Jump to content
Порталът към съзнателен живот

L_i_a

Участници
  • Общо Съдържание

    40
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от L_i_a

  1. http://vbox7.com/play:1802186714 Ето Христо, може би тук ще намериш някакви отговори на въпросите си... Под клипчето във vbox има линк към част 2-ра на филма...
  2. Може да е "реакция" на много неща... Протест, търсене на внимание и т.н. Тук темата обаче беше свързана по-скоро с генезиса на агресията. Т.е. това, че детето измъчва животинче = на това че детето има психично отклонение, което не е задължително условие...
  3. Какво смята по въпроса тази жена, Жур? Потърсих в нета, но онлайн не намерих нищо нейно?
  4. Децата не се раждат лоши! Това е факт! Най-нормалното нещо е у едно малко дете да се появи агресията. То я носи в себе си и тя не е нещо лошо, тя не го прави лошо, опасно, неконтролируемо, ненормално и т.н. Още открай време в главите ни е набивано, че агресията и гневът са лоши и недопустими неща, а това не е така - когато изпитваме гняв, всичко е в реда на нещата и това не бива да ни плаши. Единственото, което трябва да направим е да се научим (а след това да научим и децата си) как да трансформират това усещане, за да не бъде деструктивно то. Да, не е добре детето да измъчва животни или друго дете - разбира се. Но не е ненормално да се опита да го направи! Тогава трябва да се намеси родителя (най-вече със собствения си пример) и да покаже на детето как трябва да се справи с агресията в него, как е правилно да я изрази и как да я изкара от себе си по правилен начин. Относно споменатите начини - родителят може да фантазира и да измисли толкова много варианти. Децата имат нужда от "щури" игри. Нека къса хартии, нека скача в калта, организирайте му бой с възглавници... Така то приема агресията като част от себе си, научава се, че е правилно да я освобождава (а не да я затиска навътре в себе си) и как точно да прави това без да наранява. Гледайте задължително филма: "Пролет, лято, есен, зима... и пак пролет", 2003 ("Spring, summer, fall, winter... and spring"). Страхотен е и чудесно илюстрира възпитанието на деца именно по отношение на агресията. Можете да го намерите в Замунда. Не съдете такива дечица, които правят това, което сте описали. Те не знаят как по друг начин да го направят, защото друг има вина за това, че не ги е научил...
  5. Kali, линковете ти са все със статии на български - напълно нормално е в България да не попаднеш на подобна информация. Тук една от най-натоварените е... катаджия?! Eshavt в поста си беше написала "четях добрите практики на запад и на това съм попадала неведнъж". Имаш ли идея как се работи с "не тежки форми" на тревожни разстройства, фобии, депресии?
  6. Благодаря за отговора!
  7. Много хубаво определение - партньори, досега мисля, че не съм го срещала, но ми харесва! Мислиш ли, че 10 години са достатъчни? Явно вече са решили предварително да казват заплатата, за да съкращават процедурата по назначаване и скорошно напускане, след като се разберат парите... И за мен не беше логично ИМЕННО за държавна работа и то за наистина "отговорна, изискваща и натоварваща" работа парите да са толкова... жалки, но е факт. Свободната практика наистина е ОК вариант, но в случай, че не се чувстваш достатъчно сигурен, за да започнеш работа сам, тъй като нямаш практически опит, какво правиш тогава?... Работиш за 300 лв Съгласна съм и това да правя, но както казваш ти, Орлине, т.нар. от теб икономически контекст не се интересува от опита, а от парите ми. На този етап в никакъв случай не си представям заплата над 500 лв., но за нашата професия и 500 лв. са ужасно много пари, които или не можеш да намериш по принцип, или просто аз не намирам... Иска ми се да напиша нещо положително за край на коментара си, но не ми идва такова... Освен това може би, че ми се ще да чета/слушам все повече изказвания като тези на Орлин! Зареждат ме (поне малко) по-оптимистично
  8. Доколкото знам в Отдел закрила на детето се трупа богат опит (а аз в момента търся и това). Това беше причината да опитам и там. Началникът на отдела, който провеждаше интервюто, ми обясни какво представлява работата, каза как често се налага да работиш извънредно (понякога до 20:00 ч. вечер!), как трябва да разполагаш с цялото време, което имаш и да си готов да реагираш по всяко време... Обясни ми също така колко много хора се отказват веднага след като чуят колко "скъпо" се заплащат всички тези жертви от твоя страна. Каза ми обаче също така, че и нейната заплата не е голяма, но има нещо, което я привлича в тази работа и тя я върши с много желание...
  9. Това, за което говорех по-горе се намира във време - 0:29:51 на филма. Всъщност правилно съм се изразила в общи линии - идеята е, че алуминият (т.нар. аджувант) сигнализира на имунитета, че в организма е попаднал вирусът и той (имунитетът) е време да се активизира срещу него, да се научи да го разпознава и когато подобен вирус попадне отново в организма, имунитетът веднага да го унищожава. Въпросът ми беше няма ли начин да се използва друго вещество, след като алуминият явно вреди на някои организми?
  10. По-късно ще намеря точно как беше обяснено, наистина не се изразих нормално...
  11. Може и глупаво да прозвучи, но... Всъщност на мен не ми стана ясно няма ли начин живакът и алуминият да бъдат заменени с нещо друго? Доколкото разбрах от филмчето, те са тези, които активизират имунитета (не съм сигурна дали беше обяснено точно така). Няма ли как да се ползва друго вещество, което да върши същата работа?
  12. http://www.youtube.com/watch?v=yq-OB66XgvU Какво ще кажете за това?
  13. Виждам, че темата е позабравена, но... реших да я извадя отново! :-) Съгласна съм с Орлин. Психологията е професия, която изисква много средства, много време, влагане на много лична енергия, много упоритост... всичко, което е изброил! В никакъв случай останалите професии не са за подценяване и никой не ги е дал за пример с тази цел - ясно е. Колкото до спасяването на живот, определено психологът също спасява животи - в пряк и преносен смисъл! Иска ми се да дам един "топъл" пример от миналата седмица - бях на интервю за социален работник (да, не е психолог, но все пак...) в отдел Закрила на детето. Заплата - 370 лв., без удръжките. Изискваха човекът да е завършил висше образование в съответната област. Няколко дни по-късно чета обява за свободна позиция на касиер в някаква фирма (мисля, че дори не е кой знае колко престижна фирмата). Заплата - 600-650 лв., изисквания - средно образование. Давам смело този пример, тъй като съм работила като касиер и ми е пределно ясно какво представляват описаните в обявата задължения. Зная (от части) каква е работата и на социалния работник. Е няма логика в цялата работа - никаква! Отново не искам да подценявам никоя професия, но сравнение между двете не може да има! Упорствам все още, имам огромното желание да работя това, което аз искам, търся си работа като психолог, но в крайна сметка ако скоро нещата не се променят, ще бъда принудена още N на брой години да работя каквото и да е без желание и само заради парите. Най-малкото защото, както пише по-горе Орлин - налага се да влизам отвреме-навреме в магазина, да плащам сметки и ми се ще да отида някъде като бял човек, за да си взема времето, което се полага на всекиго за почивка...
  14. Ще приемат детето... Но само защото наистина майката е потърсила правата си. А защо винаги трябва да се процедира така?! Родителите на дете с проблем имат да разрешават достатъчно други важни дела, вместо това да ги размотават от една към друга институция и да усложняват още повече живота им... :-( Уф... думи нямам просто. Пък реакцията на този т.нар. "ресурсен учител" съвсем ме довърши... Мила родна България... мили родни картинки...
  15. НелиТ, филмът за Темпъл Грандин наистина е много хубав. Благодаря за препоръката! Препоръчвам го и аз - още веднъж... Винаги е представлявало интерес за мен това "заболяване" (аз лично предпочитам да го наричам феномен). Имам познати, чието детенце страда от аутизъм, но доколкото ми е известно, те не предприемат нищо. Не зная каква точно е причината за бездействието им, а и не съм достатъчно близка с тях, за да се намеся с мнение... Факт е, че съдбата на такива дечица е много тъжна (имам предвид децата, чиито родители загърбват, пренебрегват или подценяват проблема). Няма такъв проблем, който да се разрешава с неговото скриване. Науката е достигнала ниво на развитие, което поне улеснява живота на хора с аутизъм или дори подобрява състоянието им значително. Ако си наясно с това, какъв е смисълът да причиняваш на детето си това, което правиш със своето бездействие?! Не мога да разбера, наистина...
  16. Много е прав Орлин! Психолог не се става в университета в никакъв случай! Не казвам, че можеш да станеш психолог, без да си учил това, но определено само със знания от университета няма да се получи... Опитът на човек наистина е водещ фактор, а може би и вътрешното усещане, че можеш и искаш да правиш точно това. Ако са налице последните две неща, изобщо не се замисляй и недей да се притесняваш за мнението на околните. С реализацията след като завършиш е малко сложно, но и това не бива да те притеснява. Всичко е въпрос на правилна насока, контакти, късмет... общо взето както с всяка друга работа. Желая ти много успехи!
  17. Аз се стремя да не се натоварвам с подобни "упреци" към себе си. Не защото не анализирам действията си, а защото смятам, че след като съм го направила по определен начин, значи така е трябвало. Не че никога не съм се упреквала, но с годините се научих, че не трябва да се тормозя за дреболии и че повечето неща наистина са дреболии (не всички разбира се)! Определено когато има възможност да се изчака е добре. Но пък е ценност човек да се научи и да реагира на момента (понякога се налага). Христо6, нормално е при всяка следваща ситуация да има нови "изненади". Такъв е животът... шарен, непредвидим и интересен! Но не забравяй - никак не е малко това, че си взимаш поуки, много хора не го умеят и не го правят. Действай така, както сметнеш за добре и не го мисли толкова след това. Важното е да се получават нещата...
  18. Здравейте! Вече се чудя с кого да говоря и какво да предприема, затова реших да споделя терзанията си и с вас Ако някой има идея, съвет, предложение или просто опит, който да сподели по темата, ще бъда наистина много благодарна. Имам бакалавърска степен по психология и семестериално съм завършила магистратура по Юридическа психология. Винаги съм обичала психологията и съм я учила с идеята, след това да работя това нещо, не просто да имам дипломи по... нещо си. Сега работя от 3 години нещо, което не ме удовлетворява по никакъв начин, но другият вариант е да стоя вкъщи. Настоящата ми работа няма нищо общо с психологията. Започнах да преглеждам редовно сайтове с обяви, които уж са много ефективни за хора, които търсят работа, но... Единственото нещо, което е свързано с психология от предложенията там, това е длъжност в сфера - човешки ресурси. И познайте... навсякъде първо изискване е минимум 3-4 години стаж в областта. Откъде обаче да натрупам този стаж? Ясно ми е, че току-така няма да вземат човек без опит на висока позиция и с голяма заплата - аз и не търся това в момента. Въпросът ми към вас е по-скоро да ме насочите къде бих могла да опитам? Къде евентуално имам шансове ако кандидатствам? Става дума за София. Реших, че големият град е решение и ще ми бъде по-лесно да намеря нещо, но уви - не знам дори накъде да се насоча... Наскоро една позната, която учи в Германия ми обясняваше как по време на обучението в университета им осигуряват стаж по специалността, който е с продължителност от 2 години! Не ми се иска да коментирам за България... Нормално е, когато учиш нещо с желание, да излизаш с ентусиазъм от университета, с амбицията, че искаш да го работиш и да се развиваш в тази област. А в България този ентусиазъм е в състояние да се изпари още веднага щом започнеш да разучаваш как стоят нещата с току-що завършилите психолози (и не само)... Казали са хората, че надеждата умира последна, и моята е жива, но наистина смятам, че е време да започна да върша нещо, с което ще бъда полезна както на самата себе си (тъй като ще получавам емоционално удовлетворение от това, което правя), така и на околните. Благодаря ви, че изслушахте словоизлиянията ми!
  19. Благодаря за отговорите на всички ви! didi_ts, честно казано много се колебаех за юридическата психология. Бях записала психология на управлението и по стечение на обстоятелствата (тъй като живеем в България и тук често нямаме избор за много неща) се оказа, че няма да има подобна магистратура в годината, в която се записах, въпреки, че беше обявена. С други думи - бъркотия! Не съжалявам, че учих юридическа обаче, тъй като ми беше интересна. Умишлено не съм решила предварително какво точно да търся, защото мисля, че това би бил по-лошият вариант. Категорична съм, че имам желание да бъде в областта на психологията, но нищо конкретно - първо защото изборът май така или иначе не е особено голям, а и не мога да кажа, че не харесвам дадена работа, преди да съм я работила. Повечето неща ми звучат интересно и бих опитала. За момента, единственото, което не бих правила е да работя сама. Т.е. да отворя частен кабинет (въпреки, че много от колегите ми в университета вече имат самочувствието да го направят, аз не се чувствам готова за това ). Смятам, че по-добрият вариант е първо да бъда с някого, ако щеш и само за морална подкрепа Била съм доброволец известно време в една фондация и съм водила групи за самопомощ, такива за трудотерапия... Известно време съм се занимавала по проект за борба с домашното насилие. Там беше и първият ми стаж (но фондацията не е в София). Другият ми стаж беше в пробация. Може би в момента наистина най-доброто решение би било да осъществя контакт с фондации. Ясно ми е, че курсовете са страхотен шанс - веднъж защото се развиваш, и втори път заради контактите, които завързваш. Лошото е, че са доста скъпи и за момента не мога да си го позволя С риск да разводня темата, но може ли някой от вас подробно да ми обясни какви са условията, за да стана член в дружеството на психолозите? Какви са предимствата да членуваш в него?
  20. За затворите отново се изисква опит... Познавам психолози, които работят в училища и доколкото разбирам не работят много по специалността си. В повечето случаи изпълняват функциите на педагогически съветници. Пък и в малко училища има психолози. Имах два стажа по време на обучението си, но бяха за кратко. Разбира се, че ми е необходимо и финансово удовлетворение, но в момента приоритет ми е да работя и да трупам опит в областта. Ще се поровя в интернет за координати на посочените от smehy организации и ако събера смелост ще се свържа с тях. Благодаря ви!
  21. Как да се свържа тях? И след като не знам дали търсят хора или не... просто отивам при тях и им казвам: "Вземете ме на работа..."
  22. Наблюдавайки хората около себе си в настоящия момент, хич не ми се вярва, че ще се преобразят с магическа пръчка дотолкова, че да започнат съзнателно да работят над себе си и то в положителна за тях посока. Би ли обяснил как ще се случи това според маите, защото предизвика интереса ми? Тенденцията е такава, че хората, забързани в ежедневието, заровени в купища проблеми и задачи, изобщо не обръщат внимание на душевните си хармония и здраве. Малко хора в момента намират време за самонаблюдение и себеанализ. Напоследък все повече хора около мен споделят обаче, че имат нужда от професионална помощ, признават го, но малко от тях поемат инициативата да потърсят реално такава, тъй като са затруднени финансово. И повечето от тях намират друго по-евтино "решение" на проблемите - оплакване на близки, изкарват си всичко, което ги тормози на някого, прибягват до алкохол и какво ли още не. Отново стигаме до това, че тъсене има, но средства - не... Жалко е, но е факт!
  23. Здравейте! Първо бих искала да се обърна към Орлин - интересно ми е защо смяташ (и си толкова категоричен), че личната анализа на психотерапевта не спомага за развитието му като такъв? Аз нямам съвсем ясна позиция по въпроса, но смятам, че зависи от личността на самия терапевт. Може би има логика в това, да потърсиш помощ за решаването на свой личен проблем, може би е добре да се освободиш от собствените си задръжки (а това не всеки би могъл да го направи сам), може би е хубаво да усетиш ако щеш и само как се чувства човекът отсреща - в ролята си на клиент. Друг е въпросът, че съм против това и посещението на бъдещ психолог при практикуващ такъв да бъде задължително... Би било добре да бъде личен избор вероятно. Би трябвало да бъде вътрешно усещане у специалиста, което се появява в определен момент или не. Така смятам аз. В това да се,,отпуснеш’’ и разкриеш ти нямаш участие.Психотерапевта е длъжен да създаде такава обстановка в която ти да го направиш.От него зависи, не от теб.Ако е опитен ще я създаде, ако не ще позволи да го анализираш.Може би си мислиш, че средностатистическият ни клиент независимо от професията и образованието му не се опитва да прави точно това което казваш - да анализирате защо в този момент ви пита това или онова,… защо погледът му е насочен именно към лявото ви рамо и т.н. -грешиш. И за разлика от теб той е много по-подозрителен, така , че да се създаде такава обстановка в която той да се ,,отпусне ‘’е нужно по-голям ,,майсторлък’’. Hip, не съм съгласна, че в това да се "отпусне", клиентът няма участие. Психологът (колкото и добър да бъде той), не е магьосник, създаващ обстановка, която би предразположила всеки - тук участие (макар и по-малко, съгласна съм) взема и клиентът. Със сигурност уменията и опитът на терапевта имат значение - няма спор. "Обикновеният" клиент със сигурност също анализира, но той няма познанията, необходими му за този задълбочен и продължителен анализ, не го забравяй. Не знам как бих реагирала ако ми предложиш вариант - да ме научиш как да работя с пациентите си в конкретната ситуация. Аз може и да знам как се процедира при подобни случаи, но да не успявам да се справя сама (отстрани винаги е много по-лесно, нали знаеш?). Бих могла дори да се засегна, че ме подценяваш по този начин - аз съм дошла при теб за помощ, не на обучение. Всичко това ти го пиша като допустима реакция на друг терапевт - аз лично сигурно ще се заинтригувам дори от това, че имаш желанието да споделиш опит. Но аз не съм показател за всеки терапевт, който би дошъл при теб на консултация. И накрая да споделя малко опит - посетих психолог и... Може би бях 50 на 50:) Имам предвид, че да - анализирах действията му, но също така размишлявах и над собствените си проблеми. Не мога да оценя дали някоя от двете ми реакции е била преобладаваща. Важното в случая е, че оцених срещата си с него като полезна, интересна и бих отишла отново. Желая хубава и усмихната вечер на всички!
  24. Здравей, hip! С интерес четох изчерпателния ти пост... Мисля, че всеки е наясно до колко много други хора стига написаното тук, освен до човекът, който провокира написаното. Оценявам желанието ти да предоставяш от своя опит и на останалите - малко хора биха го направили, знаеш... Школите са хубаво нещо... но защо трябва за всеки поставен въпрос да се придържаме към определени (2, 3 или повече дори) школи? Имам предвид, че това което си ми написал за основното изискване на терапевта според някакъв тип терапия, мен лично не ме респектира и не съм убедена дали твоя "приумица" няма да работи по-добре, отколкото нещо написано някъде си. Не ме разбирай погрешно, далеч съм от мисълта, че теорията не е важна! Ок, със сигурност всеки клиент малко или много анализира. Естеството на въпросите, които си задава обаче е различно... Аз неминуемо бих използвала това, което си ми показал и за своите клиенти - със сигурност. Не ми хареса това, което беше написал - а именно: "Например, ако имам подобен клиент аз бих започнал с фразата ,, Искаш ли да те науча, какво да правиш когато при теб дойде клиент с подобен на твоя проблем,за да може да му помогнеш’’. Не и така директно... Продължавам да смятам, че ще има хора, които няма да го възприемат добре. И не става въпрос само за това дали човекът отсреща "ще се засегне" или не, мисля че това ще попречи на работата ти с този клиент по-нататък (лично мнение!). Добро уточнение! Тук съм съгласна - против продължителната задължителна анализа! Далеч съм от мисълта, че всички клиенти ще се чувстват като мен, разбира се. Със сигурност от подобно посещение едва ли има какво да загубиш обаче - само може да спечелиш преживявания и опит най-малкото. Отново не говоря за продължителна анализа с години, влагане на много пари и време!!! Тук приемам и благодаря за съвета ти. Поздрави!
  25. Важно е подаръкът да е свързан по някакъв начин с човекът, за който е предназначен. Не харесвам тривиални подаръци, само колкото за "отбиване на номера". Винаги личи, когато подаръкът е избиран с мисъл за получателя си. За мен подарък без картичка е половин подарък...
×