Jump to content
Порталът към съзнателен живот

megicvetkova

Участници
  • Общо Съдържание

    9
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена
  • Местоположение
    София

megicvetkova's Achievements

  1. Ники ,страхотни думи. Толкова красиви , благодаря сърдечно
  2. Meрси ,Диди! Ще помисля над думите ти. Някой друг има ли още полезни тълкувания?
  3. Здравейте ,много одавна не съм се отбивала тук ,но след последния ми сън веднага се сетих за този сайт. Надявам се да може да ми помогнете с тълкуването на съня ми ,мерси предварително! ************************************ Баща ми ,с когото не се разбирам много в реалния живот беше изчезнал в съня ми. Зимата тъкмо започваше ,аз се намирах в малка стая от стар градски тип. Имаше врата с малко стъкло от лявавата страна на отсрещната на мен стена , аз седях пред комютър и правех всичко възможно да разбера къде е баща ми,защото според всички беше изчезна безследно ,но дълбоко в себе си открих ,че е починал. Усетих толкова истинска болка ,че не съм била мила и не съм забравяла лошото ,докато е бил с мен. Тогава дойде момента в който се разплаках и положих зверски усилия да го намеря ,но бях забравила паролата на сайта ,който ми даваше някаква надежда къде може да е , имах надежда ,че все още е някъде там. Знаех ,че не трябваше да умре ,не сега. Изхвърчах от тази стая и се намирах в тъмен коридор. Имаше врати ,но аз знаех ,че няма какво да търся там ,защото бяха затъмнени. Аз бяха в една от същите тези врати ,поне стаята в която се намирах преди секунди беше там. Спомням си ,как знаех посоката, знаех къде да отида . Трябваше да свия в ляво ,в този тъмен коридо. Майка ми се появи от някъде и започна да ме убеждава ,че каузата е загубена ,че няма какво да търся ,но отрекох. Пред себе си виждах двукрилна врата ,широко отворена , а зад нея стоеше Господ. Той ми каза " Ще стоя зад вратата , защото не може да виждаш лицето ми " ,а аз знаех ,че той е тук за да ми върне бащата. Господ беше светлина , чувствах се добре .. но не можех да мина прага нито аз ,нито той. Стояхме разделени от прага. Усещах ,че зад прага беше безкрая. С думите си , светлината ,присъствието на Господ се смали до толкова ,че не можех да виждам само главата му. Сигурно светлината и присъствието му бяха около 240 - 50 см високи ,толкова ,че да може да виждам светлината и поплотата до гърдите му. Не знам ,дали имаше дрехи ,защото просто беше светлина. Имаше шлифер от светлина и много приятен глас ,страхотен глас. Всички тези неща осъзнах за секунда. В следващия момент се вхърлих в прегръдките му . Или поне до там ,докъдето височината ми стигаше. Казах му " Миришеш ми на Дядо Коледа" ,той се засмя и отвърна " Може и така да е!" . Той найстина миришеше на Коледа ,не знам ,но нямаше какво друго да му кажа ,което да обобщи по-добре какво чувствах в онзи момент.Той сложи голямата си ръка от светлина на главата ми. Не ми беше неловко ,не ми беше неприятно. Чувствах се страхотно ,сякаш бях на мястото си. Нямам спомен ,дали му благодарих ,но ако съм то тогава благодарностите ми бяха изречени негласно или с хиляди пъти повторение на думата " Благодаря! " ,когато го прегърнах се почувствах отново като малко дете. Невинна и чиста ,неможеща да го обгърне с малките си ръчички. Знаех ,че той е върнал обратно баща ми. Нямаше нужда да го питам дори. Докато го прегръщам усещах топлата му усмивка ,макар и да не бях способна да видя лицето му. *********************************** Помагайте!
  4. Никола,благодаря! Много хубаво тълкуване,всичко пасва перфектно на живота ми в момента...надявам се да успея да избегна кучето! Имам само един въпрос,по-добре е аз да преследвам кучето в този момент,докато още мога или да затая дъх и да изчакам да видя какво ще се случи и дали то се ще върне при мен? Приятелите от'' гарата ''ме съветват да го следвам,да го притисна,но ме е страх,че то толкова силно ще иска да ме промени,че ще се поддам..не искам да срещам кучето Не искам да се успокоявам,че има и други хора оставили се на ситуациите да ги дърпат,защото аз ще се опитам да направя всичко възможно,за да избегна това.. А да,и приятелите от гарата са кучето,или някое друго,старо приятелство е олицетворението на кучето?
  5. Тази нощ сънувах адски интересен сън,лично за мен,защото усещанията бяха много истински... Бях на жп гарадата в града на баба ми,с две мой добри приятелки..в гарата имаше щанд за книги,а аз исках определена,нямаха я в наличност и се наложи да изчакам да ми я дадът.В момента в който чаках да ми досенът книгата разбрах,че ще някакво нападение над гарата,затова припряно исках да взема книгата.Приятелките ми бяха на сравнително разтояние от мен и аз не им казах за нападението,грабнах книгата,казах на продавачката да задържи рестото и изтичах,за да изляза от грата. Минах навеса и започнах да припкам от щастие,че съм се измъкнала,а мисълта заприятелките ми беше далече,знаех,че нищо няма да им се случи,а междувременно чувах силен звън.,.като училищен звънец носещ се от сградата,дори мисля,че с периферното си срение долавях пушек.. Минах още от пътя и вече почти бях забравила за случката,но все така припках,до мен дойде едно куче- не беше породисто,то започна да ме лае и да оголва зъби към мен..обаче уви,аз си припках и знаех,че съм недосегаема,защото краката ми бяха вдигнати на няколко сантиметра във въздуха,то лаеше,аз се преструвах на изплашена,но знаех,че няма какво да ми стане..усмихвах се и изведнъж в главата ми излязоха всякакви сценарии как то може да скочи и да ме нападне..вече не бях толкова сигурна,че летенето ми на няколко см от земята ще помогне,защото от начало виждах една единствена опция да бъда нападната - от към краката си. След което вече не бях самата себе си ,станах баба ми,ИЗПИТАХ СТРАХ,ИЗПИТАХ,ЧЕ НЕ СЪМ НЕОЯЗВИМА,вече не бях доволното момиче,бях стара,слязох на земята и кучето нападна баба ми(която все пак бях аз,но изглеждах като любимата си баба)..паднах в една трева и се събрах на топка,а кучето запристъпва към мен..не толкова нападателно,колкото в началото,ала доволно,че може да ми направи нещо.. Забравих да спомена,че когато летях,виждах прав циментиран пък.. а когато слязох на земята,имаше завой(незнам как съм минала завоя) и полянката.. Моля помогнете с тълкуването на това.. за мен кучето може би е приятел...незнам
×
×
  • Добави...