Jump to content
Порталът към съзнателен живот

insane

Участници
  • Общо Съдържание

    2
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от insane

  1. "Мигове на благословение" наричам онези преживявания на човека, които се пораждат у него при пробуждането на неговата душа за това що е Горе; при свързването му с Божественото. Тези мигове най-често са предшествани от големи страдания, в които човек има чувството, че губи всичко ценно в живота си; сякаш всичко му е отнето и той остава сам, безпомощен, безсилен. И когато човек осъзнае, че има неща, които той не може да контролира, ако е дошъл моментът на неговото пробуждане, той се смирява, става кротък като агне и се отправя към дълбините на своята душа, която му дава знанието, че има една невидима Сила, по-висша от него и от всеки друг, която е създала и движи всичко - Любовта. Тази Любов, и само Тя, може да дари човека с истинско блаженство, в което няма страх, няма болка, тъга или страдание. И когато Любовта посети човека, тогава той има всичко, от което някога се е нуждаел, чувства се цял, слива се с Безкрайната Вселена, с Разумното Същество, от Което всичко произтича. Наричам ги "Мигове на благословение" не случайно. Те идват в живота на човек, за да му покажат към какво може, ако иска, да се стреми, но те не се задържат дълго, защото те са състояние, за което трябва дълго да се работи, за да се придобие. Те са мостра от един възможен бъдещ живот, в който един ден човек ще пребъдва. И след като е имал такива мигове в живота си, човек никога не ще може да ги забрави и винаги ще се стреми към тях, тъй като, ако веднъж е познал чувството "Да си в едно с Божията Любов", нищо по-малко от това няма да го направи ИСТИНСКИ щастлив! Желая на всички Ви да имате много Мигове на благословение в живота си и един ден те да станат единствените мигове, които изживявате! Хубав ден!
  2. Здравейте, искам да споделя с вас скромните си наблюдения относно френологията. Та анализирам хората, с които комуникирам от няколко години насам и след статистическа обработка стигам до извода, че наистина формата на главата има отношение към умствените възможности и наклонности на индивидите. От личен опит мога да потвърдя това, че хората с високо чело могат да обработват и запаметяват информация по-добре! Освен височината на челото има голямо значение и наклонът му. Наистина хората с по-изпъкнала долна част на челото, т.е. с голям наклон, най-често се занимават с дейности в областта на „видимото” (предметното). Познавам доста хора, чиято работа е свързана с физически труд (не само тежък физически както и много фотографи и хора занимаващи се със софтуерни програми, за които виждането на детайли е от голяма важност. Бившият ми шеф имаше високо, но полегато чело и в потвърждение на статистиката той умееше изключително добре да забелязва детайлите, (недостатъците у хората), но му убягваше общата, висшата цел за развитие на фирмата. Невероятно, но факт – повечето от преподавателите ми в университета са с доста високи и изпъкнали в горната си част чела, а и след като познавам до някъде мисленето им мога да кажа, че те са истински творци, способни да оперират с информацията изключително добре. Ръководните кадри в различни институции, най-вече занимаващи се с наука, са все едно халосани с бухалка в челото. Доценти, професори, философи и др. - достатъчно е да погледнете челото им и ще се уверите в правотата на френологията. Някои от приятелите ми са с много високи чела и съответно са много умни и паметливи. Аз пък съм пример за човек, забелязващ детайлите, но трудно откриващ цялостната картина, а както се досещате и не съм изключение на статистиката си. А може би затова и правя тези анализи
×