Пламъче

Преди години се опитах да намеря приложение на хобито си и започнах "работа" в един център. Бях много щастлива, че ще контактувам с духовни хора, които притежават редки способности. Радостта ми обаче се изпари още на втория ден, когато ми казаха че съм длъжна да правя "това и това", да казвам "това и това" и да пращам хората "там и там", защото... "шефа каза така". Цял месец се борих със себе си, опитвах се да си наложа да спазвам нарежданията, но не можах и един ден си тръгнах, без да кажа и дума. Не съжалявам. В този център за пръв път в живота си попаднах в колектив от хора, които вместо да си сътрудничат в името на доброто, което би следвало да правят, водеха жестоки битки за приза "Най-духовен и всеможещ ...". Този урок преобърна разбиранията ми за духовност. Тогава проумях, че всеки човек има своята уникална духовност, която не е съизмерима с духовността на друг човек.

Както съм казвала вече, според мен бездуховни хора няма, от което следва, че не съм избрала подходящо заглавие на темата. Всъщност имах предвид хората, които имат претенции да бъдат по-духовни от останалите, налагайки тази своя "по-висша" духовност чрез агресия. Заглавието "Претенции за духовност и агресия" не би създало недоразуменията, които създаде "Духовност и агресия", за което моля да ме извините. Ще помоля Донка да смени заглавието, ако е възможно.

Да, човек трябва да се научи да вижда нещата от комичната им страна и да се посмее над ситуацията, вместо да се чувства засегнат. Действа!

И аз съм забелязала, че има разни постановки, но вече не ги следя, защото не са ми интересни. Мисля си за друго... Обидата е най-силната отрова за човека и всеки един от нас трябва да се постарае да не обижда преднамерено никого, дори да се чувства засегнат от нещо. Не е нужно да обяснявам защо.

Inatari, благодаря ти за подробния отговор! Всъщност въпросите ми имат връзка с темата - във форумите проявите на агресия не са рядкост, което важи с пълна сила и за духовните. kuki, при самозащита е позволено да се проявява агресия, но не всички са способни на това. Агресорът вреди преди всичко на себе си, но от неговата агресия страдат и тези, срещу които е насочена. Формите на агресия, които описваш са прогонили не малко духовни хора от форумите. Същото важи и за реалния живот. Защо се получава така?

Inatari, четейки твои постове, в мен се появи желанието да ти задам два въпроса, които имат отношение към темата. Ако желаеш, можеш да отговориш на тях. Енергията която долавяш, четейки нечий пост на автора на текста ли е или на самия текст? Можеш ли да разчиташ на 100% на информацията която си получила по този начин?

Кияра, ето един метод за изчистване на черния дроб, взет от книгата на Виктор Востоков "Съкровищата на тибетските манастири". 1.Задължително условие за прилагане на метода - прави се само ако камъните в жлъчката са с размери не повече от 0,5 - 5,7 см (в книгата е написано см, но имам съмнения, че става въпрос за мм). Това означава, че преди прилагането на метода е наложителено ехографско изследване. 2.Преди изчистването се преминава на растителна храна. Забранява се храненето с месо, риба,мляко, сметана и употребата на спиртни напитки. В течение на 3 дни се прави клизма и се ядат зелени ябълки. В 19 часа на третия ден се изпиват последователно по 3 супени лъжици лимонов сок и зехтин през всеки 15 минути в общ обем 200-300 мл зехтин и сока на 2 лимона (количеството зехтин е в зависимост от теглото на тялото). Слага се грейка под дясната страна и се ляга. На сутринта на следващия ден (или през нощта), отивайки в тоалетната, ще видите размекнати жлъчни камъни, или черни топчета в изпражненията. Премийте червата, закусете със сок, лека каша или плодове. След 12 часа отново премийте стомаха. Изхвърлянето на шлаки може да се повтори. Една седмица спазвайте вегетарианска диета. Процедурата се повтаря веднъж на половин година. Нито аз, нито мои познати са правили такова изчистване на черен дроб и ще бъде добре, ако някой, който е прилагал успешно този метод, да сподели с нас.

Само четенето на определени книги и воденето на определен начин на живот не могат да те направят духовен човек, ако не носиш в себе си онази малка искрица, наречена Любов.

Така е, особено за чалгата. А на манджите и лука сме подвластни до известна степен всички, за съжаление. Едва ли ще настъпи скоро времето, когато всички ще можем да се храним само с плодове, без това да ни навреди. Дълбоко уважавам Учителя и Учението, въпреки че не се числя към Бялото братство. Уважавам правото на всеки да избира вярата или религията си, но не мога да приема агресията като форма на общуване между представителите на различни вери и религии.

Пламъче "Пътят" към добрината и любовта, е индивидуален акт. Всеки го върви по-свой си начин, защото ние всички сме различни. Няма състезание! Изглежда, взимаш форумите твърде насериозно, което е голям проблем. Ако позволиш да ти дам съвет (не че съм достоен де) е, върви по своя път, гледай себе си, а това което другите правят - нека минава покрай теб. Точно това правя - вървя по своя път. Имам чувството, че или аз не съм поставила правилно въпросите си или ти не си ме разбрал.

Моля дефинирай какво разбираш под духовен човек. по какво го познаваш, че е духовен? Защото моят личен критерий е точно отсъствието на агресия и зависимости. За мен бездуховни хора няма, но няма и такива, които да оценяват кой на какво духовно ниво е. Мисля, че вече съм го казвала. В темата става въпрос за хора, които парадират с духовност.

.

Духовният човек никога не манифестира с каквото и да било. Не мисля, че въпроса ми уклончив, а за това, че "някак грешно" интерпретирам текста и не достигам до "истинския смисъл на думите" може и да си прав.

Наблюдавайки някои изяви във форумите и в реалния живот, понякога имам чувството, че съм попаднала на състезание по духовност, където състезателите се борят (често с помощта на агресивни методи), за титлата "Всевишен". Какво провокира тази агресия?

Благодаря ти, Мария! В темата имам предвид агресията, която е насочена към други хора с цел вреда.

Малкото беседи на Учителя, които съм прочела, са създали в мен впечатлението, че духовния човек трябва да бъде благ и на думи и на дела. Действителността обаче се опитва да ме убеди в противното... Допустимо ли е духовният човек да проявява агресия?

KIQRA, преди редакцията на този пост, се обръщаше към мен, а не към късметче и аз ти отговорих. Весело недоразумение, нали?! :D

Учител е всеки и всичко, от когото/което получавам необходимите за мен знания.

За думата учител ли питаш или за същата дума, но поставена в кавички?

Аз също не съм попадала на тази рецепта, но знам, че прекомерната консумация на лимони води до разрушаване на зъбите. По тази причина сокът от лимон трябва да се пие със сламка. Извинете ме, че се отклоних от темата.

Аз не бих съдила кой е крив и кой прав - всеки с разбиранията си.

Никога не съм изпитвала необходимост от Учител или Наставник в Духовния си път. Осланям се изцяло на интуицията си. Тези, които желаят да намерят Учител или Наставник рано или късно го намират, а дали са попаднали на Истинския такъв, могат да кажат само те.

"И глупакът е умен, когато мълчи" изт. Някои хора са по-мълчаливи по природа, други по-приказливи, което не означава, че духовните хора непременно трябва да са от мълчаливите. От опит обаче знам, че ако някой реши да се прави на много умен или духовен, прикрива истинските си качества чрез мълчание. По отношение на темпераментите - хората са комбинация от няколко темперамента и кой от тях ще надделее зависи най-вече от ситуацията в която е попаднал човек и от моментното му психическо и физическо състояние.

За съжаление причините за диабета не са напълно изяснени. Мисля, че темата е интересна за много хора, независимо дали имат диабет или не. Аз съм от вторите. Ще продължавам да следя темата.