rumilda

Да, проблемът съществува и в други държави, но законите им са ясни и категорични. Социалните им служби работят светкавично, и това са проверени неща, не просто празни приказки. Когато отидох в отдел "Закрила на детето", психоложката дори не пожела да разговаря с детето. Или когато подадох жалба в полицията, искаха да си измият ръцете с един предупредителен протокол. Или когато следователя без дори да е разговарял с детето се изказа "професионално", че "толкова малко дете не може само да измисли подобни неща" и че аз съм измислила всичко. След тройната и петорна експертизи /разпитваха я психиатри и психолози и смея да твърдя едни от най-добрите/ на дъщеря ми беше дадена сиветелска годност. В момента Прокурорът трябва се реши дали да има Наказателно дело или не. Силно се надявам да има и изрода да си получи заслуженото. Извинете ме, нямах намерение да влизам в подробности. И наистина много неща трябва да се променят. Отношението на служителите в отделите "Закрила на детето", Закона за закрила на детето. Наказателния закон. Всички тези досъдебни производства с безумно дълги срокове, където дознателите могат до безкрай да удължават сроковете, без да се вземе под внимание конкретния случай, възрастта на детето и др. При нас продължи от януари до септември. И дори да има наказателно дело, според адвокатите, с които разговарях, Наказателния закон е недомислен и неянен и не гарантират за добрия край на делото. Ужасих се, когато единят от адвокатите, с които разговарях ми показа разпечатка от вече минало дело, кадето баща е блудствал с дъщеричката си, има категорични доказателства за това и наказанието, ако изобщо моще да е наказание е да не живее три месеца с детето и да изплати сумата от 200 лв. Нима това ще го спре. Нима това е наказание. Много още мога да пиша, но истината е, че децата ни са незащитени, лесна "плячка" за всеки извратеняк. И да, "Господи, прости на тия", но на кого да прости, на изродите, които се гаврят с децата си, на майките, които седят безучастно, на тези, които не си вършат работата както трябва или на всички нас, които сомо си приказваме и коментираме, възмущаваме се, но не сме в състояние да променим нещата!? Да, Господи прости ни!

Здравейте! Истината е, че в България, в институциите, които се занимават с домашно насилие цари бездушие, непрофесионализъм и арогантност. Когато някой потърси съдействие било от Социални грижи /аз подадох сигнал в Агенция "Закрила на детето"/, полицията /където след осем месечно "разследване", което би продължило още, ако не бях потърсила помощ по друг начин/ или неправителствени организации /тук се спомена Анимус, където дъщеря ми НЕ получи професионална помощ, бих казала, че още повече я объркаха/, се озовава в един безкраен ад. Закона за закрила на детето по никакъв начин не защитава малката ми дъщеря от един объркан и извратен човек. А колко ли още деца са в нейното положение!? Не бих могла да опиша болката, унижението, безсилието и отчаянието които преживяхме и продължаваме да преживяваме и до момента. Недопустимо е в България, страна-членка на Европейския съюз, законите да защитават престъпници, педофили и психически неуравновесени хора. Силно се надявам в скоро време институциите да заработят както трябва. Дотогава мога само да се моля, по-малко деца да страдат и да са жертва на насилие, било то сексуално, физическо или друго.