октим

Ангелите хранители са духовните ни наставници! И това не зависи от религията или даже от това дали си вярваш или си атеист!

1995г Спорехме разгорещено в една езотерична книжарница с продавачката на тема има ли прераждане или не! Спорът бе така разгорещен (с чукане по масата), че и други хора се включиха, едни се усмихваха скептично, други се опитваха да ни успокоят, абе голям сеир! Тогава до мен се приближи една жена и усмйхвайки ми се попита:
- Господине ако имате магнетофон и една нова 90минутна касета, можем да разрешим спора окончателно!
- Имам! Да го донеса ли ?
- Да разбира се, ще те чакаме! А после ще поговорим пак!
След двайсетина минути отново се върнах в книжарницата с магнетофона и касета която купих на идване, на вратата висеше табела - Затворено -- за стока съм !
Влязох скептик! Сега когато някой ми каже, че няма превъплъщение може само да ме накара да се усмихна иронично! Заявявам най-отговорно, всеки който има смелоста да се подложи на регресивна хипноза, или друг метод за връщане в далечното минало, след връщането вече ще е друг човек!!!!! Единствената опасност е - човек става податлив на заболяването духовно високомерие!!!
Можем да се върнем в онези минали инкарнации които имат отношение към сегашният живот!
Спомените са негативни -- само негативите носят проблеми за решаване в този живот!
Чуствата които изпитваме са истински! Болката е така осезаема, така реална!
Спомените текът в обратен хронологичен ред -- от смърт към раждане!
Спомените задължително трябва да паснат в сегашният живот като части от един пъзел !!! Душата има само едно съществуване, а всеки живот е пък късче от този цялостен пъзел!
В заключение ще кажа - има превъплъщение и прераждане! Двете понятия нямат нищо общо макр, че и двете водят към една цел -- осъзнаване на цялостното битие! Душата се превъплътява в ново тяло, осъзнаването на това води до прераждане на човека! То - прераждането може да се случи на 20 или на 60години възраста няма значение!
Мога да кажа със сигурност, че преди да умре човек се преражда и след това умира, ако нещата следват своя естествен ход, тоест смърта не е мигновенна от насилие

Чуството за вина се поавява само когато откажем да поемем отговорност за избора си!
Няма грешка има ли поука!

Impuls,Казваш, че в предния ти пост няма лични нападки нито към мен, нито към когото и да било. Тогава ти препоръчвам да го прочетеш пак и да ми кажеш дали си достатъчно искрена, когато твърдиш това. Според мен, човек трябва да вижда нещата такива, каквито са, независимо дали са егоугодни или не са. Това е единственият стабилен фундамет за познаване на реалността! Иначе заблуждаваме себе си и никого друг. А самозаблудата, в която живеем, е съобразна с големината на сянката, която хвърля нашето его. Един основен проблем на духовното развитие (абсолютно си права в това отношение, а и аз не веднъж съм подчертавал това в моите постове, тъй като ми е до болка познато!) е, че колкото по – надарен е един човек, колкото повече добродетели, дарби, способности, слава, известност, добро име и т.н. притежава, толкова в по – голяма степен е изложен на опасността да изпадне в самозаблуда – плод на раздуто его и тщеславие. Докато човек е в плът ( който и да е той, а още по – малко аз!), той е изложен на тази опасност и може във всеки един миг да изпадне в духовна прелест – дори и след написването на един хубав пост, след който получава аплодисменти. Във връзка с казаното, ще споделя нещо от студентските си години. Една наша приятелка, след духовно кръщение в евангелистка църква, получи пророческа дарба. Беше наистина много впечатляваща. По време на молитва Духът, който се проявяваше чрез нея, ни отговаряше на мислените въпроси, които задавахме. Веднъж ни каза, за да ни обясни основния ни духовен проблем, така че да го разберем – да си представим, че сме подобни на таванско помещение. През процеп в него прониква слънчева светлина. На процепа обаче един паяк е изплел паяжина, която пречупва светлината и хвърля сянка и колкото е по - груба паяжината, толкова сянката е по - видима. Обяснявайки това, се обърна към мен и каза, че при мен е по – сложно, защото нишките на паяжината са прозрачни, невидими, и паякът, който ги е изплел – също. Помня много ясно тези думи, изказани преди 20 години, и се опитвам да не ги забравям и за миг, за да не заблуждавам нито себе си, нито тези, които ме обичат и ми вярват. Благодаря ти, Цвета, за напомнянето!

Такаа.... интересно се получи...

borislavil ,не знам кое си възприел като лични нападки,защото най-малкото съм целяла да нападам някой,камо ли пък теб....Нито пък оспорвам какво и как си преживял и до къде си стигнал.Не бих го направила.Всички минаваме през адове и болка,всички достигаме до там,докъдето ни позволяват възможностите и желанието.И не съм никой,че да да кажа кой е по-по най и кой не е . Както и да е.Понеже така умело си се защитил от тези видяни от теб нападки ме провокира да те питам нещо.Това,че някой много е страдал,много е научил,много е прозрял,докоснал до духовни същности и познания,имунизира ли го срещу опасностите в духовния му път.Аз лично мисля,че колкото по-нагоре е човек,толкова по-голяма е опасността.И опасността се състои в това да не я видиш,в самозаблудата.Затова един самокритичен ум е най-добрият приятел по пътя на духовното.

Мария–София,простете,но това с пържолите,секса и говоренето за Буда не схванах защо го казахте ,но то тогава едно 90% от пишещите тук,дори само заради секса не бива да споменаваме нито Буда,нито състраданието.... Недейте така,не всички сме съвършени

Когато си отидем от този свят, дали ще можем да оправдаем грешките си с факта, че сме следвали накого или с факта, че Бог е в нас и сме грешили заедно. Мисля, че никой не ни е освободил от задължението да мислим.

Аз пък мисля, че учебниците са почти перфектни. Почти, защото имат грешки, които няма нужда да изброявам, но по никакъв начин не ги омаловажава. И децата точно ги мързи. Да ти казват какво да учиш, как да го научиш, кога да го научиш и за кога да го научиш никога, ама никога не е било приятно. Идеята на училището не е да те забавлява, а да създаде примерен гражданин и примерен работник. Някой срещат лични интереси в изучаването, други зубрят, защото им плащат родителите за това (познавам един гений изграден с тази стратегия), трети учат, защото не искат да им се смея за ниските оценки (тук може и себе си да визирам), четвърти виждат в това информация, която може да им послужи. И какво от това? 99% от наученото в училище съм го забравил. Вероятно процента е толкова висок, защото съм учил огромен обем от информация. Но идеята никога не е била аз да помня 20% или 5000 страници, а да се науча да мисля, да се науча на дисциплина, на трудови навици, на работа в екип, на работа под стрес, на воля, ако щеш, а това никога не е било и няма да бъде забавление. Затова днешната младеж я мързи, защото бяга от работата. За съжаление и медиите и предложиха безброй оправдания, далеч от истината.
Май се отклоних от темата...

А според мен образованието е решението.
Живяла съм близо до малцинства, в които е традиция да раждат и след година-две, когато се роди следващото бебе да оставят децата си без надзор, а след това да ги използват като източник на доходи. Обаче и сред тях имаше доста семейства, които не само не водеха, но и не одобряваха подобно отношение. Имаха по 2 или максимум 3 деца, за които се грижеха май по-добре от доста интелигентни семейства в смисъл на внимание към тяхното развитие и морални качества. Самите те работеха съвестно "достойни" професии, както самите ги наричаха и с гордост казваха, че са завършили училището без отсъствия. Но съвсем не парите бяха движещата сила или ограничителя, а както те непрекъснато повтаряха "честта и достойнството".
По някакъв начин е хубаво тези ценности да се разпространят и постепенно да се наложат в тяхната среда. За съжаление, от тях пак съм чувала, че някой в държавата май има интерес нещата да са така както са сега.

Участвам в една образователна общност, където водеща новина е обещаното повишение на заплатите от 30 лв. за пет години, което не може да покрие дори инфлацията. Обикновено под тези новини в медиите има потресаващи коментари. Мизерна и непрестижна професия. Не мога да си обясня как тези 30 лв могат да водят със себе си толкова вълнение. Аз направих предложение минималната учителска и възпитателска заплата да е 5731 лв. И ако погледнете подписа на Историк, мисля, че на жътвата след 100 години България не само ще е световна икономическа сила, но и току виж българи успеят да решат проблема с бедността, продуктивни алтернативни източници на енергия и т.н.
Трябва да се инвестира в човешкият ресурс, не да се реже некачествения.

Прави ми впечатление, че тук всички пишат от позицията на НЕдеца.
Ние всички не бяхме ли деца????
Ние всички в перфектните семейства ли се родихме??
Ние всички ще се откажем ли от себе си, защото родителите ни не са били достатъчно имотни, умни, образовани и интелигентни по нечии критерии??
Ние всички имахме ли детство?? Помним ли го?
Ако трябва да приложа предложените критерии на моите родители, и прародители, родът ми трябваше да не съществува вече от няколко десетки години.

Аз работя с деца с родители и с деца без родители, не бих отписала нито едно дете от лицето на Земята, заради родителите му.
Какво по- точно иска да каже тази тема?

Можем да си мечтаем по въпроса! Но живота ме убеди, че наистина повечето пъти това си остава мечта!
Жена, която безумно много искаше деца, направи аборт по желание, без да се налага. Моя приятелка, която с години разправяше, че иска поне три деца един денми изтърси, че вече и на едно не може да се престраши... И всичко това, не защото са се замислили за бъдещето, а от чиста доза егоизъм! Жалка картинка!

За мен семейството и децата винаги са стоели и все още стоят на първо място. Деца могат да се отглеждат и с много, и с малко - милион примери могат да се дадат!

Да, искам поне три! И поне едно да е момиче! Но това са мечти!
Две от тяхсе сбъднаха - имам семейство, добър и всеотдаен мъж до себе си и прекрасно бебенце! Какво му трябва на човека?!

Според мен, да, винаги е имало такива хора, има и сега.
Това са хора, които са напред с материала, ако мога така да се изразя Но това напред не е толкова и в никакъв случай не само знания, но най-вече смирение, състрадание, любов ... Това са и качествата, които притежават духовните учители.
Ученикът според мен, на първо време е достатъчно да е отворен към новото и различното, да има наченки поне на смирение, благоговение ... сигурно има и други неща, не мога да преценя.
Отношенията ... учителят разпознава ученика, ученика решава дали ще стане ученик, учителят преценява какво ще учи, ученикът решава доколко и как ще учи, учителят (макар и негласно) е напълно отговорен за всичко, което дава на ученика, докато ученика не настигне учителя си, в определеното направление поне.

„Прошката е ароматът, който изпуска теменужката, когато я стъпчиш”- Марк Твен.

В действителност кармата се определя от отношението на участниците към случилото се. Отговорността е в отношението на шофьора към шофирането, в осъзнаването на възможните последствия. Шофьорът карал с 200 км/ч при всички случаи ще си навлече отрицателна карма. Но всъщност такава могат да си навлекат абсолютно всички свидетели на случката, според своето отношение към нея и към останалите участници. Ако мен ме блъсне кола и аз пожелая зло на шофьора, започна да проклинам съдбата за случилото се и т.н., аз ще си навлека лоша карма без значение, че нямам никаква вина за инцидента. Значи отговорността не се изчерпва до дадена ситуация, но включва и това как реагираме на тази ситуация. Отговорността е свързана с умението за осъзнаване на последствията, които могат да имат нашите действия. Ако не осъзнаваме последствията от действията си, ние пак няма да избягаме от тези последствия, но когато ги осъзнаваме, ние задълбочаваме техния обхват (защото вече предизвикваме последствия не само на физически, но и на ментален план, които са далеч по-реални).

Защо да е важно отношението ни към Смъртта?
Мисля, че е много по-важно, какво отношение има Тя към нас.

Христо, можеш спокойно да вярваш на Библията. Бих казала, че хич не е иносказателна даже.
Знаем, че на земята са съществували няколко човешки раси преди нас - Атланти, Лемурийци и т.н., като ние сме 5-тата подред коренна раса. Всяка коренна раса пък има 7 последователни във времето да ги наречем подраси.
Как мислите, дали едната раса или подраса е била изчезвала до крак и след това, ей така от нищото се появява следващата?
По-логично е, да не е така, а има много източници, вкл. и Библията, че на Земята са съществували в преходните периоди същества и от една, и от друга раса.
Илен съвсем на място ти е напомнила, че представителите на предишните раси са били по-едри - това са ти исполините. В някои отношения са били по-напреднали от по-различните от тях и току-що появяващите се човеци, затова и такива коментари има относно тях в Библията.
Ето сега също се заговори, че паралелно с нас, започнаха вече да се появяват представители на 6-тата подраса, с леко изменнено ДНК и други способности/възможности, т.нар кристални деца. Е, ако ние изчезнем, преди те да започнат да се раждат и преди да ги отгледаме дори - как ще стане?!? А дори и в периодите на смяна на коренните раси е имало дълги интервали, в които са същестували и такива, и онакива ...

П.П. Атлантите са имали летателни апарати по-различни от сегашните и може би тях наричаме НЛО

НИКЪДЕ не се говори за полови сношения (просто някои хора с първично подсъзнание си го интерпретират както им се иска). А и предвид различните полови белези на двата вида - сексуален акт на практика би бил невъзможен.
За сметка на това пък, в мого по-древни от Библията писания, свитъци, рисунки и изображения – се описва как е ставало възпроизводството. Можем да го сравним по-скоро с изкуствено оплождане, чрез внедряване на техен генетичен материал в човешки яйцеклетки. Това е аналогично на съвременните експерименти за кръстоска между хора и животни. Само, че днешните опити все още не са довели до поява на жив хибрид, докато пришълците са достигнали до този стадий. Това обяснява и артефактите с изображения на полухора-полуживотни (каквито са били и първите езически богове).
Впоследствие, след множество експерименти (чието подробно описание ни е спестено), се е усъвършенствала формулата и е създаден така познатият ни днес хомо-сапиенс.

Отговори:
1. Много често.
2. Да, често.
3. Да. Мислих си, какво ще правя Тук без него. Страшно е да си самотен сред милиарди хора.
4. Александрийската библиотека е малка да го опише отговора.
5. Нищо няма да направя. Ще се радвам ако знам, че няма да се върна отново. Тук нямам нищо, а Там не мога да взема пак нищо. "Връщането" е по-страшно, трябва на ново да се учиш да пишеш, четеш, говориш на различни езици и прочие занимания с глупаци, които занимания пак ще забравиш при следващата физическа смърт.
6. Има смърт, има и Смърт. Зависи кой за какво пита. Безсмъртие? - Физическо или друго? Що ми е безсмъртие в света на мъртъвците? Неуточнен въпрос. Човешкият Дух е по природа безсмъртен.

Познавам две жени с това заболяване. Едтата живя до 93 годишна! Другата се бе отписала, а сега гледа внуци! Не се отчайвай и ти ще гледаш внуци!!!!!!!!! Друг е въпроса, че когато се срешнем с госпожата мирогледа на всеки човек се променя изоснови!

Чела съм Зеланд преди доста време.
Още тогава ми се стори малко по-елементарно/орязано от другите неща, с които се бях запознала вече. Е, може и да се е задълбочил откъм съдържание и смисъл в следващите си книги - аз съм чела една и половина - който е чел повече, да каже.
Да, това, което той е кръстил "махала", А.Подводни и някои други автори са нарекли "егрегори" (но под това понятие не разбират точно това сдържание, което съм виждала да се шири като параноя в нета ).
Тогава му намерих сякаш няколко "кусури" , но сега се сещам само за това, че за мен Зеланд твърде надценява субективизма.
И по принцип е от онези автори, които лично на мен не ми импонират, но са добре приети (и купувани) сред широката публика и особено, както казва azbuki, на запад. Неговите книги, както и тези на Норбеков и други руски и западни автори са от типа "Ноу хау" - дават ти алгоритъм, действаш по него, желателно без много да разсъждаваш, и ... нещата стават. Ама защо, ама как - това е второстепенно .
Пък по-важното - какво плащаш и какво объркваш, като правиш така и така ... е, нали се разбрахме, че е по-добре да не мислиш, ами да си следваш алгоритъма. А ако нещата все пак не станат точно така или се появят "готини" последици - ами сега какво да правим, като ти така си ги свършил приятел

Попадна ми четвъртата книга на Вадим Зеланд - Ябълките падат в небето.
http://knigibg.com/b...hp?book_id=4388
В нея се разказва за индиговите деца и за управлението на реалността според принципните на учението транссърфинг. Но не мога да разбера какво иска да каже авторът с изрази като високо равнище на осъзнатост и разни други неща.
Ето и самият откъс от книгата.

Но въпросите, на които не можем да отговорим, всъщност нямат значение. Важен е само един главен извод, който следва от всичко казано дотук: на всяко живо същество Бог е предоставил свобода и власт да формира своята реалност според своята осъзнатост. В зависимост от нейната степен животът се превръща или в несъзнателно сънуване, където сънуващият е безпомощен и се намира във властта на обстоятелствата, или в осъзнато сънуване, което може да се контролира и да се насочва със силата на намерението.
На всички е дадена свобода на избор, само че не всеки се ползва от нея. Защо еволюционният процес продължава толкова, щом намерението е способно да реализира нужния сектор от пространството на варианти?
Защото практически всички живи същества не използват намерението осъзнато и целенасочено. Намирайки се в несъзнателно сънуване, те сякаш смътно искат нещо, без да разбират какво точно. Намерението изглежда мъгляво, неясно, неосъзнато.
В този смисъл човек не е отишъл по-далеч от животните. Както вече казахме, махалата са му отнели не само способността да управлява реалността, но и самото знание, че това е възможно. Въвлечен в тяхната деструктивна игра, човек се задоволява само с обратното действие на външното намерение, получавайки реализацията на отрицателното си отношение и на най-лошите си очаквания. Във всичко останало му се налага с огромен труд да постига целите си в тесните рамки на вътрешното намерение.
И все пак човекът, притежавайки достатъчно високо равнище на осъзнатост, е способен да се изтръгне от порочния кръг и да превърне живота си в осъзнато сънуване, в което реалността се подчинява не само на пряко въздействие, но и на волята. Щом във всекиго от нас има частица от Бога, значи нашето намерение е намерение и на Бога. Формирайки своята реалност със силата на намерението, ние изпълняваме Божията воля. Ако изразявате намерение, смятайте, че то е намерение на Бога. Как можете да се съмнявате, че то ще се изпълни? И за тази цел се изисква само да вземете своето право.


Какво означава високо равнище на осъзнатост?

За това ли става дума.

когато е напълно осъзнат, истинският човек ще може да активизира третото си око по свое желание. И то ще му даде огромно прозрение и сила, да може и живее в този свят и да вижда в духовния , когато пожелае

В една от книгите на Зеланд се споменава следното.Магическото огледало
Събуждате се в съня си наяве и ставате Създател на своята реалност. Чувствате се господар в слоя на своя свят. Вече разбирате какво става в действителност. Осъзнавате, че сте способни да подчините сънищата си на своята воля. Повече не сте марионетка в ръцете на манипулаторите. Давате си сметка какви правила на играта се мъчат да ви натрапят махалата. Вече сами създавате свои правила. Всички наоколо спят, а вие сте се събудили и можете свободно да се разхождате в този сън. Не се лутате слепешката, както преди, а действате осъзнато. Известни са ви принципите за управляване на реалността и знаете какво трябва да правите, за да постигнете целите си.

В реалността степента на осъзнатост е по-висока, отколкото в сънуването. Това е напълно достатъчно за управляване на вътрешното намерение. Но външното изисква по-висока степен на осъзнатост. Както в осъзнатото сънуване, така и в реалността, за да се постигне контрол над външното намерение, е необходимо да се събудим.

Каталог - http://zelands.com/catalogue.pdf

Тук не става въпрос за влизане и пребиваване в други светове, а просто за съграждане на съдбата с тайнствената и могъща сила - външно намерение.
За да различите къде действа вътрешното или външното ви намерение, използвайте следните двустранни съпоставки: опитвате се да изтръгнете нещо от този свят - той сам ви дава онова, което искате; борите се за място под слънцето - светът разтваря за вас обятията си; мъчите се да отворите заключена врата - тя сама се разтваря пред вас; опитвате се да минете през стена - стената се разтваря пред вас; стараете се да предизвикате някакви събития в живота си - те идват сами. Изобщо с вътрешното намерение се опитвате да изместите реализацията си спрямо пространството на варианти, а външното измества самото пространство на варианти така, че реализацията ви се оказва там, където трябва. Схващате ли разликата? Резултатът е един и същ, но пътищата за постигането му са различни.
Ако вашите действия могат да се опишат с втората част на тези съпоставки, значи сте уловили външното намерение. Когато се борите, вие се стараете да прокарате реализацията си в пространството на варианти, а когато избирате, то само идва при вас. Разбира се, пространството на варианти няма да започне самостоятелно да се измества към вашата реализация. За това трябва да предприемете определени действия. Те обаче са извън рамките на обичайните и общоприети представи. В цялата книга ще ви давам примери за разликата в подходите на вътрешното и външното измерение. Външното измерение е крайъгълният камък на транссърфинга. В него е скрит ключът към гатанката на Надзирателя - защо не бива да се борим с този свят, а просто да избираме в него това, което искаме.

Означава, не че въпросният дух е създаден по-рано, а че е навлязъл в човешката еволюция по-рано. Духът всъщност няма възраст, а и както може би се досещаш, възрастта не е тъждествена с нивото на развитие на съзнанието. Най-елементарен пример: ако две коли се движат с различна скорост, то тази, която е тръгнала по-късно, но се движи по-бързо е твърде възможно да изпревари по-бавната кола, да пристигне преди нея и съответно да има по-дълга почивка, преди следващото пътуване.

Все пак е добре да се каже за един и същ човек ли става въпрос или за различни. Ако става въпрос за един млад човек и друг възрастен човек, то сравненията са безсмислени. Ако става въпрос за един и същи човек, дали с нарастване на възрастта ще нарасне и мъдростта му, то нещата са различни. Тук също има различни влияещи фактори и ситуациите могат да са корено срещуположни. Духът овладява тялото постепенно. Животът на човека е разделен на различни периоди в което духът първо изгражда и взема контрол над физическото тяло, после се развиват емоциите, мислите, висшето мислене и духовните чувства. Значи човек дори и да притежава в духа си нужните духовни натрупвания те не могат да се проявят в новото въплъщение преди необходимия период (изключения сигурно има, но там действат по-сложни закони, за които едва ли можем да говорим). Значи един и същ човек с едно ниво на духовно развитие над обичайното, през периода около 33 си година ще е проявил определено в по-голяма степен своята духовност отколкото на 21, а до 45-тата година – отколкото на 33. Само че има и други възможности. Материалното в човека да надделее, духът да отстъпи на навиците и желанията на плътта, човек да затъне в обичайното си ежедневие... Тогава вместо мъдрост виждаме едно подобно на детското поведение на стари години. Липсва мисъл, липсва воля, действията са преобладаващо несъзнателни, автоматични, говори се и се разсъждава по шаблон, повтаря се едно и също, забравя се, липсва концентрация. Това се получава защото връзката на духа, контрола му върху живота и преди това не е бил на нужното равнище. В резултат на спада в духовната енергия се нарушава и здравословното състояние на възрастните хора (имам предвид в много по-голяма степен, отколкото ако човек запази връзката с духа си).

Значи възрастта в общия случай е определяща за мъдростта, защото връзката между духа и тялото се осъществява постепенно, но от друга страна при повечето хора между духа и тялото започва раздалечаване много преди тази връзка да се е осъществила напълно.

Да осъзнаеш, че да служиш, не значи че слугуваш!
Да се откажеш от свободата си и доброволно да наденеш хомота на отговорностите!

Просветен по мое мнение е човек докоснал се до вселенската мъдрост. Като слепец сложил очила. Степените ако има такива трябва да са свързани с количеството получена информация, но не само а и осъзната истина.
Просветен = Научен = Прогледнал= Разбрал