Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ннберчев

Участници
  • Общо Съдържание

    25
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от Ннберчев

  1. Ннберчев

    Животът в Отвъдния свят

    ЕФИРНИЯТ ИЛИ ТЪНКИЯТ СВЯТ В началните стадии на Творението става разслояване или сепарация на различните нива на организация на материята, при което всяка степен на тънкост(т.е.енергетична емкост или близост до материята на духа) заема определена ниша от пространството и така се сформират различните светове или материални сфери. Най-грубата и инертна сфера или форма на проява на материята е вещественият или Плътният свят, който е изграден от атоми и молекули, и който единствен е видим и осезаем за днешното човечество. Това е материята, от която е изградена по-голямата част от видимата Вселена. В съответствие със седмичното устройство на света в настоящата Манвантара, над или навътре от плътната материя или Плътния свят съществуват още шест нива на тънкост или плътност, съставляващи в съвкупност Надземния или Отвъдния свят. Най-нисшата част на този свят, намираща се в съседство с Плътния, е Ефирния (Астралния, или Тънкия) свят. В Писанията на много от религиите са намерили място различни описания на Отвъдния свят и особено на нисшите му етажи(адът), но едва с предаването на Учението Агни Йога хората можаха да получат една по-пълна представа за живота и движещите сили на Тънкия свят и отчасти на най-висшите му нива, намиращи се в съседство с Огнения свят(раят или светът на боговете). Ние използваме наименованието “Ефирен” в смисъла му на “въздушен, невидим”, като еквивалент на “Астрален” и особено на “Тънък” (от “Тонкий”, който термин е употребен в повечето от случаите в книгите на Агни Йога) поради не особено пълното съответствие на българското значение на “тънък” с руското “тонкий”, имащо значение и на “фин, изтънчен, прецизен, качествен”. Трябва да се разбере, че Надземният свят не е нещо абстрактно, недостъпно и недосегаемо за хората, а е мястото, където пребивават през по-голямата част от срока на своето съществуване всички човешки индивидуалности, след напускането или, казано по друг начин, преди влизането си в поредното физическо тяло, по закона на Кармата. Астралният(Тънкият) свят може да бъде посетен от всекиго по време на сън (но без участието на съзнанието) или в състояние на транс от хора, притежаващи по рождение или придобили в резултат на тренировка тънко или астрално зрение. Във всички случаи, обаче, посещението на Астралния (Тънкия, Ефирния) свят приживе не е обикновена разходка, а рисковано мероприятие, ако се осъществи без присъствието на опитен и доброжелателен Ръководител от същия този свят или на земен Учител, който вече е минавал по този път и познава препятствията и опасностите по него. Но дори и за значително напредналите в Йога отделянето на астралното и другите по-висши тела е свързано с голям риск и не рядко обозначаваното като “Маха-самадхи” състояние вероятно не е нищо друго, освен невъзможност или нежелание на Индивидуалността да се затвори отново в клетката на физическото си тяло и отлитането й в сферите на Блаженството или Нирвана. Не такава е, обаче, целта на живота на истинските Бодхисатви, Йоги и Посветени, за които трудът и саможертвата в името на общото благо е най-великия Идеал. ИЗ КНИГИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ УЧИТЕЛИ(следва)
  2. От 09.06.2006 година стартира Национална кампания на БНТ за избор на "Най-велик българин". За съжаление и срам на организаторите Петър Дънов не фигурира между предварително номинираните имена, някои от които са с много съмнителни заслуги за българщината. Трудно е да се даде еднозначен отговор на подобен въпрос, но несъмнено Петър Дънов с делото и живота си е заслужил със сигурност място в Пантеона на Великите българи на всички времена. http://www.velikite.bg/
  3. Безспорно, всички българи са велики..., но все пак някои са по-велики.
  4. Българският народ показа своята духовна зрялост С поставянето на Учителя Петър Дънов в първата десятка на класацията "Великите българи" нашият народ доказа, че, наред с патриотизма и саможертвата в името на държавата, не малко хора смятат издигането на духовността за първостепенен фактор, осигуряващ величието, благоденствието и пребъдването на българската народност. Но за разлика от неколцината манипулативно и конюнктюрно попаднали в категорията "велики" публични личности, чиято известност било в страната, било зад границата, не носи съществена полза за масата българи и е временна, делото на народните просветители от порядъка на Учителя Петър Дънов носи неизтощим заряд на духовност, от който се възползват и ще се възползват, за да достигнат до своето спасение, милиони жители на Планетата. За съжаление все още има хора, особено в по-млада възраст, които бъркат "известност" с "величие", като по този начин се стига до парадоксалното положение медийни звезди и политически еднодневки да делят мегдан с действително отдалите труда и живота си за благото на цялото човечество Велики духовни дейци.
  5. Едно допълнение: водата трябва да бъде чиста изворна или дестилирана. Кипването отстранява варовика, но не и останалите вредни съставки, каквито има безброй в чешмяната(водопроводна) вода.
  6. Храната е източник на енергия и градивни вещества за организма, съдържанието на които определя и нейната ценност. Според Библията човек е бил сътворен да се храни с плодове, но впоследствие Бог му е разрешил да яде и месо, главно от чифтокопитни животни, с една уговорка: месо с кръвта му да не яде. Ценността на един хранителен източник зависи от близостта му в хранителната верига до слънцето, във връзка с което най-ценни като храна са растенията, след това месото от тревопасните животни и така нататък. Хищните животни не би трябвало да се употребяват за храна. На Земята има народи които са чисти вегетарианци, има предимно месоядни и най-много са тези със смесено хранене. Дълголетници има от всичките. Убийството на животни за храна не обременява кармата, ако това се върши по необходимост, с необходимото уважение и благодарност към тях и без настървение и кръвожадност. Но за духовното израстване на човека месоядството се смята за вредно. Въпреки това има много велики йоги и светци, които не са практикували строго вегетарианство. Според аюрведичната медицина за определен тип хора могат да бъдат вредни и някои зеленчуци и плодове.
  7. Ннберчев

    За прераждането

    Реинкарнацията (превъплъщението) и законът на кармата в Библията Вярата в превъплъщението и кармата, които са взаимно обвързани, в ранните християнски общини е била нещо, което се е разбирало от само себе си, докато не била отменена и обявена за еретическа на Вселенския събор в Константинопол през 533 година след Христа. От тогава тя станала забранена в “християнската” доктрина. Превъплъщението и кармата се споменават на няколко места в Новия завет, макар че тези цитати обикновено се игнорират или преиначават умишлено. Към 30 година от новата ера, във времето на Христос, юдеите са били добре запознати с доктрината за превъплъщението на душите, която се е наричала “гилгал” (колело, цикъл). Според Йероним, религиозин учен, разбирането за “гилгала” е било общоизвестно сред първите християни. Също и авторите на Талмуда са смятали за доказано, че Бог е създал ограничено количество души, за да се връщат на земята многократно, всеки път получавайки някакъв урок. Матей 20/ 22 А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? [и да се кръстите с кръщението с което Аз се кръщавам?] Казват Му: Можем. (тук апостолите не схващат алегорията и говорят за чашата като предмет) 23 Той им рече: Моята чаша наистина ще пиете, [и с кръщението с което Аз се кръщавам, ще се кръстите]; но да седнете отдясно Ми и отляво Ми не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца Ми. Йоан 18/ 11 Тогава Исус рече на Петра: Тури ножа в ножницата. Чашата, която Ми даде Отец, да я не пия ли? Йоан 9:2 И учениците Му Го попитаха казвайки: Учителю, поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп? Йоан 9:3 Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела. Матей 11/14 “…и, ако искате да го приемете, той е Илия, който имаше да дойде.” Матей 16/13,14” А Исус, като дойде в околностите на Кесария Филипова, попита учениците Си, казвайки: Според както казват хората, Човешкият Син Кой е? А те рекоха: Едни казват, че е Иоан Кръстител; други пък - Илия; а други - Еремия, или един от пророците. (и тримата посочени са били мъртви и според християнската доктрина би трябвало да чакат второто пришествие, за да бъдет събудени. Явно е ставало дума за тяхното ново раждане в други лица ) Матей 17/10-13 Учениците Му го попитаха, казвайки: Защо тогава думат книжниците, че Илия трябва първо да дойде? А Той в отговор рече: Наистина Илия иде, и ще възстанови всичко. Но казвам ви, че Илия вече е дошъл, и не го познаха, но постъпиха с него както си искаха. Също така и Човешкият Син ще пострада от тях. Тогава учениците разбраха, че им говореше за Иоана Кръстителя. Лука 1/17 ” Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия...” Йоан 3/7,8 “Не се чуди, че ти рекох: Трябва да се родите отгоре. Вятърът духа гдето ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.” Откровение 3/ 12 Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог; отгдето няма вече да излезе вън. (тоест няма да се ражда повече или ще постигне освобождение от прераждането, какъвто е идеалът на окултната философия) Яков 3/6 И езикът, тоя цял свят от нечестие, е огън. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота, ни, а сам той се запалва от пъкъла. (Колелото на живота е цикълът на превъплъщенията и последователното преминаване на душата от едно тяло в друго, от земно към надземно съществуване и обратно.) В Стария завет също се съдържат примери за периодичното преминаване на душата от телесно към астрално съществуване, а след това и в друго тяло: Псалми 90/3 “Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада”. (става дума за преминаването от земно към надземно или астрално и по-горе съществуване)
  8. "Няма ученик по-горен от Учителя си" е казал един велик Учител. Това твърдение привидно противоречи на общоизвестния израз за ученикът, който надминал учителя си, но това важи само за настоящото въплъщение на дадения Учител. Защото ако един учител е истински, то той продължава развитието си със същия темп и през следващите си въплъщения и така нататък до безкрай. Явно е, че ученикът не би могъл да настигне Учителя си, ако той е действителен Учител. Бог не е нищо друго освен сумата на всички по-горни Учители, които са над нас във веригата на ученическо-учителската последователност(парампара). Следователно и Бог, в рамките на достижимото от човека, подлежи на развитие. Даже и Абсолютът, който действително е най-горе и в началото, също променя формата си със всяко ново Проявяване като Космос и Вселена. "Всичко тече"-както е казал Хераклит Тъмния, макар че това не са лично негови мисли.
  9. Ннберчев

    От къде да започна с окултизма?

    Уважаема госпожице, Окултизмът в този вид, както си го представяш ти, дори и да успееш да го упражняваш, няма да ти донесе нищо добро, освен разочарование и погубване на душата. Окултизъм не значи магия и свръхестествени способности, а стремеж към знание и труд за благото на ближния, а в определен момент и готовност за саможертва в името на хората. Някои от учениците на Учителя Петър Дънов също мечтаели, като теб, за бързо придобиване на някакви магически сили и способности и негодували от необходимостта да живеят и се трудят години наред, без да има някакъв особен "магичен" ефект от това, но той им дал един много прост пример защо това е така: "Представете си че пътувате в трамвай(или ако искате сега в автобус, тъй като тогава не е имало такива) и някой неволно ви настъпи или бутне. Вие със сигурност ще се разгневите и ще му пожелаете най-малко да върви по дяволите или нещо друго от този род. И ще бъде добре, ако не притежавате някаква скрита сила, защото едно такова пожелание в този случай действително би пратило този човек по дяволите или в пъкъла, само заради едно настъпване или бутане." Ако този пример не ти говори много, то запознай се с историята на д-р Фауст(има такава книга) и едва тогава, ако все още имаш желание, търси учители по окултизъм. Извън всичко това трябва и да знаеш, че до 30 години необходимите центрове на човека не са развити и можеш да навредиш и на здравето си. А сега чети художествена литература, слушай музика, интересувай се от изкуство и това ще бъде най-добрата медитация за теб.
  10. Както е посочено, под "Хермес" трябва да се разбира един от Учителите на Бялото братство, чиято задача е била да предаде на хората полагащата им се според равнището на съзнанието част от Вечната Божествена Мъдрост. Тази мъдрост или познание съществува от зората на човешкото общество, но тъй като човечеството е склонно към забрава, се налага периодично да му се припомнят някои основни положения и закони, като "десетте божи заповеди" например. Обемът на тези познания с течение на времето става все по голям, включително и за "непосветените", което още един път показва, че няма универсално Учение за всички времена, а всяко "ново"Учение представлява доизграждане и разширяване на вече съществуващите. В този смисъл не трябва да се очаква, че книгите на Хермес са могли да съдържат някакви велики тайни, независимо от цялата им символичност и замъгленост, което е било в тон с тогаваното изискване за опазване на съдържащата се в тях информация.
  11. Ннберчев

    Бог е Любов

    Да предположим, че Великият Неизвестен, Пребиваващият в самота, Абсолютът, в своето вътрешно развитие и трансформация през периода на покой или пралайя поражда импулс за мултиплициране на своето Блаженство, в резултат на което излъчва (еманира) монадите, като частици от себе си и, следователно, подобно на капките от Океана, съдържащи всички Негови качества в съответния мащаб. Около тези искри от Живия Огън започват да гравитират по-нисшите форми на материята и енергията и така се сформират атомите на проявената материя. От атомите в хода на еволюцията възникват кристалите, от кристалите – органичните молекули, от органичните молекули – клетките и т.н. до човека. Всяка отделна монада, като частица (искра) от Божествения Огън, притежава потенциала за развитие и усъвършенстване, на нивото на човешката Индивидуалност, до стадия на пълно отричане от себе си или на чистата Любов, от която самата тя произлиза и е част от нея. Защото е казано на много места, че Бог е Любов. Следователно Любовта е първата движеща сила, както и най-висшата форма на Енергия, от която всички останали по-нисши произлизат. Който е усетил върху себе си полъха на Божествената Любов и е предизвикал такава подобна у себе си към Върховното, той вече е стъпил върху Пътя, водещ към Единение с Космическия Отец и към Висшето Блаженство. Такава е същността на истинската духовност и това е целта на всяка духовна практика във всички времена и народи.
  12. Ннберчев

    Първи крачки в духовния Път

    Много е интересно как някой от тук изказалите се ще определи до къде е стигнал в развитието си след години. Може би по това, че е придобил ясновидство или е станал способен да лекува, или да върви по вода? Не са редки случаите, когато въобразяващият си, че е победител, в действителност е на дъното на бездната, а смятаният за изгубил е на прага на безсмъртието. Какви са качествата на напредналия по духовната пътека , как изглежда той, как се държи, как говори и т.н.? Отговорът се съдържа в Бхагавад гита, но сигурно има и оригинални мнения.
  13. Ннберчев

    Карма. Що е карма?

    Погледнете съдбата на еврейския народ и ще разберете какво значи колективна карма. Тези, които викаха отначало "Осанна...", а след това "Разпни го..." най-добре разбират тежестта на предателството, но трябва да изтече още много време, докато изплатят дълговете си докрай. Да не подминаваме съдбата и на българския народ, който също изкупва последиците на миналите си прегрешения и предателства. Вгледайте се в историята и ще видите. Но за да се облегчи кармата на един народ са необходими много апостоли от рода Учителя П.Д., които да посветят живота си на просвещението и духовното пробуждане на този народ. Тези са именно изкупителите и застъпниците пред Висшите сили, които биха могли само да облегчат и ускорят, но не и да отменят изпълнението на кармата.
  14. Ннберчев

    Шамбала, Агарта...

    (Из книгите на Великите Учители) Шамбала е необходимо място, където духовният свят се съчетава с материалния. Както в магнита съществува точка на най-голямо притегляне, така и в планинската обител се отваря вратата на Духовния свят. Самата височина Харизанкара подпомага магнитния ток. Стълбата на Яков е символ на нашата Обител. Но за света все още е трудно да приеме, че група, получила знание чрез упорит труд, може да се обедини в името на общото благо. Опитното знание ни е помогнало да намерим удобно място, където токовете позволяват по-леко да се подържа връзка в различни направления. Шамбала се появява в най-различни образи във връзка с понятието на века. Изучавайки целия цикъл от легенди на Азия, може да се достигне до най-древните Учения, свързани със Сибир, като най-неизвестната първоначална част на Материка. Невъзможно е да се приеме всичко написано за Братството като истинско. Много е смесено с представите за Ефирния(Тънкия) свят, много лични блянове се преплитат с действителността. Съществуват много предания за различни несъществуващи раси и материци. Хората отнасят към занимаващите ги понятия различии подробности, без да се съобразяват с тяхната разнородност и разновременност. Често могат да се чуят разкази за възникването или унищожението на Братството... Много спорове и много недоумение предизвикват подробностите за устройството на Надземния свят и Братството. Най-често, обаче, то въобще не се признава за съществуващо. Първоосновата на Братството е заложена не като убежище, а като средоточие на мисълта. Ако обединението на мислите дава увеличение на енергията в непрекъсната прогресия, то, естествено, трябва да се съберат заедно силните мисли. Смисълът на Братството се заключава в обединението на първичната енергия. Братството не е убежище, а маяк на Светлината, подобно на стражева кула. Хората нерядко смятат, че Братята са се спасявали от някакви гонители, но това не е вярно. Уединението на Братството е предизвикано от съвсем други причини. Като маяк на висока скала то предлага своите знания за спасение на човечеството. Огнища на Братството е имало в няколко страни, но при настъпването на сроковете тези огнища са се събрали в една твърдина. Така те са концентрирали силите си в място устойчиво геологически и духовно.
  15. Ннберчев

    Карма. Що е карма?

    Думи на Спасителя, невключени в Новия Завет: " Аз ви прощавам за всичко и не ви обвинявам в нищо, но всеопрощението на Кармата трябва да се извоюва..." Може да се добави: В борбата със себе си.
  16. Ннберчев

    Карма. Що е карма?

    Карма Като Дамоклев меч тя винаги виси над нас. Отмерва всеки миг с везните на Темида. Постъпки, мисли, жестове, слова - незаличимо вписва в вечния регистър. Безстрастен съдник на отминали дела. С цветя и тръни пътя ни постила. С приятели и врагове ни среща пак, след като някога съдбите ни е сплела. Така сеячът на добри и здрави семена заслужен урожай от Благодат ще жъне, но който на подобните си готви участ зла, сам в ямата, която е изровил, ще попадне. Не удар на съдбата зла, не отмъщение, а ехото на собствения гневен глас, изрекъл хула, клевета или проклятие, усилен се завръща пак при нас. И ако днес съдбата щедро те обгръща с пари, любов, талант или късмет, то знай, че заем с лихвите се връща и за полученото ще дължиш отчет. С постелка мека днес си застели леглото, за да не се наложи утре да лежиш на тръни и бодли върху земята гола, дългът пред кармата докато издължиш. Сън кратък е животът на земята и няма спирка за човешката душа, докато заблудена сред тълпата живее в плен на страстите си тя. И като Сизиф вечно устремена нагоре към върха със труд и пот, тя с бремето на кармата унаследена започва отначало всеки нов живот.
  17. Знаещият между незнаещите е като зрящ след слепи. А нима може слепец да води слепците?...Последиците са известни. Не може да се отделя мисълта от каквото и да било действие, особено от молитвата. Най-силната молитва е молитвата без думи, тоест мислената. Мисълта е енергията и тя твори чудесата на изцелението или другите възможни следствия. Но има и тъмна молитва, както и черна магия. Така магия и молитва, като методи, са от един род. Най-висшата молитва е постоянната и непрекъсвана от нищо молитва, когато всяка мисъл, дума или действие е в съгласие с духа. Тогава, именно, тя може да се оприличи на така наречената "сребърна нишка", свързваща човека с Бога, нисшето с висшето, ученика с Учителя. Най-неправилната молитва е да се иска нещо за себе си. Молитвата за себе си трябва да бъде изразена чрез обет, свързан с изпълнението на определени задачи по самовъзпитанието или работа за общото благо.
  18. Наличието на кошмари е в пряка зависимст със страха от загубата на нещо земно. Когато човек се освободи от страха и чувството за собственост, изчезват и кошмарите. Тази тема вече е разглеждана, посочена е и една от техниките. Само пълната убеденост в безсмъртието на духа и неговата неуязвимост от огън, вода или оръжие може да премахне страха и неговото художествено превъплъщение в сънища. Когато човек успее да пренесе безстрашието от "дневния" си живот в "нощния", това означава, че е направил първата стъпка към овладяването на себе си, или в борбата със Сатаната, който, както и Бог, е вътре в нас и не е нужно да го търсим на седмото небе. Няма да е грешка и ако се каже, че всеки кошмарен сън е отражение на борбата със Сатаната.
  19. Когато е казано:"Мъж и жена ги сътвори..." се е имало в предвид, че духът е създаден двуполов или по-точно безполов и едва след спускането му в материята, т.е. втвърдяването или загрубяването му, което е наложило и превъплъщаването(не прераждането, защото не става дума за създаването на нещо ново), е станало и разделянето на две половини-мъжка и женска. Това е причината за постоянната неудовлетвореност и усещане за непълнота на всяка търсеща(своята половинка) личност в грубо-материалния земен свят. Или както също е казано:"Когато са двама, топло им е. Но един как ще се сгрее?" В края на еволюционния цикъл двете половиники на духа трябва отново да се съберат и да постигнат пълното блаженство. Може да се счита, че постигналият равновесие е намерил в духа си своята половинка още на земята.
  20. Всеки Учител принадлежи по необходимост към религията на своя народ, но това, което толичава Великите Учители, е търпимостта и уважението към всички останали религиозни и други учения. Буда не е бил будист, а индуист; Христос не е бил християнин, а юдей; а Мохамед, както личи от естеството на Корана, базира учението си изцяло върху Стария завет и не е имал майчина религиозна принадлежност. Не напразно един от главните мюсюлмански празници, т.нар.Коч- или Курбан-байрам, се основава на историята за жертвоприношението на Авраам. Мохамед, респективно Коранът, никъде не отрича, а се позовава както на Стария, така и на Новия завет. Противоречието между Ислям и Християнство не е идеологично, тъй като Коранът не притежава никаква философия, а терминологично и се отнася до това Христос божи син ли е, или не е. Това би могло да бъде един следващ въпрос към посетителите на "Портала".
  21. Ннберчев

    Защо се раждаме и умираме?

    За да разбере смисъла на раждането и “умирането” човек трябва най-напред да приеме думите на Апостол Павел, че “Няма да умрем, а ще се изменим”, че духът е вечен и периодично преминава от едно тяло в друго или от един живот в друг, като главната му същност при това се запазва. На един по-висш етап от развитието си духът придобива и спомен за преминатите животи, но за средно развития за тази епоха дух това е невъзможно. Всеки отделен живот предоставя на човека възможност както за издигане, така и за падение. Изборът остава личен.
  22. Традицията за предаване на Висшата(“Божествената”) мъдрост, тоест, знания за невидимото(не очевидното) устройство на човека(микрокосмоса) и останалата част от Битието(Макрокосмоса) от Учител на ученик съществува от както съществува човекът. Учителят, като по-висше звено в Йерархията на духовете от ученика си, му осигурява придвижването нагоре, поемайки пълната отговорност както за грешките, така и за постиженията му. По тази причина всеки нов Ученик се явява като бреме за Учителя, поради което и много Учители са имали малко приети ученици. Известни са притчите за кандидат – ученикът, който поискал най-напред от Учителя, при който желаел да бъде приет, да му покаже чудо, но след като изпълнил желанието му, Учителят казал: “Сега вече ти не си ми нужен” ; както и за момчето, което сравнявало Учителя си със слънцето и на въпроса: “А без Учителя ти слънцето няма ли да продължава да грее?”, отговорило: “Слънцето ще си остане пак слънце, но с Учителя над мене ще греят дванадесет слънца”. По този повод е казано, че “Мнозина са звани, ала малцина избрани”. Същевременно всеки Учител си има и свой Учител, тоест, явява се ученик и така нататък, до безкрай. А някой може ли да каже кой е бил Учител на Учителя Б.Дуно?
  23. "Начало на всяка мъдрост е страхът от Бога, а "страх от Бога" означава да не се твори зло". Освен това е казано: "Не се страхувайте от този, който може да погуби тялото, но духа не може да убие, а се страхувайте от този, който може и душата, и тялото да погуби в огъня." И тук, обаче, става дума за пречистване чрез огън , тъй като духът, както и душата, са неунищожими. Едва когато се възприеме тази истина, човек се освобождава от страха пред смъртта или пред сатаната. "Няма да умрем, но ще се изменим!"- казва апостол Павел. Изобщо, достатъчно е казано по този въпрос в Свещените писания на всяка религия. А що се отнася до практиката, то най-добрата такава се препоръчва в беседите на Учителя П.Д. Тя се заключава в това да станете през нощта, примерно в 11-12(23-24) часа и да отидете в гората или на гробището, или на някое друго "страшно"място, повтаряйки си непрекъснато името на Учителя и с увереността, че когато Учителят е с тебе, няма нищо страшно нито на този, нито на онзи свят. Следователно, основата на безстрашието е увереността в мощта на Йерархията и безсмъртието на духа.
  24. Ннберчев

    Духовните йерархии и светове

    Съществува Йерархия на силите(духовете), която определя мястото на всяка духовна частица на тази земя, а също и извън нея. Казано е, че духът е сублимирала материя, а материята е втвърден дух. Може също да се каже, че всичко произлиза от духа и всичко се връща в духа. Но то не влиза в духа като в някакъв съд или обем, а се превръща в дух, както и духът не отделя материята, а се преобразува в нея. На определен етап от еволюцията процесът се уравновесява при относителна еднородност или в състоянието на духо-материя. Йерархията или стълбата на силите, тоест мястото върху една въображаема стълба на различните състояния на материята, от която са изградени атомите, молекулите, организмите, както и всичко стоящо по тънкост под и над тях, не се налага от някаква външна и независима сила, а от само себе си, според относителната тежест или лекост на всяко материално, разбирай и духовно, образувание. Става дума за енергетичната значимост на всяка духо-материална единица, присъща й от момента на сътворяването (оживяването), а също и придобита в хода на индивидуалната й еволюция, благодарение на положените усилия за формиране на така наречените духовни качества, които по същество са изкристализирала енергия от най-висш порядък, т.е.психическа енергия. Всичките тези качества, известни в някои свои прояви, от гледна точка на взаимоотношенията в човешкото общество, като смелост, себеотрицание, великодушие, щедрост, милосърдие, състрадание и прочие, в същност са или се съдържат в едно единствено “качество” или състояние, присъщо на този, който се е отвърнал от себе си и е подчинил всичките си мисли и действия на благото на обществото или човечеството. Това е състоянието (качеството) или равнището(стъпалото) на “христос”(крестос по друга транскрибция), при което духът е разпънат или прикован към кръста или скалата на материята, за да сособства за въздигането по тънкост(духовност) на недоразвитото човечество поне до равнището на бодхисатва, а в крайния случай до стадия на буда или христос, какъвто е идеалът или висшата цел, към която трябва да се стреми всяка духовна индивидуалност(до монада). Слизането (падането, разпъването или приковаването) на духа към материята означава, че напредналият с милиони години човешки дух е приел доброволно да се върне отново в условията на живот и равнището на ранните човешки раси или цивилизации, за да им предаде своя опит и знания, с цел да се съкрати, доколкото е възможно, срокът за тяхното пребиваване в тъмните слоеве на материалния свят, с особено внимание към предвестниците на следващите епохи, които са като закваска(зародиш)за сформиране скелета на идващата раса или епоха. Тежко е за духа, който вече един път, а за някои особено издигнати индивидуалности и не един път, е преминал през мрачните приземни нива на развиващото се човешко общество, но е решил да изпие до дъно чашата с горчилка, поднесена му от неговите по-нисши събратя, вместо благодарност за саможертвата в името на тяхното собствено добруване. Много са известните, но още повече са неизвестните дейци и сътрудници на хармонията и светлината в борбата им срещу хаоса и тъмнината. Но споменът или по-точно сведенията за тях не са изгубени или унищожени, а съществуват в пространствените летописи на света и не е далеч времето, когато ще бъдат достъпни за запознаване и изучаване от масата хора на земята.
×