Защо да е нормално, той да отвърне със зло? И трябва ли това, как ще ни отвърне другия, да има по-голямо значение за нас, отколкото реалната полза от действието ни, пък дори и тя да остане незабелязана от този, за когото се отнася?
Ще ти дам примери.
Една майка винаги иска най-доброто за детето си.Синът има жена която го тормози,но той я обича.Намесва се майката,като мисли че прави добро на детето си.Следва развод.Синът е нещастен и цял живот няма да прости на майка си за "доброто" което му е сторила.
Две приятелки.Едната богата,другата бедна.Богатата не пропуска случай да направи добро на бедната под формата на храна,дрехи и т.н.Обаче бедната е честолюбива и тези благодеяния я карат да се чувства унизена.Започва да злобее и не пропуска случай да отвърне на непоисканото добро със зло под формата на клюки и интриги.
За съжаление в днешното общество наистина е нормално да се отвръща на непоисканото добро със зло.Дано греша!