Пламъче

Честит рожден ден, Розалина!
Да се сбъдват само добрите ти мисли!

Според мен никой не се ражда търпелив.Търпението е добродетел,която изисква от човека да положи усилия за да я култивира в себе си.Някои хора се научават на търпение по-лесно,други по-трудно,в зависимост от темперамента,който е заложен генетично - холериците се научават най-трудно на търпение.
Всеки човек има някаква цел,които желае да постигне.Ако има силата да се пребори с трудностите по пътя към постигането на целта без да губи самообладанието си,вярата си в доброто и собствените си възможности,надеждата си,любовта си,смирението си, то този човек е търпелив.
А дали човек трябва да бъде търпелив винаги и при всякакви обстоятелства?

Когато някой ми казва, че не мога нещо, той се опитва да ми отнеме свободата. Това е вид опит за програмиране на съзнанието ми - изказва се твърдение, което аз следва да приема без при това да вземат участие умът и волята ми, т.е. сляпо. И как изведнъж промяната на заглавието от едно отрицателно твърдение във въпрос се оказва толкова голям проблем?

Това се нарича черна магия. Като оставим настрана уточнението, което направих, има малка разлика между заглавието и поста с който откриваш темата. Когато искам да узная нещо, търся начин да го науча - от книга, интернет или друг източник, а това става чрез волята. Няма как например да прочета нещо по даден въпрос, ако първо не пожелая това. Ако хората чакаха знанието само да дойде при тях, още щяхме да сме в каменната епоха.

Благодаря! Афинитет към математиката имам,но не се стремя да ставам професионален астролог.Вълнува ме човешката психика и се стремя да открия какви фактори оказват влияние върху нея.Безспорно,ние сме подвластни на звездите от зачатието до смъртта си.Но има и други неща,които не са описани в официалната наука астрология.Надявам се ,общувайки с повече хора занимаващи се професионално с астрология да открия това,което търся.(Иначе елементарен хороскоп мога да правя)!

Стремя се да следвам съветите на Учителя за здравословен живот.
Научих се да приемам нещата и хората такива, каквито са и да не се опитвам да ги променям, което преди ми се е случвало.
Все още се уча да мисля положително и да гоня лошите мисли.

Ще си позволя да кажа нещо, което съм забелязала в много хора - мъже и жени.
Този който парадира с това, че е обект на внимание от страна на другия пол (ухажване или просто високо оценяване на качествата които притежава - ум, интелект, професионализъм, духовност и т.н.) просто страда от липсата на такова внимание.

http://filmotizgreva.wordpress.com/

Ами ако има причина за връщане (отмъщение) и тя е провокирана от някого, защо ние да не бъдем инструмента за това, както друг е инструмента за нашето наказание? Това не е ли двоен стандарт - да извиняваме извършителя на отмъщение, а да не приемаме, че тази роля е отредена и на нас?

Честит имен ден - Илинден!

Докато има лоши ще са нужни и добри и обратно.... Според мен всички сме Едно, у всеки има по нещо добро и нещо недотам... Но всеки сам трябва да си избере на кое да служи и просто да израства...

Обединението става пак там, вътрешно, невидимо... Другото води до разединение... Нормално е понякога физическо и духовно да се разминават, но пък там, в противоречието се ражда истината... и се стига до нови хоризонти/земи...

Честит имен ден - Илинден!

Може.
Осъзнаването на това, че някой умишлено ни манипулира, предизвиквайки страх и извличайки полза от това, силната воля и желанието ни за по-добро бъдеще за децата ни и България.

Може.
Осъзнаването на това, че някой умишлено ни манипулира, предизвиквайки страх и извличайки полза от това, силната воля и желанието ни за по-добро бъдеще за децата ни и България.

Промит мозък е този, който не е научен как да мисли, а какво да мисли.
Не е нужно да определяш според някакви критерии дали един мозък е промит или не, защото се вижда по делата.
Съществува един вид промивка - чрез внушения отвън.

Може.
Осъзнаването на това, че някой умишлено ни манипулира, предизвиквайки страх и извличайки полза от това, силната воля и желанието ни за по-добро бъдеще за децата ни и България.

Засега нищо не може да обедини хората в България .
Разединението ще расте все повече и повече .
Нито природно бедствие може да стори това , защото тогава всеки се спасява по еденично или с най-близките си , атентат няма начин да е обединяващ , той в повечето случай е непредвидим и обикновенно не е насочен към българи .
За какво им е на българите атентат , когато те сами се унищожават .
Страхът поражда още по-голямо озлобление , не обединение , а социалното падение на много хора в страната е стигнало незавидни дълбочини .
Атентатите са следствие на политическо управление , не че ги подкрепям , но те не могат да се премахнат на този етап от развитието на човечеството

Мисля че е по-добре да живеем споредзаконите на доброто, и да не мислим за отмъщение. За всяка злина, която мислим че са ни нанесли си има причина. По всяка вероятност ние сами сме предизвикали това което ни се случва сега. Когато кривнеш от правия път с дела или помисли, то ни се връща. Карма или съдба, за всяко нещо Бог е помислил. Така казано е много лесно, но като го изпитаме на гърба си е много трудно да се въздържим от възмездието.

Да, отмъщение е.
Ако някой е навредил някому с думи или дела, идва момент, в който отнякъде му се връща стореното от него зло и то по много по-болезнен начин.
Това е възмездие.
Същото важи и за направеното добро.

И аз мисля така.
Един от най-ярките примери за това е Хитлер.

В психиатрията докторът разпитва пациент с мания за величие:
- Разкажете ми повече за себе си.
- Откъде да започна?
- Ами от началото.
- Та значи, беше Ден Първи. И рекох Аз: да бъде светлина...
изт.

Започвам с този хубав виц една тема,която според мен е достойна за нашето внимание.
Често казваме за някого,че страда от мания за величие.
Как всъщност приемаме манията за величие - като психично заболяване или като черта от характера?
Какво кара един човек да се чувства Бог?

Манията за величие напоследък я свързвам с проявеното или не съвсем усещане "Аз съм над Бог и над Неговите закони. Аз съм Учителят ви, вие трябва да ме слушате ида ме следвате.". Симптомите, по които го разпознавам най-лесно;
- етикетите, които започва да слага на другите около себе си, за да ги "оцени" тях и поведението им, схващанията им, отношенията им. При индивиди с по-ниски вибрации тези етикети звучат често цинично под формата на груби прякори или иронични "метафори" с привкус на надменност и откровено желание другият да бъде злепоставен и засегнат.

- по-добре или по-зле прикритите интригантски усилия да създадат огнище на конфликт между неподозиращи това техни "приятели" и след това да ръчкат съчки в огъна и да се топлят на него. Така че ако някой много усърдно ми се пише приятел и за мое добро ме убеждава как друг мой познат ми е враг, отдалечавам се, кимам с глава усмихвайки се, и наблюдавам как постепенно му свършват нервите и нетърпението да ме види в конфликт с другия човек му сваля накрая маската на доброжелателност...

О, пардон, излизам! При такова посрещане... благодаря за което. Няма да вляза скоро не защото съм много умна, а защото не намерих приятелската атмосфера, която помня отпреди. Човек с името си се представя за приятел, а с псевдоним е лесно да иронизира.

Преди време отидох с колелото си до "Камбаните" ("Знаме на Мира"). В ума ми бе складиран стар детски спомен за тях, за звъна им. Когато пристигнах забелязах, че мащабите се бяха променили. Не ми изглеждаше вече голяяяммооо, а напротив - малко за този вид и време творение... В детските ми очи някак си нещата изглеждаха... доста по различно, но явно бях пораснал.
Все пак детето бе там, аз бях там.
С голям интерес започнах да ги разглеждам и изучавам, камбаните де. Удрях ги. Удрях ги една след друга, по няколко пъти всяка, която ми харесваше, като звук. Опитвах се да доведа до резониране, до определена вибрация... Удрях ги и в съчетание - няколко камбани на куп, в кратък ред и музикална подреденост.
Тъй, почти вече бях направил цялостна обиколка, когато ме дръпна другарска ръка. Спрях изненадан. Защо ме подръпваха? Какво?
Чак тогава чух... Чух пазача, който не издържал на тътена подвикваше да спра. Беше ми подвиквал доста, но аз не чувах. Бях пленен! Не го чувах. Не знаех че е там, че вредя. Просто не знаех.
"Хайде стига вече!" - бяха думите му...
В очите му имаш умора и моление. Колко много бе слуша той звъна на камбаните! Толкова много хора! Всеки ден, ден след ден...
Стига си звънял, човече!
Да, понякога не чуваме. Да, понякога не разбираме. Понякога просто не знаем. Затова "звъним". Нещо в нас ни подбужда. Какво?

Да има ги ,дори и във форумът ни ,понякога теорията я знаем ,но неможем да се погледнем отстрани ,както и да се вгледаме в нас за да го премахнем .Но щом го забелязвам това надуто Его в някой не е много добре ,явно и при мен го има в някаква част високомерието и го виждам като отражение в даден човек .