цветна дъга

"Мъдрецът живее без закон. Глупецът трябва да живее със закон и под закон.

Ти, който се стремиш към Светлината, чуй думите на Мъдростта:

Искаш ли да усвоиш Божествената Мъдрост и тайните на Живата Природа, казвам ти, няма друг път освен страданието. Докато седиш, докато роптаеш, докато се оплакваш, ти си далеч от Мъдростта.

Докато философстваш, ти си далеч от Мъдростта, от своя Учител. Престанеш ли да философстваш, ти си близо до Мъдростта, ти си при нозете на своя Учител.

Когато изгубиш смисъла на Живота, търси онова, което свети.
Учи се при този, който носи Светлина.
Добродетелта живее само при това, което никога не потъмнява. Дружи с това, което не потъмнява."

"Учителя говори" Беинса Дуно

Ще дам друга насока на темата за мозъчната дейност и мисленето, и то е свързано с нещо, което прочетох от Учителя преди време.

Мисълта беше свързана с фактите, че тъмните същества ни внушават черни мисли, за да разрушат мозъка и той да не може да фукционира правилно, по този начин ставаме неспособни да възприемаме Светлината на Възвишените Същества, които всъщност желаят нашето Добро. В книгата "Здраве и болест", в началото се обяснява за огромната роля и значение на мозъка и мозъчната дейнст от гледна точка на Духовната наука, а в раздела "Причини за болестите" се говори подробно за изключителната разрушителност на мрачните мисли, дори на една груба дума, която причинява "взрив" на клетъчно ниво и т.н.

"Разправят за един от българските писатели и общественици, че когато заминавал за онзи свят, поискал прошка от всички хора, които обиждал; същевременно той простил в себе си на всички, които някога са го обиждали. Велико нещо е да искаш прошка от онези, които си обиждал, но по-велико е да простиш на онези, които са те обиждали и причинявали пакости. Това е качество на великия човек. То не се постига изведнъж. Много трябва да работи човек върху себе си, за да го придобие. Направете опит, да работите поне една година върху това качество, да видите какво ще постигнете.

Беден човек дължал голяма сума на един богат и не могъл да му я върне. Богатият не искал да прости дълга на бедния и постоянно го безпокоял за парите. Един ден бедният се разхождал край брега на реката и видял, че някой се дави. Веднага той се хвърлил във водата, хванал давещия се за ръката и го извлякъл на брега. В него той узнал своя кредитор. От благодарност към бедния, който спасил живота му, богатият го прегърнал братски и му простил дълга.

Когато Христос казва да възлюбим враговете си, Той има предвид това положение, че през дългия земен живот на човека ще дойде ден, когато врагът му ще го извади от реката и ще спаси живота му. От вашия враг зависи да ви извади от водата или да ви остави да се удавите."

В рова на лъвовете


"Та сега, на първа ръка, вие трябва не само да съзнавате вашите погрешки, но и да ги изправяте. Няма по-лошо нещо от това, да съзнава някой погрешките си и да не знае как да ги изправи. Запример, аз бих могъл да накарам всички да се обичате. Знаете ли как? И то да се обичате тъй, както никога не сте се обичали. Трябва да ви туря всички в затвор, да ви наложат там хубавичко и тогава да ви съберат на едно място. Няма ли да се обичате? Я да сте затворени братя и сестри заедно, че да ви налагат, както са правили със старите християни, няма ли да се обичате? Само да ви съберат, да видите как ще се разговаряте мило и драго! А сега, понеже не сте в затвора, вие не се обичате. Не чакайте да ви турят в затвор. С такива методи разполага и природата. Тя мълчи, мълчи, но ви дебне. Един ден ви хване с щипците си и ви туря в ретортата си. Вие може да вдигате шум, да плачете – нищо не значи за нея. Знаете ли през колко реторти ще ви прекара тя? Ако вие изследвате живота на великите хора, музиканти, поети и други, пък и на пророците, ще видите през какви реторти ги е прекарала природата. Няма човек, който да не е минал през дисциплината на природата. Вие трябва да бъдете готови на всичко това.

Според вас, коя е малката добродетел, която трябва да имате? (– Прошката.) Но трябва да си искате прошка един от друг. Ами като не си искате прошка, тогава? Да кажем, че някой от вас влиза в една гостилница и гостилничарят му казва: Един от вашите приятели яде тука и не си плати. Какво трябва да направите? Вие трябва да кажете: Извинете, моят приятел отдавна ме упълномощи да платя вместо него, но аз забравих. И ако имате пари, още този момент ще платите. (– Това няма ли да бъде лъжа?) – Не, погрешката е пак негова. Законът е верен. Щом този гостилничар ми казва, че моят приятел не си е платил, аз вече съм задължен да изправя неговата грешка, без да казвам нещо. Ако аз кажа на гостилничаря: Добре, аз ще платя за него – това е човешка постъпка. От моя страна ще направя благороден жест, ако аз извадя пари и платя на гостилничаря от името на приятеля си, без да му кажа какво съм направил за него. Това наричам аз солидарност в ядене и пиене. Вие ще кажете: ами да платя на този, на онзи гостилничар, какво ще стане с моя джоб? Не се плашете, това ще се случи може би веднъж в живота ви, но казвам: този е истинският начин, по който трябва да постъпвате. Във вас трябва да има готовност за такъв жест. Ако ти не можеш, ще повикаш друг, ще му кажеш: би ли платил за един наш приятел в гостилницата? Ще му кажете това и повече няма да му четете морал. Няма да казвате: Знаеш ли какво направил нашият приятел? Не, просто ще го повикаш и ще му кажеш: един наш брат забравил да си плати на гостилницата. Можеш ли да платиш ти? Ако не може и той, ще съберете помежду си пари, ще платите и ще си мълчите. Това е характер! Той като узнае, че съкласниците му са платили за него, в душата му ще се зароди едно благородно желание и ще каже: Както са постъпили моите приятели, така ще постъпвам и аз. Ето начин за морализиране. Другият морал не е дал нещо много възвишено.

Такива трябва да бъдат и вашите отношения. Същият закон е и по отношение на хляба. Най-хубавото, което употребявам за себе си, трябва да дам и на приятеля си и да съм доволен от това. Така се създават добрите нрави в човешкия характер и добрата човешка мисъл."
тук

"Без обич няма прошка. Докато единият, и другият не приложат Божия закон, не изпълнят Волята Божия, никаква прошка не съществува."

тук



"Всякога зад прошката трябва да седи Любовта.

Значи грехът, туй чувство на егоизъм, за което не сме готови да простим, то покваря най-хубавото, най-благородното в нас. Значи за благото на своята душа трябва да простим. Любовта изисква да се премахне всяко недоразумение, тя не търпи недоразуменията.

Само така ще дойде тя. Този Божествен закон е всякога готов. Ако вие простите, трябва да простите в душата си, в себе си, а не само да разгласявате, че сте простили. Да простите, без да разгласявате. Аз съм срещал и мъже, и жени, тръгнат да разправят, че простили. Казват: „Аз му простих“. Не, онзи, който разправя, че е простил, не е простил. Като прося, трябва да имам туй самодоволство в себе си, че съм простил. Какви са признаците на прощението? По какво се познава, че съм простил? – Аз имам връзка с Бога вече. Нищо повече! Щом простя, както Бог иска, веднага ще дойде в ума и сърцето ми светлина и топлина и в душата си ще се усещам силен и мощен. Прощаването е вътрешен процес. Някой път аз мога да кажа, че съм простил, а като се върна вкъщи, пак изскочи грехът в ума ми. „Аз прибързах, че му простих, трябваше малко да го оставя да се помъчи.“

Петър запита Христа: „По толкова ли ??? пъти ли, тъй ли да прощаваме? По 7 пъти ли да прощаваме?“ По 7 пъти, значи да имаме подарък златни часовници. Казва Христос: „Трябва да прощавате 70 пъти по 7, и то без часовници“. Прощението изключва всички тези работи.

Сега ние, съвременните хора, трябва да се пазим от самоизмамата.



Запример, имаш едно малко благородно качество, но ти не си доволен от него, не си благодарен; бъдете уверени, че щом не си доволен от него, голямата добродетел няма да дойде.

В злото, ако не си доволен от малкото зло, голямото зло ще дойде, а при доброто е обратно. Ако не си доволен от малката добродетел, и голямата няма да дойде. Действително, една от най-малките добродетели, това е да простиш! И защо хората не искат да прощават? Казват: „Да прощаваш, това е детинска работа“. Да прощаваш, това аз считам най-малката добродетел.

Върху тази най-малката добродетел почива цялата съвременна култура. Вътрешното устройство на цялата тази култура почива върху тази прошка на земята, върху тази почва. И плодородието на земята почива върху прошката. Ако съвременните културни хора биха държали една статистика, щяха да забележат един велик закон на причини и последствия. Ще забележат, че всички гладни години, че всички епидемически години се дължат на липсата на тази най-малка добродетел. Липсва ли тя, веднага идват тези велики катастрофи.

Туй, което засега се изисква от нас, то е приложението на Христовото учение, в дадения случай – да изпълним волята Божия – да простим! Но знаете ли колко е трудно да простим? Не е достатъчно само да простиш, но тъй да простиш, че да не помниш, да забравиш всичко, да не остане в душата ти никакво злорадство. Тази обида, която ти е нанесена, на мястото ѝ да посадиш най-хубавите растения; от туй зло да изкараш най-хубавите плодове. Този човек, който те обидил, един ден да го направиш най-добрия си приятел. Ами че така е! Двама души, които се убиват, които са си направили най-голямото зло, Господ един ден ще ги направи най-добри приятели. Ще им смеси кръвта. Не мислете, че вие можете да се избавите по някакъв начин, да не си простите. Не, по хилядите съчетания, този човек, който ви е направил най-голямото зло, Господ един ден ще го направи ваш брат, ваш господар ще го направи, ваш слуга ще го направи, ще ви постави при всичките възможности и условия да си простите. Ще ви накара да признаете, че този човек, колкото и да е лош, и той си има добри качества.

Сега идваме до въпроса: „Ами как трябва да прощаваме?“ За да прощава човек, той трябва да бъде високоинтелигентен, много разумен човек. Съвременните християни казват: „Нас наука не ни трябва, изкуство не ни трябва. Науката не струва нищо, изкуството не струва нищо, ние трябва само да се молим на Бога“. Аз питам: В какво седи добрата молитва? Молитва, аз разбирам, първото нещо: Като се приближим до Бога, да кажем: „Господи, аз се постарах да простя на всички тъй, както Ти си ми простил“. Това е първият разговор. Вие казвате: „Аз искам да се разговарям с Христа“. Като те срещне Христос, първото нещо, което ще ти каже, е, че не си простил на своите длъжници. Някои казват: „Аз прощавам“. Не, не тъй. Христос ще ти каже, че ти не си простил тъй, както Той прощава. И ако кажеш най-малката лъжа, току изведнъж Христос ще дрънне със звънеца си, веднага ще дойдат всички онези, на които не си простил, и ще кажат: „Господи, не ни е простил“. Всички тия, на които не си простил, те са хроми, клосни, сакати, те си носят раните. Христос ще каже: „А, братко, хем не си простил, хем знаеш да лъжеш!“ Отгде иде лъжата? – Когато човек не е изпълнил Божия закон, а иска да се покаже правдив пред хората, той ще тури лъжата. И после ще почне да се извинява, че условията били такива, че Господ тъй направил. Не, не са виновни условията, не е виновен Бог.

Казвате: „Ама в онзи свят ще има ли виждане?“ – Ще има, братко, ще има. Сега вие не виждате, защото сте с маски, тогава ще бъдете без маски. Този свят сега е бал-маске, не го знаеш отгде е. Не, не, всички тези маски ще се снемат и в онзи свят нещата ще бъдат реални. Сега виждаме колко са неестествени хората!

Сега ние ще приложим закона на прощаването. Можем ли да простим, или не можем? Ще кажете: „Как ще се научим да прощаваме?“ Ето как. Имаш някой познат, комуто не можеш да простиш. Ще седнеш при хляба и ще си кажеш: „Туй жито е минало между камъните, смляно е заради мене, пожертвало е живота си заради мене“. Имаш едно хубаво теленце или агънце, заклано е, ще си кажеш: „Това агънце е станало жертва заради мене“. Ще погледнеш дрехите си, ще кажеш: „Колко овци пожертваха вълната си заради мене!“ Ако всичко това стана жертва заради мене, аз не мога ли в дадения случай да направя една жертва, да простя на един мой брат? И то не заради него. А заради кого? – Заради Онзи Великия Бог на Любовта, Който седи в дадения случай пред мене и Който ми е дал всичко. Господ никога няма да ви каже: „Да простиш!“ Ако чакате Той да ви каже да простиш, много се лъжете. Не, за Господа е все едно и когато мразим, и когато любим, Той няма да ни каже нищо. И ако ние не изправим нещата сами, Той ще ги изправи. Ако ние не простим навреме, Той ще вземе този, когото мразим, ще прекара ръката си върху него, ще заличи всичките му язви, ще заличи твоето име от неговия ум, и тогава този човек няма да съществува за тебе. Той ще го заличи. Господ ще направи него свободен, но ти ще почувстваш една голяма скръб, ще почувстваш, че си едно нищожно същество в света.

Не, не, не, в ума на твоя враг и в ума на твоя приятел ти трябва да седиш като една запалена свещ, ти трябва да бъдеш като един любовен обект. Ти трябва да кажеш: „Има в света едно същество на Любовта! От този човек, от неговия живот аз разбирам какво нещо е Любовта“. Тъй трябва да бъде! Но трябват дълбоки разсъждения.

А сега, седнат някои да спорят за много маловажни неща. Някоя сестра ще каже тъй: „Аз живея на небето“. Друга ще каже: „Аз пък живея на земята“. Казвам: Сестри, и двете живеете на земята, и двете живеете на небето, само че и двете не изпълнявате волята Божия. Това е, което аз зная. Едната живее на небето и виждам, че и тя не прощава; другата живее на земята, виждам, че и тя не прощава. Не, не, то е на сцената. Всички трябва да се освободим веднъж за всякога от тези лъжливи измами!"

тук

"Когато вие сте радостни или скръбни и околните ви имат същото разположение.
Когато имате някоя рана, най-много ще страдат близките до нея клетки, а по-отдалечените ще изпитват състояние на състрадание само чрез рефлексия.

Когато вие страдате на земята и свързаните органически с вас ще страдат.
Така че тези същества, които са извън нашите сфери, като по отдалечени, само ще съжаляват, че ние сме нарушили един закон и затова страдаме. Те ще ни посочат начини, по които да избягваме за в бъдеще тези страдания.

Обществото трябва да приложи тези два велики закона в политиката, в живота. Всички вярващи трябва да ги приложат, защото тези малки закони са общи за всички и от приложението им зависи спасението на цялото човечество.

Онзи, който може да изпълни малкия закон, може да изпълни и великия. Онзи, който не може да изпълни малкия закон, не може да изпълни и великия. Това е правило.

Ако вие не проявите Любов към една малка буболечка, към една малка мушица, вие не може да проявите Любовта си и към човека. Ако някой ти каже, че те обича, а преди малко е откъснал главата на една мушица или главата на някое агънце, той не говори право. Мушицата, която е пострадала от тебе или от кого и да е другиго, знае колко можеш да обичаш."

Малкият закон

ИСТИНАТА

На един обеден разговор стана въпрос за Истината.

Учителя каза:

Великата реалност, която лежи в основата на цялото

Битие, това е Истината. Не трябва да се бъркат фактите с

Истината. В Истината няма противоположност и щом си в

нея, болест, беднотия, смърт, страдание – всичко изчезва,

няма да остане нищо от тях и ти ще бъдеш свободен. Щом

живееш в Истината, никой не може да те ограничи, ти си

в Божествения свят, ти си гражданин на Небето. Истината

като дойде да царува на Земята, ще дойде Царството

Божие.

Трябва да се пазите от две неща, които Господ не

прощава: лъжата – бяла и черна. Пазете се от лъжата.

Можеш да излъжеш само онзи, когото не обичаш, защото

щом излъжеш някого, Любовта изчезва. В Любовта няма

абсолютно никаква лъжа. Това е абсолютен закон. Щом

кажеш лъжа, ти остаряваш. В Духовния свят нашите лъжи са

като камъни, които спъват пътя на духовете и затова ни съдят

за лъжата. За да има човек Божието благословение, не трябва

да лъже. Като излъже, оттегля се Божието благословение,

подкрепата от Небето, от Светлите същества.

Божественото в човека може да го повдигне, но първо

човек трябва да се освободи от лъжата. Стъпите ли там,

дето е кракът на лъжата, ще умрете.

Една сестра попита: „Какво нещо е смъртен грях?“

Лъжата е смъртният грях!



Стр.339-340 ИСТИНАТА И ОБЩЕСТВЕНИТЕ ВЪПРОСИ
Акордиране на човешката душа, т.1

ИСТИНАТА

На един обеден разговор стана въпрос за Истината.

Учителя каза:

Великата реалност, която лежи в основата на цялото

Битие, това е Истината. Не трябва да се бъркат фактите с

Истината. В Истината няма противоположност и щом си в

нея, болест, беднотия, смърт, страдание – всичко изчезва,

няма да остане нищо от тях и ти ще бъдеш свободен. Щом

живееш в Истината, никой не може да те ограничи, ти си

в Божествения свят, ти си гражданин на Небето. Истината

като дойде да царува на Земята, ще дойде Царството

Божие.

Трябва да се пазите от две неща, които Господ не

прощава: лъжата – бяла и черна. Пазете се от лъжата.

Можеш да излъжеш само онзи, когото не обичаш, защото

щом излъжеш някого, Любовта изчезва. В Любовта няма

абсолютно никаква лъжа. Това е абсолютен закон. Щом

кажеш лъжа, ти остаряваш. В Духовния свят нашите лъжи са

като камъни, които спъват пътя на духовете и затова ни съдят

за лъжата. За да има човек Божието благословение, не трябва

да лъже. Като излъже, оттегля се Божието благословение,

подкрепата от Небето, от Светлите същества.

Божественото в човека може да го повдигне, но първо

човек трябва да се освободи от лъжата. Стъпите ли там,

дето е кракът на лъжата, ще умрете.

Една сестра попита: „Какво нещо е смъртен грях?“

Лъжата е смъртният грях!



Стр.339-340 ИСТИНАТА И ОБЩЕСТВЕНИТЕ ВЪПРОСИ
Акордиране на човешката душа, т.1

Любовта расте при абсолютна чистота. Човек, който не е чист, не може да обича. Който иска да бъде обичан, трябва да бъде чист.

Може да се търпи онзи, който не е чист, но не може да се обича.

Степента на обичта зависи от степента на Чистотата. Значи, за да те обикне Господ, свали опръсканите си дрехи, измий се, облечи чисти дрехи и ще бъдеш обичан.

стр. 441

Чистота и умереност във всичко са качества, които ще ни направят по-възприемчиви към Мировата любов! Когато не си чист, Господ не те слуша. Щом Той не те слуша, това значи, че е време да изчистиш канализацията. Един ден ще видим колко сме били невежи - благото е било при нас, а ние сме си блъскали главите.

Трябва Огън, Светлина и широк простор за пречистване.

Любовта е закон за пречистване.

...Трябва да има една вътрешна Чистота. Не мислете, че аз търпя. Търпя, но имам голямо отвращение към нечистотата; не мислете, че Чистотата се дава даром. Човек ще работи, ще мине през хиляди изпитания, докато стане чист.

Някой казва: "Не може". Може, но то е едно качество, което трябва да се придобие. Чистотата е външно качество, а Съвършенството - вътрешно.

Казано е: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесний". Казано е ще: "Чистите по сърце ще видят Бога".

Като преминем през ада, да не се опетним!

...Стремете се към Чистотата. Човек никога не трябва да има користолюбиви мисли и желания.

...В дълбочината на всяка душа е скрит Господ и гледайте, като се приближавате до един човек, да служите на Господа. Защото Бог е, Който страда вътре в човека. Божественият Дух е, който се моли в човека и страда. Човек прави грехове и Божественият Дух вътре страда и се моли.

...Вяра без Чистота не може...
Вярата, турена в Чистотата, това е вече една реалност.

стр. 442

Какво нещо е "чиста мисъл"? - обидил те е някой, искаш да се примириш с него; примиряваш се и мислиш, че си му простил, но след малко пак дойде възбуда отвътре. После хайде пак искаш да му простиш и т.н. Значи мисълта ти не е чиста. А като дойде чистата мисъл, ти му прощаваш и ставаш спокоен, не те дразни нищо. Докато човек се дразни, мисълта му не е чиста.

стр. 443

...Хората са дошли на Земята за слуги на Бога и

вътрешен живот не може без Чистота, вътрешна връзка не може да има без Чистота.
Не можем да бъдем в съприкосновение със звездите и с Напредналите същества, ако нямаме Чистота.

...При Чистотата сърцето на човек не се свива, като погледне, че някой има големи знания; напротив - той се радва, че другият е даровит, и в същото време е благодарен за това, което има. но това, разбира се, не означава, че няма да се стреми към по-горно състояние.
Също така,, когато види, че някой има голяма къща, радва се това и не му е мъчно, че той няма такава.

Най-първо се изисква очистване на човешкия мозък.

Казано е "Бъдете чисти и свети!" и трябва да се създаде една чиста атмосфера, в кято влиянията да бъдат добри.

С примес на лоши мисли Черната ложа иска да разстрои мозъчните органи и тогава от Божествения свят не може да се приемат Божествени мисли.

Хората от света не могат да приемат Божествени мисли, понеже мозъкът ими постоянно се занимава с обикновени работи.

стр. 444
"Акордиране на човешката душа", т. 1

Из беседата "Аз ви нарекох приятели":

"...Който е намерил Любовта, той е намерил всичко. Любовта е основа. Който е намерил Любовта, той ще намери и интелигентността. След като намери интелигентността, на трето място иде истината. Като намери истината, ще намери и доброто в света. Този е пътят, по който трябва да се върви. Ако ти нямаш в себе си Любовта, ако нямаш интелигентността, ако нямаш истината и ако нямаш доброто, ти нищо не можеш да постигнеш. Всичко друго е безпредметно. Без тези четири неща човек го няма там. Там няма и никаква наука, никаква основа.Казвам: Ние сме дошли до една област, дето Любовта може да се постави на изпит.

...човекът на Любовта влезе между хора, които не обичат истината и правото, тези хора ще почнат да се стесняват от него, и постепенно ще започнат да говорят истината. Любовта навсякъде внася едно преобразование.

...Човек в себе си може да води Бога. Казвате: В Бога вярвам, но в тебе не вярвам. Ами ако вярвате в един човек, в какво в него ще вярвате? Ако вярваш в човека, ти ще вярваш в неговото сърце, т. е. в неговата Любов, в неговата интелигентност, в неговата истина и в доброто, което той носи в себе си. Това съставя човека. И за Бога същото. Човек е подобен на Бога, и Бог е подобен на човека. Така трябва да кажа, за да ме разберете. Като казвам, че човек е подобен на Бога, не разбирам неговото тяло, както е сега. Като казвам, че човек е подобен на Бога, ето каква аналогия, какво сравнение правя. Запример, дали един човек е богат или учен, това не може да се заключи само от неговата къща. Един богат и учен човек може да живее в една колиба, ако (е) скромен. И един богат и учен човек може да живее в един палат. Това не значи, че първият не е богат, нито учен, а вторият, който живее в палат, е учен човек. Учен, богат човек наричам този, който може да се преобрази, който може да тури на работа своето сърце, своя ум и своята воля. Аз наричам умен човек онзи, който може да служи на своята душа.

...сега ний сме дошли до тази степен на развитие, когато човек не трябва да служи на своя ум, но умът трябва да служи на нас. Ние не трябва да служим и на сърцето си, нито на волята си.

...Дойдем ли до душата си, обаче, ние трябва да ѝ служим. На душата всички трябва да ѝ служим. Аз взимам думата служене в най-добър смисъл.
Аз разбирам такова служене, както майката може да служи на детето си, както професорът може да служи на своите добри ученици. Такова служене, такова поведение трябва да имате всички.

...Каквото мисли човек, това става от него. Човешката мисъл е магията на съвременното човечество. Бог е дал ума на човека като магическа тояжка, но човек е направил в това отношение една погрешка. Той и досега още не е употребил тази тояжка.

...И тъй, мъчнотиите, които срещаме в живота си, не са нищо друго, освен онзи бик, който ни заставя да употребим тоягата си. При борбата с мъчнотиите, тоягата ни ще се счупи, но като се счупи, ще започне от нея да изтича злато. Все ще излезе нещо от тоягата. Следователно, по-добре е криво да мислиш, отколкото нищо да не мислиш. Казвате, ами като мислим криво, можем да се заблудим. Оставете тази ваша философия. Първо трябва да поставите в ума си мисълта, че всички трябва да мислите. Първо трябва да мислите, защо Господ създаде въздуха, защо създаде водата, защо създаде светлината и защо създаде хляба. Това са четири елементи, които играят важна роль в живота. За тях човек трябва да си отговори. Въздухът е създаден, за да накара човек да мисли. Всички органически същества се нуждаят най-много от въздуха. Човек може да има знания, може да е силен, но ако само за три–четири минути спре дишането си, той изгубва и знание, и сила.

...Данте е писал едно нещо за ада, а Христос е ходил в ада и нищо не е писал за това, което видял там. Данте пише за мъчнотиите на ада. А Христос, Който е ходил там, извадил всички, които били в ада навън. Дяволите дълго време след това съжалявали, че пуснали Христа в ада. Като влязъл в ада, Данте само описал страданията на хората в ада, а Христос понеже имал знания, Той извадил вън от ада всички души, които вярвали. Има един ад, който ние сами си създаваме в ума и в сърцето си. Аз ще ви говоря за този ад, именно. В този ад, именно се крие голямото противоречие. И след това ще кажете, че науката това е създала или онова е създала. Науката това е доказала или онова е доказала. Не, това са теории. Науката е доказала все хубави работи. Електричеството, запример, е било знайно още от преди две, три, пет до десет хиляди години.

...Истината ще ни освободи от всички несгоди. Истината е за ума, а доброто – за сърцето Следователно, истината и доброто представят една фамилия. Доброто е онази чиста девица на небето. Истината е онази, за която се казва – Глава на Твоето Слово е Истината. Истината е начало. Истината е това, което освобождава, това, което дава простор, което дава мощ и сила на човека. Това самосъзнание да побеждава над всичко в човека, това е истина. И всеки трябва да има Любов към тази истина.

... Кога може да се наречете приятели на Христа? Когато придобиете истината, тогава вие ще се почувствувате свободен, ще почувствувате, че не сте вече раби. И тогава Бог за тебе няма да бъде като господар, но като Баща.


...Христос казва: „Не ви наричам вече раби“. Защо? Защото Той туря Любовта като основа на живота. Като поставя Любовта като основа на живота, същевременно Той показва начин как трябва да се употреби тази Любов. Това зависи от ума на самия човек. Като казвам, че от човека зависи, имам пред вид всички ония дарби, които Бог е вложил в него. Като е дал тия дарби на хората, Той изисква с тях да свършат някаква работа. Като излизате в планината между растения, животните, минералите, вие трябва да ги изучавате.


...Понеже от Него излиза истината, като погледнете към Него, ще почувствувате в Неговото лице Баща. Като ви е създал, Той ви е изпратил в света да учите. Това е един подтик. Той ви подтиква към хубави мисли. С това именно се отличава Той, че към всички наши прегрешения, които вършим, Той ни казва постоянно: Изправяйте, изправяйте! Каквито погрешки правим, Той казва: Нищо, че правите погрешки, но трябва да ги изправяте.

...Ако сега трябва да ви направя религиозни, вий сте закъсали. Аз говоря за Любовта, а не за религията. Религията е външната страна, а Любовта е вътрешната страна в човека. В този смисъл религията е наука за Любовта.

...Следователно, през тези симпатии ти търсиш Любовта. Нямаш ли Любов в себе си? Знайте, че една симпатия представя една буква. Хилядите симпатии представят буквите на една голяма азбука, с която трябва да говориш. Защо човек трябва да мисли, че другите хора ще му вземат симпатията? Симпатията, която Бог ни е дал, никой не може да ни я вземе.

...Заблужденията винаги се дължат на известен недоимък. Не е богатството, което ражда лошия живот в света. Идеята за богатството е родила смъртта. А сиромашията е родила лошия живот, кражбата и какви ли не още престъпления. Казвате: Блажени нищите духом. Нищите, за които Христос говори, не са тия сиромаси, които са родили и създали престъпленията в света. За каква сиромашия се говори в случая – за сиромашията на сърцето, за сиромашията в ума и за сиромашията във волята на човека. Тази сиромашия, именно е родила хилядите грехове в света.

...Ще се покаеш от какво? – Ще се покаеш от онези криви разбирания, които си имал за живота. Какво по-криво разбиране от това да желаеш да станеш богат. Да туриш пари в една банка и да се осигуриш, че за нищо да не мислиш. Че ако баща ти те обича, ти няма за какво да мислиш. Ако се осигуряваме по този начин, именно, чрез богатство, чрез пари в банките, ний никога няма да прогресираме. Щом провидението ни праща на земята, ний сме осигурени вече, но трябва да учим. Ний сме пратени на земята да учим – нищо повече; Добрите хора трябва да учат. И тогава, през всичките положения, през които минаваме, ний трябва да учим, понеже съзнанието ни постоянно се сменя. Като учиш, ще придобиеш нещо. Животът не е еднообразен. Но човешкият живот, животът на хора с простото съзнание, е еднообразен.

...Аз се унижавам, когато не мисля за хората, както трябва и не мисля това, което трябва, аз се унижавам, когато не мисля за светиите, за ангелите това, което трябва; аз се унижавам, когато и за Бога не мисля това, което трябва.

...Царството Божие е този свят, за който сега ви говоря. Съществата от онзи свет живеят на Земята, както и ний живеем на Земята, само че те имат високо съзнание за нещата. Тези същества не се безпокоят от болести, от сиромашия от лошите хора – нищо не ги безпокои тях. Вие с нищо не можете да ги обидите, но и те не дават за това никакъв повод. Ако кажете на някои от тия същества, че му се сърдите, той веднага ще извади една кесия със злато от джоба си и ще каже: Заповядайте. ...Какво донесе Христос със Себе си. Той не искаше да ни направи богати.

...В страха има обратни течения. Когато страхът дойде, кръвта нахлува във вътрешните съдове, вследствие на което човек външно пребледнява, пожълтява. Ако не знае как да се справи със страха и не знае как да се лекува, в човека ще стане една реакция, която може да го отрови. Ако не знаеш как да се лекуваш, страхът ще причини в тебе голяма омраза. Страхливите хора обикновено имат голяма омраза в себе си. Страхливият може да напакости на всеки човек, към когото изпитва известна омраза. В страха се образуват много отрови, които тровят човека. И в Писанието е казано: Страхливите няма да наследят земята. Те нито могат да мислят, нито могат да направят добро. Друг е въпросът ако страхът е във връзка с човешкия ум, с човешката интелигентност, ще се яви благоразумието. Благоразумието се дължи на човешкия страх. Ако човек съчетае причинността, която е отпред на челото, със страха, който е от страна на главата, той ще И тъй, всички се нуждаете от един отличен ум. Вий го имате, но трябва да го развиете до съвършенство. създаде в себе си едно добро качество.

...Ще платиш заради брата си. Тъй се върши Волята Божия. Какво ще ходиш да убеждаваш човека, да прости или да отложи полицата. Плати заради него – нищо повече. – Готов ли си да простиш? – Няма какво да се разправяте с човека. Ще отидеш при кредитора му и ще платиш вместо него. Всеки, който отива да примирява, той трябва да направи нещо от своя страна. Не трябва само теория. Ние трябва да се покажем силни в малките неща. От всички се изисква самообладание. Затова вие трябва да възстановите вярата си. Аз не говоря за суеверие, но за вяра. Вярата трябва да послужи за основа на вашите интелектуални сили. Интелектуалните сили ще бъдат плод на вашата Любов, те ще бъдат плод на доброто, което действува у вас.

...И тъй, всички се нуждаете от един отличен ум. Вий го имате, но трябва да го развиете до съвършенство.

...Това, което Христос изисква от нас, е да се откажем от непотребните неща. Всичко, каквото Христос е проповядвал, може да се изрази в няколко думи: Да се отречете от себе си. Какво подразбирате под думите себе си. Това значи, да се отречете от вашето невежество, да се отречете от своята завист, от своята злоба, от своето неверство, да се отречете от своето недоволство – от всичко отрицателно в себе си. Отречете се от баща и от майка си и възлюбете тогава истината и доброто. Казано е даже да възлюбиш враговете си. Христос никъде не е казал да напуснете жените и мъжете си и да отидете в някой манастир. И в манастирите има изкушения."

Прекрасна беседа!

П.П. Извинете за дългото цитиране - това е само една малка частица от беседата, не можех да махна нещо.

"Помогни ми, Боже, да избегна лошите постъпки и да изпълня добрите, които съм пропуснал вчера."

"Господи, какво трябва да изпълня днес? В името на всичко, което си ми дал, искам да Ти служа. Да бъде всичко за Твоя слава."

"Господи, вложи Любовта в сърцето ми, да говоря меко и сладко, да постъпвам винаги благородно, да изразявам Твоята Любов."

Свещени думи от Учителя, т.3, раздел "Мисли за Бога от Учителя"

http://filmotizgreva.wordpress.com/

"Има само едно Същество в света, Абсолютно добро в пълния смисъл на думата - това е Бог. Той всякога е благ. В това състояние на благост, у Бога няма абсолютно никакво желание да стори и най-малкото зло комуто и да е. И покрай най-малката мушица да мине Господ, Той ще й се усмихне и ще й даде всички условия за Живот и развитие.

Бог никого не съди. Никого не възпира, никого не ограничава. Красивото у Бога е това, че Той помни само доброто, което сме направили. Злото Той не помни.

Единственото нещо, с което ние привличаме Бога, то е нашата немощ, нашата нищета. Когато Той ни гледа така дребни, така страдащи, така невежи, у Него във величието Му се заражда едно желание да спусне ръката Си и да ни каже: :"Нагоре сега!"

Всичко, което е в нас и вън от нас, всичко, което не заобикаля, представлява фон, зад който се крие Бог като велик художник.
Той е дълбоко скрит, защото иска да ни остави свободни.

И понеже Бог е така дълбоко скрит, затова хората постоянно Го търсят отвън и искат по външен път да се доберат до Него, да докажат съществуването Му. Обаче Бог не е една същина, която може да се доказва.

...Защото не забравяйте това, възлюбеният на човешката душа, това е само Бог.

Ето защо където и да отидеш, в каквото и положение да изпаднеш, във всичко можеш да се усъмниш, но в Бога - никога! Знай, че Той е навсякъде и призовеш ли Го, ще ти помогне.
Чуеш ли хората даказват, че не вярват в Бога, взри се и ще видиш - те сами себе си смятат за божества. Не служи на такива божества!

...където има смисъл, там е Бог. Където няма смисъл, там Бог отсъства. А където Бог отсъства, там е адът.

Питаш кога човек е добър? В момента, в който Бог се прояви у него, човекът е добър.

"Учителят говори" Беинса Дуно

"Много от вас ще запитат: „Можем ли да изпълним Христовия закон?“ – Да, може да го изпълните.Ако някой ви изгори или продаде къщата, която струва 200,000 лева, в мен ще се зароди голяма борба от това зло, но ако победя себе си и не се отместя ще се нарека велик в Царството Божие. Ако съм виден държавник и ме свалят от поста, който заемам, макар и несправедливо, и аз не отмъстя за това нещо, за в бъдеще ще съм добър човек. Изобщо всеки, който не отмъщава даже и за най-голямото сторено нему зло, той е добър човек."

Малкият закон

"Ще страдате, докато превърнете всичко в мисъл.

За да се оправи светът, всеки трябва да оправи себе си, своя свят."

"Свещени думи от Учителя", том 3, раздел "Мисли за Бога"

Когато човек се намира в най-големи противоречия и страдания, трябва да бъде благодарен на Бога, да има радост и хармония в себе си.





Това е изпит.





Господ казва: „Много работи мога да ти кажа, но по-напред искам да знам дали можеш да носиш товара, който ще ти дам.“





Всеки човек е подложен на изкушение. Някой път все ще дойдат изкушения.





Без страдания може, ако не грешиш; и с радости може, ако живееш чист и свят живот. Но всички трябва да минете през огън; нали златото, докато не мине през огън, не може да се пречисти.






тук

„Позволено ли е да се повтори матурата?“



Позволено е. Лошото е, когато не допуснат някого до



матура. Когато някой е допуснат да държи матура, това е



привилегия.



„Ние допуснати ли сме?“



Вие сте допуснати; дали ще издържите, то е друг въпрос.



Който е допуснат, той ще издържи по който и да е начин;



вярно е, че има възможност да го скъсат, но пак ще държи.



Доста предмети са. Всеки един от братята и сестрите трябва



да издържи изпитите, когато дойдат. Когато Йов бил



връхлетян от страдания, отначало видял близо до себе си



грозните духове, но като отправил поглед по-далеч, видял



Светлите духове. Значи близкото около него било мрачно,



а далечното било красиво. Тогава той разбрал, че всичко,



което става, е за добро и настанал Мир и Радост в душата

му. Земята е място за матура.

тук

"Помогни ми, Боже, да избегна лошите постъпки и да изпълня добрите, които съм пропуснал вчера."

"Господи, какво трябва да изпълня днес? В името на всичко, което си ми дал, искам да Ти служа. Да бъде всичко за Твоя слава."

"Господи, вложи Любовта в сърцето ми, да говоря меко и сладко, да постъпвам винаги благородно, да изразявам Твоята Любов."

Свещени думи от Учителя, т.3, раздел "Мисли за Бога от Учителя"

ИСТИНАТА

На един обеден разговор стана въпрос за Истината.

Учителя каза:

Великата реалност, която лежи в основата на цялото

Битие, това е Истината. Не трябва да се бъркат фактите с

Истината. В Истината няма противоположност и щом си в

нея, болест, беднотия, смърт, страдание – всичко изчезва,

няма да остане нищо от тях и ти ще бъдеш свободен. Щом

живееш в Истината, никой не може да те ограничи, ти си

в Божествения свят, ти си гражданин на Небето. Истината

като дойде да царува на Земята, ще дойде Царството

Божие.

Трябва да се пазите от две неща, които Господ не

прощава: лъжата – бяла и черна. Пазете се от лъжата.

Можеш да излъжеш само онзи, когото не обичаш, защото

щом излъжеш някого, Любовта изчезва. В Любовта няма

абсолютно никаква лъжа. Това е абсолютен закон. Щом

кажеш лъжа, ти остаряваш. В Духовния свят нашите лъжи са

като камъни, които спъват пътя на духовете и затова ни съдят

за лъжата. За да има човек Божието благословение, не трябва

да лъже. Като излъже, оттегля се Божието благословение,

подкрепата от Небето, от Светлите същества.

Божественото в човека може да го повдигне, но първо

човек трябва да се освободи от лъжата. Стъпите ли там,

дето е кракът на лъжата, ще умрете.

Една сестра попита: „Какво нещо е смъртен грях?“

Лъжата е смъртният грях!



Стр.339-340 ИСТИНАТА И ОБЩЕСТВЕНИТЕ ВЪПРОСИ
Акордиране на човешката душа, т.1

"Често съм слушал с часове как пеят славейчетата и гугутките и с наслаждение съм ги изслушвал и съм си казвал: много хубаво пеете и ако хората разбират вашия език и биха могли да приемат вашата култура, в света не би имало толкова страдание, колкото сега. Славейчетата и гугутките ми отговарят: „Да, и ние бяхме едно време хора, и като не ни задоволи тяхната култура, напуснахме я и днес предпочитаме птичата култура пред човешката“.

Малкият закон

"Има само едно Същество в света, Абсолютно добро в пълния смисъл на думата - това е Бог. Той всякога е благ. В това състояние на благост, у Бога няма абсолютно никакво желание да стори и най-малкото зло комуто и да е. И покрай най-малката мушица да мине Господ, Той ще й се усмихне и ще й даде всички условия за Живот и развитие.

Бог никого не съди. Никого не възпира, никого не ограничава. Красивото у Бога е това, че Той помни само доброто, което сме направили. Злото Той не помни.

Единственото нещо, с което ние привличаме Бога, то е нашата немощ, нашата нищета. Когато Той ни гледа така дребни, така страдащи, така невежи, у Него във величието Му се заражда едно желание да спусне ръката Си и да ни каже: :"Нагоре сега!"

Всичко, което е в нас и вън от нас, всичко, което не заобикаля, представлява фон, зад който се крие Бог като велик художник.
Той е дълбоко скрит, защото иска да ни остави свободни.

И понеже Бог е така дълбоко скрит, затова хората постоянно Го търсят отвън и искат по външен път да се доберат до Него, да докажат съществуването Му. Обаче Бог не е една същина, която може да се доказва.

...Защото не забравяйте това, възлюбеният на човешката душа, това е само Бог.

Ето защо където и да отидеш, в каквото и положение да изпаднеш, във всичко можеш да се усъмниш, но в Бога - никога! Знай, че Той е навсякъде и призовеш ли Го, ще ти помогне.
Чуеш ли хората даказват, че не вярват в Бога, взри се и ще видиш - те сами себе си смятат за божества. Не служи на такива божества!

...където има смисъл, там е Бог. Където няма смисъл, там Бог отсъства. А където Бог отсъства, там е адът.

Питаш кога човек е добър? В момента, в който Бог се прояви у него, човекът е добър.

"Учителят говори" Беинса Дуно

Звучи ми също като от книга с мисли на Учителя.

А що се отнася до критиките - много лесно критикува човек и много, много трудно вижда светлинката. А и Христос ни съветва да не съдим. Особено когато сме в неяснота по отношение на истината.

А малкото, което съм чела от Сай Баба, музиката и песните са внасяли в мен винаги нещо хубаво. А и Учителят казва на едно място, че Светли Същества има във всяка раса, нация, култура, народи. Както Йогананда например.

А Сай Баба за разлика от други "гуровци" не е с бели обувки от убито животно, нито с лъснати костюми и коли и сред "учениците" си на "високо" - но дори тези нямам право да съдя.

И против Махатма Ганди, и срещу Далай Лама, и срещу Майка Тереза или който и да е - все се е намирало и ще се намери някой на светлото да сложи по едно черно петно и да каже "правил добро, ама ..." Едва ли Христос гледа одобрително на способността ни да виждаме "съчките" в чуждите очи, особено ако са нашите съчки, а не в чуждото око.

Слънцето грее за всички. Ако искаме да го видим, добре. Ако си затваряме прозорците и спукаме и щорите, дори и това е за добро.