Ralna

Всъщност осъзнах, че грешката е в мен. "Достоен" звучи доста крайно. Научих, че проблема е в мен - не в него. И се опитах да го включа в това мое "начинание". Мисля, че ще го "открия" по друг начин ... а и не искам дасе разделям с него. А в интерес на истината сега откривам толкова много информация, че направо ще се побъркам. Чета по 3 книги наведнъж, преливам от идеи ... и нямам търпение да разбера всичко и да открия "мойто си място". След като толкова години се въртя в един омагьосан кръг без да чувствам удоволетворение от нищо (абсолютно изключвам раждането на децата ми и самите те), сега когато виждам някакъв проблясък търпението ми никакво го няма Ами освен да продължавам да пробвам и да налучквам.... надявам се, че вътрешно ще успея да отделя това което е важно за мен... Благодаря Късметче!

Здравейте отново! Не съм изчезнала. Тук съм. Търся отговори. Помогнахте ми много. Дадохте ми насока /някаква/ в която да гледам. През изминалите дни търсих. Опитах се да тъся отговорите в себе си. Четох. Писах. Единственото обаче, което разбрах, е че всичко е вътре в мен. В моя свят, в моята вселена, в мен. Разбрах, че когато успея да погледна по на дълбоко ще разбера нещата и това ще отговори на всичките ми въпроси и ще ми даде мир. Но все още не съм сигурна как да достигна до истината. Осъзнавам, че още с раждането си сме обречени на толкова много (как да го кажа...) ... условнисти, дадености, насадени от родители, общество, медии, образование и мисля, че това ме обърква ужасно. Не мога да "напусна границите" на тези обстоятелства. Звучи объркано и ще се опитам да го разясня с един прост пример. Когато ми дойде някакъв проблясък (идея, или както искайте го наречете) първоначално ми звучи адски логична, точна, истинска, но после започвам да се разколебавам. Не знам дали това не е просто плод на въображението ми и психиката ми или е истина, която обаче е ограничена и не мога да доразвия, заради насадените ми възприятия за заобикалящия ме свят. Това ме обърква още повече. Може би има някакъв начин, някакъв път който трябва да измина, за да разганичавам нещата. Как точно да погледна в себе си. Как да разбера кое е истина и кое не. Медитация? Хипноза? Ребъртинг? Какво трябва да направя. Искам да знам толкова много неща. Всичко това, което ме притиска и задушава искам да го премахна. Как? Трябва ли? Как да прочета, науча, разбера толкова много неща? Трябва ли да ги знам? Имам ли време за това? Исками се да се случи нещо, което да ми даде насока. И да съм сигурна че това е правилния път. Олеква ми когато пиша тук. С риск да бъда засрамена заради налуничеви идеи, продължавам да пиша ....

Благодаря Ви! Благодаря че ме изчетохте, че ме разбрахте, че не ме обявихте за луда. Това май ми даде доста повече подкрепа, от колкото самите отговори. И да, аз също сама стигнах до извода, че всичко е вътре в мен...Трябва да "погледна" първо в себе си преди да се впусна в някакви умозаключения и драстични мерки. Ще пробвам да се обичам, ще пробвам да се усмихвам, ще пробвам да поема това предизвикателство... каквото и да е то! Радвам се, че писах в този форум и открих "сродни души" Благодаря ви!

Не знам какво търся, тук... и по принцип..Не знам дали искам помощ, не знам дали искам отговор... Просто трябва да го споделя... Всъщност имам нужда да крещя... Но първо: Здравейте! Нова съм в този форум, но отдавна чета из сайта - доста интересни неща има. С риск да стана досадна ще се опитам да ви представя моя... проблем да го наречем.Ще ми е интересно какво мислите вие... Нормална 30 годишна жена съм.Омъжена, с деца.Нямам шизофреници в семейството (а се чувствам като такава). От известно време насам имам усещането, че нещо ми избягва, нещо жизнено важно ... нещо вътре в мен...Чувствам ужасна празнота от това, че нямам отговора, и още по ужасна от това, че дори и не знам какъв е въпроса.Объркано, нали?! До преди една година имах добър живот.Семейство, толкова перфектно, все едно излязло от сапунен сериал;работа - толкова прекрасна, че можех да "чуя" завистта на хората, отношения с близките - чудесни. Но дойде един миг, един проклет миг, в който през мина една мисъл - толкова бърза, че дори не бях сигурна каква е.Нещо от рода на "какъв е смисъла", "какво всъщност правя" и "това ли е живота" ... така и не успях всъщност да разбера.Но от този миг нататък нещо се промени в мен.Все по често започнах даси задавам такива въпроси.Единият от тях беше - "Обичам ли наистина този човек?" и "Така ли само мога да обичам?". И тук се намесиха разума и сърцето.Разума винаги ми казваше - "Да!Това е! Това е твоята любов", но сърцето....знам, чувствам, вярвам, че мога да обичам по друг начин.От тогава започнах да се съмнявам, да губя връзка с мъжа ми, бащата на децата ми.Появиха се думи като "раздяла", "развод"...Чувствах страх от това, че мога да го загубя, но и ...облекчение. Защо?!? По същия начин се случи и с работата ми.Сигурна, че не това е работата за мен - тази която ще ми достави истинско удоволствие, тази в която ще мога да творя и да дам нещо наистина смислено, аз напуснах.Вярвайки на сърцето ми и отхвърляйки разума. Изпокарах се с близките ми.Реших, че е крайно време да спра да се съгласявам с тях за неща, които чувствах, че не са така. Доста объркано и лудо звучи всичко...Още повече на мен.Имам желязна психика и никога не съм допускала отчаянието и "празните приказки на сърцето" да ме ръководят. Доста ми е трудно...Странно Живота ми се обърна на 180 градуса, а не знам защо. Разумният отговор беше - напрежение.Разумния отговор беше - почивка, а може и психотерапевт. Неразумния беше - магия, а отговора - хороскопи, гадане, четене на окултни науки, карти Таро... Продължавам да съм объркана.Продължавам да търся отговори.Като виновник за всичко ми се струва двубоя между разума и сърцето.Например разума ми казва да остана с този мъж, да забравя идеята, че бих мога да обича по друг начин и да се насладя на това което имам.А сърцето ми казва, че любовта не би трябвало да е трудна, не би трябвало да се насилвам за да изпитвам чувството... Не знам какво очаквам като пиша всичко това.Може би някой да ми каже, че съм луда, може би някой да е минал през това и да ми даде неговата панацея.... Кажете ми...вашите отговори, вашите въпроси.Луда ли съм...Някой друг стъпвал ли е натози вид кръстопът? И всъщност някой дали ме изчете докрай и разбра ли ме?