Martina-R

Според мен вътре в човека е СПЯЩАТА реална сила, а другия човек или обстоятелсто е провокацията, която СЪБУЖДА тази сила.

А не плащаш ли за неспазеното обещание именно с това че изпитваш срам и се чувстваш ужасно...или това не е достатъчно, а дали е угодно на Бог за това че се съдиш. Случило се не си спазила обещанието си, платила си си с чувството за срам. Човек не е безгрешен иначе нямаше да е на тази земя, но където има грешка там има и прошка, затова си прости, за да ти прости и Бог. А пък и не се ли учим именно от грешките си?

Здравей, това което описваш се случи и с мен преди няколко месеца.Симптомите са почти идентични, както и притесненията които имах за бъдещето си финансовата обезпеченост и т.н. Отведнъж както нямах никакъв изход получих нещо, което много желаех от дълго време. В мен се отключи силен страх..изпадах много пъти в кризи.Бях адекватна но виждах реалността по друг начин и тъй като работата ми бе отговорна и свързана с много хора се притеснявах още повече от кризите си. Така попаднах в омагьосан кръг. Притеснението ми още повече засили кризите ми...и още повече усилия влагах в това да бъда адекватна. Резултата ..невероятно психическо и физическо изтощение. Премахнах преди месец външния дразнител..работата и сега се въстановявам..но отново изникват притеснения за бъдещето ми...но вече по-малко. Нямам рецепта за това как да избегнеш да не ти се случи отново. Аз се старая да отпочивам максимално, да не мисля за бъдещето, ограничих контактите си с хората и се отдадох на размишления за живота си/не за пръв път/ защо се случват определени неща.

Всеки човек си има своя истина...и всеки е прав за себе си. В зависимост от нивото на съзнание, което притежава се формира и гледната му точка към истинатата. Колкото по широко съзнание притежава, толкова и погледа му към истината е по всеобхватен/ъгъла през който гледа е разширен/ и толкова е по-прав. Затова от двама "спорещи" винаги е по прав по осъзнатият. Що е истина обаче...за мен е виждане на Реалността каквато е...да обаче тя Реалността не е нещо строго установено...всичко е промяна..във всеки един момент...тоест истината е различна във всеки един момент.

Кармата е съвкупност от причинно-следствени връзки, които довеждат до проявяване на материален план на определени обстоятелства в живота ни...които ако се харесват на личността ни ги определяме като добри или позитивни, а ако не като лоши или негативни. Принципа на кармата "Каквото си посял това ще пожънеш". Не считам че кармата е наказание за извършени грехове, а просто чрез нейните проявления, човек разширява съзнанието си и по този начин еволюира. Чрез кармата се учи да разбира и ако е бил от едната страна в дадена ситуация ще мине време/което е строго индивидуално...колко/ и ще бъде поставен от отсрещната страна. Така се учи да разбира другите, а чрез това и себе си. Защо е нужно да разбираме, когато разбираш не съдиш, когато не съдиш не изпитваш негативни чувства към другите. За прераждането...смятам че човек спира да се преражда, когато е изчистил кармата си и не създава нова. А по въпроса за физическото безсмъртие....кому е нужно да бъде безсмъртен и хиляда години да живее човек, може пак нищо да не научи, ако не е "готов" за това.

Човек първо трябва да бъде отговорен към себе си. И именно когато е такъв, той не се нагърбва с "чужди" отговорностти. Когато е слаб....тогава не може да се противопостави на това какво искат другите и поема техни отговорностти...но пък именно носенето на тези "чужди" отговорностти го кара да придобива сила и съответно пък става по-отговоен към себе си.