dushevno_ravnovesie

Здравейте.Съвеста ми е гузна, реших да споделя и тук е мястото.През последните няколко дни,душевното ми състояние се подобри.Сега пак се смея,чувствам се добре,и въпреки това натрапливите мисли за храна не могат да излязат от главата ми,направо е плашещо.Докато закусвам си мисля,какво ще обядвам.Още ми е тежко от обяда и като умопобъркана излизам да си взема нещо за ядене.Докато говоря по телефона някак нервно поглъщам каквото ми видят очите от хладилника.Мешам сладко,солено ,без да подбирам.Не е от глад това ,което правя,сякаш съм омагъосана....Истината е,че ме е срам дори докато пиша...,но света ми се върти около храната.Знам,че много от хората коиото четат поста ми могат да си кажат ,че това е несериозно,какви проблеми имат хората,но повярвайте ми хранителните растройства не са за подценяване. Иначе си върша семейните отговорности,работя,излизам с приятели,гледам филми ,но нито една от тези дейности не разсейва мислите по храната....Как да изляза от това положение....?

Поздравления Student_21!Радвам се,че с много усилия от твоя страна,мотивация и воля провървя толкова дълъг възстановителен период! Редовно чета форума ,а тази тема най-често и найстина много се радвам,че има добри хора,терапевти като Орлин Баев д-р Първанов и всички други прекрасни професионалисти които чистосърдечно и безвъзмездно помагат на нас нужадаещите се!Благодаря Ви! А на студент_21 пълен напред много радости и успехи ти желая!

Здравей Златомира,благодаря ти за подкрепата.Трудно ми е да се фокусирам върху себе си.Не че не оценявам положителните си качества,просто тъгата идва "от вътре" и нямам контрол над нея.Явно не мога да намеря център в живота си.Относно симпатични мъже,да има много и какво от това.В днешно време да срещнеш нормален ,отговорен ,надежден и мъж на място си е направо "мисията невъзможна". И все пак продължавам да търся.себе си..

Извинявам се за закъснението ми ,но имам много работа и срес и не успявах да стигна до тук. Благодаря ти Анжелина за прекрасните думи.Явно,че найстина ме докоснаха и са верни,защото имам сълзи в очите докато пиша в момента.Имам нужда да възстановя душевното си равновесие,аз по принцип съм безкрайно весел и забавен човек,но истината ,е че "безлюбовието" ,когато се натрупа с времето направо ме убива.Знам че семейството и приятелите много ме обичат,но изглежда не могат да заменят любовта на любим човек.Моля се ежедневно ,вярвам,че скоро ще се подобря.Продължавам да чета форума и да пиша,получавам разбиране и съчувствие тук.Страх ме е да не направя пак хранителен пристъп,какво да си мисля или правя когато ме завладява силното желание да се натъпча с храна,как да противодействам...?Прегрътки.

Здравейте.Много ми е трудно писмено да изразя това ,което е в душата ми в този момент.Чувствам се сама,объркана,празна.На 28 г., с висше образование което учих с удоволствие,хубава работа,подкрепящо семейство,прекрастни притятели с които искрено се забавлявам,грижа се за себе си спортувам в последно време и доста отслабнах всички около мен ми се радват някои дори възхищават.Живота ми външно погледнато е чудесен.Аз обаче не съм щаслива.Чувствам се някак далече от самата себе си.Ако повечето хора имат мечти,цели,идеиали които преследват,за да бъдат щасливи,аз искам само крайния "продукт"-щастие,но незнам как да стигна до него.Като един пъзел разбит на хиляди парченца,не мога да се "събера",идея си нямам и каква е картината на моя пъзел.Знам,че искам да имам професия ,в която се чувствам сигурна, сбособна ценна,да ми носи освен материялни блага и душевна хармония.Любим човек ,които да ме разбира,обича ,да се грижи за мен .Но съдбата поне за сега няма такива планове за мен.Мъчно ми е ,че всики хора около мен имат неща ,хобита,занимания които правят винаги с желание,страст,а аз нямам.Като че мога без всичко.Обичам да гледам хубави филми,да чета книги,но някак между другото,мога и без тях..Срам ме е дори да го кажа ,но като че ли единственото нещо ,което винаги правя с желание и удоволствие е храненето.Обожавам вкусната храна по всяко време. Липсва ми отдаденост в живота.Като,че има любов в мен в изобилие и няма къде/кого да я получи.В кризи като тази се връщам към пристъпите на хиперфагия( компулсивно хранене) ,от което мислех ,че съм се излекувала .Имам желание да се изолирам от всички и всичко да изям невъобразимо количество храна за кратък период от време( за около половин час поглъщам 4-5 000 калории) това ме успокоява временно,става ми тежко и ако имам възможност лягам да се самосъжалявам.Не бях имала криза от миналата година,мислех че съм ок ,че съм наясно със себе си. Искам да рабера в какво съм добра.Не претендирам ,че съм създадена за нещо "голямо" ,да съм талант,бизнес-дама и т.н ,а да разбера в професионален план в какво съм най-можеща,може да е нещо елементарно ,но да е точно за мен.Искам да спре това раздиращо чувство в гърдите на душевна болка и тягост,искам да спра да преяждам,искам промяна в живота си,но от къде да започна....найстина незнам....?Дано обърканата ми душа намери помощ тук.