ignea

Здравейте, Повдигам тема, може би безсмислена за мнозина – патологичната ревност. Казвам безсмислена, защото повечето хора смятат, че трябва просто да се бяга от хора с такъв проблем и че развитието винаги е в неблагоприятна посока. Но казват също и че надеждата умира последна. Ще разкажа подробно за проблема на моя любим човек (макар че е класически) с молба да получа насоки дали и как мога да му помогна. Най-напред искам да подчертая, че той е изключително умен, интересен и любящ човек, противно на мнението, че обикновено патологично ревнивите хора са нискоинтелигенти. Той прекрасно осъзнава проблема си, опитва се сам да се контролира, но е споделял, че често не може да преодолее или игнорира натрапчивите си мисли. Според собствените му обяснения, проблемът е започнал преди години по време на проблемна връзка, в която другият човек се е държал прекалено свободно. Нямам представа дали е така, възможно е всичко да е било плод на вече проявена склонност да ревнува без причина. Близките му са добре запознати с проблема му, обсъждали са го с него и тяхното мнение е, че той не бива да създава сериозна връзка, за да не наранява себе си и човека да себе си. Питам се възможно ли е, за който и да е, да контролира чувствата си и желанието да бъде с някого или да създаде семейство... За голямо съжаление, други хора в обкръжението му (както и в моето) също са забелязали или са научили за проблема му и злоупотребяват с това, според мен за собствено забавление. На гърба си изпитах недоброжелателни коментари за мен, за поведението ми, за миналото ми, включително и абсолютно безпочвени обвинения за „специалното” ми отношение към негов приятел и за тайни отношения с някой друг. Разбира се, проявите на ревност не започнаха като резултат от това, но естествено проблемът се задълбочи. Като цяло ревността му се проявава в следните стандартни ситуации: 1/ При споменаване на мъж, който е бил или е в моето обкръжение – „Имало ли е нещо с него?” 2/ При „прекалено дружелюбно” отношение към мъж – опитвам се да привлека вниманието му, изпитвам интерес към него и може би при първия удобен случай ще опитам да направя нещо... 3/ При желание да се видя с приятели/приятелки – сред мъжете има някой, който ме привлича/с жените искам да говоря за нещо, което крия от него/лъжа го, за да се видя с някой друг. 4/ При желание да се видя с родителите си – ще се виждам с някой друг, трябва да докажа по всякакъв начин къде точно съм била, кога съм стигнала, кога съм си тръгнала. 5/ При среща или споменаване на мои колеги от мъжки пол – казала съм, че повечето са жени (което е вярно!), струва му се, че има прекалено много мъже, т.е излъгала съм го 6/ При проява на желание да сменя работата си или да започна да уча нещо ново – там ще има мъже и е възможно някой да ми хареса. 7/ При желание да пътувам (работата ми понякога го изисква) – ще направя нещо по време на пътуването, трябва да откажа. 8/ При поглед встрани – гледам някого, когото съм харесала; дори знае кого съм гледала, а обикновено аз дори не съм забелязала такъв човек... Примерите са наистина безкрайно много. Спрях да се виждам с приятели, не мога да изляза „по женски”, притеснявам се, когато ми се налага да говоря с негови приятели или други мъже в негово присъствие, отказвам служебни ангажименти с глупави извинения, изпадам в паника, когато се хвана, че несъзнателно съм погледнала нанякъде и т.н. Случвало се е и да се караме, защото харесвам даден актьор или певец... Говорили сме много пъти за това. Както писах в началото, той осъзнава, че състоянието му е патологично. Иска от мен да проявя разбиране и толерантност, да отговарям спокойно на всеки въпрос или обвинение, което ми отправи, да огранича максимално живота си, докато той се опитва да преодолее проблема си. За съжаление, аз съм нервен човек и рядко успявам да реагирам спокойно в тези абсолютно абсурдни за мен ситуации, което влошава още повече положението. Всеки ден усещам, че губя някой приятел, нечие уважение, някоя добра възможност за развитие, но в същото време виждам, че любимият ми човек агонизира и не намирам силите и начина да му помогна. Започнахме да се караме за всяка дреболия и почти винаги в спора се стига до случка/нечие мнение за мен/момент от миналото ми, който провокира съмнението му в мен. Признавам, че реакциите ми в някои моменти са ужасни и никак не му помагат, но не мога да се преборя с истерията си, предизвикана от налудничавите му фантазии. Господи, дори не мога да отида до тоалетната, когато сме в заведение, защото той си представя, че ще съм с някого вътре! И двамата знаем, че това не е просто лош характер, а БОЛЕСТ. Вярвам, че всяка болест може да бъде излекувана. Обичам този човек, той е прекрасен и в много отношения други хора могат само да мечтаят да бъдат като него...но обичам и себе си и искам нормално ежедневие, което да споделям с него, а не постоянен страх от моя страна, че ще предизвикам ревността му и постоянен страх от негова страна, че го лъжа... Дори и да не сме заедно, не искам да живея с мисълта, че той продължава да се мъчи по този ужасен начин и няма доверие на никого. Не съм егоистка, както той често ме обвинява...Искам най-прекрасният човек да е свободен от тази отровна болест и да може истински да се наслаждава на щастието да обичаш и да бъдеш обичан. Вярвам, че има начини и специалисти и искрено моля за помощ!