Здравейте, може би съм една от най-новите членове в този форум. От дни го разглеждам и чета. Браво много ми харесва, всеки може да открие оговор за себе си и то компетентно.
Темата за фотографията, ми е много присърце. Но за съжаление, рядко ми се отдава възможност да практикувам. Или по-точно от времето когато я изучавах, като предмет в гимназията. Тогава за първи път се сблъсках с тази материя. Тогава нямаше цифрови апарати и всичко се снимаше на лента. Усещането е невероятно, когато извадиш лентата от апарата и я проявиш, тогава виждаш какво си сътворил. Когато прекарваш часове в тъмната стаичка и от белите листове започват да се появяват образи. Много е красиво, чувството е неописуемо. Тогава вече може да се твърди че фотографа е снима със сърцето си, улавя момента, всичко изцяло зависи от неговия талант. Не одобрявам днешните цифрови системи, въпреки че и те си имат своите предимства. Почти всеки ден ми се налага да обработвам цифрови снимки, но някак си в тях липсва, емоцията, няма я историята...
Иначе обичам да се ровя из нета и да си колекционирам красиви фотографии. Случвало ми се е с часове да разглеждам и да не намеря фотографията която излъчва чувства. Наистина има красиви снимки, но малко са, тези които ти говорят, тези които те карат да мечтаеш....