Пламъче

Капчицата ревност е даже полезна.Опасна е паталогичната ревност.

Моя позната има две деца родени през година.През първите месеци на бременността се заразява от по-голямото дете с рубеола.Не обръща внимание на обрива и не отива на лекар.Ражда второто си дете(то вече е голям мъж)и започва "ходене по мъките". Какви увреждания дава рубеолата и възможно ли е да не даде такива?

Бях студентка в Русия,когато с колежки решихме да проведем спиритичен сеанс за да разберем как ще си вземем изпитите.Направихме кръг от картон и намерихме малка лека чинийка от чист порцелан."Сеансът" направихме вечерта на 5 януари(точно преди Коледа).Кого ли не викахме,какво ли не питахме!Не сме усетили кога е станало 4 часа след полунощ.(Точно тогава при нас беше Есенин.)Решихме да освободим духа,но той не пожела да си тръгне.Започна някакво тропане по прозореца,някакво пращене кой знае от къде.Уплашихме се здраво и набързо избягахме в друга стая. Интересното е,че оценките които ни бяха казани се оказаха верни. След години ми попадна една много интересна книга-"Орелът и розата" на известен американски медиум(за съжаление не и помня името и,пък и книгата някой я взе да я чете и не я върна!)Така се запалих по медиумите,че изчетох купища литература по въпроса,чух много разкази на хора които са присъствали на спиритични сеанси. Разбрах,че никой няма право да влиза умишлено в контакт с Отвъдното.При истинските медиуми духовете идват сами.Спиритичните сеанси не са безопасни.

Ревността е агресия насочена навътре. Според някои автори тя е кармична програма която води до тежки последствия за този който я притежава.Според други е болестно състояние. Човек трудно може да се справи сам.Най-подходяща според мен е психотерапията. Имам познат който е безкрайно ревнив и изтормози цялото си семейство.Самият той не го осъзнава и затъва все повече. Щом си осъзнавала проблема си няма да е толкова трудно да се справиш с него.

За ежедневна употреба филтрираната е най-добра.(До чиста изворна вода не всеки има достъп!)

Благодаря на всички! С ваша помощ разбрах, че бившата ми приятелка винаги си е била такава. Като върнах лентата на времето назад, прозрях много неща.Явно сега ми е дошло времето да "прогледна"! Причината си е в мен,не в нея.

Мона,доколкото съм запозната с алтернативните методи на лечение,късогледството може да се коригира само ако е придобито.Това става най-често след прекарано заболяване.Ако се вземат мерки навреме(т.е.да се ликвидират последствията от болестта) ще се ликвидира и очният проблем.(Най-често бъбречните проблеми дават отражение върху зрението,а те се повлияват много добре от гладолечението на Лидия Ковачева.) При диабет също се стига до сериозни проблеми със зрението.В този случай обаче гладолечението е абсолютно забранено. Уместно е преди всякакъв вид лечение да се направят медицински изследвания,за да се установи проблема.Тогава вече човек може да избере начина на лечение. При астигматизъм алтернативната медицина не помага. Колкото до официалната медицина-познавам двама души на които лещите бяха поставени неправилно,което съвсем влоши зрението им.Така че има защо човек да се страхува!) При проблем,който може да се премахне или подобри с помощта на алтернативната медицина е неразумен риска който носи лазерната терапия.

Деяна,аз на твое място не бих реагирала така емоционално,но всеки е различен.Не приемай обидата!"Дай и път" да ...където ще Всеки има право на свое мнение и никой не е в правото си да го лишава от това по какъвто и да било начин.

Напълно споделям мненията на късметче и hameleona!

"Цветущите" изрази служат не за да обидиш някого(явно си приел нещата така),а за да изразиш това което искаш по-образно. Не те познавам и не мога да имам каквото и да било отношение към теб.Пък и да те познавах в реалността,не бих си позволила да те обидя дори да го заслужаваш. Надявам се сега да си ме разбрал правилно.

И моето зрение е добро,но не е там въпроса. Щом е поставена тази тема,всеки може да разкаже за това,което знае.Никой не заставя никого да се лекува по определен начин(поне тук!).И никой няма намерение да подвежда никого.Всеки от този форум би искал да е полезен с каквото може.

Не, давам път само на психично болни - те нямат вина. Точно тази позиция да не "се изпръскаме" тотално ни отдалечава от гражданското общество, което имат западните общества. Там хората взаимно се контролират и това не е невъзпитание, а определяне на граници. В Германия, например, ако те видят, че пушиш, веднага се намират възрастни мили дами или деца дори, които те поздравяват и те насочват към мястото, където изпушената цигара се изхвърля ... Дори и ти сам да си се сетил, те помагат или критикуват. И в това няма нищо лично. Аз не мълча и когато нещо ме дразни, го казвам, дори и то да ме оцапа. Мълчанието не е злато, то е неглижиране и бягство. А ако те напсуват или ти се изплюят в лицето на улицата ще им посочиш ли мястото където се правят такива работи?! Наскоро бях свидетел на подобна "случка" и мъжът, който се опита да защити жертвата беше изритан жестоко. Е,всеки има своята позиция по въпроса как да оцелява в такава ситуация.Аз се страхувам от агресията и я избягвам.

И аз държа на точността на изказа(което в реалния живот отчитам като своя грешка-не се правя на "загадъчна"),но тук не е място за цветисти думи и изрази. Ще се радвам ти да определяш модата занапред! Казах!

Той не е само към теб!(Онова за пътя и... изпръскването)От личен опит съм се убедила че с прост човек не се спори,защото той винаги е прав.А за "изпръскването" след като се "овонях" няколко пъти,бягам щом го видя.

Нито си прост,нито смятам че се държиш просташки.Мисля че разбираш за какво става въпрос-просто един съвет от мен.

Като го видиш че е простак-дай му път да мине. Като видиш че някой се държи просташки-не го настъпвай,за да не се изпръскаш!

Между простащина и простотия има разлика.Простащината е в повечето случаи стил на поведение(особено моден в последно време!).Простотията си е невежество.

5.Да обиждаш хората дори с намеци. 6.Като вземеш думата да не я даваш на другия(отхвърляне на диалога като средство на общуване). 7.Умишлено да предизвикваш скандали. 8.Да клюкарстваш,интригантстваш и да настройваш хората един срещу друг. Може и още признаци да има,но в момента не се сещам. Отнасям се с търпимост към такива хора,защото те не са виновни че им липсват първите 7 години.Оставам си с горчилката в душата и внимавам да не ги срещна отново. Предпочитам да общувам с хора,с които имам какво да си кажа.Те са възпитани и духовно извисени.

Да!

Стига да не си е изстрелял "стрелите" напразно или да си е развил прекомерно тялото за сметка на главата!

Чувството на вина помага: 1.на другите да ни манипулират; 2.да блокираме духовното си развитие; 3.да си създадем комплекси за малоценност; 4.да си навлечем болести; Колкото и да е трудно,човек трябва да се освободи от чувството си на вина.Методи има много и всеки може да избере най-подходящия за себе си.И да не допуска други да му създават това чувство.

На повечето хора които познавам не им стигат парите,но това не ги е променило до неузнаваемост. Може би пък парите са приоритет на моята бивша приятелка?! Не знам...

В последно време ми се случиха неща,които аз възприех като зло.(Лъгаха ме и ме предаваха хора,които съм смятала за приятели.) Сега съм благодарна на това зло."Разчистих" личното си пространство.Злото беше за мое добро.

Думите са средство за общуване.За мен не е толкова важно какви думи използваш,а какъв енергиен заряд влагаш в тях(мисли,чувства). Може и да греша.

Никога не бива да се обвиняваме че в дадена ситуация сме постъпили по един начин,а е трябвало да изберем другия. Трябва да умеем да прощаваме преди всичко на себе си.Самообвиненията пречат на развитието ни. Разбира се в живота има и ситуации,които не зависят от нашата воля.Те трябва да се приемат с ясната мисъл,че изхода не зависи от нас. За мен смирението се състои в това: 1.Да не обвиняваме и да не се самообвиняваме,а просто да анализираме грешките и да не ги повтаряме. 2.Да вървим по собствения си път на развитие и да не пречим на другия да върви по неговия си път.