиката. Логиката е първото нещо, от което трябва да се отървете. Никълсън махна с ръка късче тютюн от езика си. - Знаете ли Адам? - попита го Теди. - Кого да знам? - Адам от библията. Никълсън се засмя. - Не го познавам лично - каза сухо той. Теди се подвоуми. - Не ми се сърдете. Вие ми зададохте въпрос и аз се... - Не ти се сърдя, бога ми. - Добре - каза Теди. - Той седеше изтегнат на шезлонга, но главата му беше обърната към Никълсън. - Нали знаете ябълката, която Адам изял в райската градина - за това се говори в библията. Знаете ли какво е имало в тази ябълка? Логика. Логика и разум. Само това е съдържала тя. Мисълта ми е, че ако искате да видите нещата такива, каквито действително са, трябва да повърнете тази ябълка. Повърнете ли я, тогава няма да ви смущават разни парчета дърво и други такива. Няма да мислите непрекъснато, че това свършва тука, онова тука и така нататък. И тогава ще разберете какво всъщност представлява вашата ръка - ако това ви интересува, разбира се. Схващате ли какво искам да кажа? Следите ли мисълта ми? - Да - отговори накъсо Никълсън. - Бедата е там - продължи Теди, - че повечето хора не желаят да видят нещата такива, каквито са. Те дори не желаят да престанат непрекъснато да се раждат и умират. Те непрекъснато - Какво би направил, ако ти дадат възможност да промениш образователната система? - попита той хитро. - Мислил ли си по този въпрос? - Наистина трябва да вървя - каза Теди. - Отговори ми само на този въпрос - настоя Никълсън. - Всъщност моята специалност е педагогика. Аз това преподавам. Затова те питам. - Ами... не знам какво точно бих направил - отвърна Теди. - Но съм сигурен, че няма да започна обучението с това, с което сега се започва в училищата. - Той скръсти ръце и се замисли. - Мисля, че първо просто ще събера децата и ще ги науча как да се отдават на размисъл и съзерцание. Ще се помъча да ги науча как да познаят себе си, а не само да знаят имената си и разни такива... И струва ми се, преди всичко друго ще ги накарам да опразнят главите си от това, с което са ги натъпкали родителите и други хора. Ако родителите са ги научили, да речем, че слонът е голям, ще ги накарам да забравят това. Слонът е голям само когато го сложиш редом с нещо друго - с едно куче или една жена например. - Теди се замисли пак. - Дори няма да им обяснявам, че слонът има хобот. Може да им покажа слон, ако имам под ръка, но ще ги оставя само да го гледат, без да знаят за него нещо повече, отколкото слонът знае за тях. По същия начин ще постъпя и за тревата, и за други неща. Дори няма да им казвам, че тревата е зелена. Цветовете са само имена. Мисълта ми е такава: кажеш ли им, че тревата е зелена, те вече очакват тя да изглежда по определен начин - както ти си им внушил, - вместо да я виждат по някакъв друг начин, който може да бъде не по-лош, а възможно и много по-хубав... Не знам. Просто ще ги накарам да повърнат и последното парченце от ябълката, от която родителите им и кои ли не са ги карали да отхапват. - А няма ли опасност да се получи цяло поколение невежи? - Защо? Те няма да бъдат по-невежи от един слон или една птичка, или едно дърво - отвърна Теди. - Когато едно същество е това, което е, и не реагира по очаквания от нас начин, защо трябва да го наричаме невежа? - Не бива ли? - В никакъв случай - отвърна Теди. - Освен това, ако искат да научат всички тия неща - разни названия и цветове, - могат да ги научат, но по-късно, когато пораснат. А като начало аз бих ги научил да виждат нещата такива, каквито са, а не както ги виждат любителите на ябълки - това искам да кажа. - Той пристъпи към Никълсън и му протегна ръка. - Трябва да вървя. Честна дума. Беше ми много приятно да... - Само секунда още, седни за малко - каза Никълсън. - Минавало ли ти е през ум, когато пораснеш, да се заемеш с научна работа? С изследвания в областта на медицината или нещо от този род? Струва ми се, че при такъв ум би могъл евентуално... Теди отговори на въпроса, но без да сяда. - Веднъж, преди около две години, мислих по този въпрос - каза той. - Освен това разговарял съм с доста лекари. Не, то не би представлявало интерес за мен. Лекарите търсят винаги здрава почва под краката си. И вечно говорят за клетки и тям подобни. ......... тук П.П.Благодаря на всички за чудесните приказки.
  10. "Хората не разбират своите синовни отношения към Бога и вършат безобразия в света. Това безобразие се вижда в любовта, в знанието, в мъдростта, в истината – навсякъде. Навсякъде виждаме лъжа. Защо трябва да лъжеш? И като лъжеш, какво ще придобиеш? Казват за някого, че като говори, има намерение да заматохари хората. Може да е така. И аз може да имам същите слабости. Като хората. Може и у мене да се яви желание да ви заматохари. Не, вие не сте глупави. Утре вие ще видите моето заматохарване. Едно нещо ще знаете: Аз не искам да лъжа хората. Аз не обичам лъжата. Аз не искам да лъжа себе си, аз не искам да лъжа ближния си, аз не искам да лъжа и Бога. Всичко друго мога да направя, но тия три неща не мога и не искам да правя. Аз не искам да лъжа – нищо повече. Аз не искам да турям лъжата като договор на престъпление. Като направя една погрешка, казвам: Аз трябва да поправя погрешката си – нищо повече. На тебе, като човек, не ти подхожда да грешиш. Ти ще изправиш погрешката си сам – никой не ти е крив. Аз съм крив за погрешката си и трябва сам да я изправя. Какво правят някои? Някой направи една погрешка и туря веднага лъжата, като започва да се извинява, че условията били такива, че възможност нямал, че наследил такива черти от баща си, от майка си и т.н. Това са измислици и лъжи. Кажеш нещо, стой на думата си – нищо повече. Обещаеш ли нещо, изпълни обещанието си. Ценността на човека седи в неговото сърце, в неговия ум и в неговата душа. Истината се крие в душата на човека. И заради тази истина той не трябва да допуща никаква лъжа в себе си. Сега аз говоря за лъжата малко специфично. Аз не разбирам лъжата така, както вие я разбирате. Според мене лъжа е това, което спира човешкия прогрес. Лъжа е това, което осакатява човешкия ум. Лъжа е това, което осакатява човешкото сърце. Лъжа е това, което скъсява човешкия живот. Лъжа е това, което прави човека сиромах. Лъжа е това, което прави човека болен. Лъжа е всичко онова в света, което става причина за хилядите нещастия и страдания на хората. С тази лъжа именно трябва всички да ликвидират. Не е лъжа това, че някой взел един хляб отнякъде. Гладен бил човекът, три деня не е ял, взел един хляб. Не е лъжа това, че някой взел една ябълка. Не е лъжа това, че един гладен, като минавал край едно лозе, откъснал си един–два грозда, да подкрепи силите си. Лъжата седи на друго място. Всяко нещо, което спира човешкия прогрес, е лъжа. Ти, който остаряваш, престани да лъжеш. Ти, който оглупяваш, престани да лъжеш. Болестите се дължат на лъжите на миналото. Съвременните хора страдат все от лъжите на миналото. Не само това, но от хиляди години насам ние носим живота на своето минало и неговите последствия. Животът на нашето минало върви след нас като сянка и ние не можем да се освободим от тази сянка и от последствията на това минало. Сега аз не казвам, че не трябва да умираме. Трябва да умираме, но за какво трябва да умираме? Всички трябва да умрем за безлюбието в света. Всички трябва да умрем за лъжата в света. Ако не умрем за лъжата, ние не можем да се освободим от нея. Всичко онова, което лъжата ни е дала, трябва да мине през огън. Всичко трябва да изгори, че да нямате повече взимане-даване с нея. Хората имат още сделки с лъжата. Тя хване човека и му казва: „Каквото ми дължиш, всичко ще го върнеш.“ Лъжата е едно учреждение. Лъжата, безлюбието се дължат на злото в света. Те принадлежат на света на злото. Любовта, Мъдростта и Истината се отнасят към света на доброто. Като отидете на онзи свят, веднага ще ви разглобят на дребни частици и ще ви пречистят, да видят къде се крие злото във вас. След четиридесет и пет години, според индуската философия, вие отново ще се създадете. Така пречистени, частиците ще се сглобят в една нова машина и вие ще се родите като дете, със своите специфични дарби и способности. Някой от вас ще се роди като гениален музикант, или гениален художник, учен, философ и т.н. И върху всяка ваша частица ще бъде писано: „Този човек се връща от ремонта на Любовта, от ремонта на Мъдростта и от ремонта на Истината.“ Всеки, който е минал през трите ремонта: на любовта, на мъдростта и на истината, той ще бъде гениален човек. Нека след това някой се опитва да го съветва, че може да живее и с лъжа. Той ще му каже: „Ти ходил ли си в света, дето ремонтират?“ – „Не съм ходил.“ – „Аз пък съм ходил и втори път не искам да отивам.“ Та, на онези от вас, които не сте се справили със стария свят, пожелавам да отидете в света на ремонта, т.е. в заведенията на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Като се ремонтират всички хора, тогава ще дойде Шестата раса, която е раса на любовта. Когато тези хора се върнат от ремонта, тогава ще дойде Царството Божие на Земята. Ако имате вяра
  11. цветна дъга

    Съветите на Учителя

    ...И окултният закон гласи тъй: Не противодействувай на омразата, понеже щом ѝ противодействуваш, ти ѝ даваш повече сила. Щом ѝ противодействуваш, ти я признаваш за реалност, а щом противодействуваш на тази реалност, ти я признаваш за сила. Щом не я признаваш, мисли само за любовта, говори само за любовта, а остави омразата така, да си действува. И право казва Христос: „Не противи се злому.“ Защо? – За да не му даваш сила. Щом му противодействуваш, ти му даваш сила да черпи от тебе. Щом твоят ум е зает с някой човек, който те мрази, искаш да му противодействуваш, ти даваш сила на този човек да почерпи малко сила от тебе. И може да речем, че омразата, това е кражба по законен начин, изнудване, взимане на човешката енергия. И който те мрази всякога ще те омаломощи, ще те удари, главата, кракът ще ти счупи, ще те омаломощи. Ако е във физическо отношение, той ще удари, ще те осакати, че да не можеш да му противодействуваш. Така и в умствено отношение, и в духовно отношение той ще иска да вземе твоята енергия. Следователно, Христос казва: „Не противи се злому, и мисли за доброто в себе си“. И там е мъчното, понеже злото, това са интелигентни същества от черното братство и те казват: „Противи се на злото, защото само така ще проявиш своя характер“. За тях, да вършат зло, е живот, да вършат добро, е смърт. Както в Бялата ложа е изключено злото и всеки се наказва за него, така и в черната ложа е изключено доброто, и всеки се наказва, когато върши добро. И тия състояния, които усещате по някой път, те са по внушение. Например, ще дойде някой да те убеди, да ти казва: „Ти му дай да разбере, докажи му, че си добър човек, че не си простак, ще се урони твоя престиж, свий юмрука си и се покажи тъй, че да треперят всички наоколо ти“. В същото време ти дойде друга мисъл от Бялото братство и ти казва: „Не, постъпи според любовта си, не обръщай внимание на това, считай, че то не е за тебе“. И почват тия две мисли: и едната и другата школа ти говорят. Вие седите, седите, казвате: „Ще хванем пътя“. Вие сте в Бялото братство, а работите с черните, на ляво сте. Защото всеки момент сте или наляво или на дясно. Разгневиш се, наляво си, любиш – на дясно си. ...Но всякога, когато човек може да претърпи известно изкушение, известна съблазън, той става всякога по-силен, а не издържи ли известно изкушение или съблазън,той пада, отслабва. Туй е закон. Сега, щом дойдат изкушения, вие не можете да ги избегнете. Изкушения ще дойдат, изпити ще дойдат, не е въпросът в това, горчивите и сладките чувства ще дойдат, това е закон. При сегашните условия друг път няма, ще знае всеки как да ги посреща. Този закон е същият и в умствения свят. Някои мисли са образувани от Бялото братство, а някои от – черното братство. И всяка една мисъл си има своите крайни предели. ...Щом се безпокоим, това показва, че ние се безпокоим за общественото мнение. Тогава ти си в ляво. Туй обществено мнение ние бихме го взели пред вид, ако се състоеше от светци, от хора благородни, от хора с най-възвишен характер, с ум, сърце и воля. Тяхното мнение ще вземем. А тия, от които се безпокоите, са хора, които се подкупват всеки ден, на всяка стъпка. ...Следователно, ние във всеки един момент трябва да знаем как да трансформираме тези енергии, които всеки ден се накопляват във вид на чувства, мисли и действия вътре в нашето тяло. Ние не можем да изискваме от някой човек да бъде търпелив, не трябва да му налагаме търпението отвънка. Той трябва от вътре да съзнае туй, в неговото съзнание трябва да се роди туй търпение. Търпението не може да бъде всеки момент. Търпението някога е съвместимо, някога е несъвместимо. При какви случаи трябва да имаме търпение? Ако аз съм слаб и пред мене бесят някой човек, ще търпя, туй е Волята Божия. Но ако аз съм силен човек, и някои слабохарактерни хора бесят някого пред мене, аз няма да търпя, няма да запазя своето търпение, ще стана, ще вържа този човек, ще гледам да го разубедя и няма да кажа, че волята Божия е такава. И следователно, кога ни се препоръчва търпение? Когато съм слаб, ще търпя, защото слабият трябва да търпи. Когато съм силен, няма да търпя. Щом си силен, веднага трябва да помагаш. Сега, вие може да наведете мисълта, че Бог се нарича дълготърпелив. Но знаете ли от що произтича съображението на Бога в Неговото дълготърпение? Господ знае, че ако се разгневи, светът ще отиде. Следователно, заради последствията, които може да произлязат от Неговото разгневяване. Той е дълготърпелив. На едного, ако той се разгневи, светът ще отиде. Защото, ако той се разгневи, тъй ще се разгневи, както хората никога не са виждали. Тази е причината, задето Бог е толкова дълготърпелив. Той знае, че слабохарактерните, грешните хора няма да Го заставят за измени на законите, които той е поставил, да наруши своя мир, и да тръгне по техните умове, да върви по техния път. Той ще върви по своя път. Следователно, в туй отношение, търпението си има място и ние трябва да бъдем като Бога. Ако някой ни критикува, ние ще вървим по своя път. Няма да се спираме да разсъждаваме за критиката. Спрем ли се да разсъждаваме, даваме сила на критиката. Ние ще вървим в този път, в който сме убедени, който сме опитали. ... . Сега, можете да си направите опити. Двама приятели, нека си кажат: Кажи ми някога някоя обидна дума, за да видя в колко време ще ми премине тази обида. Извади часовника си и виж в колко часа те е обидил, и за колко време ще превърнеш тази обида. Например, в 6 ч. те е обидил, и ще видиш в колко време ще можеш да превърнеш туй чувство. Дали ще можеш за 2 минути, 1⁄2 ч., 1 ч., 2 ч., 3 ч. да го превърнеш. Ако до един месец не можеш да укротиш туй чувство, значи твоят характер е слаб. Ако в 1–2 ч. туй чувство можеш да го превърнеш, тази обидна дума да я превърнеш, да ти стане обикновена дума и то не само да я претърпиш, но да стане музикална дума за тебе, то значи, че имаш силен характер. ...Ако в началото на живота си още искаш плода да дойде бързо, да дойде скоро времето, за да постигнеш нещо, тия резултати да дойдат бързо, ти вървиш по левия път. Ако искаш бързо да усвоиш нещо, ти вървиш по лявата пътека. Ако след като си работил дълго време и оставяш плода да дойде най-после, и не бързаш, ти вървиш по правата пътека, по десния път. ... Сега, вие, като ученици на тази Велика школа, всеки един от вас, ще бъде положителен в доброто. Няма да казваш: „Аз ще му отмъстя“, но ще казваш: „Аз ще му се отплатя с Любов, аз ще му се отплатя с Мъдрост, аз ще му се отплатя с Истина, с Правда, с Добродетел, с Милосърдие“. Тъй ще му се отплатя. И само по този начин енергиите, тия сили може да се трансформират от едно състояние в друго, понеже всички енергии са свързани с разумни същества и ние трябва да учим езика на всички разумни същества, и когато знаеш езика им, те ще те слушат, но когато не знаеш езика им, те не помагат. И сега, ние всички изучаваме езика на нещата. Знаете ли какъв е този Божествен език? Две неща има, по които вие може да го познаете. Когато сте научили някои от Божествените думи и сте се молили, вие ще усетите тук долу под лъжичката една топлина, ще се разшири душата ви и усещате, че скоро ще ви се отговори, получавате насърчение. И не се минава час, два или три и както сте усетили, тъй ви се отговаря. А някой път се молите, усещате една твърдост, ожесточение, като че ли молитвата ви е една педя над главата ви и не дохожда никакъв отговор. Вие говорите с Бога на един непознат език и той не ви отговаря. Когато говорим съобразно Неговата Воля, Той ни отговаря. Сега, в окултната школа, законът за трансформиране на енергиите е свързан с необходимостта на нещата. Всякога когато започвате да опитвате закона, ще започнете с необходимостта в живота. Гладен сте, имате нужда само от хляб. Вие ще вземете в ума си тази първа мисъл, да отстраните глада си, да успокоите организъма си. Няма да турите в ума си никаква друга мисъл, а само ще концентрирате мисълта си, да придобиете хляб, т.е. храна, обяд, да се нахраните. Туй ще бъде мисълта ви. Щом придобиете първото, ще трябва да се успокоите, например да замислите да спите някъде. Тогава, ще концентрирате ума си за спане. И тогава, според туй, ще се нареждат всички ваши нужди, според степента на необходимостта. Спазвате ли този закон така, ще може да ви се отговори на молитвата. Но, турите ли всички тия желания вкупом, да искате всичко изведнъж, всички тия работи ще закъснеят и всички ваши планове няма да се постигнат, защото не сте спазили този закон на последователност. Ще се молите за първото необходимо, за туй, без което не можете, после за второто, третото, четвъртото и т.н. Тъй работи Божественият закон, в математическа точност. Но измениш ли нещата, първо да турим второстепенните неща, законът сам по себе си се изменя. ... Запример, не ще бъде разумно от моя страна да си туря най-лошите дрехи, с отвратителна миризма, да вляза в дома ви и да кажа: „Търпете ме сега, обичайте ме“. Не се позволява така да се отнесете нито към една любовница, освен само за изпит. Не се позволява от моя страна да изкушавам никого, нямам право, освен ако е за изпит. Следователно, от моя страна, аз трябва да бъда толкова коректен, че да не давам повод никой от съкласниците ми да изгуби своето равновесие, нито пък той да послужи за изкушение, защото нито аз печеля, нито той печели. Да кажем, някой брат от вас изгубил своето равновесие, разсърдил се и вие се съберете, и почвате да разправяте туй, което не е нужно да се разправя за него, за неговата негативна страна. Това нещо мине през целия клас и после всички разправяте, че такъв ученик като него, нямаме. Всинца сте пропаднали в изпита си, всички сте в ляво. Щом този брат, този ученик е съгрешил, вие се съберете, направете една молитва, пратете една благородна мисъл към него, почерпете нещо от неговата грешка, и кажете: „Слава Богу, че Господ ни даде една много добра беседа и много благодарим на този брат, че той стана един образец, и ни даде един изпит“. И тогава пращайте му хубави мисли, той ще се насърчи. Вие сте в дясно. Това е трансформиране на енергията. И така трябва да постъпвате. И тъй за в бъдеще, като ученици на школата, вие трябва да приложите този закон. Той е за вас сила. Само тъй, по този начин вие можете да се развивате правилно. Ако почнете да го прилагате в действие, ще забележите едно растене, просвещение на вашия ум, смекчаване на вашето сърце, усилване на вашата воля. ... Един пример. Аз казвам че търпя. Вие идвате в стаята ми, аз имам работа, искам да пиша или да коригирам нещо, изваждам часовника си, но нищо не ви казвам, защото според окултния закон не е позволено да се каже: Имам работа, елате друг път. Туй не се позволява. Според окултния закон, ученикът като дойде, той сам трябва да се сети, че е време да си отиде. Аз изваждам часовника си, гледам го. И колкото повече у мене се заражда желание той да си отиде, толкова повече у него се заражда желание да стои. Направете опит. Някой път ти искаш някой да си отиде, а у него се заражда два пъти по-силно желание да седи по-дълго време. Той се усеща, като чели някой го привлича. Обратен е процесът. Друг път, ти искаш някой твой приятел да стои повече, че го обичаш, а няма да се минат 5 или 10 минути, той ще каже: „Сбогом, и друг път ще дойда у вас“, ще си отиде. Това му е внушено от черните братя. Но туря ли си мисълта: Няма ли да си отиде той? – виж, че той намерил за какво друго да говори. Ще си извадиш часовника и ще гледаш колко време ще стоиш тих и спокоен като Диогена, без да нарушиш равновесието си. Ще стоиш тих и спокоен, като че нищо не е станало, макар да се е изминал и цял ден. Ако той стои цял ден и ти не си изгубил равновесието си, спечелил си. А той като си излезе, ще каже: „Не трябваше да седя толкова, малко го прекалих“. Той усеща, че е дал повече. Ако той стоял повече и те предизвикал, изкарал те е от равновесие, то като си излезе ще каже: „Още един път бих желал да отида при него по същия начин“. Това са чисто психологически процеси, които стават във вас. Повечето от вас имате тези опитности. Туй е един велик закон, който трябва да разбирате, трябва да го спазвате. Той регулира нещата. И тъй, за да се създаде един характер чрез трансформиране на тия енергии, не е лесна работа. Имайте пред вид, че великият Божествен Дух, който от хиляди години работи върху вас, с малко нещо е изменил характера ви, малко нещо сте направили. Даже и когато някой от вас влезе в Бога, колко мъчно се изменя характера му. "Превръщане на енергиите" - тук 23 школна лекция на общия окултен клас, държана на 4 август 1922 г., четвъртък
  12. цветна дъга

    Разни мисли от Учителя

    Цитат от Дъгата: "Днес малцина разбират, какво значи общение с хармонични хора. Ако дружите с хора, които подържат отрицателни мисли и чувства в себе си, вие се свързвате с тях и носите последствията на техните отрицателни сили. Като знаете това, ограждайте се със здрава аура, със здрави мисли и чувства, да не се поддавате на отрицателните влияния на хората." Вътрешна обхода (Утринни Слова, 29.08.1937 05:00 Неделя, София)
  13. цветна дъга

    Япония, 11.3.11

    Ето какво си спомних от книгата "Изворът на Доброто", главата "Посещение на Бога": "Хората не могат да изменят Божествения ред на нещата. Въпреки че те воюваха и опустошаваха земята, пролетта пак дойде. Поляните се раззелениха, първите цветя цъфнаха, пъпките на дърветата наедряха. Наближаваше 22 март - празникът на пролетта, духовната Нова Година." "За да се реализира едно Божествено желание, всички световни закони рухват." А в главата "Божествен Промисъл": "Няма какво да се безпокоим кога ще дойде пролетта, кога ще изгрее или ще залезе слънцето. Няма какво да се безпокоим какво ще стане. Човек е най-слабото същество, което Господ пази, за да познае то, че има Божи Промисъл." "Днес мъчно можеш да убедиш човека, че има Божия Промисъл в света. Има Промисъл в света. В най-големите противоречия пак има закон, който определя какво трябва да стане. Вие хората сте царски синове. Слънцето изгрява и ви пита всеки ден: "Как сте?". Вятърът вее, водата си тече." И от главата: "Страдания с Любов": " "Ние не влизаме в положението на хората, които страдат. Ние не влизаме в положението на животните, на които причиняваме страдания. Когато човек страда, той трябва да чака изгряването на Слънцето. Щом изгрее Слънцето, всички страдания изчезват. Дойде ли някое страдание, помисли за всички същества, които страдат, и кажи: „ С мене заедно страдат още много хора.” Разумният човек е над страданията, над мъчнотиите. Човешкият дух е над всичко. Няма сила, която да го съкруши! Ето защо, човек трябва да побеждава мъчнотиите. Какво ли не сте прекарвали в миналото, но сте забравили? Едно време е имало вулкани, изригвания, лава, хората са били заравяни под пепелта, под лавата. Какво ли не е прекарвал човека на Земята! Иде Нова Култура! Всичко, което става ще се забрави. Докато човек е болен, мисли, че няма да забрави, но като мине болестта, забравя я, като че е било сън." П.П.Много е нужна Молитвата винаги, а още по-интензивно сега - индивидуална и колективна, тя е невидимата връзка между душите ни и Бог. Страдаме, но разбираме, че сме свързани помежду си всички души, на която и точка от живата планета да сме. Учителят непрекъснато подчертава важността, че една добра или лоша мисъл, чувство или действие влияят на хиляди хора по Земята !! - и дори пречим на Разумния Свят да реализира по-бързо и с лекота Божественото тук, на Земята. Затова и отговорността в случващотото се е на всеки от нас, на всяко човешко същество. Което зависи от нас индивидуално, всеки сам пред себе си, колективно в група, да правим. Другото - страданията, мъката, болката - за тях Бог има Промисъл как ще превърне пустинята в плодна градина. Винаги е била и Ще бъде Божията Воля! Изворът на доброто за изтегляне
  14. http://hd-wallpapers-widescreen.thundafunda.com/desktop-images/spring-wallpaper-flowers/2-spring-wedding-flowers/
  15. http://hd-wallpapers-widescreen.thundafunda.com/desktop-images/spring-wallpaper-flowers/2-spring-wedding-flowers/ тук
  16. цветна дъга

    Импресионисти

    тук
  17. "В Школата се забранява всяко одумване, изтъкване, вглеждане в погрешките на другите. Ученикът трябва да бъде искрен спрямо духа си, спрямо душата си и спрямо себе си, спрямо всички. Ученикът трябва да мълчи, за да може да мисли. Мисълта му да бъде строго определена, да не е разсеяна. Никакви противоположни мисли и съмнения! В Школата не се позволява никой никого да поправя. Ученикът не трябва нито да завижда, нито да облажава, нито да съжалява. Който се страхува, ученик не може да бъде. Който не може да учи – също. Когато дойде една лоша мисъл, ученикът я отхвърля моментално. Сърцето си не залагайте, умът си не продавайте. Туй знание никъде няма да го намерите, в никоя книга няма да го прочетете, а ще го добиете в най-голямото мълчание на вашата душа. Това учение трябва да се приложи – там е силата и спасението. Ако може да приложите една стотна от това учение, ще сте щастливи. Единственото важно за мен и за вас е да изпълним Божията Воля. За да бъдете силни, непременно трябва да бъдете чисти. Ученикът трябва да бъде верен на себе си. Да бъде строг съдия на постъпките си. Величието на характера на ученика седи в това – той винаги изпълнява обещанието, което е дал пред себе си. Ученикът пристъпя в клас с пълна вяра, без съмнение към думите на Учителя – съмнения и мъдрувания не се допускат. Ученик е само този, който никога, нито в клас, нито вън от класа нагрубява някого. Ученикът не се обижда, а винаги търси доброто в думите, които са му казали. Той във всичко търси Любовта. Ученикът нищо не изнася от това, което се говори в класа, навън, докато не го обработи, докато това знание не стане негово. Ученикът не проявява никакво любопитство. Той нито пита, нито позволява другите да го разпитват. Той е свободен да мълчи. Задоволява се само с това, което му се казва. На ученика не се позволява да говори празни думи. Ученикът не се жени, нито роб става. Той е свободен. Който не иска да учи и да служи на Бога, да се жени колкото пъти иска. Който иска да флиртува – вън от класа! Който ревнува – вън от класа! Ученикът е чист, честен, искрен. Ученикът е постоянен, не се влияе от мъчнотиите, той е смел и решителен. Умът му трябва да е гъвкав, подвижен, възприемчив. В един окултен клас от лъжата и помен не трябва да има. Светското знание е предисловие на окултната наука. Там, където висшата математика на земята спира, там започва окултната наука. Един окултен ученик първо е естествен, не е превзет, а е скромен. Две правила за ученика: да не губи времето си напразно и направените грешки да ги изправи веднага. Ако ученикът няма препятствия, мъчнотии, значи стои на едно място. На ученика не се позволява да спи, съзнанието винаги да е будно. От ученика се изисква търпение, мълчание, разсъждение. Ученикът не трябва да има никакъв недъг. На ученика не му трябва никаква събота и никакво кръщение. Ученикът не може да бъде беден. Всякога ученикът да мисли, че е богат. Ученикът сам разчиства своите сметки. Ученикът няма право да се занимава с живота на другите. Целта трябва да бъде Божията Любов, а приложението – Божията Истина. Някои спорят и казват: Учителят обича много повече някого, а другиго по-малко. Това е илюзия на вашия ум. На ученика абсолютно се забранява да одумва. Каквото и да кажат на ученика, каквито и хули да сипят по негов адрес, той върви напред и винаги има предвид Бога в себе си. Никой не може да ви оцапа. Живеете ли в светлина, никой не може да ви заблуди. Заспали ученици не искам. Спретнати, чисти, умни, добре облечени! Опитвайте нещата 99 пъти, но не се съмнявайте. Търпение и послушание – без тези две качества не можете да вземете нито една крачка. Първото правило: Божественото у вас за нищо и за никого не трябва да го жертвате. Заради Любовта към Бога всичко мога да направя. Станеш ли министър или друг висок пост заемаш, ученик не можеш да бъдеш. Окултният ученик заема скромни длъжности. От завидни длъжности ще се пазите като от огън. Ученикът трябва да знае поне едно изкуство или поне един занаят. Дисциплина ви е потребна, за да спестявате време. Експедитивни в мисленето. Казано и свършено, да няма умуване и протакане. Без: ама нямам време. Вие младите ще се стараете да бъдете израз на Божествената Любов – никакво лицемерие, никакво флиртуване. Чувствата ви и сърцата да бъдат благородни. Когато при вас има една сестра – ученичка, вие трябва да я пазите като очите си; ще бъдете великодушни, нежни в отношенията си, мислите и желанията си. Също сестрите към братята-ученици, да бъдат много нежни и деликатни, да ги почитат и уважават, да бъдат внимателни към техните души. Сестрата да погледне брата в очите и да каже мислено: изпращам ти моята любов, моята светлина и свобода. В мое присъствие искам да сте искрени и свободни и да се ползвате от моята светлина. Очите ви да не играят. Никакви нечисти мисли! Ще се контролирате. Чистотата у вас трябва да бъде атмосфера, в която да живеете, чистотата е условие, абсолютна необходимост за всеки ученик. Да се движите отмерено, спретнато, стегнато, не отпуснато, да няма никакво клатушкане, главата да е изправена, погледът ясен и чист. В движението на ръцете и краката да има ритъм. Всяко нещо, което правите, да бъде обмислено и красиво, музикално. Кривото рамо, наведената глава, гърбицата да се изправят. Едно правило: когато двама приятели вървят един до друг, никога да не се втиквате между тях, като клин. Ще стоите настрана. Имате приятелка, не позволявайте никога да се втиква който и да е помежду ви като клин. Когато сте вън от града, на чист въздух, гологлави ще ходите, шапките в ръце, но в големите горещини и студове ще носите шапки. Ученикът се въздържа от изобилно хранене и често пости. Ученикът никога да не говори за неща, за които не е сигурен дали са верни или не. Ученикът всякога трябва да придобива знания и да работи за трима: първо за Бога, каквото остане, да внесе в банката на ближния си и каквото още остане, да внесе в своята банка. Като дойде отчаянието – учете. Като дойде неверието – учете. При всички отрицателни състояния – учете. Страданията са един материал, върху който ученикът работи. Три неща са потребни на ученика: разумност, сила, доброта. Болният не може да бъде ученик. Дрехите на ученика са много прости. Не са дрехи като за бал. “Махар Бену” е песента на Ученика, който най-добре учи и прилага всичко. Ако ти всеки ден се тревожиш за какво ли не, какъв ученик си? Бог не те е пратил на Земята да се тревожиш. Пратил те е да учиш. Ако мислете, че може така да минете, да не се учите, много се лъжете. Като мечка ще ви разиграват и пак ще учите. Пътят на ученика е път на зазоряване, път на вечна светлина. Всеки ученик трябва да бъде на един метър разстояние от другите, да няма друг близо до него. Той да бъде свободен, да няма кому да се сърди. Не трябва да влизаш нито да ти влизат в мислите и чувствата. Не позволявай да ти се месят, нито ти се мешай в работите на другите. Себе си остави свободен и на другите давай свобода. Ученици сте на една Божествена школа, а мислите само за обикновени работи, за това, което не може да донесе щастие. Да имате къща, да градите къща, това е за хората в света предметно учение. За учениците трябва друг градеж. Скръбният не може да бъде ученик. Скръбният е егоист, той мисли само за себе си. Самовладеенето е много важно нещо в една Опитна школа. Искаш да кажеш някой път нещо. Имаш право да го кажеш, но нека мине малко време. Обмисли го хубаво от всички страни, че да не съжаляваш като го кажеш и казаното да е на място. Учениците в една Окултна школа са най-добрите правила един за друг. Всеки един ученик е правило за другите. Вие сте необходими един за друг. И лошите, и добрите условия имат за цел да поставят ученика в положение да преодолява мъчнотиите. Който иска да учи, непременно трябва да има светла и чиста мисъл, за да възприема. Каквато и погрешка да направите, бъдете готови да се изповядвате. От вас се иска единство на съзнанието, светъл ум, благородно сърце, силна воля, здрав гръбнак, да носи. Хилави, болни ученици тук не се приемат. Като работите съзнателно и с Любов, като прилагате доброто и сте справедливи, вие може да създадете от себе си каквото пожелаете. Ще живеете и работите, не както светът иска, а както Бог иска. Нито в една ваша мисъл, нито в едно ваше чувство или действие да няма най-малък фалш. Окултният ученик трябва да бъде смел, безстрашен, със самообладание, защото като военните ще бъде подложен на престрелки от всички страни. Каквото чуете в клас, не го изнасяйте навън, докато не го обработите, докато не стане ваше. Досега в аналите на окултната история няма нито едно изключение, когато ученикът се е усъмнил в Учителя си и да не е пострадал. Невъзможно е ученик да бъде поставен на място, което не заслужава. Мястото на всеки ученик е строго определено. На ученика не се позволява да лъже. Ако си послужи с най-малката лъжа, въпросът с него е свършен. Който не е ученик, не е отговорен дали е казал някоя лъжа или не, ученикът обаче в никакъв случай не бива да си служи нито с бяла, нито с черна лъжа. Постиженията на ученика зависят от будността на съзнанието: да следи своите прояви, да не се отпуща, да не се поддава на мързел, да се коригира всеки миг, да бъде абсолютно точен при изпълнение на обещанията си. Точността е хармония, такт, музика. Окултният ученик трябва не само да придобива знания, но и да знае как да ги използува и винаги да е готов да прилага. Задачата на Школата не е да ви направи изведнъж умни и добри. Знанието може да увеличи тревогите ви. Имате мозък от килограм и половина, ограничен ум, а искате да обхванете цялата вселена. Мозъкът на един ангел по интензивност на своите вибрации и по качество представлява съвкупност от мозъците на цялото човечество. Пазете се от огрубяване на чувствата и развивайте в себе си нежност и състрадание. Аз наричам младежки окултен клас на вечната младост, на божествената нежност и бих желал да останете завинаги деца, не по ум, но душите ви да бъдат детски, чисти, нежни. Няма да мислите, че сте бедни, а ще изисквате условия, при които можете да се развивате. Срамно е ученикът да се обезсърчава. Благородство се иска от всички ви: в лицето, в поведението, в обноските – навсякъде и във всичко да се чете благородство. Всички можете да бъдете за пример. На ученика не се позволява да бъде намусен. Ученикът не се влияе от външните условия, съзнанието е будно, мисълта трезва; без съмнение и колебание върви към своята цел. Когато ученикът съгреши, добре е няколко вечери подред да спи на борови дъски, без възглавница, да приеме от качествата на бора. Борът внася импулс за растене нагоре, същевременно смекчава характера. За да учи добре, човек се нуждае от самота, от проста и скромна обстановка, която да не отвлича вниманието му. Стаята да е просто мебелирана, но красива: стол, маса, печка, шише с вода и книги. Дружете с хора, с които си хармонирате, ползвайте се от услугите на тези, с които сте в хармония и единство. Добре е да изучавате астрономия, математика, окултните науки. Добре е да правите упражнения, да прилагате правилата за хранене, за дишане, за спане, съзнателно се самовъзпитавайте. Вие сте свободни да работите или не, но ако се откажете от днешната работа, ще изгубите условията на деня. На ученика е позволено да бъде недоволен само при случай, когато е могъл, а не е приложил добродетелите си . Не питайте с какво се занимава този или онзи, какви мисли ги вълнуват. Това е тяхна работа. От вас се иска да минете покрай тях, без да ги смущавате с мисълта си. Външно и вътрешно абсолютно чисти. Прилагайте знанията в живота си, а не ги трупайте. Никога не пожелавайте да бъдете абсолютно щастливи. Никога не пожелавайте големи работи, големи радости, защото те носят и големи скърби. Не приемете ли една скръб, ще ви се прати по-голяма. За сегашното ви развитие по-добри условия от тия, които имате, не очаквайте. Като работите с любов и радост, ще ви се дадат по-добри условия. Материалът, който ви давам в беседите и лекциите, трябва да се обработва и прилага. На ученика не се позволява да се занимава с отрицателните качества на другите. Никога да не се спира на погрешките на другите, ако иска да се облагороди. Тия познания, които получавате в Школата ще ви ползват не само в сегашния ви живот, но и в бъдещия, и за хиляди години напред. Ако вие не знаете как да спите, никога не можете да се учите духовно, защото когато спите се учите духовно. Не можете ли да спите спокойно, не можете и ученик да бъдете. На окултния ученик не се позволява да спи денем. Ако бихте знаели тщеславието, лицемерието, любопитството, какви последствия произвеждат в организма, не бихте ги помирисали. Своенравието – също. Ако вие тук влизате като мъже и жени, никакви ученици не сте. Учениците са образец във всяко отношение. Най-великото благоденствие за един окултен ученик е да има мъчнотии и то големи. Пазете се всякога от следното: да не се подигравате, да не подбивате, да не лъжете, да не губите своето и на другите времето, да не се раздвоявате и да не раздвоявате другите около вас. Като ученици никому няма да четете морал. Ще си търпите възгледите, ще се изслушвате. Всички, които лъжат и клюкарстват, са вън от школата. Които крадат и одумват, са вън от школата. Онзи, който лъже пред мен е изгубил всичко. Който не е музикален, ученик не може да бъде. Ако в една школа не се тури любовта като основен закон за опознаване, никакви резултати не могат да се постигнат. Бога ние чрез Любовта ще познаем. На окултния ученик не е позволено да изнася погрешките на другите, защото все едно че изнася своите погрешки. – ние всички сме едно. Ученик, който пости, на екскурзия да не ходи. На екскурзия ще носи хлебец, ще пие вода и ще благодари на Бога. Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал; ум светъл като слънцето; възвишена, благородна и широка душа като вселената и дух крепък като Бога. Дума дадена, обещана – да се изпълни. Малко ще говорите, ще обмисляте и ще изпълнявате. За един окултен ученик думите “не може”, “не е възможно” не съществуват. Ще преодолявате всички мъчнотии и спънки. За всяка празна дума ще отговаряте. Окултният ученик се занимава със себе си, а не с погрешките на другите хора. Занимава ли се с другите, той е вън от школата. Ноктите, дрехите, тялото – всичко в ученика трепти от чистота. Косата измита, вчесана гладко, обувките чисти, широки, с ниски токове. Ученикът не бива да очаква големи резултати. Бог няма да ви даде едно благо, докато не сте готови за него. Болестите и недъзите не ви препоръчват много. Без морална стабилност ученикът, колкото и знания да има, ще ги изгуби. Ученици, които не могат да се почитат едни-други, не могат да почитат и Учителя си. Всеки от вас сам за себе си да разреши въпроса как да се обхожда с другите, а не как се обхождат другите с него. Няма да слизате долу по волята на света. Всяка погрешка, която направите, ще я извадите пред себе си и ще кажете: “Ще я изправя”. Всички трябва да имате мек, приятен глас. Изслушвайте се. Бъдете търпеливи. Годините не определят ученичеството. Първото нещо, което искам от вас, е да си миете ръцете често, най-малко 20 пъти на ден. Когато правите услуга, било на мен, било на друг, предварително ще си измивате ръцете. Също искам от вас да бъдете абсолютно чисти и физически, и духовно. Черни дрехи в школата няма да носите. Дрехите да са широки, свободно да падат, светли и бели, ленени, с широки ръкави, чисти дрехи и чисти тела. Като ученици трябва да бъдете доблестни в отношенията си. Туй, което не можете да кажете някому в очите, не го казвайте и зад гърба му. Ученикът се учи от всичко. Страданията, бурите, неволите, присмехите, обидите са уроци. Тесногръдие, малодушие, дребнавости – всичко настрана! Лошият навик е трън в плътта на човека. Ученикът трябва да се занимава специално с изкореняване на лошите навици. Нямате ли вътрешен мир, вие не можете духовно да растете. От всички ученици се изисква целомъдрие и великодушие. Няма друг път за придобиване на окултните сили. Самообладанието е важно качество за ученика. Ако от най-малката случка, противодействие или изненада може да наруши равновесието си, ученикът не може да се надява на успех в работата си. Ученик, който страда за пари, за богатства, показва, че е още дете, което преждевременно са заставили да учи. Ученикът работи абсолютно безкористно и с любов. Ученикът раздава и просвещава даром. Желая на всички ви да бъдете запалени свещи, отдалеч да светите и всички да ви се радват. Запазете в себе си идеала към съвършенство и към него постоянно се стремете. Работете да създадете около себе си здравословна атмосфера. Ако някой от вас заболее или отпадне духом, или материално се съсипе, вечер, когато той спи, изпращайте към неговото съзнание и подсъзнание добри мисли. Чрез закона на внушението може да помагате на болни, на бедни, на отчаяни. Ученикът трябва всеки ден да отделя 20-30 минути за пеене. Развитието на дарбите и способностите зависят от разположението към музиката. Да бъдеш смирен, добър, учен и това е музика. Силата ви е в приложението. Каквито правила са дадени в лекциите, приложете ги. Ученикът не се нуждае само от знания, но и от устойчив, добър характер, с нищо да не се подкупва. Способният ученик пише хубаво, говори хубаво, рисува, свири, пее, чувства и мисли хубаво, постъпва благородно и красиво. Какъв окултен ученик може да бъде онзи, който за нищо и никакво се гневи, обижда и не може да носи страдания? Като му кажат една обидна дума, той почва да разправя на всички около себе си, че са го обидили. Това не е ученик. Ученикът не се страхува и смущава от нищо. Той има вяра в себе си, в Бога и знае, че всичко може да преодолее. Ако не изпълните това, което е казано в беседите, вие ще изгубите добрите условия, които ви са дадени; веднъж изгубени, тези условия не се връщат. Като ученици на живота ще бъдете поставени в условия да ядете един или два пъти в седмицата. Затова още сега се подготвяйте за това време. Когато окултният ученик заболее, не трябва да прибягва до лекар, защото болестта му е дадена като задача за разрешаване, да опита своя ум, сърце и воля. Ученикът неизбежно ще опита страданията, сиромашията, болестите – те са почивка за него. Окултният ученик познава и разбира законите на природата и живее съобразно с тях. Познава тревите, цветята, билките, техните лечебни свойство и сам се лекува. Знае, че всяка болест си има причина, открива причината и отстранява болестта. Ако някога се е присмял на някого за недъг или болест, тази болест ще го посети и него. Хубаво е като се движите между хората да не ви смятат за смахнати, но да видят в лицето ви хора с висок морал, със знания, с хубава обхода, носители на нова светлина. Ученикът трябва да знае произхода на всяко изкушение и да се предпазва от него. Като греши, ученикът причинява вреда не само върху своя живот, но и върху цялото битие. Предаде ли се на човешката любов, той се излага на големи изпитания. В Школата не се приемат особени мнения. Щом е казано да бъдете боси по време на гимнастика, всички ще бъдете боси. Има ли деление между вас, работата няма да върви. Каже ли се, че трябва да тръгвате на екскурзия, всички ще сте на крак, в един часа, в два часа през нощта – всички в уречения час точно. Благоприличието е едно от ценните качества на ученика. Ученикът не трябва да очаква Божията милост. Щом е ученик, сам трябва да работи, да разчита на своите сили. Когато ученикът изпълнява Божията воля, Бог пък изпълнява неговата воля. Не може да бъде ученик онзи, който няма нужното уважение и почитание към своя ближен. Новото учение има своите правила и принципи, които трябва да се прилагат. Който не ги прилага в живота си, той не е никакъв ученик на новото учение. Ученикът е всякога млад и готов да помага на по-слабите. Живото Божие Слово е храната, която поддържа организма на ученика и пречиства кръвта му. Иска ли ученикът да възприеме нещо, той трябва да се отвори като цвят, да даде възможност на светлината да проникне в него. Така ще дойде и Божието благословение. Разумният свят не дава възможност на окултния ученик да печели чрез лотарии. Не съжалявайте, че не печелите. Невидимият свят на всеки е дал толкова, колкото му трябва. Ученикът не се жени. Ожени ли се (омъжи ли се) е вън от Школата. Ученикът не лъже. Ученикът учи. Не се състезава. Ученикът сам решава задачите си. И способните и неспособните ученици могат да изопачат Словото и учението. Нека има нещо в тебе, което хората да не знаят. Ако те попитат какво мислиш за Бога, не бързай да отговаряш. Препоръчвам ви да изучавате Библията. Ползвайте се от опитността на онези, за които се говори там. Страданията на ученика са като първо и второ посвещение. Не се занимавайте с миналото. Мислете само за настоящето. Колко хубаво би било да можете да вкарате душата си във всичките си действия! Ученикът малко яде, но е здрав. Окултният уменик, ако заболее, може да се лекува със силата на молитвата и на своя ум. На окултния ученик не е позволено да се подлага на операции. Поначало, който служи на Бога , не може да бъде болен. Всеки от вас, който боледува, е нарушил някои от законите на разумната природа. Не е позволено на ученика да пие бира, боза, лимонада, вино, спиртни напитки. Помагайте на тези, които страдат и се нуждаят от помощ. Бъдете образци не на думи, а на дела. Не сте ли образци, думите ви ще бъдат глас в пустиня. Ученикът трябва винаги да мисли, че Господ живее в него и всякога, и при най-лошото разположение, да не се оплаква, а да благодари за всичко. " Из "Правила за ученика" тук
  18. "Влязъл в Пътя на ученика, човек има вече други схващания и възгледи за Живота, съвсем различни от схващанията на старозаветни, новозаветни и праведни. Всички тези три категории хора живеят все още в сферата на личния живот – те не живеят още за Цялото. Старозаветните търсят богатство и имот; от несгодите на живота те се озлобяват. Новозаветните търсят съчувствие и симпатия; от страданията и несгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват. Праведните търсят почит и уважение; противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство. Те са се издигнали до най-високия връх на личния живот и затова така болезнено чувстват всяко накърняване на тяхното лично достойнство – за всичко, което вършат, те търсят признание, почит и уважение. Единствен ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък ученикът не се ни озлобява, ни съблазнява, ни наскърбява. Той се радва на противоречията, които среща в живота си, защото знае, че те неизбежно произтичат от четирите колективни течения, които циркулират в Живота. Той счита всяко противоречие за една велика задача, която трябва да разреши. Той мисли и постъпва така, защото е минал през самоотричането. Той е влязъл в Пътя на ученика, след като се е отрекъл от живота на старозаветните, от живота на новозаветните и от живота на праведните. И затова ви казвам: само ученикът учи, а всички други се занимават. Обикновените хора се борят помежду си, критикуват се и се морализират. Ученикът абсолютно никого не критикува, нито морализира някого. Той съвсем не се занимава с грешките на хората, за него те не съществуват. За него съществува само правилният Живот – Животът на Любовта. За ученика Бог не е старозаветният Йехова, който съди и наказва хората. За него Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и Радостта. Това са качества и на ученика. И ако ме питате какъв е идеалът на ученика, ще ви кажа: Любов, Светлина, Мир и Радост за душите. Това не е един идеал за вечността. Той може да се постигне още сега." Из книгата "Учителят гововори"
  19. "Цялото пространство, в което живеем и се движим, е пълно със същества от разни категории и култури. Слънчевата светлина се движи с 180,000 мили в секунда, за да измине само диаметъра на нашата вселена, който за да се премине трябват 31,000 години. Цялото пространство е пълно със светове. Когато нашата земя се движи в пространството на тази Вселена, ние се намираме под влиянието на тези същества, с които идваме в съприкосновение. И цялото това грамадно пространство с всичките същества имат един отглас в нашите сърца, умове и души. Някой път ви дойде една мисъл, тежко ви е, но тази мисъл не е ваша; вие сте чувствителни и като такива долавяте тъгата на някое малко същество някъде в Ню Йорк, което в даден момент не е изпълнило своя дълг, не е изпълнило волята Божия, този велик Божи закон. Друг път изпитвате радост. Защо? – Защото другите някъде по света, в някой будистки храм, в Китай, някое малко същество изпълнило своя дълг, както трябва. И така, всеки ден, като се менят мислите ви, аз се радвам, защото виждам, какво става по света и по всичко, което се върши, забелязвам две неща: някъде едни хора изпълняват, а други не изпълняват Божия закон." Малкият закон
  20. "...Според техните мисли от миналия живот се определя тяхното настояще, а според сегашните им мисли и желания се определя бъдещето им. Тези два Божествени закона са поставени у човека така: първият, Великият закон е поставен в ума, а малкият – в сърцето. Следователно, когато искате да изпълните малките работи в света, трябва да ги изпълнявате със сърцето си. С други думи: без Любов към този закон не може да изпълните малките работи. Минавам покрай една вадичка и гледам някаква мравка се дави, но понеже съм зает с някоя философска мисъл, минавам покрай нея и не обръщам внимание. Не, трябва да се спра, да помогна. Трябва да се спираме пред най-малките и да им помогнем. Като им дадем помощта си, да не искаме от тях цял живот да ни се отплащат, защото ние в този случай не сме били нищо друго за тях, освен едно Провидение. Имаме ли желание да помагаме на малките, то ще създаде условия да помагаме и на по-големите. Не помогнем ли на тази малка мравчица, за в бъдеще това ще бъде условие за лош живот. Ще кажете: „Малко ли мравки се давят?“ Вярно е, много мравки се давят, но тази, която аз видя и за която се породи желание да избавя, трябва да я спася. Тя е особена мравка. Ако не помогна, тази мравка след 100 години може да ми причини най-голямото нещастие. Според постъпката ми в този момент, когато се е зародило съзнанието в мен, Господ ще определи моя бъдещ живот. Тази мравка подразбира някое агне, гълъбче, дете, момиче, момче, някоя бедна вдовица, някой болен или кой и да е друг човек. Мравката е една математическа формула." Малкият закон
  21. "И Христос плака, докато напълни една бутилка. Той се нае да оправи света, да вземе върху себе си греховете житейски, но като видя, че тази работа е много тежка, плака да му дойде Господ на помощ и само така успя. Като се напълни бутилката Му, Христос рече: „Свърши се вече, бутилката е пълна, дойде спасението на човечеството“. Безразлично е дали си голям или малък в света, всеки трябва да мине през сълзите, за да измие греховете си, както и тези на близките си. Ще ми кажете: „Защо ни безпокоиш с тези твои мисли, защо не ни кажеш някои утешителни думи?“ Именно това последното правя аз. Нима този, когото болят краката, не усеща никаква болка? И не трябва ли да му се направи малка разтривка, въпреки болките? В известни случаи той може да не усеща никаква болка, но ако го нападне неприятел и започне да го гони, какво ще бъде неговото положение? Той не ще може да се спаси, няма да може да избяга и неговата болка ще бъде по-силна, отколкото всеки друг път. Ако аз се загрижа за този човек и започна да разтривам неговите крака, за да оздравеят, ще съжалява ли той за болката, която му причиних с разтриването? Напротив, той ще каже: „Слава Богу, че оздравях, за да мога да бягам с всички други напред при случай на опасност“. Това е истинска философия. Животът на обществото е такъв, какъвто и на отделните индивиди. Между един народ и неговите членове има известно съотношение, но и всяко същество си има свои индивидуални чувства, мисли и желания. " Малкият закон
  22. " Онази работа, която Провидението ти е определило, не трябва да я отлагаш. За всяка мисъл, за всяко желание има определено време, което като пропуснеш веднъж, няма вече връщане назад. Вашите младини вече не могат да се върнат. Този живот, който сега живеете, втори път няма да го прекарате. И доброто и злото, което сега сте минали, оставят отпечатък във вашия живот. Втори път вие ще минете през съвсем друго място, през съвсем друг живот, в който ще има само отражения от първия. Някои казват: „Ами нали земята минава все един и същи път, обикаля около слънцето, значи има повторения в живота?“ – Да, но никога земята не минава през едно и също пространство; пътят, през който е минала предишната година, е друг; сега минава в друга област и опитността е различна. Това място, през което е минала земята един път, е вече безвъзвратно изгубено. Животът, който веднъж сте прекарали, е вече безвъзвратно изгубен. Ще попитате: „Не може ли да поправим грешките си?“ Никой не може да поправи изгубеното. Псалмопевецът казва: „Само един е в състояние да заличи нашите грехове и беззакония“. Само Господ има тази прерогатива да слезе в тези дълбини, където сте направили престъпления, и да ги заличи със своята четка. Докато слезе Господ в тези места да заличи вашия грях, вие ще трябва дълго да плачете, да проливате сълзи. Вашите сълзи са потребни на Господ, за да напълните с тях цяла бутилка, която Господ пази. Когато се напълни бутилката, Господ ще я вземе и ще слезе на мястото на прегрешение, на престъпление, за да поправи живота ви, като отвреме навреме ще разквасва устата си със събраните ваши сълзи. Само така ще може да се измени вашият живот. Това е алегория, но ако вникнете дълбоко в нея ще разберете, че тя е една велика истина в характера на Бога. Казвате: „Защо Господ мълчи и не отговаря на нашите страдания?“ – Господ мълчи, защото не се е напълнила още бутилката; като се напълни, Той ще дойде да оправи живота ви, ще запита коя година е извършено престъплението, по кое време и т.н. Като измие греховете ти, ще каже: „Сега си свободен, но втори път не греши“. Малкият закон
×