Klara

Изключително много благодаря, книгата е незаменима. Ще ми препоръчате ли някоя друга, с която да се дообразовам, докато нямам възможност да посещавам терапевт. Благодаря предварително.

Здравейте, от скоро съм във форума и да споделя по тази важна за мен тема. Аз много гушкам и галя детето си, даже се притеснявам. Понеже съм самотна майка, а той е момче.... Аз по принцип съм такава, гальовна съм, много ми е приятно да се гушкаме с малкия, даже напоследък пак започнах да го взимам да спи при мен. Като гледам, тук, в този форум, по-скоро ще ме подкрепите. Та така, аз съм от много гушкащите майки, но се понаучих напоследък и на строгост, да деля нещата, нежността към детето не изключва възпитанието.

Още веднъж да ви помоля, понеже казахте, че на пазара съществува доста литература по темата повишаване на самочувствието, нещо ще ми препоръчате ли?

Да, децата му живеят при него по тяхно желание, не, че това нещо означава като цяло, освен, че е добър баща.

Извинявайте, че втори път отговарям, незнам как да редактирам мнението си. Искам да ви благодаря, че ми обърнахте внимание, по принцип този род консултации са платени , аз ви благодаря много, че отделяте от времето си. Знаете ли, 2 пъти започвам терапия, и двата пъти по около месец продължи, никоя от терапевтките ми не ми е казвала тези неща, които вие ми казвате, някак, не съм усещала някаква особена полза. Сега, въпреки че нищо не предприемам в момента, поне имам някаква яснота за това какво, защо и как ми се случва, и така някак си ми изглежда всичко по-обяснимо и по-лесничко. Още веднъж много ви благодаря.

Не обвинявам родителите си, в случая говорех за приятеля ми - ако твърдите, че самочувствието е резултат от възпитанието, казвате, че и той има ниско самочувствие - следователно то произтича от неправилното му възпитание от страна на неговите родители, сиреч, нещо, което той дори не осъзнава, отрича, което прави ли го непременно лош човек. Относно последното - наличието на няколко любовници- това е една от причините да съм с него, той не е по тази част. Знам как звучи, знам как всяка жена го твърди и т.н., но наистина не се отнася за мен... така мисля. Казвате, че има два пътя за повишаване на самочувствието. В момента нямам финансова възможност да посещавам терапевт, незнам дали и скоро ще имам, може би някаква литература би ми била от полза, при всички случаи надали ще навреди, бихте ли ми препоръчали такава? И четвърто - казвате, че при някакво положение, ако аз не обръщам внимание на някакви си приказки негови, той ще престане. Ами ако е престанал, или сега ще ми кажете, че това е преструвка, израз на страха му да не ме загуби. После - какво става с останалите положителни неща, които съществуват в този човек, които не съм виждала досега в друг и съответно според мен въз основа на досегашния ми житейски опит е малко вероятно да срещна в друг.. И последно - решаващо е не това, че нямам надежда да намеря друг човек, а това, че ще има период, през който ще съм сама. Дълги години бях сама, преди да срещна настоящия си приятел, и не искам това повече да се повтаря. Бих останала с него, докато намеря някои друг, което пък не е много честно спрямо него и противоречи на съвестта ми, незнам дали бих го направила, но... по вашата логика, следващият човек който срещна също ще бъде с ниско самочувствие, така че е излишно да се напъвам, така да се каже . За ревността - аз не съм ревнива, той е ревнивия. Е, ревнива съм разбира се, кой не е, но не в някаква прекомерна степен, казвам го, защото някъде ми се стори че намекнахте, че може би съм ревнива. И все пак, намирам човек, който не е ревнив и така обсебващ, но пък не притежава други качества на настоящия ми партньор, без които също не бих била щастлива, т.е. разбирате ли ме - ако имах и най-малката надежда, че ще намеря по-добър от него, нямаше да губя моето и неговото време, но някак си - никого не харесвам, аз изобщо трудно харесвам хората... После - той има проблем с това, че излизам с приятелки без него. Имам примери около мен за жени, които не излизат с приятелки и често му го казвам - избери си някоя такава, домошарка, която излиза само с майка си или с децата си ... на което той разбира се не отговаря нищо смислено. Но, излиза, че пък такива жени са по-харесвани, които стоят 'боса пред печката', знаете го този изтъркан лаф, а аз, която си искам по някакъв начин самостоятелността и независимостта, не съм желана заради тях. Да, ще кажете, че ще намеря по-подходящ за мен мъж, който харесва по-свободолюбиви жени и това не му пречи /на самочувствието/. По някакъв начин през последните години съм стигнала до извода, че не съм това, което мъжете като цяло искат - ето, това може би потвърждава становището ви, че с годините самочувствието става все по ниско, но, да, примерно ще ви кажа, че попадам все на мъже, които живеят в къщите на майките си/с или без въпросните майки/, което, колкото и да му е високо и ниско самочувствието на въпросния мъж, не може да ме възхити, даже напротив..... Т.е. аз сама почти съм постигнала собственото си жилище, а мъжете, които животът ми предлага, не са... как да уважавам такъв човек. Да не говорим, че и ден не са гледали детето си, а това е поне нещо, което настоящият ми приятел може и в което се е доказал.. поне в някаква степен, мисля, че казах, че децата му живеят при него и ги гледа той.. сам. Дотук , в сравнение с контингента наоколо, той печели по точки, настрана колко му е високо самочувствието... и последствията от това за връзките му.

Здравейте. Първо искам да ви благодаря за вниманието и за отговорите. Първо ще кажа, че за моя голяма изненада този път той ми се обади. Едно нещо искам да попитам - казвате, че сигурно имам ниско самочувствие и че ме избират мъже, които са с такова. Това, ясно, че не е добре, но толкова ли е фатално, защо питам. Казвате - повишете си самочувствието първо, и ще се оправят нещата... Ниското самочувствие на човек ли е решаващо за връзката му с околните? После, ако ниското самочувствие се дължи на някакви възприятия в детството, излиза, че нито аз съм виновна, нито той - партньорът ми - за това. Излиза, че аз ще го изоставя заради начина, по който неговите родители са се държали с него ....нещо като чувство за вина също има у мене, аз го осъзнавам. И не, не мисля, че той е единствения мъж, нито, че ще остана сама, напротив, наскоро имах един човек около мен, с който имаше интересни възможности, ако мога така да се изразя. Липсата на самочувствие ми е в областта на външния вид единствено, и то точно затова ми е било толкова болезнено да чуя нещата, които чувах от него през това време. Не искам повече да ви досаждам, интересно ми е гледището на психолога за това, човекът с ниско самочувствие, в нашия случай - който си го изкарва на околните понякога, непременно лош човек ли е или такъв, от който всички трябва да бягат?

Здравейте. Незнам доколко подробно да опиша, имам чувството че никой и нищо не може да ми помогне вече. От 1 седмица сме отново разделени с приятеля ми, последно той ми каза да не му се обаждам повече. До тук добре, но след време ще ми мине и ще забравя лошото и ще му се обадя. Как да се справя с това? Ако питате дали искам да съм с него или не - отговора е - незнам. За пореден път се опитваме да се разделим, предишния път аз му се обаждах и исках да се съберем, но и аз се отдръпнах преди това. Независимо дали той се отдръпне или аз, аз му се обаждам и едва ли не му се 'моля', да се съберем. На 30 съм, имам дете на 4, той е на 40 и има две деца в пубертетна възраст, които живеят с него. Година и половина сме заедно, дума не става за съвместен живот, моят проблем с него доскоро беше, че се виждаме рядко, напоследък започнах и с това да се примирявам.... защо ли? Аз искам да съм с човек, с когото да живея, а не гадже за отвреме -навреме... Той има сериозни финансови проблеми - случвало се е да му помагам аз... Има и здравословни проблеми, аз - не. Има 2 деца, които са в пубертетна възраст и не ги пуска никъде сами, постоянно са с нас, особено дъщеря му, на 18 години , с което аз не съм съгласна, той казва - не ми искаш децата... Като му кажа, че имам нужда и моето дете понякога да не е с мене, той ми казва, че не съм добра майка. С бащата на сина ми се разделихме като бях бременна още.. 5 години съм сама, като през последната година и нещо бях с този мъж. Винаги съм искала да съм с мъж с деца, защото бащата на сина ми е много безотговорен, някак търсех обратното, мъж, който да си гледа децата. Да, намерих го, но пак се оказа не добре... Едното, което ме плаши е - а сега какво ще търся. После - запознахме децата - аз моето с него, той неговите с мен.... голяма глупост беше и това. Постоянно ме критикуваше - особено на тема външен вид. Да кажа - имам собствено жилище, не наследствено, аз съм го купила и изплащала, сносна работа..., дете , с което сама се справям, изобщо правя повече, отколкото много хора и за мене няма сериозно основание някой да ме критикува. От негова страна критиките бяха на тема готвене, с което поспря, и на тема външен вид, бричове съм имала, ниска съм била, гърдите ми били малки, веждите не съм си изскубала, той много харесвал руси жени и нямало да има нищо против да се изруся, което аз дори започнах да правя, представете си.... До скоро. Не иска да се виждам сама с приятелки под предлог, че 'съм го криела от тях', нищо вярно няма, те го познават, но аз с приятелките си се виждам по женски и не виждам смисъл това да се променя. Но и това промених, започнахме да се виждаме с него, при което съответно не можем да си кажем 2 приказки, но нейсе. До скоро, когато една от приятелките ми каза, че ще си празнува рождения ден в тесен кръг в женски състав, той каза - не искам да ходиш, значи тя е по-важна от мене.... Аз упорствах един ден, после склоних - обадих му се и му казах, че няма да отида, и той каза - късно е вече, не ми се обаждай повече. Това съвсем накратко, та, проблемът е следният. Аз не му се обаждам, не му се обаждам, после ми мине , прощавам му, става ми жал за него и .. се обаждам, няколко пъти, събираме се и той започва пак тормоза, ноктите ми били незнам какви си, корем съм имала, сещате се, какво ли не промених заради него, аз променя едно, той друго намери да ме тормози, не мога повече така да живея, а същевременно имам лошото предчувствие, че пак ще му простя и ще му се обадя. Той на мен не се обажда, само аз на него. И накрая ще кажа - никога не съм можела да си тръгвам, винаги мен ме изоставят...

Здравейте, казвам се Мария, на 30 години. Самотна майка съм с детенце на 4 г. Приятно ми е да ви чета! Поздрави.