Jump to content
Порталът към съзнателен живот

broken bottle top

Участници
  • Общо Съдържание

    7
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

2413 посещения на профила

broken bottle top's Achievements

  1. Четох, четох, четох и възприех някакви неща. Снощи реших. Ще ида и просто ще се отдам на любовта си. Без надежди, без очаквания, без обяснения. Грабнах си ключовете и изхвърчах. Нямах търпение да го видя. След толкова вътрешни съмнения, въпроси, яд, ярост, аз чувствах само щастие и сякаш се чувствах облекчена, че няма да искам нищо. Видяхме се, той ме прегърна така както обичам - силно и истински. Не си говорехме. След известно време ми каза, че ме обича, но е имал други приоритети през това изминало време. И отново замълчахме. Беше хубаво. Няколко часа. В мълчание не мога да живея дълго обаче. Не съм лигла, но наистина изживях цялата му липса и затваряне тежко. Може би съм попаднала в дупка и просто съм имала нужда от някой, от думи, от подкрепа. Имах нужда вербално да изразя всичко, да си го излея. Казах му, че ми е било много мъчно през този близо месец, че всъщност искам, имам нужда от повече комуникация между нас. Наистина исках да поговорим, да чуя някои неща, мили неща, не само баналностите, които ни се случват в ежедневието. За какво ми е връзка ако ще си говоря с този човек малоумници от малоумното ни всекиднение. Принципно във връзката ни винаги аз съм била комуникатора, така да се каже - винаги аз съм инициирала сериозните разговори, задавала съм въпроси, които показват що за човек стои пред мен. Това е същността на връзката за мен - общуването на едно по-високо ниво някак. Аз се чувствам по-различна от безличните маси навън, не ме вълнуват нещата, които ги вълнуват другите хора. И когато се прибера в нас, не искам да седна и гледам телевизия, а да поема духовната си храна чрез общуването с един себеподобен "различен". Е, отвърна ми, че той не е способен на това, ако искам глупак да го наричам. Оказва се, че можем да бъдем заедно, стига да не си общуваме за нищо друго освен за това кой идиот ни е ядосал през деня. Е, не мога да водя толкова ограничена връзка. Болно ми е и мъчно. Дали и в началото беше така или просто аз съм проектирала себе си върху него, не помня. Не се разбрахме. Пак ревах, пак се тръшках. Три пъти през деня му звънях, за да опитам и аз не знам какво. Все беше зает, все не можеше да говори, все накратко. Тази вечер същото. По едно време бях щастлива и аз в самотата си. Харесваше ми така. Сега не знам какво се пречупи, но не мога да си представя живота си както преди. Опитвам се да намеря отдушник на всичко, което е стаено в мен, да го вложа в нещо, всичко ми се вижда безсмислено. Не е от днес това чувство. На моменти се засилва до огромни размери. Оставете, не си хабете времето.
  2. По отношение на филмите и любовта - може наистина да съм наивна, но ми се иска да вярвам в любовта в чист вид, тази, която ти дава подкрепата, опората, на която се осланяш, когато няма на какво друго. Ако подобни филми са направени от хора, значи може би тези хора също са почувствали тази вяра и нужда. Искам онова чувство на принадлежност, на съкровеност, че това е Човекът, за когото би направил всичко и знаеш, че той винаги ще бъде там за теб. И в доброто, но и в злото, когато демоните на всеки излизат наяве, всеки ги носи в себе си. При нас мисля, че се получи точно това - когато бяхме добри, всичко беше ок. Когато станахме лоши, всеки (айде, да не кажа той) се покри, защото не може да приеме другия човек с неговите недостатъци и пороци. Разликата може би е, че жените търсят решението и се опитват да променят мъжа, а той просто избира да се скрие докато бурята, яростта отмине. Ако всичко заработи по старому, ще се върне, ако ли не - по-добре да е на безопасно.
  3. Благодаря на всички ви за отговорите и коментарите! Определено ми е много полезно да видя една друга гледна точка, чуждата. Довечера над чаша вино смятам да ви изчета още веднъж много внимателно По отношение на горния цитат - ами опитах, честно казано. Започнах от дребното - линк към песен с текст, който много наподобява нашите отношения, в която се пее за търсенето на прошка и търсенето на покой. Black lab - This night, хубава песничка. Получих отговор точно като от пън - "какво е това"...Знам, че мъжете са по-различно устроени, но наистина ли никога не вдяват от някакви подобни дребни знаци...И накрая стигнах до това, че казах, че съжалявам ако съм го наранила с думите и действията си. На това пък изобщо не получих отговор. Отново благодаря на всички ви. Ще се върна към коментарите ви още тази вечер. пс. Наистина не бих искала да звуча като някаква, която се оплаква от скарване с "любимия". Просто размишлявам над общуването и емоционалните нужди. Може би потребителят над мен е прав, че всъщност аз съм егоистът тук.
  4. Антон, накара ме поне да се усмихна Благодаря!
  5. Да, да, знам за мъжете, знам и за жените. Но е адски тъпо и болно да твърдиш, че обичаш един човек и да не можеш да му засвидетелстваш това и на действия освен и на думи. Винаги съм си мислела, че това са глупости и повърхностни неща - това за Марс и Венера, да оправдаваме нещата с половата принадлежност. Чувствата са си чувства, независимо дали си мъж или жена. Да, нямам опит, може всички връзки да са така, може аз да се "лигавя", затова и реших да питам тук, за да разбера аз ли нещо съм повредена или толкова години саможивост си е казало думата.
  6. Здравейте, Не съм вярвала, че някога ще излея душата си във форум, но след като прочетох няколко от историите тук и най-вече след като усещам, че съм на път да се пръсна вътрешно и явно просто имам нужда да излея нещата някъде, някому....ето и моята история. Банално е и не е. На 28 години съм, ако ме срещнете в магазина, на улицата, в парка, ще решите, че съм щастлив човек. Общувам нормално и с лекота само в началото и само с определени хора. Принципно винаги съм била затворен човек и мога да кажа много много сам и самотен. Живея сама. Пробвах със съквартиранти по време на студенстването, не се получаваше и беше огромно напрежение и за двете страни. За 28 години имах 2 връзки - едната в гимназията отчасти студенстването, общо взето детска история. После имаше 8 години затишие. На моменти изпитвах щастие от самотата си, на моменти не издържах. Не излизах и не излизам никъде. Приятели нямам, само познати, които смятат, както казах, че съм нормален, щастлив човек. Имам си и особено хоби, в което влагам доста емоции и време. Само че вече явно и то не може да ми даде това, от което имам нужда. Преди 8 месеца покрай хобито си се запознах с добър човек. Излизахме, започнахме връзка. Беше хубаво, всичко напредваше ужасно бързо, сякаш наваксвахме, не знам. Нещата просто вървяха ненормално бързо, но това ни се виждаше нормално. Може би заради дългите години самота и заради моята емоционалност, аз непрекъснато исках от него да ми показва отношение, нежност, загриженост и т.н. Сещате се, тези банални неща като от романтичните филми. Той пък като повечето мъже, на моменти беше просто брутално игнориращ и нехаен. С времето, навика, тази склонност се засилваше, а аз изпадах в гневни пристъпи. Започвах да го обвинявам, да сипя наистина остри думи, да го обиждам и прочие. Виждайки се отстрани, приличах на малко дете, жадуващо за обич, любов и понеже не я получаваше, тропаше с крак истерично и крещеше от яд. Не знам колко съм права и как изглеждам в чуждите очи, но в този свят на материализъм, порок и омраза, за мен най-най-най-важното нещо е именно отношението, грижата, "пукането" на човека, който е с теб. С въпросния човек имахме в продължение на много време финансови проблеми, те ни изнервяха но въпреки това аз се чувствах ужасно щастлива, знаейки, че този човек мисли за мен, че ми праща мил смс, че ме разбира и т.н. И не мога да спра да се питам - защо това отминава? Не говоря за подаръци, смс-и и подобни , а за отношението, за това да не те "забравя", за това да показва, че го е грижа, а че не си просто даденост някъде там. Естествено стигна се до раздяла. По моя инициатива. Той можеше да си кара по същия пасивен начин, в един коловоз години наред. Така е било и с предишната му приятелка, с която са били 3 години заедно и която в един момент просто била казала "Не мога повече така". Питала съм го "как така, какво е имала предвид", не знае. Дори не си е направил труда да разбере какво е сгрешено, защо, как, да не говорим пък да се бори за връзката, любовта си. Сега е отново по същия начин. Не сме се виждали/чували 20 дни. Няма желание за разговор, защото той не може да води такива съкровени разговори. Виждам, че е приел случилото се с лекота, не ме търси, не иска да се видим. Но аз не мога да се откача. Непрекъснато мисля, премислям, разсъждавам. От време на време си пишем, тоест аз му пиша какво съм "измислила". Отсреща отговорът на е добре познатия пасивен и абсолютно неразбиращ смисъла на всичко човек. Пиша му някакви емоционални неща, той плесва нещо съвсем не на място и аз отново се вбесявам. И се започва поредната въртележка от взаимни обвинения кой кого повече е наранил. Лошото е, че аз напук на всичко, което ми говори разума, затъвам в поредната депресия все повече и повече. Не мога да спя, не мога да ям, на работа съм почти неадекватна. Единственото, за което мисля е това. Мисля и размишлявам. Не, не съм разглезена. Не искам да пусна нещо, което е било красиво и единствено за мен. Знам, че трудно бих намерила друг човек, на когото да държа толкова много. И в същото време съзнавам, че нагаждането ни може би е невъзможно. Успях да стигна до извода, че искам внимание, че явно страдам от липса на внимание, че искам извинение, че искам да ме търси, че искам отношението, което да покаже, че ние двамата сме най-важни един за друг. В свят, в който всеки е потънал дълбоко в егоцентризма си, възможно ли е наистина да искам и очаквам твърде много? Жени като майка ми ще кажат "свиква се, претръпва се". Аз не мога да свикна. Не искам. Ако любовта означава да свикнеш да пренебрегваш емоционалните си нужди, да свикваш да не бъдеш подкрепян, а игнориран, любов ли трябва да го наричаме тогава? Всъщност дали някой разбира за какво точно говоря и то така глупаво ли е, колкото трябва да приема, че е? Благодаря, че прочетохте и тази история пс. Ако пък някой успее да разгадаее "какъв ми е проблема" и даде някой друг съвет за излизане от тази поредна криза, бих била благодарна.
  7. Здравейте! Превеждам субтитрите на един филм. В тях има няколко реплики на Ницше, които срещам трудности да преведа. Сърдечно моля някой по-запознат с творчеството му, да ме насочи в правилната посока. За един от цитатите знам, че е от "Отвъд доброто и злото", за другите не съм съвсем сигурна. Ето ги и тях. Благодаря ви предварително! 1. "It's not the strength... "but the duration of great sentiments... "that makes great men." 2. "the botched and bungled" - тук се имат предвид хората, които са без значение за света 3. "expendable masses"
×
×
  • Добави...