Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Симон3

Участници
  • Общо Съдържание

    7
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Мъж
  • Местоположение
    София

Последни Посещения

2722 посещения на профила
  1. Поздрави с уважение на всички търсещи здраве и мъдрост! ПРЕДЛАГАМ Лекцията Профилактика на здравето в която са описани редица причини за болестите и недъзите, които в известна степен са били познати в древността, както и на Хипократ и Авицена, но днес се смятат маловажни, необичайни или невъзможни. Лекцията включва: – Кратка история на медицината, сведения за огромната комерсиализация, деградация и монопол на днешната стандартна медицина и нейното безсилие да се справи с повечето болести, но с високи претенции за обратното. – Първопричини за лошото здраве: 1-та е на ментално ниво – в начина на мислене и възприемане на света и на своето място в него, както и в негативни, блокирани, изкривени или прекалени емоции; 2-та е в междинното витално ниво - всички елементи от 1-та причина, освен пряко, вредят главно чрез създаваните от тях фини токсини и шлаки (ФТШ) и др. вредни продукти на фино ниво, много по-опасни от познатите плътни. 3-та е във финоенергийното тяло - изброените 1-ва и 2-ра затрудняват също правилната циркулация на фините енергии (ФЕ), получават се общи или локални изкривявания, прекъсвания, недостиг, излишък, блокажи, тъмни петна, дисбаланси и пр. в потоците от ФЕ. Другите важни болестотворци са неправилната храна и вредите от околната среда и хора, вредните лекарства и лечения. – Най-важно за добро здраве е профилактиката: 1- отстраняване на фините първопричини - осигуряване на психична чистота (чсти мисли и емоции, без омраза, дистрес, страх, напрежение, а с любов, толерантност, позитивност, смях, радост и пр.), постигане на чистота от ФТШ и правилно състояние на фините енергии. За всяка са обсъдени основните методи и средства. 2- чиста и правилна вътрешна и околна физическа среда (кърмене, хранене, вода, въздух, сън, секс, чиста пси-атмосфера, без електро и магнито смог и другите вредности, описани в лек.8- вредности. 3- активнa физическa и психо-физическa (движение, каляване, лечебен глад, йогийско дишане, хата-йога, музика, слънце, правилен дневен режим и пр). 4- психо-енерго-информационнa (медитация, нормализиране на аури, чакри, меридиани, асемблираща точка и пр.). В лек.19. История и приложения са описани доста методи и средства за профилактика и лечение, както и информация за размисъл. Успех на всички Симон Живков
  2. Предлагам и моето разбиране за медитация. Постарал съм се да включи накратко всичко най-важно, полезно и правилно според мен. МЕДИТАЦИЯ най-общо значи мислене (лат. meditatio). Мисълта има огромнии възможности, но обикновено човек ги използва нищожно малко, при това често в негативна насока. Tя е главен лечител и учител – основното средство за постигане и поддържане на физическо и духовно здраве, за опознаване и подобряване на себе си и света; За помощ и лечение на близки хора; За постигане на разширено съзнание, свръхсетивно познание, съвършено владеене на тяло и мисли; За активиране на латентните способности за въздействие върху природа, растения, животни, обществени процеси, коригиране на пречещи индивиди и пр. Чрез нея може значително да се намали или преодолее основното вътрешно противоречие в човешкия АЗ (дух, душа). От една страна е духовна същност, създадена на астрално ниво – естественият й дом. От друга е предвиден предимно за живот в плътния свят, затворен в сложното, лесно наранимо и трудно за управление плътно тяло, ограничен в рамките на САз (съзнателен Аз), с неговите силни емоции, нужни за произвеждане луш. Като се издигаме от съзнателно ниво, чрез медитация, все по-високо в астралния свят – свят на непозната топлота, любов и толерантност, постигаме ново ниво на развитие на САз, единение с първичната му среда, обединяване на плътния с астралния свят и по-лесно и ефективно справяне с предизвикателствата на плътния живот. Има голямо неразбиране за същността и ползата от добрата медитация и още по-голямо за вредата от лошата! Да се намери описание на правилна медитация е голямо предизвикателство - в книги, курсове и интернет измамата е повсеместна, близо 60% са изцяло грешни или целенасочено увреждащи. Обикновено погрешно се набляга на положението на тялото (поза – асана), а медитацията е ментален процес, на духа, а не на тялото – то може да е в добра поза, а човека да е много далеч от медитативно състояние. Добре е тялото да е удобно седнало на стол, кресло, шезлонг; с кръстосани (или с допрени пети) крака; ръцете затворени – хванати, кръстосани, една над друга и пр; диафрагмата свободна. Предимно със затворени очи, понеже зрителната информация разсейва и затруднява концентрацията. Може да се лежи, полулегнало (с изправен гръб), да се стои, дори да се ходи; или да се прави в банята, дори в трамвая. Главно правило е постепенност, без бързане, с любов и доброта. Важно е създаване на вътрешен мир, тишина и спокойствие; свобода, непринудено търпение, стремеж към позитивно преобразяване на себе си и околността, изпълване с възвишени мисли, приемане на космическа мъдрост. Нужна е душевна чистота, чисти мисли и чувства; здраво и чисто тяло, любов към всички свои органи, уважение към всяка клетка, хармония с фините същества и енергии, за да помагат, а не да са пречка; събуждане на по-висшия човек, скрит в обикновения; способност да се борави с мислите, както с околните предмети. И същевременно медитацията е основно средство за постигане на всичко това. Тя трябва да се прави с удоволствие и лекота, като празнична игра, но не и да бъде само за удоволствие или средство за нарко-блаженство. Не бива да води до спиране, намаляване или омаловажаване на ежедневни плътни задължения. Няма и не може да има единствено, пълно и точно описание - медитацията е индивидуална и е ментален процес, който трудно се описва с думи – трябва да се разбере интуитивно, да се почуства, припомни, осъзнае. При правилна медитация има усещане за светлина, спокойствие, чистота; светли полета, сияйна точка, в полезрението; излъчваната мисъл се "хлъзга" като по добре смазан улей, лети. Ако е неподходяща, ненавременна, се усеща съпротива. Ако е грешна, вредна – отблъскване, силен дискомфорт. Качеството на медитацията варира според състоянието на човека. Отначало може нищо да не усещаме, но постепенно ще свикнем да се концентрираме правилно. Ще постигаме все по-висши знания, умения и мощ, но и все повече доброта и великодушие. Има периоди, в които фината атмосфера е тежка, наситена с пречещи полета и форми от ниско ниво (ТФАП - лек.8.1). Тогава е важно добре да се защитим и да не се притесняваме, че трудно медитираме. Най-общо една медитация може да се раздели на 4 части: 1- Защита - особено при начинаещи е добре да се намажат леко главата и ръцете с ментово или кедрово масло или да се изпарят наоколо; да се пийне глътка "жива" вода. Главният меридиан да е затворен – езика нормално леко опрян до небцето и зъбите;. 2- Релаксация - обикновено голяма част от тялото е несъзнателно напрегната, затова трябва да приложим подходящи методи за отпускане, без заспиване. 3- Същинска част - спящо тяло, будно съзнание – осъзнаване и усилване на вътрешния огън, светлина и любов (светата троица); Издигане над тук/сега, над времето; насочване вниманието навътре в себе си, концентрирано, фокусирано мислене. Мислите обикновено скачат хаотично между десетки теми, които трябва да сведем до 1-2 ясно определени, които са целта на медитацията в момента. Съсредоточаваме "вътрешния диалог" само върху тях (а не го спираме, както съветват някои). 4- Затваряне на отворените при медитацията връзки и канали, за да не се използват от негативни същества за вреда. Това често се пропуска, а може да е много опасно, особено за начинаещи и по-отворени. Редно е да се завърши с благодарност към финия свят и всички, които са помагали, явно или косвено. Подходящите часове за медитация са: зимно часово време- [изгрев], 7-8, 12-13, 16-17, 21-22; лятно- [изгрев], 8-9, 13-14, 17-18, 22-23. ПО-ВАЖНИ ГРЕШКИ: Желателно е медитацията да е част от общата жизнена философия за здраве, пълноценен живот, духовен напредък, а не с малка временна цел. Ниско ниво и малко знания често водят до високо самомнение – смятат научената от тях медитация (често не много добра, дори грешна), за единствено правилна. Недопустимо е издигане и забравяне само в астралното и неглижиране на плътното тяло и връзките с околния свят. Не бива да се прилагат случайно дочути, възхвалявани, "велики, мощни, силни" техники - такива масово се срещат в курсове и популярна литература, уж извисителни, но може да са опасни и увреждащи. Не бива да има олтар, икони, амулети, рисувани знаци по тялото, специални дрехи и др. фетиши. Те са по-скоро комичен знак за фалш, слабост и липса на ментални способности. Недопустими са силни болки, слабост, треска, горещи вълни, безпокойство, безсъние и пр. Това е признак за грешно учение, неправилни процеси, или небалансирани, прибързани техники, прекалена настойчивост, фанатизъм. В крайни случаи те може да причинят тежки поражения на нервна, кръвоносна, лимфна, хормонална и др.системи. Когато съзнанието е блокирано от сляпа вяра в едно учение, то лесно приема всичко в него, без обмисляне. Озадачаваща е наивността, с която някои приемат че мъдростта им е в емоциите, в задните части (спяща кундалини-змия), в сърцето или другаде из тялото, но не и в разума, в САз. Разни техники издигат "мъдри" енергии, ръководят се от "интуицията на сърцето"..., а всъщност увреждат защитите, превключват енергийното тяло в особен режим, отворят човека за лесна и апетитна плячка на ЕИ изсмукване, обсебване и др. Под формата на йога-школи има много системи за ФЕ и психично изсмукване на учениците. Често те биват обучени сами да си създават устройствата за изсмукване, уж като техники за отваряне на центрове, извисяване, събуждане на кундалини и пр, а "учителят" залага капани на подходящи места из телата им, които събират и отвеждат потока ФЕ към по-висшите нива на "школата". Ако енерго-вампирът е по-хитър, ще изсмуква умерено и жертвата може да е дори "щастлива", но в някои случаи се стига до тежки соматични болести, безумие и смърт. Добрите учители обикновено са: интуиция, духовни водачи, космическа мъдрост, критично отворени съзнание, любознателност и фантазия. Полезно е обсъждане и обмен на знания и мнения със сродни души в малки групи, но обикновено масовата медитация е вредна и може да е опасна. Малко по-подробно може да прочетете в лек.6. Медитация. Поздрави на всички и успех! Симон Живков
  3. Симон3

    За прераждането

    Ето още малко информация по въпроса "Кои азове (души) не се прераждат". Различни са пътищата на азовете (душите) на Земята - едно изключително трудно място за съществуване, предизвикателство за преодоляване от високо развити азове. Най-слабите не се развиват, а деградират, затъват в съблазните на плътния свят, вървят по низходяща спирала. По-малко слабите кретат бавно, в хиляди прераждания, по почти равна линия, малко нгоре, малко надолу, в крайна степен си стоят на място. Малко по-силните успяват, макар и бавничко, също в хиляди животи, да осигурят позитивен превес. Още по-силните дълго натрупват, но постепенно все по-бързо се устремяват нагоре. Най-силните, обикновено дошли от духовни светове, за да придобият специална опитност, доста бързо се ориентират и поемат стремително към върха. 1- След труден живот много азове нямат желание да се прераждат повече тук. Обаче редовната почивка и рекреация в астралния свят (10 до 200 земни години, обикновено 20-40) променя мнението на повечето. Само малка част окончателно се отказват от прераждания на Земята и тяхната Свободна Човешка Воля се уважава - биват изпратени на други планети, в други светове или остават в астралния свят около Земята, като помощници на духовните учители и водачи и по този начин продължават своя растеж. Това е основният контингент прекратяващи земните си прераждания азове, силно варира съобразно промяната на условията, средно е от порядъка на 0.3% от подлежащите на прераждане. 2- Определен брой стари азове, с много успешни животи, са израстнали над необходимостта от реинкарнации - "дипломират" се от специалното висше училище Земя и преминават на по-високо ниво на духовно съществуване – това е вторият канал за намаляване на прераждащте се на Земята (~0.2%). Някои от най-добрите остават временно към Земята като велики учители (Буда, Сен Жермен, Мория, Кутуми). 3- Нищожно малък брой (няколко десетки годишно за цялата Земя - <0.000 01%) трайно деградирали азове, извършили съзнателно прекалено вредни, неадекватни деяния, без тенденция за подобряване в следващ живот, и при наличие на основателни искания за отстраняването им, от много от потърпевшите хора (всеки сам трябва да се погрижи за това, което му пречи), биват разградени като енерго-информационни същности от локален бог и пречистената енергия върната обратно в първоизточника. Поздрави Симон Живков
  4. Ето и моето мнение по въпроса за радиестезията, и по-общо за ЕЗОТЕРИЧНОТО МАХАЛО. Махалото е доста разпространен и подходящ за ~2/3 от хората метод за получаване на езотерична информация. То не е невинна играчка - може да бъде добър помощник, но неумело използвано може да причини опасни вреди – психично изтощение, привличане на опасни фини същества или дезинформация с непредсказуеми последици. Може да се използва до 1 ч. на ден, през 1-2 дни, само в подходящите за това часове и ако общото състояние на пси-атмосферата и на човека позволяват. Махало може да е всеки малък твърд предмет с остър връх, окачен на конец. Доста вредно е за връзка с ВАз (за хора, които го имат – за целта се използва пряка медитация или ОИТ, при достигне на доста високо ниво). Косвен недостатък е, ако се свикне с махало и не се напредва в пряката медитация. Не е подходящо за хора, които не владеят мислите си - необходимо е пълно спокойствие и безпристрастност, за да не се влияе на отговорите. Човекът да е само проводник на информацията от Земята или от съществото, с което се разговаря. Трябва да се вземат мерки то да е добронамерено, от високо ниво, подходящо за разговарящия и за разговора - най-добре духовен водач – такъв има всеки стремящ се към духовен растеж. Те са високо развити човешки същества, завършили или завършващи земното училище и останали временно към Земята за да помагат на търсещите, както и други по-зрели азове, във времето между преражданията, когато имат достъп до огромни знания – така и те израстват и се усъвършенстват. Също висши духовни същества. За да не се общува с елементал, развъплътен, "веселяк" от ниските астрални планове и пр, които да дадат неверни "информации" или да се пошегуват, трябва: 1-во – да се избере подходящо време от денонощието (най-добре около 13 и 22ч при зимно, 14 и 23ч при лятно време) и подходящо място – извън геопатогенна зона и Хартманов възел, за предпочитане поне 70см над земята. 2-ро – ако е начинаещ, е добре да се намажат леко главата и ръцете с ментово или кедрово масло, както и да се изпарят такива наоколо; може да се пийне глътка "жива" вода и да се намажат лицето и ръцете. Главният меридиан да е затворен – езика нормално леко опрян до небцето и зъбите; човекът да седи удобно, с кръстосани/ полу-кръстосани крака, с изправен гръб. Да няма вятър, ако е на открито. 3-то – прави се кратка медитация за почистване и стабилизиране на аурите. Временно се отваря чист, безвреден, неизкривяващ канал за връзка с духовните водачи, който автоматично да се затвори след разговора; отправя се молба за разговор към водачите, с любов и уважение. Или се концентрира мисълта (т.е. излъчва се ПсЕн) за отстраняване на всички други влияния, освен изследваните – Хартман-линии, гео-аномалии, подземни води и пр. Дефинират се думите за разговор. При добри условия, без да е зададен въпрос, махалото виси неподвижно. Обикновено въртене наляво (обратно на час. стрелка, гледано отгоре) означава не, а надясно – да, права черта напред-назад – и да и не, зависи от нещо; права ляво-дясно – недопустим, некоректен въпрос, невъзможен отговор, нещо не е правилно. Преди всеки сеанс трябва да се попита подходящ ли е моментът за разговор, а и по време на сеанса може да се проверява дали все още условията са добри, особено при съмнение в правилността на отговорите. След сеанса може да се попита правилно ли са разбрани повечето/всички отговори. В Хартман-линия въртенето е наляво (ширината е 5-10см, понякога само 2-3см), извън линиите - надясно. Въпросите трябва да са кратки, точни и ясни, за да няма грешки поради неправилно тълкуване. Да са обмислени старателно и да е потърсен отговор или вариантите му първо на плътно ниво. Най-добре е когато интуитивно се усеща отговорът и се пита за потвърждение; или по цялата налична информация, чрез разум и интуиция се предположат няколко и се пита кой е правилен или тяхната относителна/ вероятностна подредба – не винаги само един е верен. Числа и дати се получават по метода на последователните приближения. Въпроси за бъдещето трябва да са особено внимателно преценени и като правило да се избягват – всеки поглед в бъдещето го променя. Освен това колкото по-високо е нивото на АЗа, толкова по-големи са правата и спосомностите му за промяна на себе си и света и по-трудно и неясно е предсказанието, свързано с него. Накрая благодарим и затваряме канала за връзка, за да не се използва от вредни същества. Щастлива Нова Година! Поздрави Симон Живков
  5. Симон3

    Карма. Що е карма?

    Предлагам и моето мнение по вечната и безкрайна тема за КАРМАТА. За по-лесно възприемане ще го разделя на 2 части: 1.а- Някои основни езотерични понятия, без ясната и точна дефиниция на които е невъзможно обясняване, още по-малко освобождаване на кармата; 1.б- Кратка дефиниция и класификация на кармата; 2.а- Няколко основни понятия от езотеричната социална етика, необходими за овладяване на "зряла" карма; 2.б- Експресно освобождаване от карма. 1.а - Базисни езотерични понятия Освен видимото и осезаемо плътно тяло, човек има невидимите, по-висши и обуславящи го витално, астрално и ментално. Всяко следващо прониква в предишното и го обхваща. Те също са физически, но от все по-фина материя, неизвестна на конвенционалната наука. Телата биха били само безжизнена материя, без управляващите ги енерго-информационни (ЕИ) ядра, наричани душа, дух, дъх, аз - нека приемем общото название аз. Това са специфични ЕИ програми (по същество - сoфтуер), чиито основи са били създавани в течение на много хиляди години, и които в многобройни циклични реализации - прераждания (реинкарнации) се обогатяват и усъвършенстват. Когато човек заспи, азът, заедно с носещите го фини тела, напуска временно плътното тяло за енергийно зареждане и обучение в друго време-пространство. При смъртта трайно напуска тялото и след преходен период в духовните (фините) светове, започва следващото си прераждане като нова личност, но винаги запазва и частици от предишната. Азът има няколко компоненти – плътен, под-съзнателен, съзнателен, над-съзнателен и висш. Влияят и редица други ЕИ съставки, а около всичките тела и азове има защитни енергийни обвивки, наречени аура. - Плътният аз (ПлАз) е на най-ниското ниво, зависи от типа плътно тяло и е трайно свързан с него. След имплантирането в плътното тяло, бива модифициран с генетичната наследствена информация от ДНК. По-отделен е от другите азове, регулира вътрешните органи и други основни функции на организма и няма пряка връзка със съзнанието. Плътното тяло, управлявано от ПлАз е един биоробот, който би могъл да функционира до няколко дни сам (дълбок сън или кома), но само ако има връзка с другите азове. - Подсъзнателният аз (ПАз) е следващ по ниво - съвкупност от основното, "обвивката" на главните събития и опит от предишните прераждания. Също е модулиран от ДНК, но в малка степен. При новосъздаден аз, в неговия ПАз се записва набор средно-стандартни знания, опитности и насоки за съответното историческо време. Разположен е във виталното тяло и е само за един живот. - Съзнателният аз (САз) определя почти всички физически, емоционални и интелектуални дейности на индивида. Той се създава преди раждането, в голямата си част е празен, чист, готов за възпитаване, за запис на знания и опитности в предстоящия живот. Наборът от ПлАз, ПАз и САз е минимално необходим за да се роди и съществува един човек. При земния модел спомените от предишните животи са недостъпни, за да не пречат на сегашния живот и да не се повтарят грешките от предишните. САз се носи от астралното тяло, също е само за един живот и се разпада след смъртта. Автоматично и волево в САз се създават области с подсъзнателни функции – ПС-САз, които обаче в голяма степен подлежат на съзнателен, волеви контрол. - Надсъзнателният аз (НАз) е "есенцията" на предишните прераждания, в него е асимилирано основното от всички досегашни САЗове. "Вечната", неостаряваща част на АЗа, която само се обогатява и усъвършенства. Носи се от менталното тяло. НАз може да се създаде след 2 до 60 успешни живота на млад Аз. До тогава напредващите имат несамостоятелен прото-НАз, под попечителство на духовни водачи. Колкото по-стар и опитен е НАз, толкова по-силно НАз и САз влияят върху плътното тяло и може в значителна степен да коригират наследствеността (ДНК) и някои елементи на ПлАз. – Базисна ЕИ същност (БЕИС) е разположената във висшия астрален свят, под надзора на старши духовен водач, резервна енергия. В зависимост от нивото си, азът взима 15 до 80% от принадлежащата му енергия за живота в плътно тяло. БЕИС е свързана с ЕИ корди с всичките му азове и е друга вечна и безсмъртна част; описана подробно от Майкъл Нютън за някои групи азове. - Висш аз (ВАз) имат малцина по-напреднали - по-специален, разположен в духовния свят, а не в тялото. Информационно е свързан с НАз, енергийно с БЕИС. Може да се създаде след стотици прераждания, достатъчен брой от тях успешни. Също "вечен" и неостаряващ. Около 90 млн. човека имат моно-ВАз – един за един човек; 18 млн. са с мулти-ВАз – един за много хора, някои в плътно тяло, други не, общо до няколко стотин. ВАз се среща по-често през последните няколко стотин години, като средство за ускоряване растежа на азовете и освобождаване от натрупаната през хилядолетията карма. Общият мулти-ВАз улеснява, координира и стимулира духовния растеж, но някои връзки се проявяват на плътно ниво като объркващи, създават непонятни болести и кармично-подобни проблеми или ги влошават. Те може да се овладеят подобно на освобождаване от карма. - Аура е специална защитна енергийна обвивка, по една около всеки Аз, освен ВАз. Тези 4 аури винаги обвиват ПлАз, ПАз, САз и НАз, те са неотлъчна част от тях. Когато човек е буден са почти слети в една. Плътното тяло има своя защитна обвивка-яйце, простираща се до няколко десетки сантиметра около него, както и около свързващите корди, които са ЕИ връзка на телата помежду им и с духовните светове. СЪЗДАВАНЕ на нови Азове. Някои стари азове завършват цикъла си на реинкарнации - "дипломират" се от висшето специално училище Земя и заминават за други светове или се обединяват на други нива. На 2-ро място много Азове биват блокирани в низшите религиозни астрални общности, 3-ти висят объркани в междинния астрален план, 4-ти остават да живеят и работят доста дълго в астралния свят. Всичко това намалява наличните Азове, а броят на хората (плътните тела) продължава да расте, затова са необходими нови попълнения. Приблизителното разпределение на днешните азове по произход е следното: - Само 1/5 продължават стандартния път от предишен живот; - 1/3 са мултиплицираните - след успешен плътен живот, някои по-напреднали НАз се разделят на 2 или повече части. Това обяснява нелепите, на пръв поглед, претенции на няколко човека, че са били напр. Клеопатра, която впрочем има вече хиляди "потомци". Някои връзки чрез общ НАз също може да предизвикат странни болести и състояния от кармичен тип. - Над 40% са новосъздадените - в своеобразни инкубатори, управлявани от специализирани локални богове, след което за тях се грижат духовни майки и възпитатели, докато станат готови за живот в плътно тяло. - Малка част са от други звездни системи или духовни същества от ментални светове, които са пожелали опитност в един труден плътен свят като земния. - Още по-малко са получените чрез обединяване прото-азовете на 3 до 800 животни, усъвършенствани при хармонично общуване с хората и помежду си, съвместно с частици от груповия им дух. Повечето стари азове са живели само или предимно на Земята, само 2% са с единични земни животи. За по-напредналите е интересно не физическото родословно дърво, а духовното - предишните прераждания и разклонения на същия НАз или ВАз. 1.б - Накратко за КАРМАТА Масовото използване на чуждици силно затруднява възприемането и запомнянето и предимно отблъсква читателя. Карма е една от малкото, които използвам в лекциите си, понеже е доста масова и няма подходяща българска дума. КАРМА (причина-следствие, действие-резултат) е основно понятие в повечето източни религии и класическия езотеризъм, много актуално е и днес. Всеки миг и час, всяко прераждане, с всяка своя мисъл и действие, както и с бездействие, човек създава, гради, записва своя АЗ. Обикновено позитивните записи се наричат опитност, духовен растеж, понякога блага карма, а предимно и изцяло негативните - карма (в това й значение я използвам). Сегашното състояние на всеки човек в определена степен, различна за различните хора, е следствие от начина по който е живял досега, както в сегашния, така и в предишните животи на същия НАз. Колкото е по-рационално и хармонично, толкова по-малко карма ще натрупа. Всяко зло, всяка неприятност, лоша дума или мисъл към околните и към себе си, или безропотно приемане на такива, записва частичка карма, която прави живота все по-труден и по-болен. Всяка добрина, всяка красива, безкористна постъпка, хармонична с околните и с природата допринася животът да е по-лесен, здрав, красив, успешен. Но малките, незначителни вини нямат съществен принос, докато значението на позитивните събития обикновено е с лек превес; зависи също от собствената оценка – прекалените критичност или безкритичност влошават значението. Всъщност най-същественото от предишните прераждания и настоящето, особено най-силните и тежки преживявания, както и сравнително близките, са най-определящи - те са същинската карма. Класически се разделя на: обща натрупана; проявена (зряла); създавана сега. По-важно и полезно за анализ и отстраняване е следното разделяне: 1- от лошото, което човек е причинил на друг. Това е основният вид карма ("грях"), която в класическия вариант се компенсира ("изкупува"), като в същия или следващ живот злосторникът бъде поставен на мястото на жертвата, така че сам да преживее вредите, които е причинил преди и да разбере какво лошо е сторил. Обикновено няма голям ефект, понеже рядко се стига до правилно осъзнаване и кармата продължава да се трупа. 2- от лошото, причинено му от друг – тя е по-малко позната и е свързана с разбиране и анализиране защо е позволил да му причинят зло; да го прости и да се предпазва от подобни ситуации в бъдеще. Затова в много случаи е по-правилно да се говори за кармични взаимоотношения. 3- от лошото, причинено на себе си – малцина осъзнават, че прекален алтруизъм, себеподтискане, принизяване и наказване е също много лошо, макар че някои религии тъкмо това проповядват. Нека не забравяме поговорката "Прекален светец и богу не е драг". Кармата е записана основно в ПАз, откъдето автоматично се репликира в ПлАз, САз, ПС-САз, също и в БЕИС, информация за нея в НАз и Акаша. Остра непоносимост към обичайни неща, хора, действия, някои тикове, неврози, алергии, необясними болести, често са признак на кармична обремененост, която е готова за отстраняване. Освен тази индивидуална, има и групова карма, на племе, общност, нация и пр. На границата на правата си като локален бог, Христос е извоювал по-големи права за израстналия днешен човек да оперира със своята карма. Последните десетилетия особено се стимулира експресното й освобождаване, което ще бъде обяснено във 2-ра част . Материалистите игнорират предишните животи, докато някои езотерици ги надценяват. Може да се чуят абсурдни съвети: ти трябва да си спомниш предишните животи, тогава си бил пак ти! Това налага да се припомни, че само най-значимата част от предишните животи се записва компресирано в ПАз, а есенцията от тях е част от характера, от НАз. Настоящата личност - сегашният САз е уникален, никога не е съществувал и няма да се повтори. Затова е толкова трудно осъзнаване и освобождаване на кармата, натрупана от другите личности в предишните животи на същия НАз. Повечето хора, след смъртта участват в обсъждане на завършилия живот чрез жив многомерен "филм" с различни подробности от живота, обсъждане с близки азове, с водачи или самостоятелно преглеждане и анализиране в уединение и др. Показват се и "филми" как би протекъл животът, ако в ключови ситуации са били взети различни решения. Така се поставят маркери за избягване на грешки в следващи животи. Не е позволено те да бъдат дадени пряко на бъдещия САз - той трябва предимно сам да ги открие и отстрани, докато е в плътното тяло. Затова е полезно при проблемни и важни стъпки в живота, човек да не избързва, а да помисли, да помедитира, да си припомни планираното - за да вземе правилно решение, а не да направи поредната грешка и да продължи да натрупва карма. Щастлива Нова Година! Поздрави Симон Живков
  6. Симон3

    За прераждането

    Предлагам и моето мнение по този вечен въпрос. ПРЕРАЖДАНЕ (реинкарнация). Много хора са забелязали странни случаи на "спомени", които явно не е възможно да са от настоящия живот - обстановка, дрехи и прдмети от далечно минало, което в сегашния си живот не са виждали и не са могли да познават. Други са имали особено усещане, че някаква местност, квартал, къща им е до болка позната, близка, макар че ги виждат за първи път. Тези и редица други факти се обясняват с многократно повтарящия се процес: раждане - умиране на физическото тяло - духовен живот във фините светове - прераждане на част от същата човешка душа (Аз) в ново физическо тяло и т.н. хиляди години, с което азът натрупва все повече знания и опит и се усъвършенства, докато произвежда луш (храна за боговете). Това е основен способ за усъвършенстване и на плътното тяло, което е твърде консервативно и в рамките на един живот преките промени са трудни. Процесът се приема от редица големи учени, както и от основните религии или от езотеричните им форми. Отделни религии не го приемат, например християнството го отхвърля на един от Вселенските си събори, защото така е по-удобно на църквата да налага своята вяра и власт. Че човек е много повече от плътно тяло и че определена част от духовната му (информационна) същност се преражда, показват както теоретични и логични съображения, така и следните (а и много други) практически потвърждения: 1) Още около 1920 г са правени измервания с прецизни везни на умиращи хора, които в момента на смъртта олекват с около 20 грама. Тази разлика е теглото предимно на носителя на плътния аз, съставен от доста плътна витална материя; 2) Изследвания на състояния близки до смъртта (СБС) от д-р Реймънд Муди и много други (според изследване на Галъп 8 млн. американци са имали СБС); 3) Спомени на няколко хиляди деца за предишните им животи, проверени, доказани и документирани от д-р Стивънсън; 4) Десетки хиляди случаи на терапевтична регресия в минали животи, при което пациентите си спомнят критични моменти от предишни прераждания и с осъзнаването им оздравяват в сегашния си живот (д-р Б. Уейс, Чарлз Брео, Майкъл Нютон и др); 5) Много хора се раждат със знания, сръчности и способности, които е невъзможно да придобият в настоящия си живот като бебета или малки деца; 6) Роберт Монро, който спонтанно достига до излизане от физическото си тяло в съзнателно, будно състояние, много години изследва духовните светове - етапите през които преминават нашите азове след смъртта, миналото, настояшето и бъдещето на човека. Тези резултати са потвърдени от много случаи на опитност извън тялото (ОИТ), постигнати в неговия институт с помощта на технически средства. Приемането и осъзнаването на факта на прераждането трябва да доведе до няколко кардинални промени в начина на мислене и поведение на човека. 1- Да се освободи от парализиращия страх от смъртта – страхът е едно от най-разрушителните, най-пагубни чувства - живот в страх, е по-скоро деградиращ, отколкото усъвършенстващ душата. Да му е ясно, че след физическата смърт го чака живот в непознатия, интересен и красив духовен свят и, когато реши че е готов - следващ живот в ново тяло, който може да бъде по-добър, на базата на успехите, както и на грешките и поуките от настоящия. 2- Наред с това трябва да е ясно, че тази личност, този живот, това прераждане са единствени, уникални, неповторими и трябва да се изживеят по най-добрия, най-пълноценен начин. По закона на кармата, ако едно прераждане е изживяно неуспешно, душата ще продължава да се преражда в подобни ситуации, докато този урок не бъде научен, изпитът взет успешно и душата премине в по-горен клас на училището “Плътен свят”. 3- Да знае, че с начина си на живот човек изгражда базата за живот на многобройните личности в бъдещите му прераждания. 4- Да се стреми към светъл, градивен живот, знаейки, че след края на прераждането, сам ще присъства на "прожекцията" на своя току що завършил живот и от начина по който го е изживял, зависи дали ще се срамува или ще се гордее от този си живот, дали сам реално ще изживява болките и нещастията, причинил приживе на другите, или ще чувства радостта и щастието, които другите са изпитали вследствие на неговите съвети, помощ и любов. Щастливи Коледа и Нова Година. Поздрави Симон Живков
×