Здравейте ,много одавна не съм се отбивала тук ,но след последния ми сън веднага се сетих за този сайт.
Надявам се да може да ми помогнете с тълкуването на съня ми ,мерси предварително!
************************************
Баща ми ,с когото не се разбирам много в реалния живот беше изчезнал в съня ми. Зимата тъкмо започваше ,аз се намирах в малка стая от стар градски тип. Имаше врата с малко стъкло от лявавата страна на отсрещната на мен стена , аз седях пред комютър и правех всичко възможно да разбера къде е баща ми,защото според всички беше изчезна безследно ,но дълбоко в себе си открих ,че е починал. Усетих толкова истинска болка ,че не съм била мила и не съм забравяла лошото ,докато е бил с мен. Тогава дойде момента в който се разплаках и положих зверски усилия да го намеря ,но бях забравила паролата на сайта ,който ми даваше някаква надежда къде може да е , имах надежда ,че все още е някъде там. Знаех ,че не трябваше да умре ,не сега.
Изхвърчах от тази стая и се намирах в тъмен коридор. Имаше врати ,но аз знаех ,че няма какво да търся там ,защото бяха затъмнени. Аз бяха в една от същите тези врати ,поне стаята в която се намирах преди секунди беше там. Спомням си ,как знаех посоката, знаех къде да отида . Трябваше да свия в ляво ,в този тъмен коридо. Майка ми се появи от някъде и започна да ме убеждава ,че каузата е загубена ,че няма какво да търся ,но отрекох. Пред себе си виждах двукрилна врата ,широко отворена , а зад нея стоеше Господ.
Той ми каза " Ще стоя зад вратата , защото не може да виждаш лицето ми " ,а аз знаех ,че той е тук за да ми върне бащата. Господ беше светлина , чувствах се добре .. но не можех да мина прага нито аз ,нито той. Стояхме разделени от прага. Усещах ,че зад прага беше безкрая. С думите си , светлината ,присъствието на Господ се смали до толкова ,че не можех да виждам само главата му. Сигурно светлината и присъствието му бяха около 240 - 50 см високи ,толкова ,че да може да виждам светлината и поплотата до гърдите му. Не знам ,дали имаше дрехи ,защото просто беше светлина. Имаше шлифер от светлина и много приятен глас ,страхотен глас. Всички тези неща осъзнах за секунда.
В следващия момент се вхърлих в прегръдките му . Или поне до там ,докъдето височината ми стигаше. Казах му " Миришеш ми на Дядо Коледа" ,той се засмя и отвърна " Може и така да е!" . Той найстина миришеше на Коледа ,не знам ,но нямаше какво друго да му кажа ,което да обобщи по-добре какво чувствах в онзи момент.Той сложи голямата си ръка от светлина на главата ми. Не ми беше неловко ,не ми беше неприятно. Чувствах се страхотно ,сякаш бях на мястото си.
Нямам спомен ,дали му благодарих ,но ако съм то тогава благодарностите ми бяха изречени негласно или с хиляди пъти повторение на думата " Благодаря! " ,когато го прегърнах се почувствах отново като малко дете. Невинна и чиста ,неможеща да го обгърне с малките си ръчички.
Знаех ,че той е върнал обратно баща ми. Нямаше нужда да го питам дори. Докато го прегръщам усещах топлата му усмивка ,макар и да не бях способна да видя лицето му.
***********************************
Помагайте!