Severus

Здравейте Поздравления на хората, които участват активно тук, има много хубави теми! Ето я и моята история... Няма да се задълбавам в миналото, всеки си има своите добри и лоши моменти.И ето това лято се озовах в Америка-на бригааада, отивам аз с усмивка на лицето да си бича айляк като спасител, нали формулата е универсална - положителното мислене и действието водят до добри резултати (уж) Пък аз винаги съм имал едно нещо, което много ме гложди отвътре - чета Дънов, Мегре тн. от малък, из нашата красива Рила доста съм повървял, дет се вика изградил съм си някаква визия за света и хората, кое е лошо и кое е добро.... но за 21години никога не съм имал сериозна връзка. И ето ме мен в квартирата, запознавам се с нови хора, работата започва, всяка сутрин ставам за изгрева, опитвам се да се радвам на всичко. Освен това работя с най-красивото момиче по цял ден сме заедно, говорим си и имаме много общии неща. Като изключим малката подробност, че тя е с приятеля си, с когото ходят от 2 години, че е от друга държава... всичко останало е супер. Обаче аз го приемах това,бях готов да си остана с приятелството ...до момента, в който не ме целуна, до момента в който не започна да става рано всяка сутрин за да може да имаме тези кратки минути които не мога да забравя сега. Не знам дали още от началото беше игра за нея, не знам кога започнахме да изтискваме всяка възможна минута да сме заедно, не знам кога се забърках толкова навътре.Помня когато един от свободните ни дни (разбира се само на мен и нея....) ми каза, че трябва да сме само приятели, каза ми за пореден път, че не може да скъса с него, защото имат общи билети за почивка преди връщането, защото са дошли заедно.Аз отдавна и бях предложил да дойде с мен другата година... той знаеше за предложението...Всичко стана много сложно.Преместиха ме да работя сам.Виждах ги как се карат понякога и не можех да се намеся, после се сдобряваха, всяка вечер си лягаше при него в стаята, а аз стоях сам и се чудех какво да направя за да е по-добре за нея. Опитах се да говоря с нея, обясних и всичко, казах и че съм готов да остана и да запиша да учим нещо заедно, исках само и единствено ясен отговор от нея, а тя заплака и ме целуна.... Винаги е била на първо място откакто я срещнах - никога не съм я упрекнал докато ги гледах заедно на всеки купон и умирах. И тъкмо когато си мислех, че съм я загубил в най-дългия период на пълен игнор и незаинтересованост от нейна страна (вече и беше забранено да говори с мен) тя дойде и пак ме целуна...просто така ???, каза ми че не спирала да мисли за мен. И после нещата започнаха да се повтарят.Най-лесната и приятна работа се превърна в кошмар- мисълта за нея ме побъркваше по цял ден.Към края тя ми се обади на басейна в който работих,говорихме, плакахме, смяхме се ...И ето, че дойде време да си ходим, аз толкова го чаках този момент, мислех си че като се прибера и всичко ще отмине ) И ето на летището си проверявам имеила и познайте кой ми е писал.И аз повярвах отново, казах и че ще направя всичко за да сме заедно, поканих я да дойде възможно най-скоро в БГ, говорихме. В крайна сметка след няколко дни надежди бях блокиран от всякъде без обяснение.Намерих и телефона, обадих се и ми каза, че имала проблеми, че вече не сме в Америка а там всичко било различно.Каза ми, че мен ме харесва ....а него го обича, че не може да живее без него Каза ми, че се надява, че ще и простя някой ден. И толкова. Изтри ме от контактите си, изтри ме от живота си и продължи, само че аз не можах. Пих, пуших, лежах и се молех сърцето ми да спре ) нищо не помогна. Минаха месеци, а аз си лягам и заспивам с мисълта за нея, вече нямам желание за нищо, мързелувам по цял ден, не ходя на лекции, не работя. Няма да я притеснявам и да и досаждам, тя не ми е длъжна за нищо, а и нали най-важното беше тя да е щастлива (толкова пъти и го повторих..) "Да не виниш за всичко някой друг, Да не превръщаш обичта във бреме." е казал поетът ) Обаче така като си седя, като си слушам моята музика усещам как всичко, в което съм вярвал умира. На местото на всичките ми мечти, сега има една празнина.Не мога да си простя, че допуснах да изгубя всичко в момент, в който изглеждаше, че нещата се нареждат. Бях убеден, че всеки заслужава това, което получава...обаче това ми идва малко в повече.Спя по цял ден, нямам енергия за нищо. Явно в нашето красиво съвремие прогресират материалистите, хората не вярват в невидимото, а приоритет навсякъде са парите и колите. ) И ако за да те приемат нормално и да ти се радват, трябва да си облечен с ризка и да късаш салфетки в чалга клубовете така да бъде. Утре си режа косата, забравям за всичко и всеки и започвам на чисто....