Пламъче

Аз пък никога не съм имал. Мисля, че съм по-свободен от теб... Какво не си имал - слънчеви очила или бръчки?

Отдавна съм престанала да се вълнувам от това, как ще ме приемат хората, защото знам, че винаги ще има такива, които ме харесват и такива, които не ме харесват. За мен е важно да се чувствам комфортно и да се харесвам като се погледна в огледалото. Билетче за градския транспорт си купувам винаги, защото не обичам да се притеснявам от това, че може да се качи контрола. Правя го единствено заради своето спокойствие, а не заради някой друг. Едно петънце по дрехата не е в състояние да ме извади от равновесие и да помрачи настроението ми, защото знам, че не съм мърляч, а това си личи въпреки случайното петънце. Много обичам да нося слънчеви очила, защото те пазят очите от увреждане, а зоната около тях - от бръчки.

С това не съм съвсем съгласна, защото само част от хората правят всичко "за пред хората". На мен лично ми допадат тези, които си слагат аватари заради себе си и се гримират за пред себе си, а не "за пред хората".

E, защо? Кое е нормално и кое не ... кой може да каже? Подкрепям vorfax, защото има ли психологична причина зад всяко действие? Има. Дори зад всичко, не само действие. Искаме ли да опознаем себе си и света? Ако да, то няма как да стане по друг начин, освен да се вглеждаме в себе си, в хората и нещата, да се опитваме да разберем какво стои зад тях, защо и как ... Иначе само ще се плъзгаме по повърхността, заети от МВР (много важна работа ), което ви е ясно какво е - предимно и най-вече дейности, свързани с осигуряване на чисто материалното ни съществуване: служебни ангажименти, домашни/домакински ангажименти, сън и т.н. Под "нормално" имах предвид "характерно", но за съжаление никога не съм била перфекционист в нищо, особено в подбиране на точните думи. А иначе съм на мнение, че всеки има правото да опознава себе си, хората и света по какъвто начин желае, та ако ще да е и чрез "плъзгане по повърхността". Но според мен най-добре опознават хората, себе си и света хора, които имат вроден усет.

Според мен търсенето на психологически причини за всяко действие, е нормално само за психолозите и криминалистите - нещо като професионална деформация.

Напоследък си мисля, че тези хора, които се сравняват с другите почти винаги се променят в отрицателна посока. Защо? Защото те биха желали да бъдат като някого, но всичките им усилия са обречени на неуспех, което е напълно нормално, тъй като всеки е различен и има своята уникална съдба.

Една от най-често срещаните причини за манията за величие, според мен. И аз мисля така. Един от най-ярките примери за това е Хитлер.

Защото говори за притежателя си и по първичен начин разкрива лична информация за личността му. Изборът на дрехи може да е плод на дълго обмисляне и преценка, докато аватара често се поставя импулсивно и по тази начин, без преструвка, да отрази същността на нечие настроение, предпочитания и т.н. Като цяло най-личното нещо което отразява нечия натура, това са нещата които харесва и нещата които не харесва. Може и така да е, но моето мнение е различно. Познавам хора, които умишлено слагат заблуждаващи аватари, и може би имат основание. Дали някой си сменя често аватара или въобще не го сменя, не ме кара да търся причината защо го прави. п.п. Смених си аватара - защо го направих?...

На мен пък ми е чудно, защо обръщате такова внимание на аватара и на това, дали той се сменя често или не? Разумно ли е на базата на някаква картинка да се прави психологически портрет на човека, който я е избрал?! Извинете ме, но това си е пълна глупост.

Като видя момичета от прогимназията, разбирам какво гледат по телевизията. Повечето копират облеклото и поведението на фолк певици. За радост, една част от момичетата променят мисленето и поведението си в гимназиална възраст, но другата част продължават да следват модела на своите идолки. По-малките деца обичат да гледат анимационни филми, някои от които за съжаление им влияят зле поради факта, че родителите не са им обяснили, че не всичко което става на екрана, е приложимо в реалността. За съжаление има деца, които в стремежа си да приличат на Батман са скачали от балкона. Но като че ли рекламите оказват най-негативно влияние върху децата, внушавайки им вредни за здравето хранителни предпочитания.

Сигурно говори за това, че е човек който се интересува от много неща.

Отказваш или не можеш да разбереш, че аз казвам какво правя в тежка ситуация. Не е моя работа да съдя кой какъв е. А какво търся аз, касае само мен, но ако някой проявява интерес, ще му кажа - търся общуване с разумни и разбрани хора.

ПП И все пак мнението ти беше малко манипулативно - "бягат само страхливците" - тук не става въпрос за страхливци ... Не е манипулативно. В поста ми е написано съвсем ясно: "Моето лично мнение, с което не ангажирам никого е, че само страхливците бягат." Да, аз мисля, че бяга само този, който се страхува от нещо или някого.

Зависи какви са проблемите и какво е бягството ... В този относителен свят и двете възможности са истина понякога. Тоест и мнението на Диана е точно в определени ситуации и твоето в други. Казвам го от личен опит. Не случайно имаше една песен "десет адреса смених". Понякога си струва и спестява много, много ... А другият случай за който ти говориш Пламъче, е случаят когато човек бяга, но същите изпитания го преследват и преследват, където и да иде, защото не е променил характерът си. Тоест когато човек сам предизвиква някакви последствия от действията си, където и да отиде - същите проблеми го преследват. Но не мисля, че в този случай става въпрос за това. По-скоро приемам съвета на Диана за точен в този случай. А за всеки случай е нужна мъдрост и знание, за да се постъпи правлно. Мълвата в България следва човека по петите му, където и да отиде. Моето лично мнение, с което не ангажирам никого е, че само страхливците бягат. Не е важно чий съвет ще приемем аз, ти или някой друг от даващите съвети. Най-важното в случая е човекът който търси помощ, да я намери.

Над 18 години съм, но поради други съображения няма как да сменя местоположението си.Много пъти съм го обмисляла, но засега такъв вариант не съществува. Според мен бягството не е най-удачния начин за решаване на проблеми. Човек ако тръгне за сменя местожителството си при всяка стресова ситуация или поради общественото мнение, рискува да остане без постоянен адрес. Нека не те притеснява това, че някой те одумва зад гърба ти - подобни люде имат слабостта да одумват всички. Трябва ти време да се справиш с негативните емоции, които носят спомените и чувството за вина. Горе главата и не падай духом!

Аз не бих те посъветвала да смениш местожителството си, без да знам на колко години си. Никога не бих дала такъв съвет на момиче под 18 години.

Здравей! И на мен ми се е случвало подобно нещо и се чувствах омърсена и предадена, но впоследствие разбрах, че е било полезен урок. Човек трябва много внимателно да подбира хората на които споделя и се доверява. За да не изпадаме в подобни ситуации е добре преди да допуснем някого близо до себе си, да го опознаем. Все пак това което се е случило си има и добра страна - разбрала си какъв човек е приятеля ти. Понякога случайностите ни отварят очите за много неща, които не забелязваме.

Наистина е много трудно и ти трябва време да осмислиш нещата и да осъзнаеш, че нямаш никаква вина. Представи си, че беше направила компромис и бяхте заживели заедно. Как мислиш, щеше ли да си щастлива с този човек? Според мен, ти си усетила, че тази връзка няма бъдеще и си постъпила правилно. За реакцията на момчето не си виновна ти, защото дори не си подозирала какво е психичното му състояние. Постарай се да не се измъчваш и да не мислиш какво е щяло да бъде ако... Вярвам, че ще се справиш с кошмара, който изживяваш в момента.

Имах предвид с друго момиче в същата ситуация. Това, че се чувстваш длъжна да ходиш на гроба му е част от чувството за вина което изпитваш. По тази причина те съветвам - не ходи. И запомни - ти не си го предала и не си виновна за това, че той е имал болезнен страх от изоставяне. Корените на този страх навярно са в семейството му. Предполагам, че сте права и всичко е започнало в ранна възраст и аз съм била капката преляла чашата.От малък е бил оставен при баба си,а родителите му заминават в чужбина.Но все се питам, защо не бях човека който да му помогне да потърси специалист и да погледне нещата под друг ъгъл! Според мен е най-добре да престанеш да ровиш в миналото и да си задаваш въпроси, защото това ти пречи да следваш своя житейски път. Приеми, че така е трябвало да стане и спри дотук. Ти нямаш никаква вина. п.п. И аз съм отгледана от баба и дядо, после бях изоставена от баща ми, а след това и от майка ми, но през ум не ми е минавало да посегна на живота си. Въпрос на психика.

Имах предвид с друго момиче в същата ситуация. Това, че се чувстваш длъжна да ходиш на гроба му е част от чувството за вина което изпитваш. По тази причина те съветвам - не ходи. И запомни - ти не си го предала и не си виновна за това, че той е имал болезнен страх от изоставяне. Корените на този страх навярно са в семейството му.

Това сме ние хората - ако ни се случи нещо лошо, винаги търсим вината другаде, но не и в нас самите. Ако момчето беше психически стабилно и имаше опора в семейството си, това нямаше да се случи. Ти нямаш никаква вина и не се поддавай на внушенията! Просто си имала лошия шанс да попаднеш на това момче, нищо повече. Според мен той би постъпил така, ако беше попаднал в същата ситуация, но с друго момиче. Постарай се да се освободиш от това убийствено чувство и избягвай контакти със семейството му. Те в мъката си едва ли са способни да разберат какво правят... Заеми се с нещо което ти е интересно и се постарай да прекарваш времето си сред хора, които те обичат. И...не ходи на гроба.

Напълнила съм и двата балкона с мушкато и индрише, но за съжаление не ми помагат да заспя, когато съм преживяла нещо лошо. Добре че ми минава бързо!