lemur

Физическата красота има смисъл/съответно в различна степен и много различна/, за да може милиардите хора по света да се избират. Избирането не е само по външна красота, дори не е най-важното, но все пак ни различава един от друг, както и предпочитанията ни. Например, за мен - жената трябва да е слабичка, но стегната, с кафеви очи, защото светлите са ми много студени и с кестенява коса - нито много тъмна, нито много светла, да имат добре очертани устни и най-вече излъчване. За друг човек - пухкавата жена, със синия поглед и русите коси пък ще е красива. А дали физиката отговаря на вътрешния свят - е това вече е много субективно, субект - следователно субективност Познавам мъже красиви - но душевен свят кота нула, познавам мъже красиви - невероятни личности. Познавам не дотам красиви мъже - пак невероятни личности. Личностното развитие е обуславено от нивото на самосъзнание и избирателна пропускливост, от средата, от автоидентификацията, от зодията, от географската ширина, от какво ли още не Всеки е роден под звезда с различна светлина и тази светлина привлича различни погледи. Не бива да се дескриминираме по външен вид, защото в крайна сметка вътрешността ни изгражда истинското общуване. А когато избирането е свързано със спътника ни в живота, тогава вземаме много фактори под внимание Хубава тема, много хубава. Поздрави на човекът, който я е пуснал.

Здравейте. Ново същество съм тук, в този форум. Исках да отворя една тема за "осмеляването". Осмеляването да бъдем щастливи. Има неща, ситуации, обекти, явления, които желаем силно, които знаем, че ще ни направят щастливи/ да отворя скоба, тук имам предвид неща, които няма да навредят нито на нас, нито на околните/, но нямаме смелостта да дръзнем дори да протегнем ръка към тях. Господ ни е дал живот, тук на Земята, правото да сме тук е и хиляди възможности за нас, както и възжмоността да бъдем щастливи. Осмеляването - да отидем и да кажем на човека, когото обичаме - здравей, усмихнато дете. Обичам те, е малка стъпчица по пътечката на щастието и любовта. Но осмеляването, както и любовта зависят от нещо друго. От вярата. Вярата е катализаторът, проводникът към всичко останало в живота ни. А любовта е мотивацията да извършим нещо. И когато не ни достигат сили за "осмеляването" - това е недостатъчно сила любов, или недостатъчно силна вяра? Или достатъчно силен страх, който успешно да засенчи вярата ни и любовта ни? Вярата в бога, вярата в себе си, вярата в хората, вярата в живота, вярата в природата; любовта към бога, любовта към себе си, любовта към хората, любовта към живота, любовта към природата. А някои хора казват: това, че някой не ти показва любовта си така, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича/тук говоря специално за любовта между двама партньора/. Аз пък мисля и вярвам, че когато срещнеш половинката си, няма начин проявлението на любовта един към друг да не е точно тази, която и двамата очакват, защото различията са хубаво нещо, но по фундаменталните параграфи хората би следвало да имат общи виждания и мироглед. Така, че искам да кажа на всички вас/аз съм прост човек обикновен/ - обичайте всичко и всички, и ако любовта ви разочарова, изправете се и продължете смело напред, защото вярата ви е силна, а любовта, както и щастието отиват при силните - силните личности, силните души/под сила нямам предвид нито власт, нито пари и прочие, това го пиша за пояснение/. Силата на вярата и любовта е силата, за която говоря.