Apolo14

Станимире, Мога ли да те попитам на какво базираш мнението си? Това твое мнение ли е или нещо, което си чел за акашовите записи? Питам те, защото ти казваш, че информация сама по себе си не существува. Е, да обаче философски погледнато, всяко нещо има съдържание, форма и смисъл. Информацията в действителност може да се наподоби на формата, но тоъа не означава, че формата не е действителна, че тя не е реалност. Аз бих те оборил с това, че формата е точно толкова реалност, колкото и съдържанието. Така, както не може да има нещо без съдържание, така то не може да съществува и без формата си. Т.е. информатсията е реална, но тя не може да се пипне. Тя не е по-малко реална от субстантсията, в която се проектира. Но ти искаш да кажеш, че тq е зависима от субстантсията, в коqто се проектира, в смисъл, че ако тq не се проектира, нqма такава информатсия. Да, но все пак, сущо така е вярно, че формата квадрат съществува като форма, без значение дали квадратът е нарисуван или не. Не може да се каже, че няма информатсия, ако тя не се проектира някуде. Аз лично за акашовите записи сум чел, че в тях се проектират не само дежствията и резултатите от тези дежствия, но и намерениата на хората, мислите и т.н., т.е. всичко. Може да се каже тук, че те се записват чрез тоъа какво следва от тях като последствия, например на физически план, но последното може да претърпи критика - а именно, че е възможно две различни намерения да породят например едно и сущо дежстъие. Тогава, ако намерението е записано ъ акашовата хроника, тоъа е едно, защото може да се разграничава между двете намерения, но ако дежствието е записано, тогава не може да се определи едното или другото, а се вижда само формата, последствието вув физическия свят. Освен това, търдението че човешкият мозък и природата дежстват на същия принцип е много общо, туж като не се разбира какво точно разбираш под природа. Ако обаче под тоъа твурдение разбираш това, че човешкият мозък и компжутърът дежстват на сущия принцип, а именно, че мозъкът произвежда мислите така, както компжутърът генерира информация, трqбъа да кажа, че точно това твурдение е било отречено от някои теософски и антропософски кругове в миналото. По-точно, това твърдение е материалистично, но то не отговаря на това, което хората, свурзани с тези кругове са твърдяли за истинската природа на човешката мисъл (доколкото може мислите на човека да се нарекат човешки, т.е. негови). Ето тук има от мен за материалистичното мислене: http://www.beinsadouno.com/board/index.php...ost&p=91445

Това, което на мен лично не ми хареса в лекцията на H.Р.М. беше точно това, че на няколко пъти той засегна духовни гледни точки, като се опитваше да даде някаква връзка с такива, но всъщност връзката, която даваше не беше в подкрепа на духовното, а обратното, но беше извъртяно. Така например, в началото той каза, че първите хора се хранели със слънчева светлина и после човек е почнал да пада, като е променил храната си. Това много прилича на твърденията, че човек е паднал духовно, както и на основните доводи на вегетарианците, че тяхната храна е "дадена на човека за храна и той е нарпавил грешката да я смени с нещо друго". Това хубаво, но както се вижда, дори и смяната на месната храна е трудна, защото не може просто да се пренебрегнат вшки тези щадии в еволюцията на човечеството, та какво остава за едно 9-месечно преминаване към "първоизточника" - или това, което е първоизточник според него (тук той не даде особени доводи, по-скоро това прилича[Е на разказ, който вече хората са чували - в друг вид (цитати от библията, твърдния за вегетаиранството) и на който по-голямата част от публиката, понякога и несъзнателно, реагира с удобрение.). Също така, особено се различаваше със своето разбиране за свръхчовека. Това понятие е използвано от Ницше, но в един определен смисъл - свръхчовекът е силен духовно, а именно той може да издържа на изпитания, той е морален, той се стреми към божественото в един вътрешен смисъл. Всъщност, ако се замислим, свръхчовекът на H.Р.М. беше точното отрицание на свръхчовека на Ниецсче - той се стреми да си направи живота по-лесен и се смята, че тази светлина работи абсолютно независимо от моралните действия и целите на човека (те може, в края на краищата, в този случай да са напълно егоистични). При истинските окултни методи, ако човек се поддаде на егоизма, обикновено методът има лоши последствия за него, но тук изглежда, че това изобщо не влияе, а все пак методът се представя и за нещо, което има положителни резултати и в духовен план. Но при свръхчовекът на Ниецсче духовността идва не от друго, а от усилията на човека, от издигането на аз-а над битието. Докато тук всъщност методът предлага по-скоро обратното - намаляване на усилията с цел да се подобри битието (или може би, за някои хора, бита...). В този смисъл, това послание бе дефакто антидуховно. Методът би могъл да намери някаква практическа полза в една духовна програма, но той не може в този вид да замени или дори да подобри духовността. Всъщност, при твърдението, че този метод подобрява духовността на човека, той използва само това, че той си подобрявал медитацията. За него способност да се медитира и духовност сякаш бе едно и също. Единственият друг довод би могла да бъде ползата му в психологическо отношение, но много често хората, които са по-духовни, имат понякога по-големи психически проблеми от други, при които нещата могат да се сведат до съвсем други проблеми (тук включвам и по-първично настроените хора, без да обиждам никого). Така че отношението психически здрав и духовен съвсем не е такова, каквото той го представя, нито отношението медитиращи духовен. Доста хора са били психически здрави и не особено духовни в добрия смисъл на думата, но няма да се задълбочавам. И така, всъщност само тези доводи даде той, за да твърди, че методът му е път и към духовното израстване. Това беше доста тънко извъртане на понятията, което мен лично ме подразни. Като гледах реакцията на много от хората, тя по-скоро клонеше към реакцията на "последния човек", когото в "Тъй рече Заратустра" Ницше презира, а именно - те сякаш искаха да кажат - ние нямаме сили вече да се справим с проблемите си, искаме едно лесно решение, с което да станем силни, без да се тормозим, а освен това искаме да шашнем всички наши близки с новите си умения - ще можем да задоволим нашето себелюбие и ще имаме особено силно влияние върху всички, когато заговорим за това, което можем. Такова едно отношение е де факто антидуховно, но ми се струваше, че някои хора клоняха по-скоро натам. Дано да съм се излъгал. Не на последно място, неговото обяснение обърква това, което е средство, с това, което е цел. Гледането на слънцето може да е средство - за физическо укрепване, за използване на друг енергиен източник и т.н., но то не може да бъде цел. Това не е нито "мисията на човека, завещана му от древността, която той сега е открил", както едва ли не някои разбраха, нито целта на нашия живот, а и на нашето развитие. Един ден, материалният свят ще изчезне, в него ще настъпи топлинна смърт и тогава няма да има никакво значение ти доколко си приспособил тялото си да изпозлва слънчева енергия. Друга енергия ще трябва да се изпозлва, но за нея той нищо не каза. Особено подвевдащо беше това, което каза за кармата. Първоначално каза, че човек трябва да плаща за това, което получава и че цената за това е гладът (не съм сигурен, че чух правилно, ако тук греша, моля да ме поправите). Но после каза, че ако искаме, move и да си ядем нормално. Но тук той пропусна да добави, че така няма никакво плащане. Един човек с трудна карма и един човек с различна карма сякаш биха се възползвали еднакво от светлината, според това, което каза. Освен това, човек все пак нищо не плаща, ако иска - а това вече противоречи на духовния принцип, който той самият твърди, че е използвал в разработването на метода. Това е директно противоречие. Също така, от енергийна гледна точка, методът е под въпрос заради това, че когато човек поема много енергия, той е длъжен да я изпозлва цялата правилно. Затова се препоръчва да не се привиква веднага с много силен енергиен източник, а постепенно да се подготвя човек за него, защото иначе първо употребата му става неконтролируема, второ неупотребената енергия, която човек най-вероятно ще остави поради набързо пригодения си организъм (може и да не става въпрос за организъм) след това причинява единствено проблеми. Т.е. човек е отговорен за това как изпозлва тази поета енергия, а ако слънчевата енергия е толкова силна, че някой може да живее без храна с нея, то въпрос е дали всъщност си заслужава да се изпозлва тя само за такива "козметични" проблеми, свързани само с най-долните нужди на човека. И така, всичко това са въпроси, които той не засегна. Неговият метод е достатъчно впечатляващ, за да може да го престави сам по себе си. Той е направил нещо достатъчно интересно, за да накара учените да се замислят. Но за]о той имаше нужда да говори за "първоначалната храна на човека", за подобряване на "духовния живот", за "нуждата да се плаща за всичко, което се получава", без да може да покрие тези теми в дълбочината, която те изискват за мен остава загадка. Или по-точно - не искам да си мисля, че го направи, само за да предотврати някои неудобни въпроси и за да наподоби фрази и познати принципи, които се подкрепят от и печелят привърженици именно сред подобна аудитория - защото за съжаление този път неговите идеи само ги наподобява, но както казах в случая със свръхчовека, те бяха по-скоро противоречиви и дори отрицания на това, което представляват самите принципи в своята същност, а не по форма. Не искам да критикувам, разбира се, но тези вметки ми се сториха като цяло твърде наподходящи - сякаш се нуждаеше от по-голяма аудитория и беше готов дори да използва това, което явно е заблуда - защото един по-сериозен поглед, както се вижда по-горе, показва, че той далече не може да покрие трудностите, свързани с тези въпроси - поне не на този етап. P.С. Извинявам се за някои грешки, пак ползвах кирилизатор.

Ам, между другото, само да спомена, че бях на лекцията и че не чух точно да казва, че прави същото, което е дал Учителя, но от научна гледна точка. Каза, че хората от Бялото братство също имат практика да гледат слънцето така, както това се знае за йогите. И ако не ме лъже паметта, продължи с това, че той иска да се занимае със същото, но да го разгледа от научна гледна точка (а под същото, разбирам гледането на слънце, не философията). Също така, само да спомена, че един бърз поглед в Книга за Здравето ме увери, че Учителят е казал да се хвърля по един поглед на слънцето, само че за една десета от секундата. Също така споменава, че при по-продължително гледане може да се изгори ретината. Въобще Х.Р. Манек много повтаряше това, че гледането на слънцето при изгрев и един час преди залез е безопасно, че при това безопасно гледане на слънцето става това и онова. Безопасно ли е гледането на слънцето всъщност, защото науката го отричаше доста време и сигурно заради някакви причини, все пак? А има ли такава практика в Бялото братство въобще? Аз за вегетарианството бях чувал и бях чувал и за Паневритмията, ама за това да се взираме в слънцето още не бях чувал. Иначе добре го каза и направи четка на Бялото братство. Ура Също така идеята му за духовно издигане ми се стори малко странна - ако на човек просто престане да му пука за това, което му се случва и ако той просто няма нужда от храна и не изпитва никакви неудобства, това не задължително го прави духовно по-здрав от този, който изпитва такива неща, но може да издържи на тях. По-скоро обратното. Ако се каже, че здравият дух е и здраво тяло, все пак здравият дух може да произведе здраво тяло, но обратното не задължително е точно вярно. Иначе излиза, че спринтьорите от Кения са едни от най-духовните хора на планетата... Този човек може просто да е станал пълен "чук" по отношение на всичко и всички и сега да прокламира "универсалния си метод за спасение на човечеството", защото си няма друга работа. И също така не го разбрах какво имаше предвид под това, че си подобрява медитацията и че се намира в състояние на медитация дори и докато ни говори. Този човек да не живее в... нещо като транс? Шегичка ! А това накрая, че ако правим метода му ще избегнем края на света и "със сигурност" ще бъдем защитени беше направо върха на сладоледа. Дано се намери някой друг, който да ни каже какво да правим, за да си осигурим "шоколади безброй" и "да мием мозъка свой", както казва Тристан Цара в едно стихотворение с рефрен "да-да, да-да, пийте вода". Тук бих добавил - И нека да е слънчева! П.С. Тук не се шегувам - такова стихотворение има и съвсем не си правя само майтап. Между сарказъм и майтап има голяма разлика, така че да не вземете да ми изтриете мнението. Ако някой има проблем с написаното, моля да ми пише на лични. Това мнение е написано от гледна точка на духовната литература, която съм прочел. А там пише, че изпълнието на Божията воля трябва да се постави над развитието.

Добре, това откъде се разбира, в смисъл, откъде се знае, че когато човек си спомня нещо, то е точно спомнено от този момент, когато еди-какви си протсеси е имало в мозъка? Не може ли да си го спомняме от друг момент, само да не знаем всущност че е от такъв друг момент? В смисъл, може да се приеме това единствено, ако се каже като за начало, че еди-какви си процеси в мозъка произвеждат еди-какви си резултати, но последното е отричано от редица окултисти, които твърдят, че е вярно точно обратното - че еди-какви си ментални процеси могат да предизвикат процеси в мозъка но не обратното. Ще кажете, че няма значение, но всъщност ако се замислите има - защото така например може да има определено преживяване в другия свят, но ако не съществува добра връзка с тялото, това може да не се отрази точно в някакъв процес. Това, че си спомняме нещо ми се струва, че не се дължи само на физически явления. Казвам това неслучайно. По-точно, това че нещо се случва във физическото тяло не задължително означава, че именно на него кореспондират явления в духовния свят. Обратното би се разбрало като един вид материалистично мислене, който днес се разпространява в много посоки. Какво разбирам под материалистично мислене - не това да се стремиш да имаш материални удобства и т.н. Не е само това материалично мислене. Също пример за материалистично мислене е това да се опитваш да обясниш феномени от духовния свят по такъв начин, сякаш обясняваш феномени от физическия. Да пренесеш разбирането си за физическите процеси в (оше неизграденото) разбиране за духовните такива. Например, да кажеш - и в миналото е имало такива идеи - духовните процеси са процеси, подобни на тези, които стават във физическия свят. Духовните сили са сили, подобни на тези във физическия свят - на електрическите, на магнетизма, гравитацията и т.н. Истината е, че тези сили и процеси могат само условно да се уподобят на такива сили в конкретни ситуации, но напълно условно и само в определено значение, иначе всъщност те нямат толкова общи, освен че физическите процеси произлизат от духовните процеси. Т.е. връзката е обратна, но ако се опитваме да обясним духовния свят по начин, по който се опитваме да обясним физическия, няма да можем, задължително ще сбъркаме още в самото начало. Може единствено да се правят аналогии във вид на метафори, например, но всъщност самото сравнение не може нищо повече да допринесе. То може да бъде само сравнение, но не и обяснение. Това, което е автоматично и каузално във физическия свят, в духовния свят може да не е - там се добявя, най-малкото, свободната воля на съществата. В този смисъл, обяснение на духовни процеси или онагледяването им с физически няма смисъл. Онагледяването може да бъде едно чисто умозрително представяне, но само дотам, то не е обяснение и не може да съвпада с обяснение. Когато се споменава, че може едно материално явление да има същата природа като едно духовно, тогава може да се говори за материализъм. Човек би изжождал в такъв случай именно от разбирането си за материалното явление и би оценил духовното според това разбиране, а точно това не би било правилно. В известен смисъл, материята е много кондензиран духовен процес, но ако например се казва, че духовността се базира на тези и тези явления и ако те се описват като едни материални явления описанието тогава не би имало никаква полза, то може да принесе единствено затрудения в разбирането на духовния процес. Освен това, така поставено, всъщност в сузнанието остава впечатлението, че духовното се основава на нещо материално, когато нещата са що-годе обратни. В този смисъл, прочетох една статия за тахомите в нета и излиза, че те не са доказано явление. Не знам дали съвсем наскоро са открили тахоми в този ускорител, за кйото говори Чебурашка, но това първо би разтърсило физиката (теорията на Айнштайн би трябвало да не е валидна, защото тя се основава на идеята, че скоростта на светлината е най-голяма във физическия свят) и второ, не пише в нета за такова нещо. Може и да са открили нещо, разбира се, но това съвсем не може да означава, че са открили точно частиците на душата или нещо подобно. Всъщност, точно в едно такова обяснение, че душата е съставена от частици стои и едно материалистно разбиране. В такъв смисъл, представянето на явления от духовния свят чрез явления от физическия, опитът да се обяснят например астралните тела с квантови полета, да се открият частици, от които е съставена душата, са твърдения, произлизащи от материализма. Съвременното общество много често използва или се опитва да проверява такива материалистични идеи, но тези идеи нямат нищо общо с едно истинско познание за духовния свят. Пренасянето на идеи и представи от физическия свят в духовния свят не би могло да създаде една реална представа, а само да изкриви фактите и да създаде една напълно грешна представа. Някои окултисти и посветени в началото на 20-ти век са споменали именно за тази опастност при обяснението на духовни явления с физически понятия и за това, че материализмът в обществото ще нараства за следващите 4 века (за тях следващите 5 века). Те са предсказали, че обществото ще започне по-задълбочено да се занимава именно с такива материалистични идеи, като това ще нарастне. Общо взето, това се случва вече. Например, големият взриж е освен научна хипотеза и един опит да се замени проижода на света от един божествен порядък и да се сложи на негово място именно едно материалистично разбиране за проижода на света. Друг е въпросът, че големият взриж никога не може да обясни например какво идва преди него, както и това, че зад едни обстоятелстжа, каквито и да са те, трябва да стои една разумност - защото всичко изглежда така, сякаш светът случайно е станал, по едни статистически причини и по едни възможно случайни обстоятелства. Физическият свят е отражение и проявление на духовното, във физическите закони има редица неща, които могат да напомнят на човек за божествения порядък, но той не е самото духовно. По същия начин изразът частиците, изграждащи душата е сам по себе си материалистичен и няма смисъл. Това жайи и за редица други неща, някои от които в момента особено занимават немалка част от човечеството, като например едно филмче за квантовата теория, както казах, големия взрив и т.н. Във всички тях има един стремеж да се направи един паралел (но за съжаление, не само паралел, а почти идентификация), между физическия свят и духовния, само че тъй като те почиват и на едни материалистични разбирания, всъщност това, което се търси само по себе си е безсмислено. Друг е въпросът колко разочарован може да се почувства човек, когато не открие това, което търси, но това всъщност е донякъде един етап, който засега не може да бъде избегнат. Това исках да напиша, че е говорено по тези работи и че едно разбиране за духовното няма защо да минава през разбирането за физическия свят. Двете може да се допълнят, наистина, но не и разбирането за духовното да произлезе от разбирането за физическия свят. Рано или късно, трябва двете да бъдат разграничени. Най-много помага това човек да е с ясно съзнание за нещата, да не прибързва в заключения и да внимава какви представи си изгражда. Това обаче не означава той да не е отворен към нови идеи. Когато той преценява една идея на базата на друга, обаче, той трябва да е честен пред себе си, преди всичко, доколко преценката е точна и пълна - защото, ако не е, той не бива да се самоизмамва или да измамва другите. Помага и това да се знае тази информация.

Здравей Horus, Следя темата за извънземните от известно време и реших да се включа най-сетне в някой форум, където се пише информация за нея. Още повече, поназнайвам нещичко и от езотерична литература, така че защо не именно в този форум (така като гледам, най-много за това пишете тук). Напълно съм съгласен, че трябва да се дава свобода на словото, защото ако това не се прави, сме си обратно във времето на тоталитарен контрол. Така че пълен напред и кой каквото има да казва, да казва! Ще ми е много интересно да ми отговориш на няколко въпроса, Хорус, защото честно казано, има неща, които все още не мога да си изясня и не ми се струват съвсем логични относно обясненията, които някои хора дават. И така, наскоро четох една книга от един български писател - Стамен Стаменов. Казваше се "Събуди се, човечество!" Общо взето, пишеше за нашествия от извънземни и за опасности от тях, въобще беше доста потреваща. След това четох и една книга на Вaн Хелсинг - много нашумял автор, но и в негативния смисъл -питайте германците за него и сигурно ще ги притесните в най-добрия случай. С две думи, той пише на няколко основни теми, една от които са тайните общества. Първата му книга е върху това, както и върху втората световна война, с интерпретация, която е наречена анти-семитска (с две думи, не евреите са страдали, а всъщност те са я организирали и т.н.) и заради която книгата е забранена в Германия (именно затова казах, че съм все пак за свобода на словото), като също има и своя интерпретация върху Библията - първо, че не евреите са я написали, а че е имало по-древни вавилонски текстове и второ, че не става въпрос за богове в тези текстове (във вавилонските текстове се използва множествено число, според него), а за извънземни - историята с анюнаките и т.н. Дотук добре, само че аз не съм човек, който се доверява лесно на информация. И затова продължих да разследвам по въпроса. Бях учуден да открия, че преди Вън Хелзинг, друг автор, но от еврейски произход, няколко години преди него е писал книга с подобни идеи. Евреин, който се опитва да обясни, че Библията не е еврейска книга - това беше странно, но все пак аз не искам и тук да правя прибързани заключения - има ги всякакви. Малко по-странен беше фактът, че съм гледал и филм, в който равини бяха правили някакъв проект върху тълкуванието на Библията чрез някакви кодове на староеврейски - което на мен ми се струва доста голяма измишльотина, защото така вместо да се върви по смисъла, се върви по буквите и препинателните значи, и то в буквален смисъл, а това няма нищо общо с моите представи за това как трябва да се тълкуват такива книги - и още по-странно е, че те накрая стигаха до някакъв подобен извод - че може би Библията е написана, а може дори и ние да сме създадени от извънземни. Странна работа, тия евреи, иди че ги разбери, казах си тогава. За летящи чинии също съм попадал на какви ли не теории - едни твърдяха, че в някакви свещени индийски книги са описани някакви състояния, при които човек "лети" и "се издига" и че това трябва да се има предвид като доказателство за това, че индийците са имали летящи чинии. И какво ли още не. Е да, но аз също така познавам и някои езотерични (е, вече не толкова езотерични, щом и аз, пък и вие можем да ги прочетем) разбирания за тези книги. И тук започват моите въпроси, защото работите не ми се връзват съвсем добре. Първо, защо в повечето езотерични книги се набляга повече на значението на тези текстове, защо там авторите са склонни по-скоро да приемат това, че някои от събитията са станали на земята, но че други са станали другаде - в духовния свят, евентуално в друг свят преди падението на човека? Автори като Вaн Хелзинг и Стамен Стаменов правят точно обратното - вместо да говорят за Христос в душата на хората и в духовния свят, вместо да говорят за трите свята, от които физическият е най-нереален, искат да извъртят така нещата, че всички събития да бъдат представи на физически план - сякаш това е реалния свят. И всъщност, много от нещата са подобни на някои неща, които вече са писани за духовния свят, само че се развиват в космоса - което обаче не същото, защото космосът, така както повечето хора го разбират, си е всъщност част от физическия свят, или по-точно част от материалния свят.Това е доста чест подход и в редица научно-популярни филми, както и използването на всякакви парчета от библейски (и особено новозаветни) фрази, които обаче често са извън всякакъв контехт - забелязали ли сте как Нео е "избраният", как другите "вярват в него", как имаме "Денят на страшния съд" и "Спасението" в поредиците терминатор, в които обаче не става въпрос за морал, а за машини и в които единствените представи за развитие са всъщност развитието на едно и също ниво - повече чаркове, повече възможности, но нищо качествено различно. Това го има и във "Видове" - извънземната е по-развита не защото притежава някакво по-добро разбиране от нас, повече благородни качества и т.н., а просто защото - може повече неща, превръща се на нещо друго, регенерира се и т.н. - все играчки, с които човешкото его отдавна иска да си служи. И това е то материалистичната представа за еволюцията - по-еволюиралият може повече - нещо, което донякъде се усеща и в книгите на Вън Хелзинг, а и в тази на Стамен Стаменов. Второ, защо смяташ, Хорус, че учители като Бейнса Доуно или ясновидци като Баба Ванга не са споменали нищо за идващата опастност от извънземни. Ако те наистина са знаели какво ще се случи, тогава може би щяха да ни предупредят. Защото когато се говори за идващата нова епоха се споменава, че накрая човечеството ще заживеят като братя или поне някои от тях. Също така, "смирените ще наследят земята". А от тези хипотези, които автори като горните изказват излиза, че едва ли не за нас почти няма спасение от експериментите, които са решили да направят с нас и че най-добре ще е да напуснем земята. Да, много автори са съгласни, че рано или късно на земята ще настъпи топлинна смърт, но това ще е след много време, а от тези хипотези излиза, че ни остават някакви 100 години може би...и е почти невъзможно да се надяваме на нещо повече. Не на последно място, идва и малко неудобният въпрос - ако има такъв контрол над всичко, тогава защо като за начало се е стигнало до печатането на книги като тези на Стамен Стаменов и Вaн Хелзинг? Защо все още ти позволяват да поддържаш и своя уеб сайт? Днес е много лесно да се издири IP адрес, от който се прави уеб сайт и с други думи, ако някой на власт имаше интерес тази информация да се скрие, цяло чудо е, че все още си свободна да я разпространяваш. От друга страна, трябва да призная, че има известна полза от такава информация именно в тази насока - защото е добре хората да осъзнаят какви възможности за масова манипулация могат да крият наистина различните технологии и организацията на обществото. Вече сме достигнали до такъв технологичен напредък, че съвсем не е толкова трудно да се проследи някой. За някои места дори важи много повече - да оставим камерите по улиците, ами същото важи и за кредитните карти и т.н., дори може да се знае кой кога какво купува и т.н. Добре е това да се изкара на бял свят, защото така населението може да е по-наясно с това какви рискове крият зад себе си някои удобства. В това отношение, добре е тази информация да излезе наяве. Но горните въпроси остават. Искам само да кажа, че не съм недобронамерен във въпросите си и ще ми е особено интересно да получа отговори от Хорус. Трите въпроса са в началото на всеки от параграфите, предхождащи по-горния. Извинявам се, ако някъде думите са грешно написани, използвах online кирилизатор. И още веднъж - само се опитвам да си обясня картината, не да критикувам.