Славка Зидан

Здравей Цвети, молиш за бърз отговор и си объркана и подтисната, но когато бързаме винаги се чувстваме така. А контрола над нас самите идва с успокоението, търпението и спирането за да помислим. Какво правиш? Защо е всичкото това бързане? Бащати е починал?! ДА, това е голяма травма, ГОЛЯМ стрес. НОРМАЛНО е да си уплашена, нормално е да се взираш в сенките на всеки лимфен възел или болка. Нормално е да се притесняваш за детето си, всичко от което се страхуваш е нормално да се страхуваш от него. Но кажи ми Цвети искаш ли да си останеш само в този страх? Или искаш да излезеш от него? Крачката е само една. Това, което наистина имаш е днешният ден. Как искаш да го изживееш? Живей за деня Цвети, живей за този ден със твоя син, съпруг, приятелка, близък. На 26 животът е в своята пролет, наслади и се, а ако не можеш да излезеш от страха само с подкрепа в сайта, потърси компетентна помощ, но не като гледаш под лупа тялото и кръвта си, а като погледнеш в душата си. Тя е тази която има желание да живее, но се страхува да го направи и тя си има своите причини. Намери човека, който ще ти подаде ръка за да те изведе от кошмара, в който живееш. Ще ти препоръчам моя добра приятелка терапевтка, която скоро започва групи за родители. Ако имаш желание обади ми се ще ти изпратя информация. Топъл слънчев поздрав, Славка

Здравей totenkopf, казваш, "Бил съм жертва на разбито семейство и никога няма да си позволя да създам нещо, без да съм сигурен. че то ще бъде пълноценно." и не желаеш "семейно съжителство" с жената която "а аз все още я обичам страшно много", казваш също "Да, но разума ми се сблъсква с чувствата....." А аз ти задавам следния въпрос, не да ми отговаряш, а да си отговориш сам: Вярваш ли на собствените си чувства? Друго което ми направи впечатление е това че наричаш себе си "момче". Какво означава това? Звучи ми някак си още по детски безметежно, без отговорности. Така ли е и с теб? Какво би било да си мъж? Какво би се променило? Казваш също: "Прочетох доста неща из интернет относно психоанализа, психични разстройства, както и психотерапия. На този етап не мога да си позволя от финансова гледна точка да се подложа на лечение, като набавянето на нужните средства би продължило в период от няколко месеца. Наистина искам да се обърна към някога, защото главоблъсканиците с които се занимават ме затормозяват и искам да се отърва от тях, за да се чувствам пълноценен." Наистина ли не можеш или просто се отказваш? Вярно е психоанализата е доста продължителна и скъпа, но тя не е единствената. Има доста по-ефективни и кратки терапии. Например Краткосрочната ориентирана към проблем терапия и тя не е единствената. Нещата няма да се получат ако някой те съветва, трябва сам да намериш пътя. Това му е хубавото на живата той е едно приключение и героя си самият ти. Да в миналото си имал много премеждия и както казваш "хулигански прояви, сблъсъци с органите на реда, алкохол, наркотици и тн ", но извини ме какъв по-добър опит за един адвокат или съдия? Момичето те е зарязало казваш. Ами тя никога не е била твоя. Тя само ти е била изпратена за да я загубиш. Да преживееш болката. Да се поучиш от нея и да продължиш пътя си по-зрял, по-силен и може би вече мъж!

Здравей, в много неприятна ситуация си се озовала, но ти също си отговорна за нея. Докато живеете с членовете на родителското семейство на теб винаги ще ти се налага да влизаш във вече сформирана група. Аз лично не вярвам свекървата да може да ти е от полза. Това да се опиташ да направиш подгрупа във вече функционираща група само ще доведе до повече манипулативност. Въпроса е, че в семейната група на мъжа ти, ти си предопределена да играеш точно определена роля. Независимо дали това ти харесва, рано или късно ситуацията ще те принуди да постъпваш по определен сценарии, който в никакъв случай не е твоя. За да си щастлива със своя избранник е най-добре да живеете отделно. Т.е. да си сформирате ваша група със ваши общи правила. Тогава шанса за щастлив живот рязко нараства. И не се опитвай да променяш родителската семейната група на твоя партньор. За да се получи ще е необходимо много повече от това ти да го пожелаеш. Тук може да ти помогне малко литература по въпроса за групите по Ялом. Желая ти успех! Славка

Да, това са естествени неща. Всеки човек на твоята възраст пък и след нея опитва една или друга роля(маска). То е като да пробваш различни стилове на обличане. Става само докато откриеш своя. Когато намериш това, което те кара да се чувстваш добре и сигурна ще престанеш да сменяш маските. Всъщност това, което правиш ще ти помогне да бъдеш себе си. Важното в случая е, че не подържаш тези маски на всяка цена, а търсиш нови. Желая ти много успехи в бъдеще и продължавай да търсиш себе си, само така има вероятност да се намериш и да бъдеш истински удовлетворена! Колкото до твоите любими изпълнители - те като, че ли се делят на две групи ексцентрични и сладки. Едните печелят с глас и оригинално поведение на сцената, а другите с глас и физическа красота. На теб ще оставя да си избереш как това ще ти бъде от полза. Късмет!

Какво искаш да кажеш с това "тази маска, която слагах не беше от тези които понякога слагаме всички"? И още един въпрос: Какви са тези изпълнители според теб, как ги усещаш ти лично - с една-две думи за всеки по отделно?

Пееш или свириш или може би танцуваш? Знаеш ли че повечето артистични личности имат подобни проблеми като теб и именно изкуството им помага да се справят с тях. Да си слагаш маска за пред хората, както си описала един случай по-горе не е нещо необичайно. Повечето хора правят точно така. Тази маска ни предпазва от това да бъдем наранени. Така, че най-добре не излизай без нея щом си ранима и чувствителна. Имаш ли любими песни и изпълнители?

А по какъв начин се подготвяш за този вид кариера? Свириш ли на някакъв инструмент? Ходиш ли на солфеж и пеене?

"не смятам 4е ще издуржа дулго така........ моля за съвет и за помощ от специалист незнам какво да правя за да си ги върна а не мога да ги забравя и да си простя нелепата ми грешка!!!!" Какво ще се случи, когато не издържите? Струва ми се, че промяната ви е настъпила доста бързо след загубата на съпругата и детето. Една промяна е значима само ако е постоянна. Как ще гарантирате, че е такава? Пиенето и така нареченото от вас "лошо пиянство" ми говорят само за едно. Имате много подтиснати чувства и неща, за които дори не си спомняте, но те са там и напират да излязат. Когато сте пиян губите контрола над себе си и всичко това, което носите от години остава без контрол и излиза. За да сте добър баща и съпруг ще се наложи първо да станете добър за себе си. Погрижете се да си намерите добър психотерапевт и работете с него толкова дълго колкото е необходимо. Само с търпение, много работа и силна мотивация ще успеете отново да бъдете щастлив баща и съпруг. Желая ви успех!

Ще разпитам и ще ти пиша, когато имам информация за колега работещ в гр. Плевен.

чувствам се като в една безкрайна бездна изпълнена с мрак без звуци без нищо и от нея измъкване няма Здравей, имаш вече задачи от Шелтър, ето и нещо от мен. Когато си сам и около теб е спокойно, отпусни се, затвори очи и си представи, че си в "една безкрайна бездна изпълнена с мрак без звуци без нищо". Това, което трябва да направиш е: Огледай се, какво виждаш? Ослушай се, какво чуваш? Какво усещаш? Остани в мрака, разходи се из него, изследвай го. Не бързай! Има ли някой там с теб? Остани толкова колкото ти е нужно. Когато се върнеш опитай се да направиш някакъв модел на това, което си видял, чул или усетил. Може да използваш лист и молив, бои, пластелин, кал, какво искаш. Уменията за рисуване и моделиране в случая нямат никакво значение. Просто остави ръцете ти сами да работят и ги следвай. Разгледай това, което си направил. Какво е? Кое ти прави впечатление? А колкото до терапията вече си на 21 не е необходимо друг да решава вместо теб. Ако индивидуалната терапия ти е скъпа, потърси групов терапевт. Не знам къде живееш, но ако е близо до голям град може и да пътуваш до там. Терапията се провежда веднъж седмично и цените са в съвсем разумни граници.

А с какво би искала да се занимаваш например след 10 години?

Здравей Ваня, днес прочетох какво си писала през Януари и след това. Ти си на 15 и това е една много интересна възраст. Можеш ли да ми разкажеш нещо повече за това, което обичаш да правиш?

Здравей bonnyta казваш много малко за себе си, освен тези симптоми. Какъв живот водиш? Удовлетворена ли си? Кое те прави щастлива? Как се глезиш и забавляваш? Редуваш ли работа и натоварване с почивка? Как се защитаваш ако някой се опитва да се възползва от теб? Можеш ли да си груба, саркастична и зла, когато това се налага или гълташ всичко навътре? Обичаш ли живота? Ако няма биологична причина за тези пристъпи, значи те ти служат за защита. От какво? Може да звучи като клише, но ако отговориш честно на тези въпроси и отговорите не те удовлетворяват потърси твоя терапевт. Човека, който да ти поможне да се справиш с предизвикателствата на живота. И с приключението

Здравей uliana, ситуацията, в която се намираш изглежда безнадеждна. Мислиш си че мъжът ти е виновен и толкова! Това обаче не е съвсем така. В подобна ситуация изпадат семейства, при които съпруга няма изграден в себе си добър модел на бащата. Вероятно родителското му семейство не му е позволило да израсте достатъчно. Той явно знае как да си намери партьор, но все още не знае какво е да си истински баща. Има да учи още много. Вместо да се караш с него направи го част от семейството и заедно като такова се обърнете към другите хора извън семейството ви. Намерете си приятели, които са успешни и се срещайте с тях редовно. Колкото повече толкова по-добре. Хубаво ще е ако мъжете по мъжки правят нещо, а вие по женски. Има много възможности, но подбирай умно хората, с които да се срещате. Не изолирай съпруга си при този избор. Питай го за мнение. Не се вторачвай в играенето на компютъра. Това не е проблема на семейството ви. Това е само симптом по който можеш да отгатнеш, че има проблем. Подобно бягство може да се прояви по много начини - алкохолна зависимост, болест, насилие над партньора. Твоят съпруг трябва да стане твой партьор. Не поемай прекалено много отговорности, не му отнемай това, към което съвсем правилно те е насочила Диди - нека да има време, в което сам се грижи за детето ви. Нека това не винаги е в къщи, където той може да сложи детето ви пред телевизора, а той да седне пред компютъра. Или пък може да отидеш за 2-3 дни на гости при приятелка в друг град, на екскурзия и т.н. След времето прекарано с детето му доставя удоволствие, че се справя и може би че отделя все по-малко време за игри в мрежата. Винаги носи в главата си този образ от бъдещето и премини през тази трудна част от живота си с усмивка. Тя ще ти помогне най-много, защото докато се караш с него ти го принуждаваш да заема защитна позиция, да се отдалечава от теб и да се затваря в неговия си свят. Там той е недостижим и безнадеждно сам, а ти оставаш отвън и също си сама, изнервена и уморена. За да си го представиш по-добре погледни родителите му. Най-вероятно той несъзнавано се страхува от майка си, както навярно и баща му. Не се превръщай в нейно копие само защото той не знае, че жените са различни. Семейните модели са нещо много интересно, те имат способността да се копират и повтарят през поколенията. Фамилният терапевт тук може да е много от полза. Желая ти много женски чар и умела дипломация! Бъди себе си!

Здравей аноним55, от това което споделяш разбирам, че те тревожи това, което другите мислят за теб. Вярваш ли че някой може да те накара да мислиш нещо, което ти не желаеш? А дали така наречените твои приятели не избиват собствените си комплекси като мислят теб за гей? И дали те наистина мислят така или ти само така вярваш, защото се усещаш по-различен от тях? Може би си по-чувствителен, по-впечатлителен, по-внимателен, отколкото са приятелите ти? Може би се страхуваш да им го покажеш, да бъдеш себе си пред тях, защото ще ти се подиграят? Дали пък докато не се събирате с тези твои приятели вие всички заедно не се подигравате на добре облечените и спретнати мъже като ги наричате - "Глей го па тоя Гей как се е зализал!" и да мислиш, че ако си спретнат, чист, мил и нежен и към теб ще се отнесат така. Може би само пред приятелката си си позволяваш да покажеш своето истинско аз. Как се чувстваш когато го правиш? Добре? Ако е така тя е щастливка! Всеки мъж трябва да може да е и малко Гей така ще бъде цял, а не някаква жалка мачовска отрепка. Какъв всъщност е мъжа Гей. Какво означава за теб един мъж да бъде гей? В нашата страна да си гей все още е анатема. Но това не е правило, а по-скоро резултат от многото проблеми в обществото. Връзката мъж-мъж винаги е била значима и регламентирана в много култури и цивилизации(в древна Гърция например). Гей не е само сексуална ориентация но и култура на поведение! Има едно предаване по канал Джитиви или Фокслайф, което дават от 15 часа, не съм сигурна точно гледаше го моята дъщеря, казва се "Великолепната петорка" - това са петима мъже с хомосексуална ориентация. Гледай го! Може би ще ти даде отговор на много въпроси, които тук не си задал. Бъди щастлив!