Jump to content
Порталът към съзнателен живот

регине

Участници
  • Общо Съдържание

    1
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

регине's Achievements

  1. Искам да споделя моята история. Омъжена съм от много години. В брака ми не всичко е наред, но не мисля и да се развеждам. Бях на работа в чужбина. Грижех се за възрастна болна жена. Сама ден и нощ. Работа без почивен ден. Капризна болна, и още по-капризни нейните син и дъщеря. Тежки моменти, в които единственото ми желание беше господ да ме прибере при себе си. Нямах право да се откажа от тази работа. Имах договор, а най-вече в България ме чакаха безработен съпруг и болни родители с малки пенсии. И тогава се запознах с ,,Него". Откраднати мигове. Кратки мигове на щастие, през които и двамата треперехме от страх да не ни разкрие някой. Той също е семеен, казваше че се чувства подтиснат от ,,тиранията на ревнивата си жена". Не съм очаквала нищо от този мъж, нито съм си правила някакви илюзии за друго бъдеще. Въпреки всичко се влюбих до безумие в този мъж. Не казвам, че имам идеален характер или съм хранила някакви други надежди към него. Въпреки, че усещах иронията му към мен на моменти. Да, за него аз си бях човек втора ръка, чужденка. Макар, че бях с много по-високо образование от него. Говорех лошо езика, усещах иронията в погледа и гласът му,щом направех някоя езикова грешка. Дойде и ,,Свети Валентин". Дори не ми се обади по телефона да ми честити празника. Появи се след 2 дни все едно никога такъв празник не е имало. Един ден за пръв път си позволих да му изпратя SMS'. Само едно здравей написах...е нямам думи...поне 3 -SMSа ми беше изпратил после. С молба да не съм пишела до този тел. Жена му често го проверявала. И нито дума за това дали аз се нуждая от нещо. Дните минаваха,той идваше при болната и така някак набързо отделяше време и за нас. Оставаше месец преди моето отпътуване. Тогава той излезе в отпуск за15 дни. Когато се върна беше нервен, разсеян. Каза, че скоро пак ще се видим и повече не се появи. Дори не се сбогува с мен. При болната идваха колегите му. Гледаха ме с такова съжаление/а уж никой незнаеше за нас....поне така си мислех/Един ден една негова колежка, всъщност и моя тъй като и аз имам същтата диплома но българска. Докато пиехме кафе ей така тя, внезапно загвори за него. Той бил много добър човек, но жена му била злобна. Той можел само проблеми да ми създаде . Дори не и отговорих,само казах, че живота на другите не ми е интересен. Същия ден изглеждах ужасно, не бях спала цяла вечер, очите ми бяха подпухнали и зачервени. Същия ден когато бях на ръба на лудоста от мъка и притеснение /бях му позвънила на мобилния ,но тел бе. изключен/навън валеше проливен дъжд,буря. Той се появи ей така от нищото с колело. Гледаше към къщата. Дръпна си качулката на дъждобрана няколко пъти и тръгна надолу по улицата с колелото. Четири дни по-късно отпътувах. Когато бях на път от 8 часа получих SMS от него, че имало важно съобщение на имейла ми от него. След ден и половина път, късно през ноща в 2 часа се прибрах. И първото нещо беше да проверя какво ми е писал. Обясняваше ми че жена му разбрала за нас. Тя била много ревнива и цели 15 дни не го пускала сам. Дори снимка ми беше изпратил. Пожелавал ми щастие, била съм много красива, завъртяла съм му главата. Не му писах 10 дни , през това време ме обсипваше с писма. Докато не му отговорих. Когато го поканих в чата да се видим се оказа, че неговата камера е развалена. Той ме виждаше, аз него не. После се оказа, че жена му пак го следяла и не можел и в интернет да влезе. Безпределно ми е ясно, че тази връзка няма никакво бъдеще. Как ме прави на глупачка. Но не мога да се откъсна от него. Ако си наложа 10 дни да не му пиша задължително, на 11 ден ме обсипва и имейли и въпроси.,,Какво става забрави ли ме"? И се започва пак. Искам да прекъсна този кошмар, но за мен този човек е като дрога, пристрастена съм към него. Кошмар от който искам да се откъсна, но не знам как???Обсебена съм от този човек.Знам че няма да го видя никога повече на живо.Но искам да го забравя.....но...незнам как????
×
×
  • Добави...